След "1001 нощи" - Приказката прелива в една "Безкрайна песен" - 150 (9)

Данайче, изгледах преведената част.

Ще споделя няколко неща.

Първо за Яман - много е честен горкият! Добронамерен. С чисто и благородно сърце. Дори и решението му за Селма беше продиктувано от това да угоди на семейството си. Как никой не разбра, че той не я обича, че го прави само, защото майка му счита, че му е лика-прилика. Да ги сроди с мома от сой. Точно Месут го предизвика най-вече с поведението си след болницата - като му наговори, че трябва да мисли за семейството си, а не да ги злепоставя с тази жена от нощния клуб. Яман, огорчен от отказа на Ферайе, от думите й, от телефонното обаждане на мнимия обожател, виждащ неодобрението на брат си, на семейството си, взе това решение. В този момент той не мислеше за своето щастие. Не се питаше как ще преживее живота си с жена, която не обича. Мислеше да бъде добрият син, главата на семейството, загрижен за всички и всичко.
С това чисто и добро сърце, седна да благодари на Захиде "за разбирането". Той е готов да й прости за всички обиди, сцени на гняв, отношението й към любимата жена, защото за него майката мисли за децата си. За него - тя извършва всичко това, за добро, за честта на семейството.
Неджиб. Живее със злобата. Озверен. Завистлив. Такъв човек няма как да разбере добротата на Мелек. Няма как да повярва в чистата любов между Яман и Ферайе. За него - Яман е враг. Той му е виновен, че не е оценен, че не живее с жена, в която е влюбен, че майка му не му се доверява, че всяка вечер е по кръчмите, че детето му не го вижда, че в халите питат първо за Яман. Колко е простичко да промениш нещата около теб! Трябва просто да обичаш хората! Да оцениш качествата на другите около теб, ако искаш и ти да си оценен. Да изричаш по-често добри думи. Да прогонваш лошите мисли, защото те са като отрова.
Месут. Иска ми се да вярвам, че доброто в него е в кома. Предизвикана от несподелена любов. Любовта наистина е сляпа. Но ще се събуди рано или късно. Тежки думи изрече на Яман. В тях има и ненавист, и болка, и безпомощност. Каквото и да прави един брат, не може да замести мястото на бащата в семейството. Всъщност всеки си има специално място в съцето ни. Отиде ли си от този свят, никой и нищо не може да го замени. Затова трябва да се ценим и обичаме преживе.

Същото си го мислех и аз. Дамите, които стояха на диванчето - така и не можах да разбера предназначението им - за цвят, като декор, притурка към водещия - що ли? Анимационните герои на екрана, които се сменяха, така и не ми се вързаха с темата на предаването. Водещият - не знам, на гръцки и в очите на гърците - може и да си е бил приличен човекът, но на мен ми изглеждаше на моменти  олигофреничен. Сигурна съм, че Берг и Халит са се смяли и забавлявали след участието си, а и Берг както не може да ги имитира...

Лека нощ!
Lovelylolo,thank you very much.   

"Без да се замисля бих поел по пътя ти, какъвто и да е,
мога безкрайно да бдя над теб.
Да те пазя от всеки твой страх.
Имам много причини да го направя,
защото много, много те обичам."

Поздрав за спокойна нощ с прекрасното клипче на Планет и превода на Варна.

http://www.youtube.com/watch?v=CnNk73eSgKc&feature=related

Момичета, Топрак е в някаква болница според мен. Вие какво ще кажете?

http://www.youtube.com/watch?v=vyhisx2N2PU&feature=player_embedded

Някой е казал на Захиде, че Ферайе се е срещнала с мъжът от брокерската фирма. Тя я разпитва и Ферайе потвърждава, но дали пред Яман се води този разговор и дали по този повод са думите на Яман към майка му - не е ясно. Дали Ферайе ще каже на Яман за продажбата на къщата и причината. Ако Топрак е в болница, как се е стигнало дотам? Може Сервет като го взел от майка му да е пресилил скоростта и да е станал нещастен случай. Но според мен двете семейства се въртят в болнична обстановка - Сърма, Сервет, Ферайе и Кевсер. Как ли се разминават "нагласената тъща" и снахата, изместила Селма?!

Чудесен завършек на един хубав ден ,Майдреам.
Но за първи път мисля по - различно.
Според мен Яман отиде при Селма не толкова да угоди на семейството ,колкото от съпричастност и солидарност - той усети болката на отхвърления, почувства се сам   и като един благороден човек вместо да се вманиячава и да вреди на фери ,реши да сподели живота си със Селма.

Данайче, съгласна съм с теб напълно - още едно много интересно мнение. Ако това е действителният мотив на Яман, то той е още по-благороден в очите ми. Възможно е това, че е бил отхвърлен от Ферайе, да е предизвикало подобни чувства в него. Но той преживя дълбоко и думите на Месут пред болницата. Заболя го от действията на Ферайе, но и от това, че семейството му се руши заради него, че удари брат си за изказаното мнение.  Зад което стоят всичките му близки. Мисля, че е комплексно решението. Но - наистина - страхотен нюанс - за чувствата, които са го провокирали. Много ми допадна мнението ти и съм щастлива, че го сподели.
 От друга страна, ако това е мотивът и той наистина е почувствал какво е да си отхвърлен, усетил е тази болка,  дали щеше да постъпи така със Селма след това. Знаем какъв е Яман - принципен, честен. Не трябваше ли и тогава да изпита тази съпричастност и солидарност?!
В крайна сметка Селма няма капчица вина за ситуацията. Да, Захиде отказа Ферайе, но Селма е жертвата.  Нали Яман знае как боли? Нали, ако го направи ще я отхвърли за втори път, още по-болезнено. Щеше ли да гради своето щастие върху мъката и болката на Селма, ако съпричастността и солидарността с чувствата й,  са били неговите мотиви?  
Всъщност ситуацията реално беше такава:
1 момент - Да, вие сте прави, тази жена Ферайе се подигра с чувствата ми, тя ме отхвърли, тя не заслужава, ще се оженя за "доброто момиче Селма" и ще бъда добър син и грижовен брат като преди.
2 момент - научи, че Захиде е ходила в Измир при Ферайе и става: Не, вие не сте прави. Тази жена постъпи така заради вас, вие се намесихте грубо в личния ми живот. Ферайе не е такава. Вие сте я принудили да постъпи така. Знаех си аз, че има нещо...За нея съм готов на всичко, тя е жената, която обичам и за която искам да се оженя. Тя и никой друг. Готов съм на всичко, за да си я върна. /?! - беше готов още вечерта на годежа да се изправи пред Селма и баща й/

Селма липсва и в двете ситуации. Тя е средството, не целта. Данайче, разсъждаваме си , мила. Продължавай, стана ми много интересно.

Her salı izleyiciyi ekrana kilitleyen şehrazat artık hayatımızda yok. “Binbir Gece” dizisi, hayallerdeki Binbir Gece Masalları’na karıştı. şimdi ise şehrazat’ın yerinde bir pavyon şarkıcısı var; “Feraye”... Şehrazat ne kadar bükülmez, gurur timsali, donuksa Feraye de bir o kadar ters köşe; renkli dünyanın rengarenk dilberi... Tabii bu iki rolü yaşatan Bergüzar Korel de geçen zaman içinde değişti. şöhretinin zirvesinde soluk soluğa kalan şehrazat Bergüzar griydi; Feraye Bergüzar ise gökkuşağı... Ünlü oyuncu, yeni hayatını Hello! okurlarıyla paylaştı.

Bir pavyon şarkıcısını canlandırmak size neler kattı ?  
- Bu rolü öncelikle oyunculuk hayatıma dair kaygılarım olduğu için kabul ettim. Çünkü üç sene boyunca yayında olan “Binbir Gece” dizisiyle birlikte pek çok eleştirinin ve beğeninin hedefi olmuştum. Beni o kadar ağır eleştiren insanlar, “Bitmeyen şarkı”yı izledikten sonra içimde başka başka renklerin de olduğunu görmüşlerdir. “Feraye” ile bu renkleri ortaya çıkarmaya çalıştım. Ben sadece griden ibaret değilim, içimde pek çok renk var. ışte o renkleri de Feraye ile çıkarıyorum.

