СЕПТЕМВРИЙСКОТО дете ще боядисва яйчице:-))

То не е голяма гордост  , но и ние претендираме за опашката по отношение на памперса. В яслата ги слагат на гърне и там имат "попадения", но вкъщи още сме доникъде. Да си призная, и аз се отнасям несероизно и чакам да се стопли.
Миленка, радвам се, че си се разтоварила, макар и за два дни.  
Деска, много се радвам да те "мерна"  
Всъщност на всички ви много се радвам, след толкова време пак се сещаме понякога за темичката. Като се сетя колко емоции изживяхме заедно.  
Ради расте, като всички. Говори много, но още има думи, които ги казва по бебешки. Част от тях може да каже правилно, но пак ги казва по бебешки. Например пупу. И после понякога се сеща и допълва - казва се дупеее, не пупу.   Някои звуци още му липсват обаче. Р, естествено. Освен това К и Г, както и С на определени места в думите. И така се получават думи като аТам, бяДам и яФла.  
Вчера малкото магаре "саботира" на Павел празника на буквите в училище /изпращането на буквара/. Окупира ми фотоапарата, той да снима. Примирих са да го оставя, само и само да не пречи, пък после да искам снимки от другите мами. Но като дойде реда на Павчо, го помолих да ми даде апарата само да го снимам веднъж и да му го върна. И той съвсем неочаквано, както си седеше мирно и кротко и не се чуваше, извика с пърно гърло- ДАААААААААЙ! АААААААААААААААЗ! И оттам целият клас като се разхили. Павчо опита да остане сериозен /стихотворението му беше сериозно/, но не можа за дълго. а накрая си го каза през смях, а беше много хубаво и силно стихотворение за Кирил и Методий. Здраве да е. Поне ще се запомни.  
Ради си ходи на ясла редовно, свикна си, харесва му. Познава всички деца от групата по име /а те са доста - над 25/, както и кой родител/баба/дядо за кого е дошъл. Примерно вижда бабата на Михаела /Мишела, както казва той/ и вика - здЛасти, къде е Мишела?
Ето нови снимки на моите юнаци /момичето е приятелката на Мони/:
http://media.snimka.bg/8226/022706576-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8226/022706563-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8226/022706552-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8226/022706536-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8226/022706531-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8226/022706527-big.jpg?r=0
Джулс, не се крий!  Пиши как сте с Яско.

Иринче, много са ми мили снимките, на които са не само трите момчета, ами и гаджето на Мони.   Язък, че Ради е прекъснал точно изпълнението на батко си, но както казваш сама, поне ще се запомни.

Галя също научи имената на всички деца в групата. Радва се на всички, има вече и приятелки. Появи се дори обожател от първа група. Вчера в двора на училището, който е непосредствено пред градината, видя едно момиченце от групата, към което е много привързана. Като се втурнаха двете да се прегръщат, от инерцията се събориха на земята.   Галя се разрева, естествено, и започна да се оплаква, че "Мена" ( Неда) я била бутнала.  Обаче едвам си тръгнахме, защото после двете госпожици не можеха да се разделят.

Да, Миленче, душици!  
А като казваш, че е мило, че беше и приятелката на Мони, ето още по-мило - беше и нейното братче. Ето го и него. http://media.snimka.bg/8226/022706546-big.jpg?r=0 Дето се вика, ходих с 5 деца на зоопарк. 
И Ради си има страст към една девойка от групата. Даже се оказа, че майката е съфорумка /то кой вече не е/  

Честита дъщеричка на Петка-да е жива и здрава и само радост да им носи.
Бае-много ми стана гадно за детенцето от разказаната от теб случка.Съжалявам,че така е станало-много неприятно.Васко е добре-палува,не си пази пръста,като падне ми дава да му целувам превръзката.Другата седмица ще сваляме конците.
Вечи, Май нейм-мерси за милите думи и на Вас.На Васко му баяхме декември ама...

ехеее Петка    Жива и здрава да ти е малката принцеса.

Ир - целувки за порасналите ти юнаци.

Ние сме ОК. Като изключим плексита, който ме перна от няколко дена. Полудявам направо.

Хеййй, въпфреки, че не пиша често - Обичам ви 

Иринка 

Здравейте, чета но не пиша както обикновено.


