СЕПТЕМВРИЙСКОТО дете ще боядисва яйчице:-))

И аз, и аз съм на ръба. Всъщност много исках още едно дете, но до момента, в който Маги стана на година и половина. Сега вече не мисля, че ще се справя, а и сили не ми останаха. За по-късно не мога да мисля, стари сме вече с тати.
Стеф, искрено се надявам нещата да се получат при Васе. Най-хубавото (ако въобще може да се намери хубаво в тази история) е, че е малкото пръстче. Пожелавам ви много късмет.
Жужанке, на този път му казвам "гробището". Почти не помня да съм минавала от там и да не съм видяла катастрофа. Голям късмет е извадил мъжа ти. Да е жив и здрав.

Момичета, и аз страшно ви се възхищавам за куража.

Флу, честито и да караш лека бременност ти пожелавам!
Аз също се надявам втората половина на ноември да стана леля. Брат ми и жена му правиха втори опит ин витро и този път има резултат. Дано всичко мине добре.
Петка, когато се роди Оги, Виктор ми изглеждаше огромен   Особено главата, направо ми се струваше, че не изглежда както трябва  
Огнян не познава цветовете или казва на всичко жълто. На тази възраст Виктор ги знаеше без грешка, както и почти всички букви. При това без да се занимава специално с него, ей-така на шега. Оги обаче такива неща хич не го вълнуват. Той иска само да беснее, да се покатери някъде и да скача от там. Само магарии са му в главата. Кротко може да застане единствено докато чета. Покрай батко си и той слуша много съсредоточено. Виктор чак след 3 годишна възраст започна да се заслушва. В крайна сметка на доста неща се учат един от друг. Оги беше миналата седмица малко болен и беше на бабин дом. Въпреки, че му харесва при баба, си хленчеше и за яслата: "Искам леля Пепи! Искам Дидко!". Сега е много доволен, че е пак на ясла. Тази леля Пепи (това е едната от сестрите в групата) не знам как ги омагьосва, но всички деца са луди по нея. Виктор и другите деца, които бяха при нея, продължават да си я споменават от време на време, а вече ще станат 2 години от както не са на ясла. Оги все разправя вкъщи: "Леля Пепи така скача" и се изстрелва от стола. Докато кара колело нарежда: "Леля Пепи така кара" и показва, а тя жената дори не може да кара колело и уж им се кара като се разскачат много.  

Стон, дай боже всекиму такава леля Пепи. Казах аз, че такива Човеци се запечатват трайно в детското съзнание. да работиш сред тези душици - благодат.
Нашата леля май я уволниха заради едно дететнце. Ама тя все намусена, все работата й много...
Сама си го пожелала.

Оги е огнено момче, вина няма, че така сте го писали. да ви е жив и здрав

Стеф, прегръдка за Васето.

Жуже, голям късмет е имал мъжът ти! Дай боже да не се повтори никога повече такъв инцидент!

Стефина, защо да не се прави рехабилитация на малко дете?   Потърсете второ мнение....да не стане така, че да изпуснете ценно време да възстановите пръстчето!

Совичке, нямате ли някакви плейгрупи наблизо, клубчета, занимания за малки деца?   Тук в София изникнаха като гъбки през последните 1-2 години. Мисълта ми е да си създадете някаква програма за седмицата, че все двечките у дома си е вярно за изкукване....

Галя живна сега следобяд, стана по-весела, започна да си играе. Устата й е цялата с червени пъпчици, а на езичето има дори мехурче. Изглежда все пак е намаляла болката, щом й се върна настроението.

ston, прекрасно е, когато попадне детето на такава всеотдайна леля! В яслата на Галя и двете жени са много мили и чудесно се отнасят към децата. 

Ееех, дано и ние попаднем на някоя леля Петя. Стон, стиснати палчета от мен брат ти и снахичката да гушнат живо и здраво бебенце през ноември.

Здравейте.
Мерси за милите думи за Васката-така си вика той.
Това дете ще ме умори вече- само бели прави.Вчера да вземе да включи всички котлони на керамичният плот и там бил фритюрника и отдоло цялото му дъно изгоряло.Вечерта седи между мене и баща си и яде оризн и изведнъж ревва и си сочи носа-мале пъхнал си един оризон вътре-напарво щях да умра вече.Викам му духай той реве и смърча на вътре и оризона влезна на вътре и почти не се виждаше.Накарах баща му да му държи ръцете и с един инструмент като копие му бръкнах и го избутах навън.Първо пробвах с пинсета ,но не стана.

Леле, Стефи, Васко не отстъпва на моя Тарзан по пакости!
Аз не съм разправяла тук из темата, ама такива ги върши през последните 2-3 месеца, че на моменти ми настръхва косата.
Оня ден (мъжа ми беше в болница за операция) аз съм сама на компа и работя, нашия се изнизал на двора, но затворил вратата към мазето. Е, да ама тая врата може да се отваря отвън само с ключ, а той не може да отвърти ключа (щото бравата е стара и трудно се превърта). Аз си мисля, че той си гледа тихо и кротко телевизия, обаче - нъцки.
По едно време ми звъни телефона - комшийката ми вика "Слез да си прибереш детето, че реве на двора вече толкова време"
Стаята с компютъра е на улицата, а прозорците бяха затворени - как да го чуя?
Слизам долу (не знам как съм взела за отрицателно време 2та етажа), а той хлипа, ли хлипа!
Половин час после не мога да го успокоя.
А вчера - нарамил раницата на брат си, обул обувки на сестра си и беж да го няма - отива на училище. Мъжа ми го хвана на ъгъла към следващата улица - снимката я пуснах в ФБ
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1791593761282&set=a.1 … 91139&theater - за който не я е видял.