Pavyonda çalışan kadınlarla ilgili psikolojik ve sosyolojik bir tahliliniz oldu mu ?  
- Benim sınırlarım vardır ama önyargılı biri değilim. Genelde insanlara şans verilmesi gerektiğine inanırım. Onlarla tanıştım, ızmir’de zaman da geçirdim. Tahmin ettiğimiz gibi değiller. Hepsi hayatlarından çok memnun. Eski pavyon kültürünü yaşatan ve yaşayanlar da, daha modern olanlar da var.

Bir röportajınızda, “Komik, esprili bir kadınım. Üç sene önce hiç kimse inanmıyordu böyle olduğuma” demişsiniz. Belki siz değiştiniz, kendinizle yüzleştiniz...
- Evet, kendimle çok fazla yüzleştim. Bir aralar çok griydim. ış ve özel yaşam bir araya geldiğinde renklerimi kaybetmiştim. şimdi, hem somut hem de soyut olarak pembeyim. Artık pembe ve mor giyiyorum. Aynada kendime baktığımda bile pembe görüyorum. Ben eskiden de böyleydim ama bir ara girdi hayatıma, biraz yoruldum. Bir durup soluklandım, çoook sorguladım, çoook düşündüm, çoook isyan ettim. Ve aşırı uçlarımla yüzleştim.

BÜYÜMEKTEN HİÇ HOŞNUT DEĞİLİM

Bu sorgulamada denge mi öne çıktı yoksa egolarınız mı peki ?
- Aslında sorun o ! Keşke bir tık egom olsaydı. Benim hırsım yok. Hayatımda benim için önemli olan insanları arka arkaya kaybettim ve ölümü çok yakından gördüm. şimdi, en hırslı olduğum, en sinirlendiğim noktada o an aklıma geliyor ve hiç hırsım kalmıyor. Üç sene boyunca en fazla reyting alan bir işin içindeydim ve oradaki “en”lerden biriydim. Bu, beni kadın olarak çok yordu. Peşimden paparazzilerin gelmesini, çocuğumun fotoğraflarının çekilmesini istemiyorum. Kendime özel alanlarım olsun istiyorum. şimdi çok daha dingin bir hayatım var. Mutluyum.

Çektiğiniz hangi sancılar sonucunda büyüdünüz ? Ya da büyüdünüz mü ?
- Bu konuyu daha iki hafta önce Halit (Ergenç) ile konuştuk. Ben büyümekten hiç hoşnut ve mutlu değilim. Hani kokular vardır, insana bir şeyleri hatırlatır. ışe giderken bir sabah kokusu çarptı yüzüme. Bir anda okuldaki halimi hatırladım; sabah derse girmeden önce muzlu süt ve açma ile yaptığım kahvaltı geldi aklıma. Aslında çok da uzak bir zaman değil. Ama o duygu, içimi bir anda parçaladı. Çünkü geri dönemiyorum. Bugüne şükrediyorum ama geçmişe özlemim var. Dizinin bir bölümüne yardımcı oyuncu olarak konservatuvardan öğrenciler geldi. Hepsi çok neşeli, kahkahalar atıyorlar, gülüyorlar, espriler yapıyorlar... Benimle fotoğraf çektirmek istediler. Kendimi onlara “Bu zamanızın değerini bilin” derken buldum. Bunu söyleyecek kadar zaman geçti mi ? Herhalde bu son 4,5-5 senede değiştim. Büyümek hoşuma gitmiyor. Tek güzel yanı Ali’nin annesi olmak !

Hayat şaşırtmaya bayılır... Sizi ne şaşırttı bugüne kadar ?
- Maalesef hayatta artık beni hiçbir şey şaşırtmıyor. Hayatta herkesin her şeyi yapabileceğine ve her an her şeyin olabileceğine inanıyorum.

OĞLUM BENİ GÜZELLEŞTİRDİ

Ali, sizde neleri değiştirdi ?
- Kendimi daha güzel buluyorum.

Neden ?
- Daha çok ve daha güzel gülüyorum. Ali’yi güldürmeye çalışırken aynada kendimi görüyorum, kendimi daha çok beğeniyorum. Tabii bu arada hayata, Ali’ye ve kendime dair kaygılarım arttı. Büyümek Ali noktasında hoşuma gidiyor, ama biraz da korkutuyor. Kapıyı çekip çıktığımda artık sürekli bana ihtiyaç duyan bir varlık var. Bir kere sürekli bunu düşünmek bile insanı mutluluktan çıldırtabiliyor.

Hamilelik sırasındaki ilişkinizi bir “honeymoon” olarak nitelemiş, eşiniz Halit Bey’le birbirinizi yeniden keşfettiğinizi söylemişsiniz. Bu keşfin içinde neler vardı ?
- Halit ile birbirimizi 6 senedir tanıyoruz, ama o beni keşfetti. Çünkü o beni tanımıyordu, tanıdığında çok şaşırdı. Beni çok daha asi ve başına buyruk görüyordu. Benim ne hissettiğimi, ne düşündüğümü kolay kolay kimse anlamaz, içime atarım. Beraber olmaya başladıktan sonra ikimiz de bütün gardımızı indirdik. O süreçte yaşanan belirli anlardan konuştuk... Ben konuşmayı keşfettim. Halit’in beni dinlemesine ve bana yardımcı olmasına izin verdim. Onun yanında çocuk olabiliyorum. Çünkü hep sorumluluk sahibi olan ve birtakım şeyleri sırtlanan bendim. Sadece özel ilişkimde değil, arkadaşlarımla ve işimde de her şeyi yüklenirim. Çocukluğumdan beri böyle alıştım. Bu, burcumdan ve hayatımdan kaynaklanıyor. ılk defa sorumluluklarımın ve sırtımdaki yükün azaldığını hissediyorum. Bize, ailesine ve arkadaşlarına düşkün biri.

EVLİLİĞİMİZ ALYANSIMIZ KADAR SAF

Evde bir yaşamı paylaşmak çok farklı. Halit Ergenç’in sizi şaşırtan hangi yönleri oldu ?
- Halit beni çok sarmaladı ve çok sahip çıktı. Hiç yalnız bırakmadı. Bu kadar klasik bir alyans taşıdığım için de çok mutluyum. Evliliğim bu kadar saf! Mutluluklarımız vardı, birbirimizden haberdardık. Mutsuzluklarımız vardı, haberdardık. O mutsuzluklar sırasında yaralarımız açıldı, bunlardan da haberdardık. Biz bir araya gelince en başta o yaralarımızı sardık. Sancılı olmadı mı? Evet, hem de çok sancılı oldu. Biz, bizi bir süre yaşayamadık. Sonra hamileliğim dönemimde bir sene çalışmadık, hep beraberdik. O dönem boyunca Halit bana sahip çıktı, yanımda oldu ve bana kendimi hiç yalnız hissettirmedi.

BİZ HÂLÂ SEVGİLİYİZ

Aşka nasıl bakıyorsunu?
- Kadınlar yaşadıkları aşkı mı seviyorlar ? Yoksa o duyguyu ve o aşkı mı yaşamayı seviyorlar ? Kadınlar romantizmi severler, aşkın o süprizlerini sevlerler, aşkın büyüsünü severler ya... Onu yaşarken kendi yaşadığınız şeyi unutursunuz. Ben ilişkimde onun büyüsüne kapılıp gitmiyorum, yaşadığım aşkı seviyorum. Yaşadığım ilişkiyi ve duyguyu çok kıymetli görüyorum. Bizim monoton bir evliliğimiz yok. Biz hâlâ sevgiliyiz.

 


Bitmeyen Şarkı'da Feraye Önyargıları Yıkıyor 
 
Dizinin Gelecek Bölümlerinde İlçedeki Kadınların Değişimine Tanık Olacağız. 
 

 
 
Dizinin senaristi Deniz Akçay, Yeni Aktül dergisine gelecek bölümler hakkında açıklama yaptı...

DENiZ AKÇAY: 'FERAYE' TOPLUMUN iÇiNDEN BiR KARAKTER

Ben, 'Feraye' (Bergüzar Korel) karakterini ortaya çıkarırken, toplumdaki kadınların önyargılarından yola çıktım.