Честито рожба на Петя    
Стеф – още ми е в главата поредната случка на Васко и ми се свива сърцето при мисълта. Дано се възстанови напълно.
Началото на годината – 2 януари мисля беше вечерта и ние търчахме до спешното. Бяхме в леглото вече и Яси се изправи в тъмното да си вземе водата и не се подпря явно както трябва и се стовари лицево в един ръб на шкафа който влезе на дълбоко в плътта под ъгълчето на устната. Слава богу залепиха го и външно започна да избледнява, но на пипане още е като топче, което се надявам да се разнесе. Когато се случи това се сетих за теб Стеф – колко често ви се налага да ходите до там.

След близо 6-месечно почти постоянно боледуване, Яси сякаш се позакрепи най-накрая. Да не викам дявола де.
Иначе сме добре до колкото това е възможно. Вече 1 година не сме се виждали "татито"  както Яси го нарича. Трябваше да пътуваме за Египет точно когато бяха събитията там... Но се размина естествено.
Честно да си кажа много ми идва на нагорнище вече да се гледаме сами двамата. Ако щете вярвайте, но откак се е родил само една нощ не сме били заедно 
И е станал много нервен - постоянно иска нещо, тръшка се, хленчи до припадък и често се случва да завършваме ревящи и двамата. Но го отдавам на това, че аз съм станала адски нервна. Като в един затворен кръг сме и няма излизане...
Иначе когато е в добро настроение е най-сладкото и любвеобилно дете на света.
С говоренето сме назад - доста звуци не успява да произнесе и поради това речникът му е беден и пълен с измислени от него думи. "Aйда" - аз, "длядли" - краставица, царевица, "ааани" - когато му се пикае и подобни. Упорито отказва да си каже името или въобще нечие друго име. Децата всичките са - "дита". Но за сметка на това както и преди се оплаках - не млъква. Може да повтори едно и също 1000 пъти със една и съща интонация докато аз започна да викам.
С яденето беше кошмар до скоро. Особено при поредно боледуване караше направо на фотосинтеза. А в същото време е гладен и се буди по нощите с рев от глад и ръба бисквити в леглото.
Слава богу за сега малко нещата се по успокоиха и има глътка въздух. Дано така продължава.
Ето и малко скорошни снимки за които не са ги видели във Фейса:
https://picasaweb.google.com/JKoleva/Mar132011#

Е, какъв готин къдрокоско е станал Яско! На теб да ти кажа, че си щастливка. Аз и една вечер нямам прекарана без Дребосъчето. Винаги, навсякъде сме с нея. Аз също имах инцидент преди известен брой години, но ми шиха устата. Не личи изобщо, но и аз си имам топченце, което се напипва, но не личи.
С говоренето и ние сме назад. Дреби не спира, но все още има нужда от преводач. Освен това думи, които иначе казва съвършенно правилно сега им променя буквите. "Пуска" е пушка, "котка" е кошка. Навсякъде слага "ш". Но на нея и стажа й е малко. И памперс си носим, но по-скоро защото все още ме е страх навън да я изведа без. Заиграва се и припишква по малко, а не ми се иса да я преобличам по това време. Иначе у дома няма проблем, е има и несполуки, но то е само защото не иска да си разваля играта.

Здравейте,

Честито бебе на Петка! Да расте здраво и щастливо!

Днес с Дарето си направихме страхотна разходка, и двете бяхме зажаднели за слънчеви игри. Струва ми се ужасно пораснала, липсва ми бебето    Същевременно толкова много се гордея с нея. Вече изминава бая дълго разстояние със собствени крачета, почти не съм я носила. Периодът на тръшкането взе да отминава, заслушва се в съветите ми и обясненията ми. Чакаме 20-ти зъб да пробие, виждам го да се белее под венеца, в резултат на което влачи една хрема цяла седмица. Гледаха се вкъщи с тати, който мина само на една работа (преди беше на 2 места), та е свободен по няколко дни. Аз работя, пък те се гледат, много ми е странно 
От буквите само "к" не може да казва, заменя с "т", всичко друго е ок. Започва да си измисля приказки - онзи ден каза, че "имало един ден един бухал. Той излетял в небето и скочил в локвата"    Много е сладка, постоянно бърбори. Когато не говори, пее    Ще взема да й направя клипче как казва за "котенца галени", умирам от умиление, чак се просълзявам    Баща й каза, че се научила да пише буквата "А", един път я видях да се опитва, явно той е наблегнал на тази част, каза, че се е получила доста сполучлива буква  Рисува много, наподобява човечета, имат много очи или само две, и задължително копчета на блузката
Много е станала учтива    Поздравява всякакви хора, пожелава приятен ден, пак ще се видим    Забелязвам, че в парка днес не налиташе на чуждите играчки. Заглежда се, но не пипа. Трудно дава, но след малко разговори даде доста солети на най-добрата си приятелка 
Търсят се, даже ходиха хванати за ръчичка, с майката си умряхме от кеф Такива сладки невиннотии. 
Айде, бягам, че я очаквам всеки момент да се събуди 

