За дамите, тяхната дискретност и съвместния живот...

След като ще си разказваме забавни случки, да кажа и аз

Имах съквартирантка, която беше от т.нар. "свободни натури". Никога не затваряше вратата на тоалетната и банята напълно- притваряше я само. Аз си мислех в началото, че не може да стои в затворени пространства, а тя, милата, ме чувствала толкова близка, че не изпитвала нужда да се крие. Редовен номер- пушим си на терасата с кафето и изведнъж скача и ми обяснява къде отива и какво точно ще прави. След съответното облекчаване на нуждите отново ми правеше подробен преразказ. Имаше си и списания вътре и понякога ми подвикваше някоя светска клюка, докато си стоя във всекидневната... За обноските на масата няма нужда да казвам, че е крайно гадно.

Познавахме се доста време преди да решим да се нанесем заедно в един апартамент и никога не съм предполагала, че е такава. След три месеца съжителство се махнах. И по други причини, де, но и това играеше роля.

Не съм притеснителна по принцип.
Не се стискам като не съм вкъщи. Но познавам жени, които го правят с дни и ми се струва чудно, но проблемът си е техен.

От близките ми не се притеснявам. Като се къпя вкъщи, не затварям задължително вратата. Дори обичам да си говоря с някого.

Но ако видя затворена врата чукам, няма за мен голяма връзка между двете неща. 

Офф...още една тема от която ми се гади.

Постът си насочвам към всички дами, които по някаква причина се държат, сякаш нямат естествени нужди - защото са такива по характер или защото им харесва да изглеждат сякаш са безплътни   Та....аз бях от този тип безплътни дами, които дори не си помисляха за неща като описаните в по-предните постове. Не, не съм се вземала за много изтънчена, просто съм такава по характер и не успявах да го променя, макар че превех опити. Животът промени рязко нещата, не аз. Преди няколко години се разболях от автоимунно заболяване, което засегна почти цялата ми храносмилателна и отделителна система. Не беше заради това, че съм се въздържала понякога, генетично е. Няма да разказвам какво преживях,  докато бях в криза. Сега съм в ремисия, но 2 пъти в годината продължавам да ходя на контролен преглед и там с най-големи подробности разказвам на гастроентеролога си за всичките си" преживявания" в тоалетната. Мъжът ми често присъства и е в течение на нещата. Струва ми се напълно нормално да му позвъня по телефона и да му кажа да ми купи хапчета или определени храни, защото пак имам някой от стомашните проблеми, които често ме мъчат. Звъня и на лекарите си, да им разправям неща от този род. Ако някой някога ми беше казал такова нещо преди... ах, хахах............. Затова нека всеки, който има някакви задръжки, да опита да ги преодолее. В живота има неща, за които дори не знаем,че съществуват и физиологичните ни нужди наистина са най-естествена част от нас, пък са и съвсем банално състояние. Не е хубаво човек да разбира нещо толкова просто  по начина, по който аз го разбрах Пожелавам ви здраве!

Ебахти простаците дето сме с мъжа ми,тъй излезе то... Някои прекалено на серизоно се вземат...
Пък и дъщеря ми..като си пръцне и си умира от смях,даже понякога нарочно го прави,по няколко пъти....

  

Ето един виц по темата:

Две мутри си говорят. Единият казва:
 - Ако знаеш каква мадама забих - изключително нежна, елегантна, изискана, свежа ...
А другият:
 - А ако знаеш какви л..на изкарва в тоалетната ...

 

да,тя е на 2 години,нещо против?

Аз съм впечатлена. Не знаех, че това може да се прави волево. Човек се учи докато е жив 

Ами като я поощрявате умирайки от смях и изпадайки в умиление, тя ще смята,че е в реда на нещата да пръцка в училище например.Горкото дете, ще бъде обект на подигравки.

Брей,ама големи психолози се извъдихте.Тя е на 2 години и в това няма нищо лошо,че си е пръцнала.Всички деца на нейната възраст го правят и едва ли разбират,че това е нещо НЕРЕДНО (за някои).Пък докато дойде време за училище ще мине доста време,тогава и повече ще разбира.Това би трябвало да е ясно на всички,а не да се правите на ни лук яли...Тоя виц по-горе точно за вас се отнася...

beep_one, каква дама възпитавате вие??? Пръдла!!!

Аха, моята аристократична особа не разбира пърдящия хумор. Всъщност и ние - аристократите, пърдим (да не кажете на някой!), но не го намираме за толкова смешно, че чак да го правим нарочно или да хвалим дечицата си, като проявят тоз талант. А иначе - разни хора, разно чувство за хумор. Аз имах колега, който се оригваше нарочно, явно много смешно му се виждаше. Сигурно и той е бил закърмен с "дете е, какво толкова?" и затова на 28 години се опитва да ухажва жена, демонстрирайки оригвачески способности.

Съжалявам за болестта ти, но нали не искаш да кажеш, че трябва да се държим като болни, за да изглеждаме естествени. Не мисля, че съм длъжна да информирам някого, колкото и да ми е близък за естествени нужди, когато нямам нужда от неговата подкрепа. И дай сега, защото някога по някаква си независеща от нас причина като болест ни е видял в някакво гадно състояние и от там  нататък да ни е все едно сами ли сме или не във всяка една т.нар. естествена нужда.
Желая ти здраве и да бъдеш щастлива щом си преодоляла задръжките си, но не мисли, че всички хора се стремят и желаят същото. На някои това си ни харесва и не правим опити да го променим.

И аз съм от "притеснителните". Естествено,че посещавам тоалетната,няма как,но и аз се старая да не го навирам в очите(носа) на половинката ми. Например той знае,че имам запек,но със сигурност не му оповестявам официално,че отивам до тоалетната/банята/ и какво смятам да правя там. Грижа се след това мястото да бъде приемливо за посещение Не одобрявам изпускане на газове и уригване и чоплене в носа,освен ако не е неволно. Някой беше писал за принципа на затворената врата-ами щом съм я затворила така/заключила/ не искам да ме безпокоят!  Дъщеря ми я уча на същотот/тя е на 3год/,щом вратата е затоврена важните въпроси за след малко. Не я възпирам да пръцка,защото е твърде малко да се въздържа,не искам да я увредя стомахчето,но например и казвам,че като пръцне няма нужда да го оповестяваме.