Та, Стефи, да знаеш - от възрастта е! Някои са по-отворени и любопитни и си пробват възможностите на макс. Аз толкова не бях побеляла с големите, колкото с тоз моя разбойник. 

Е това са все едно мои думи. Раzтреперва ме... Имам баzа zа сравнение, но това дете не може да се сравни с брат си грам.. Ама не ми се раzправя, че няма да ми стигнат няколко страници..

мацки - палави, енергични и много будни.
колкото по-палави, толкова по-умни.

хубаво е за тези, които имат двор, но за тези които нямата - не пиапай тук, не се качвай там...това съм аз.

Браво на Елиас, сам си обува обувките, пардон - батковите : -)))

Леле Стеф, този Васко наистина да те наплаши! Направо се разтрепервам от всички случки с него. И сега ще остане ли нещо не пръстчето?
Веч умрях от смях с твоя Тарзан 
Наистина си е до темперамент и характер. Дребния от бебе е много предпазлив, все се пази, таз пързалка е много висока и "Не моджее качи", като види кола и бяга на другия тротоар и т.н.
И ние си ги имаме, де, оня ден надигна едно шише с лакочистител, сърцето ми спря, добре че имаше 1-2 капки вътре.
Поздравления на всички майчета, които очакват "нови попълнения".
Петка страшно се радвам на лекото раждане!
Стел защо секцио, първото по какви причини беше? Интересувам се, защото и аз родих така, заради късогледството, съвсем не виждам вече, нося лещи с минус седем, но съм към минус осем май вече. Ако родя второ ще стана на прилеп сигурно.

Мда, нашите бели край нямат. Сутринта чистих поразиите от една бяла брашнена бомба, пардон изпуснат пакет от брашно на земята, който като една бомба цъфна и цялта кухня беше .... хм побеляла (меко казано) 
Едно насилено пролетно почистване по никое време.
Ако седна да ги записвам всичките му магарии до момента, ще издам дебел роман. 
Вече не мога и да насмогна на четки и пасти за зъби - трие си зъбите по 20 пъти на ден (без преувеличение). Те не че големите са били по-спестовни на същата възраст, ама то бива, бива, та чак не бива. Повтаря ги като стой, та гледай.
За самостоятелността му мога също романи да напиша - вече не се налага дори да го мия след като е свършил в гърнето голямата беля. Изсипва гърнето в тоалетната, пуска водата, качва се на мивката и се мие сам! Къде успешно, къде - не, но после е горд като въшка на чело.

Яни кат-ами за момента пръстчето изглежда гадничко нещо и нокътят ли ще му пада не знам,но той се плаши и не ще да стои без лека превръзка-страх го е е трябва.Снощи едвам го накарахме 2ч. да стои без нея.
Веч-направо паднах от смях с малкият ученик-уникална снимка.

Веч, Стеф, Сова да са ви живи и здрави. Купона да е все на макс.

Яни ами първото беше секцио, защото тогава бях на 35 и понеже много говорех и давах акъли, док. каза че по-добре да ме приспи, че иначе сама ще се израждам и ще му се бъркам в работата  И понеже малко преди това, една приятелка си дочака термина, получи болки, отиде на лекар, но я върнаха за сутринта да получела разкритие.Е да, ама сутринта беше твърде късно.  Та съм стресирана по темата естествено раждане. А сега - вече няма накъде 

Приятен ден мацки 

Момичета, много сте сърдечни! Благодаря ви за поздравленията и хубавите пожелания! Честно казано форумът много ми липсва. Чета ви редовно и заедно с вас изживявам всако поникнало зъбче, всяка нова изговорена думичка, всяка малка беля и всяка болест! Не пиша тук почти година и сега си давам сметка, че и момичетата, на които се обидих, заради това, че не дойдоха на първоюнското парти, а бяха потвърдили присъствие, също не пишат вече тук. Така че няма смисъл да се сърдя на някого, за когото явно както и преди, така и сега не му е важен форумът. За мен това е специално място. Тук намерих добри и истински приятелки и ако сте съгласни мисля отново да се върна в редиците ви   Опитвам се да следя Октомврийската тема 2011, но някак не ми е уютно там. Прекомерно много жени са, не се познаваме още и не мога да свикна. А тук при вас ми беше като втори дом още от първия пост. Беше началото на август 2008, помня как Дими ме добави на първа страничка и как станах част от голямото ни Септемврийско семейство  

Добре дошла Флу то тук си имате подгрупа бременни и наскоро родили да са живи и здрави и Стел, и Петка с второто и Сид, и дидишонче и всички (дано не пропускам).
Мила посвикна с яслата горе долу. С хомеопатия се пооправи запека й, но от няколко дни пак ходи по рядко  (2-3 дни), и пак ще ходим - лекарствата действали около 2м. един прием.