п.с. Иринка, Ради е голям и тооолкова хубав 

Привет и от нас.Честита Ина на Петка.Да расте здрава и 4аровна като кака си 
Чудесни снимки видях на порасналите ни септемврийчета
И ние растем,щуреем и неспираме да говорим дори когато спим С гърнетесме все още скарани.Не ще и не ще да сяда,камо ли да се задържи.Не си казва кога има пиш и ако,според мен не се усеща просто.Крайно време е да започне да си върши работата там.
За градина-чакаме,но привсички желания сме от 100-тно място надолу.Шанс,така като гледам, равен на 0.За частна не можем и да мислим.Дано я приемат все пак някъде.
Много целувки на всички

Джулико Яси е страхотен къдрокоско, много е сладък!
Аз не мога да се оплача, приспиват го баба му понякога, и на кино, и на ресторант ходим, преди 2 седмици и на дискотека, но вече определено не съм за там  Разделяли сме се за 3-4 дена досега, когато ходихме в Рим и после във Виена. Но на лято ще се разделим за 1 седмица, ще има да го мисля, кумовете ни живеят в Палма де Майорка и ни поканиха на гости и не смятам да изпускам поканата!
От първи Юни сме на градина. Давайте съвети как да махнем пампите, като пиша в това гърне и опикава навсякъде, когато се случи де.
Иначе детенцето ми го пазихме, пазихме вкъщи, цяла зима вкъщи с нас, рядко се е събирал с деца и сега е толкова срамежлив и необщителен. Не му се и разбира какво говори, когато тръгне да общува с децата и затова съм решила твърдо да го пускам на градина, там със сигурност ще напредне с говора и ще стане по-общителен.

yani_cat   за махането на памперса трябва упоритост и от двете страни. Да прежалиш че ще опикае тук там и да не се отказваш. Трябва и да осъзнава че се е напикал. С аку-то си спомням че трябваше да го хвана веднъж точно в процес на на акане и да го сложа на гърнето да довърши там. Когато стана и видя че акото е вътре разбра че и това се прави в гърнето.
Относно опикаването в гърнето аз съм решила проблема като го слагам да седне обратно на гърнето - облегалката която е по-висока му се пада отпред където е насочено пишото и така няма проблеми. Не е от най-удобните, но Яси така е свикнал и сам си го обръща даже 
Слава богу махнахме пампите и денем и нощем още миналото лято и много рядко има инциденти, които обкновено си имат обяснение.
Ама да не казвам голяма дума че тъкмо го похвалих че се задържа здрав и от вчера тръгнаха реките суполи 
 

Я, Стел. Не мога да повярвам. Кажи нещо за снахата!  
Джулс, радвам се, че писа за вас. Стана ми мъчно, че сте самички. Сигурно никак не ти е лесно, но се справяш отлично. Я какъв красавец си отглеждаш.   Дано не се разболее сериозна сега!
Моарейнче, направи клипчето за котенцата галени и ни го пусни. Това всъщност е чудесна идея да им правим клипчета сега как говорят. След години ще ги гледаме с умиление.  
Мире, ще стискам палци да приемат Монката на градинка де ходи да си играе с дечицата.
Яни, и аз мисля, че Данчо ще се отпусне в детската градина с децата. Поне моите деца се чувстват добре на ясла и детска градина. И Мони, и Павел ходеха с голямо удоволствие, сега - и Ради.

Честита рожбичка Петка! мъничко завиждам, но с добро пак ще душкаш сладко бебенце

Ирина, аз даже скоро се улових, че вече нямам снимки, всичко е клипчета
Моарейн, страхотен разказ за твоята бонбонка
Жулико, привет, хубаво е да си тук, един сопол няма да ви уплаши, бързо да минава
Яни, много са ми сладки срамежливите дечица 

Аз заминавам за Париж, 3 дни раздяла с малката Ива, сърцето ми е свито, чак ми се повръща от притеснение. Не се тревожа, че няма да я гледат добре, а просто раздялата ме мъчи. Много ясно осъзнавам, че се превръщам в задушаваща майка, но ....

Хайде, да стягам багажа, чао!

Привет и от мен, мили мои  

Честито на Петка  и Дидишонче за бебенцата и леко бременеене на очакващите. От инфото във фейса гледам, че д-р Цвети е вече на финалната права в девети месец, на Мона Синьора и остават още около 3 сякаш, Стел и тя не си поплюва, а аз завиждам на всички тях ......не много благородно  

У наша къща всичко е наред.
 Сми - то   расте и хич не се мае. Приказва като за световно, прави ужасно дълги изречения, без да се загуби смисъла в тях, но все още с една трета неразбираеми за околните думички. Но се хваща смисъла де.
Разказва някакви приказки, умира си да му правя куклен театър с цялото стадо от плюшки, които има. Или да седнем да гледаме някоя от книжките му с картинки без думи и аз да му разказвам случки с героите.
Наскоро усетих нещо, което ми отне два дни и две нощи /безсънни/, да открия причината и смисъла му. А именно : ужасно много и ужасно бързо се изнервяХ, когато сядам да му чета приказки. Забележете - това разказване, за което по-горе писах не ми носи такива емоции. Куклените шоута също. Дори напротив. Забавно ми е, а откъм продължителност на занимавката и говоренето от моя страна времето е едно и също. И се спекох една такава, викам си сега детето вече има нужда от това, пък аз каква съм такава, защо ме изнервя ....... Тъпо ми стана. Още повече, че май нещата, които ме изнервят около него се броят на пръстите на едната ръка откак се е родил.
И открих защо. И се успокоих. Да ви споделя ли ?!?   Ми ще ви споделя   В четенето на приказките /освен смяната на тона/ няма нищо креативно. Не влагам нищо от себе си, не се "развивам" така да се каже, изговарям чужди думи.... А за човек, стоял три години почти без да ходи на работа очевидно това започва яко да тежи и изнервя.
И ми олекна бе, не съм била значи кофти родител, а просто човек  

Та така. Аз имам още три седмици отпуска и след това се очаква да бъда съкратена, след като се върна на работа. От сега се оглеждам, ама цък, нищо няма. Ще излезе де, ама си иска време.
Иначе поработвам в частния кабинет по малко, за тонус, самочувствие и сверяване на часовника. Там се пораздвижиха нещата, започнаха да звънят хора, дето се вика - аз доволен ....

Дребен също е с памперс. Няма нито едно успешно изхождане в гърнето си. Още малко да се стопли и го мятам по гащи да ходи само, дано стане работата. Ще подавам документи за градина за от септември, надявам се да нямам проблеми с това начинание. Та така .......

Стефина, дано Васко ВЕЧЕ да е преживял всички поводи за уплаха и да се успокоите у дома  
MY NAME, раздяла, раздяла - колко да е раздяла..... Убедена съм, че ще се окаже по-лесно и по-малко мъчително, отколкото го мислиш сега  
Ирински, твойта рода се увеличава, а  
Джулико, скоро си мислех за теб, покрай случките по Египетско. Не мога и да си представя дори какво ти е, честно..... Ти си един почти герой за мене. Дано видите светлина в тунела. Питам се, а какво се случва с чувствата от такова разстояние и атъв голям период на НЕвиждане ?!? Аз май не бих успяла да ги съхраня. Ако знам, че няма да сме заедно еди колко си време - може би, ама като незнам изобщо кога и дали ще се видим ..... Знам ли, мисля си просто. Късмет ви пожелавам  
Мире, теб те знам от другия форум какви ги вършиш, душа  
Суити, гледах вчера снимки на Зори ...... Леле, какво голямо момиче си имаш !!!! И красива, красива ..... Живи и здрави да сте цялото прекрасно семейство  
Рафи, да ти подшушна, че ние с дребен сме всеки ден от дсет до един часа преди обед на плажа, около Самба-та или Баркод. Заповядай при нас. Дрескодът за партито е - кофичка и лопатка  

Ама .... пописах си и аз, а, дами  

Ина, чувствата колкото и силни да са били - избледняват и изчезват. Разстоянието става не само физическо, но и в душата. Нищо неможе да замени контакта на живо. Нищо.... особено за едно дете... 2 години и половина са много време.