Аmerican Dream - мит или реалност?

  • 11 777
  • 198
# 15
Madameral, вярно е че всичко си е до човек, но все пак като гледам какви са официалните настроения към някои емигранти в Западна Европа, мисля че има голяма разлика с отношението тук. Може и да съм в грешка, но поне така ми изглеждат нещата. Американската мечта се свързва не само с парите, а и свободата, равноправието, толерантността.
Иначе за някои американската мечта е да имат по-хубава къща, нова кола и т.н., а други просто идват тук с надеждата, че ще има какво да ядат.

Виж целия пост
# 16
И тук идва мястото, да цитирам Джонатан Францен   Simple Smile

Цитат
It’s all circling around the same problem of personal liberties,” Walter said. “People came to this country for either money or freedom. If you don’t have money, you cling to your freedoms all the more angrily. Even if smoking kills you, even if you can’t afford to feed your kids, even if your kids are getting shot down by maniacs with assault rifles. You may be poor, but the one thing nobody can take away from you is the freedom to fuck up your life whatever way you want to.

Цитат
Тhe reason this system can’t be overthrown in this country,” Walter said, “is all about freedom. The reason the free market in Europe is tempered by socialism is that they’re not so hung up on personal liberties there. They also have lower population growth rates, despite comparable income levels. The Europans are all-around more rational, basically. And the conversation about rights in this country isn’t rational. It’s taking place on the level of emotion, and class resentments, which is why the right is so good at exploiting it.

Freedom
Виж целия пост
# 17
Кейси , разкажи накратко какво има предвид Францен, че така от два цитата не става ясно. За книгата няма да имам време поне до края на месеца да прочета.
Виж целия пост
# 18
По-горните цитати са виждания на един от персонажите и дори извадени от контекста си звучат актуално и в тази тема.

Игъл, книгата е отражение на цялото западно общество, сага за едно семейство, красиво, а всъщност толкова празно. Брутална, но истинска. Семейни отношения, елитна средна класа с специфичните й особености, политика, война, грешки, постъпки, глобално затопляне и всичко това преплетено с темата за свободата, защото нали всички сме свободни да отстояваме себе си, взимаме решения... Само че, доколко ли сме свободни, предвид дори емоционалните стени, в които се блъскаме. Книгата не е депесираща, но не е и оптимистична. И всеки един от нас е там с личните си борби за свобода и щастие.

Със сигурност звуча объркано. Аз все още я дочитам.  Simple Smile
Виж целия пост
# 19
За мен понятието Американска мечта се припокрива с казаното вече за бедняка, който става богат и успява с труд да се издигне от бедността.
Но беглите ми наблюдения, черпени предимно от медиите са, че след финансовата криза в Америка много мечти са разбити и Американската мечта не е това, което беше.
Америка има сериозно проблеми от социално, икономическо и политическо естество в последните години. Последните изборни резултати показват, че доверието към Обама спада и това разбира се е знак за нестабилност и недоверие в обществото - удар по Американската мечта в Америка.

Аз лично никога не съм се вдъхновявала и привличала от Америка. Но вярвам, че е напълно в човешките възможности да се издигнеш с труд и да успееш, следвайки мечтите си, за съжаление това обаче не може да стане навсякъде по света по едни или други причини.
Дали ще наречем този път на успеха - Американска мечта е въпрос на гледна точка.


Виж целия пост
# 20
Да, това за кризата много се тиражира. Не мога да коментирам дали тази криза ще е така трагична за САЩ. Преди и аз много се подавах на постоянните новини от медиите и по едно време едва ли не си мислиш, че идва края на света. Обаче, обичайно в САЩ си е имало кризи почти всяко десетилетие. Къде по-силни, къде по-слаби. Нали точно това беше едно от нещата, с което комунизма превъзхождаше капитализма - "уж при комунизъм кризи нямало".
Ако поговориш с по-възрастни американци за кризата ще разбереш какво е било при кризата през 80-те през 70-те и т.н. През 80-те години също е имало имотен балон, но е било с бизнес сгради. Много хора са загубили парите си. Отделно е имало фалити на пенсионни фондове и страшно много американци са загубили многогодишните си спестявания за пенсия. И тогава хич не е била много приятна обстановката. Та това си е част от капитализма. А всеки да си прави изводи дали неговата "американска мечта" може да се осъществи и съществува толкова лесно.
Виж целия пост
# 21
Американската мечта е, накратко, че с постоянство и труд можеш да се издигнеш. Вярвам в това. На много места, включително в България, никой не вярва, че с труд нещо се постига.
Виж целия пост
# 22
Зачетох се днес в темата за кандидатстващите за ЗК/успех им желая/ и си мисля дали американската мечта е просто концепт на първите емигранти в Америка и захранван от днешните такива като вид мотивация или реално сбъдваща се такава с времето,труд и упоритост?

Първоначалният въпрос ме обърка, може би защото крачето ми не е стъпвало в Америка. Какво пречи американската мечта да е едновременно  'концепт' на пилигримите, да се захранва от днешните мигранти  и да е реалност?  По въпроса за наличието  на хора, които в рамките на един живот стигат от 0 до плюс безкрайност смятам няма две мнения, с леки вариации, разбира се, в точната стойност на нулата и безкрайността.
Отношението към компактни групи еигранти мисля, че няма особено отношение към темата. Дори да принадлежиш към 'непопулярна' емигрантска група, най меко казано, в добрата стара Европа отношението на местните определено се доминира от личните ти прояви. Аз лично не смятам, че ако Карли Фиорина например носеше бурка, щеше да е на същото стъпало, на което е днес. Така че свободата и приемането могат да бъдат доста абстрактни.