'Feraye', üvey abisi tarafından tecavüze uğrayarak, hamile kalan bir genç kızken ailesi ona sahip çıkmıyor ve genç kız evden uzaklaştırılıyor. Yaşı küçük olduğu için iş bulamıyor, paraya ihtiyacı olduğu için en sonunda pavyonda çalışmaya başlıyor.

GÖZE BATACAK

'Feraye' karakterinin yaşadığı süreç aslında bize toplumun ikiyüzlülüğünü gösteriyor. Urla üzerinden, Türkiye'nin geneliyle ilgili bir şeyler söylemeye çalışıyoruz. Hiç tanımadığı insanlar onu etiketlemeye devam ettikçe daha da göze batıyor. ilerleyen bölümlerde, ilçede karakterimizin tanınmasının ardından, kadınların değişimlerine tanık olacağız.

Aslında bu değişimi 'Çikolata' filmindeki Juliette Binoche'un ve kasaba halkının onu tanıdıkça yaşadığı süreç gibi olacak. (TelevizyonGazetesi.com)

     

Ще преведа само по-важните моменти сега.

Али с какво Ви промени?

Намирам се за по-красива сега.

Защо?
Усмихвам се много повече и много по-хубаво. Наблюдавам се, когато  се опитвам да разсмея Али и се харесвам много ховече. Разбира се през този период се увеличиха и притесненията ми, свързани с живота, с Али, със самата мен. Порастването на Али ме радва, но и малко ме плаши. Когато затворя вратата и изляза знам, че  има едно същество, което непрекъснато се нуждае от мен. Непрекъснатата мисъл за това може дори да те побърка от щастие.

Бяхте казала, че периодът на бременността  е бил вашия меден месец, че сте се преоткрили със съпруга Ви, че сте научили нови неща един за друг.
Какво по-точно?

С Халит се познаваме от 6 години, но той ме преоткри. Защото той не ме е познавал. Когато ме опозна по-добре,  беше изумен. Мислеше ме за много по-непокорна, бунтарски настроена, по-рационална. Аз не споделям лесно какво чувствам, какво мисля. Държа си го в себе си. След като започна връзката ни, свалихме всички бариери. В този период разговаряхме за конкретни моменти, които преживяваме. Аз открих какво е да разговаряш с някого. Позволих на Халит да чуе това, което имам да кажа, позволих му да ми помага. До него мога да бъда и дете. Преди носех сама всички отговорности, един куп неща лежаха на моите плещи. Така беше не само във връзката, която имах, така беше и с приятелите ми,  и в работата ми. Товарех се с всичко. Аз съм си такава от дете. Това ми е от зодията и от живота, който съм имала. За първи път чувствам, че отговорностите ми са по-малко, смъкнала съм товар от гърба си. Халит е човек,   изключително отдаден на нас, на семейството си и на приятелите си.  

Трудно е да се живее в общ дом. С коя своя страна от характера си Ви изненада Халит Ергенч.

Халит е  човек, който постоянно ме обгрижва, обгръща ме отвсякъде. Не ме оставяше изобщо сама. Много съм щастлива, че  венчалната ми халка е класическа, защото и бракът ни е толкова изчистен, неподправен. Преди да започне връзката ни всеки от нас си имаше  своите щастливи моменти и знаехме за тях. Имахме си и своите нещастия.  И за тях знаехме. В хода на тези тежки моменти във всеки от нас се отвориха рани. Знаехме и за това.  Първо се заехме да превържем, да  излекуваме  тези  рани. Не беше ли болезнено?  Беше и още как ! Имаше период, в който  не можехме реално да живеем своята връзка, да се насладим едни на друг.  По време на бременността  не работихме,  бяхме непрекъснато заедно През този период Халит беше непрекъснато до мен, нито за миг не съм се чувствала сама.

Как гледате на любовта?

Дали жените обичат любовта, която в момента изживяват или по принцип харесват това чувство, обичат да са влюбени? Жените обичат романтиката, изненадите, които поднася любовта, обичат магията, която носи любовта. Покрай всички тези неща забравяте нещата, които се случват на вас самия. Аз не се прехласвам много по магията в моята връзка, обичам любовта, която изживявам.   Ценя изключително много връзката, която имам и чувството, което изживявам.  Нашият брак не е монотонен. Ние с Халит сме все още гаджета (ах, как я мразя тази дума, нямам време да търся по-хубава)

Справянето с кои проблеми Ви помогна да пораснете. Дали изобщо сте пораснала?

Още преди две седмици си говорихме за това с Халит. Порастването въобще не ме прави щастлива, не ми е приятно. Има аромати, неща, които човек си спомня. Един ден, отивайки на работа,  бях връхлетяна от аромата на утро. Изведнъж си спомних училищните години. Първото нещо, което ми идва наум, когато се каже „сутрин“ е мляко с мюсли и кифла, това закусвах тогава. Не беше чак толкова отдавна, но някак си това чувство, това усещане в един миг ме разтърси отвътре. Защото не мога да се върна назад. Благодарна съм за това, което имам днес, но ми е мъчно и за миналото. Веднъж на снимачната площадка дойдоха студенти от Консерваторията, трябваше да участват в една сцена. Всички весели, заливат се от смях, усмихват се, шегуват се. Искаха да се снимат с мен и не можах да се сдържа да им кажа: „Трябва да цените това време от живота си.“ Може би се промених през последните четири- четири и половина години. Не ми харесва да пораствам. Единствената хубава страна на това е,  че съм майка на Али.

Досега с какво Ви е изненадал с живота?

За съжаление вече с нищо не може да ме изненада. Знам, че от всеки може да се очаква всичко, може да направи всичко, че всичко е възможно да се случи.

В едно интервю казвате, че сте забавна, духовита и че преди три години никой не би Ви повярвал, че сте такава. Може Вие сте се променила, изправила сте се лице в лице със себе си.

Да, изправих се срещу себе си. Имаше период, в който бях потънала в сиво. Изгубих колорита си, балансирайки между работата и личния  живот. Сега и в буквалния,  и в преносния смисъл на думата съм обагрена в розово. Вече се обличам в розово и в лилаво. Даже като се погледна в огледалото се виждам обагрена в розово. Аз и преди си бях такава, но трябваше да балансирам с доста неща в живота си , това малко ме измори. Поех си въздух, мнооооого се самоанализирах,  мноооого мислих, мнооого се съпротивлявах, бунтувах. И се изправих лице в лице с крайностите, в които съм склонна да изпадам.

В това самоанализиране какво излезе на преден план- Вашата умерена страна или Вашето его, Вашите амбиции.

То това всъщност е проблемът. Да можеше егото ми да е малко по-голямо. У мен няма бясна амбиция. Загубих близки хора в живота си и видях смъртта отблизо. Когато ме обзема амбиция, когато изпадам в някакви крайности, си спомням тези моменти и не ми остава капчица амбиция. В продължение на 3 години бях част от проект, който се радваше на изключителен рейтинг, бях една от „най“ личностите. Аз съм жена и това ме измори страшно много. Не искам да ме преследват папараци, не искам да снимат детето ми.

Добро утро! Много новини, много красота!

Варна, благодаря ти за започнатия превод!

Веднага бързам да кажа изразът, който изплува в съзнанието ми, когато прочетох отговора на този въпрос, а той е:

ДОБРЕ ДОШЛА, ШЕХЕРЕЗАДА!/както го изрече Бенну/

В този ред на мисли, споделени от Берг, виждам точно Шех. Външно изглеждаше непокорна, бунтарка, упорита, товареща се със всичко, поемаща огромни отговорности! Но всъщност сърцето й беше нежно, чувствително,отдадено на Каан и приятелите - беше готова да им помага - Мехрибан, Бенну, Гани, бащата на Ашън. Всички нейни приятели архитекти я познаваха като добра и мила и бяха готови да я подкрепят.

Miki23!      

ДОБРО УТРО!
Варна,какво прекрасно начало на деня,благодарение на теб!
Интервюто е много хубаво-колко откровена и истинска е Берг за всичко,което преживява!
Варна,много ти благодаря,чудесна си!     
МИКИ  
marman    

Страхотна визия! Като картина е!