пп. размислите ми са теоретични пак казвам, но пък днес ми се пише  Embarassed
Виж целия пост
# 23
Аз лично не смятам, че ако Карли Фиорина например носеше бурка, щеше да е на същото стъпало, на което е днес.

Днес не, но след 20 години ще има такива жени. Преди 50 години никой не е смятал, че чернокожа от бедняшки квартал може да учи в Принстън и Харвард, да бъде успешен адвокат и първа дама на САЩ, ама на, случи се.

Ето интересна статия за дефиницията на американската мечта от днешния вестник. http://www.nytimes.com/2010/11/07/magazine/07FOB-WWLN-t.html?_r= … &ref=magazine
Виж целия пост
# 24
Поне за Европата мога да кажа, че с труд може да се постигне един среден стандард (жилище, къща, почивка, кола и прочие), но не повече. Високите постове с големи заплати и много влияние поне тука се раздават с политически връзки, тоест един мигрант в един момент опира до стъкен таван. Естествено и тук има такива, които са дошли с нищо, а сега са милионери... Предприемчиви хора, без страхове от риска и до известна степен с късмет... Единици са, както навсякъде. На мене не ми се е отдало. Иначе богаташите тук са от поколения богати.
Виж целия пост
# 25
Аз лично не смятам, че ако Карли Фиорина например носеше бурка, щеше да е на същото стъпало, на което е днес.

Днес не, но след 20 години ще има такива жени. Преди 50 години никой не е смятал, че чернокожа от бедняшки квартал може да учи в Принстън и Харвард, да бъде успешен адвокат и първа дама на САЩ, ама на, случи се.

Ето интересна статия за дефиницията на американската мечта от днешния вестник. http://www.nytimes.com/2010/11/07/magazine/07FOB-WWLN-t.html?_r= … &ref=magazine
Тук май ще илюстрираме разликата между Европа и САЩ  Grinning Аз смятам, че носенето на бурка при съвсем друга заобикаляща култура ( т.е. да я носиш в Париж, а не в Техеран) е израз на лично възприятие и ценности. А ценностите на бурката ми се струват несъвместими с ценностите на корпоративния капитализъм. Проблемът не е вън и в отношението на околните,а вътре в теб.

пп. всъщност проблем е неточно, защото реално проблем няма, не е речено че цел и мисия в живота на всеки трябва да е сбъдването на 'американската' мечта.
Виж целия пост
# 26
Hear Again, ти остави за чернокожи жени, но по спомени в Принстън май до към средата на 60-те години, жени изобщо не са приемали да учат.
Рокси, изобщо не съм съгласна, че отношението към група емигранти или чужденци не рефлектира към останалите. Най-малкото, мен в Западна Европа няма как да ме разпознаят каква съм. И не говоря за това дали съседа ми се усмихва и ме поздравява, а за това дали аз ще имам същите възможности и права, както редовите местни. И щом държавните глави имат такова отношение, представям си пък обикновените хора. Едва ли са по-позитивно настроени.
И по принцип и тук не е идеално, има много негативно настроени срещу чужденците, особено сега в кризата. Но тук идеите са съвсем други от тези в Европа. За контраст с изказването на Меркел, тук концепцията е всеки да си говори неговия език и да си изповядва неговата религия. Идеята за претопяването е отпаднала още през 70-те години. Друго нещо, тук е незаконно да ти откажат работа с мотив - не знаеш английски. И можеш да ги осъдиш за това. Може да откажат, но при положение, че докажат,че наистина английският е от значение за работата. Отделно има разни програми за интегриране на т.нар. малцинства, affirmative action и други.
Да не говорим, че САЩ е страна основана от емигранти и това си има голямо значение. В Западна Европа до преди 20-25 години едва ли е имало толкова емигранти.
Виж целия пост
# 27
Хм, не ми слагайте думи в устата. Никъде не съм написала, че отношението към емигрантите е същото към местните, хеле за големи или лесно отличаващи се групи. Казах, че отношението се доминира от  личните ти прояви.
Принципните въпроси за права, свобода и т.н. не са ме интересували особено досега, по скоро разсъждавам върху практическото и реалното им проявление.
Виж целия пост
# 28
Може и да не съм те разбрала какво имаш предвид. Моята идея е, че за да се осъществи т.нар. американска мечта трябва да имаш възможности. Ако те са ограничени поради това, че си чужденец, малко се отдалечаваме от идеята за "американската мечта".
И нямам предвид, че в Европа няма възможности, а тук е пълно с такива. И на двете места не е много лесно, но в Европа ми се струва, че са доста по-зле в това отношение.
Виж целия пост
# 29
Така или иначе хората с ненаследствени супербогатства са единици и изключения навсякъде, в този смисъл е трудно да се определи някакво правило или зависимост от произход. По скоро има страни, в които има повече на брой богати хора и САЩ са на челно място, ако не се лъжа. В този ред на мисли, от значение е не толкова отношението към конкретния човек, а възможностите ( като пазар, икономика, образование ако щеш), които страната, в която ще изпълняваме американската мечта, предлага.
И аз обърках вече  Simple Smile
сигурно влагаме различен смисъл в 'american dream'.  Вашето е това: "life should be better and richer and fuller for everyone, with opportunity for each according to ability or achievement" regardless of social class or circumstances of birth", а аз имах предвид просто от беден да станеш богат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия