Март-енчета

Баси, кви са тия цени на коронки, моя мъж преди 2 години плати 400 лв, ама не мисля дори, че са били 2

Иначе ние днес имахме истерична сутрин, големи ревове, голямо чудо, само да го гушкаме, от най-малкото нещо реве, чак се зачудих това второто какво ще го правя. Не знам защо, ама хората, дето казват, че с второто го карат по джаста-праста, аз имам чувството, че нещо търпението покрай бебешорстването ми е свършило и съм по-склонна да се карам, отколкото да подминавам с усмивка и на това малкото май от рано ще му се стъжни.

Иначе Гери беше питала за бременността - чудесно засега, нямам оплаквания. Аз май не се похвалих, но преди 2 седмици на 4 д-то не видяха пишка и сега май е момиче, но ще видим на следващия преглед дали ще се задържи предсказанието 

Мисля, че имате вхубави шансове скоро да бъдете такова - наскоро пак ми попадна информация за подобен на вашия случай с напълно решаване на проблема "от самосебе си" - както може би ще стане и при вас  

За да затворя темата, аз не искам специално чак дете, де, просто не знам как да го обясня явно притеснението си... Може би прекалено много ни дойде тази рязка промяна в средата...


Кой писа скоро, че детето обозначава думите само с първата сричка - и при нас стана така (а не беше)! "Ба" значи балон, банан, баба и какво ли още не  

Елг, и аз съм хвърлила око на туй Джъмбуре (освен на РиРиРа) като идваме в София, обаче им пуснах запитване и толкоз неграмотно ми отговориха, че ми се отщя... Гледах днес снимки на приятелка, тя ходи редовно там - та днешните бяха с рисуване с пастели - оцветяваха кръгче и с ръце ПО СТЕНАТА   Сега съвсем съм в чуденка... Докога важи талонът?

Ел, дръжте се и всичко ще се оправи, сигурна съм!!! Трушия си поиска 1 път буболецата, но не му хареса. Принципно не е най-здравословната храна, но ако му харесва на Влади, стига да не е всеки ден и да е по малко - защо не?

Сиа, съчувствам ти, тук е много модно болните деца да не са на ясла/градина, но да ги водят да играят с другите - колко пъти сме разбирали съвсем случайно и сме се изнасяли набързо след дочута реплика  

Мацки, здравейте от нас с Тоби!
Не съм писала отдавна, да си призная страх ме беше да вляза. Много притеснения имам около двамата малки, трудно понасям сравнения с други деца, просто ми се свива сърцето от ужас...Може би драматизирам излишно, но сте майки и ще ме разберете, в това съм сигурна.
Тоби е една сладка щастлива рибка. Не казва дори дума, нито сочи с пръстче. Катери се като алпинист по маси и столове, пуска чешмата и пълни мивката. Хвърчи на бобикара из къщи и въобще е много деен. Обича да си играе с мен и братята си на гоненица и криеница. Креативните игри не го интересуват изобщо. Вече и кули не реди, нито нанизва обръчи, омръзнали са му и ги хвърля навсякъде, затова ги прибрах.
Не знам дали е от аутистичния спектър, това дори за Риша не е сигурно. Малки са още.
Не знам дали сте чували, но при синдрома на Аспергер е типично ранното четене и писане, редене на сложни пъзели и абнормална памет. Хубаво е да си талантлив, но много хубавото не е на хубаво.
За мен най-голямото ми щастие ще е да имам средно статистични щастливи деца. 

Нещо весело:
Моя позната се хвалеше с племенника си колко е изключителен. На 6 години плува, кара ски, язди на пони и говори немски. Аз се засмях и и напомних, че детето плува в нейния басейн, язди понито, което тя му е купила и прекарва ваканциите си в Австрия с нея и мъжа и. Т.е. усилието е и от двете страни, а тя е изключителна леля. 
Тъй. Отивам да ви чета. Прочетох само последните 3 страници, сега ще наваксам.

Ама голяма доза преувеличение има в тия хвалби, аз отдавна си го знам и не обръщам внимание. Според нашата баба например /свекърва ми/, София като беше на 2 месеца, посочвала й била цветовете като я питала . Естествено нищо общо с действителността Просто жената си има слабост към внучка си и я вижда като изключително, необикновено и гениално дете. А то си е най-нормално, да ми е живо и здраво.

Хайде и ние в кюпа не болните.
Свекитата се обадиха да си я прибираме. Ходихме до доки- Т 37.7 \ тя повече не качва, ама и не смъква лесно\, кашлица и сополи. Прегледа я и каза, че кашлицата е от сополките. Ама аз сополи не виждам 
Както и да е, ще се оправим за 2 дни.

Зеленкото- талона няма срок. Пък и в сайта им пише, чеможе да си запазиш час за игра, безплатно, уж да провериш за какво иде реч.
Аз смятам да ида.

Хайде лека и мека 

Ooo и ние бяхме така, каката като беше бебе на 4-5 месеца, вместо да гука казваше  та-та-та-та! Много мелодично! Цялата рода и най-вече свекитата казват и до  днес, че детето казало на 4 месеца - тати и е било първата й дума !

Зеленко, не се притеснявай толкова, нещата се нареждат от самосебе си! Най-важното е децата да чувстват до себе си щастливи родители!
Още си спомням изследване за конкретна бомбандировка в Берлин втората световна война! Интервюирани са хора, които тогава са били малки деца! Едни си спомнят случката като най-страшното нещо в живота им, стресирани са и до сега ползват терапевтична помощ, докато други описват случката като най-красивата заря в живто им! Едното интервю го бяха публикували и човека разказа, че майка му му показвала светлините на избухващите бомби и се е радвала, разказвала му прекрасни истории какво се случва там!

Та независимо от материалното, духовното и т.н. винаги натуралната любов на родителите е най-важна! Всичко друго се нарежда!
И както казва Гери Мур - да са ни живи и здрави!

Рила, подсещаш ме за "Животът е прекрасен" .....

Дез, бях се затъжила за теб 

Здравейте мили момичета !

Ето ме и мен в една спокойна нощ - в усамотение и тишина. Детето заспа в 22 ч. изпратихме си бабчето градска отпуска, а мъжът е в командировка Каква петъчна идилия.... Та реших да се понапиша и аз нещичко.

За жалост изобщо не успявам да следя редовно темичката, но винаги като надзърна има по нещо интересно, мило и полезно, а и си чета за "нашите" дечица....
Ей сега като зачетох тревогите на Роси покрай предстоящата ясла и пак се сетих за безсънните ми нощи през май, когато почти се бяхме решили да дваме Бибата на частна ясла.... Е няма такова преживяване като това, което си устройваме в главите. Вярвайте ми, тогава си го изживях до завършването й на университата, че даже и до това на още неродените ни следващи деца... (няма никаква новина зад това  ) Та Роси, мила, изобщо нямам какво да те посъветвам, само да не се разстройваш прекалено и да си похабяваш нервите. А че ще са ни най-мили на света си е факт докато сме живи, дай Боже.

Иначе, може и да съм го споделяла, но пак да си кажа - много съм доволна че съм на работа и че се откъснах от безбрежното ежедневие на домакиня и майка. Ами явно не съм от тия. Нито съм първа кулинарка, нито се увличам по чистенето и подреждането, нито пък съм от креативните натури. Та определено си преживявах пред компютъра и циклих ненужно. Та сега като съм вкъщи и сме с Бибата (преди да заспи) съм една спокойна и се вдетенявам и четем книжки и "играем игри чудесни" и се гушкаме..... Много ми е мило и приятно да сме заедно. Но все пак продължавам да съм от строгите и да не търпя и грам хленчене, което пък баба й не търпи и за секунда и й угажда тутакси....

Сега чакам с нетърпение приближаващите празници. Вълнувам се покрай РД на Бибито. А тук е мястото и да ви споделя нашия голям проблем. На въпроса ми какво иска да й донесе Дядо Коледа Бибката неизменно всеки път отговаря едно и също (независимо по какво се увлича в момента) : КОНЧЕ.  И аз все си знам, че си иска конче като на нашата приятелка Софи и все си знам, че е тъпо да имаме еднакви, а нещо различно, което да си менкаме като се видим (а и честно не съм виждала някъде да продават такова конче). Но днес сутринта като реших да я попитам по-конкретно какво конче иска, паднах като чух отговора : ИСТИНСКО

Та такива са нашите тревоги. И нашата девойка като Софи на Кафе с мед е бърборина, но пък компенсира с други "умения/неумения"...Радвайте се на дечицата си и ги дарявайте с най-ценното - вашата любов и грижа, а те да са ни живи и здрави. И аз ще повторя Гери, ама си е така 

Лека и спокойна нощ на всички

Здравейте момичета.Не съм чела, но ще разкажа за разходката до бг. Точно в деня на заминаването заваля сняг. Сви ми се сърцето. Но живи здрави стигнахме и мъжо се прибра. Кацнах в Пловдив. Кеф, кафета, кръчми, магазини, фризьори оооо кеф. Направиха ми страхотна прическа, която обаче с моите две леви ръце не бих могла пак да си я направя Вечерта отидохме на диско, с ... племенницата. Леле тя беше с двете си лели на диско. Нейните приятелки питали дали съм женена, тя им казала че съм и с две деца вдигнах им се в очите на децата. Танци и купон до 5 сутринта. В неделя си хванах рейса и право в София. Лелеее колко се е променило всичко само за година и половина. Толкова много нови молове и сгради Брат ми ме посрещна, постоях малко в тях, видях племенницата и си отидох. Мале не съм шофирала от толкова време, направо щеше да ми изхвръкне сърцето. С бабето разговори до 3 през нощта, то не беше обсъждане, мрънкане, оплакване.... На сутринта с бодра крачка на високи токчета, цъфнах в работата. Толкова много ми се зарадваха, всички ме поздравяваха. Много добре се почувствах. Там на сладка приказка и малко работа стоях до към 3, докато не ме извикаха на среща. Ако не ми се бяха обадили сигурно нямаше да си тръгна. Отидох на срещата, пих кафе, уплаших се от здравословното състояние на човека, наду ми главата и след час се измъкнах. Отидох до нашите да си разровя багажа и да си взема някоя и друга книжка и снимка. Открих едни мои снимки като  малка. Цялата рода твърдеше че Яна прилича на мен, но не като малка а сега, но след като видях снимките..... аз просто съм била същата. Обадиха ми са да ходя на вечеря у братовчедката. Отидох, взех бабето, метнах токчетата, нахлузих дънките и тръгнахме. Между другото се обадих на рожденика, на чието парти толкова се чудих дали да ходя. Казах му че ще пропусна, а той като се развика, няма как ще се ходи. В братовчедката (тоест у нас) хапнахме малко и ми сервираха че се изнасят. Изюрках я да идва с мен на купон. Ще не ще дойде. Там като влязох и всички много ми се зарадваха, направо не очаквах. Имаше хора които не съм виждала с десетилетия и не очаквах дори да ме помнят, а те егати радостта. Там имаше и едно бившо гадже. Половин час ходи след мен. Където и да отида, с когото и да говоря той до мен ама с гръб. Все едно не ме е видял. Накрая се обърнах и го попитах :" Я кажи ти как си", а той :"Ама Кате това ти ли си?" После разпитва, къде съм, що съм, деца мъж. Много му беше интересно, но накрая жена му го подбра и му се караше нещо като си тръгвахме. В общи линии се изнесохме като пепеляшки в 12 часа. но нямахме повече работа там. На другия ден отидох да свърша малко работа в банката, после да купя подарък на мъжо и се почна с обиколката по баби. Обиколих ги всички!! В 7 имах среща с едни мацки в едно кафе, а в 8 :30 с други. Клюки, глупости..... тези вторите само се оплакваха. Аз като им разказвах през какво сме минал, едната само казваше " не ти се е отразило" Накрая се прибрах към 1, спретнах багажа и в 3 тръгнах за летището. В крайна сметка за 4 дни я ми се събират 10 часа сън я не, и съм с 3 килца отдолу А и докато се мотах из центъра,видях сто човека, но една съученичка най ме впечатли. Питам я аз как е и какво прави, а тя супер гордо ми отговаря: "Аз си имам дете!". А аз и отговорих :"Ми аз пък имам две!"

Оказва се че на 14ти февруари ще се върна на работа за 10 дни. Така че се надявам тогава да се видим. Сега отивам да оправям къщата и да правя обяда.

Ехааааа, Шу, голям разказ! Да си призная свят ми се зави, но явно си изкарала чудесно, пък и е...ти фитнеса - 3 кила. Я да си идваш по-честичко и да съчетаваш полезното с приятното
Танче, сори, ама умрях от смях с вашето конче. Направо изръсих "ха сега де!" на глас   

Шу, това се казва купон  ! Навремето затова обичах с рейс да пътувам от/до Австрия, че си отспивах поне след една седмица диви купони и обикаляне !

ТанчеР, можеш да заведеш Бибата да язди истинско конче! На базата Хан Аспарух, все няма да ти откажат едно кръгче на манежа! Занесете ябълки и моркови... и може Бибата да храни кончетата, та и да ги погали!

ей цял ден никой не е драснал 

Аз да се "похваля", че Елия е със страхотна кашлица и Т.
Аз да не се мина, та почнах и аз.
Добре че дивее, иначе щеше да и е много зле.

Хайде 

~Elg~, дано бързо да се оправи малката!

Митко поддържа температура два дена, точно колкото да ме откаже от едно служебно пътуване събота и неделя и после се оправи все едно нищо не е имало.

Дез, не се вкарвай в разни филми за аутизъм. Има ранни признаци, по които педиатър щеше да е обърнал внимание. Според мен нищо им няма на децата, само майка им се шашка излишно! Дано наистина интуицията ми да се окаже права!

Шу, след такъв купон как изобщо си успяла да се събуедиш, че и да подреждаш и да украсяваш имаш сили?

Рила, страхотна идея. Ние мислехме да водим Митко в Осоговска планина на горска езда, но докато се наканим и организираме и то стана студено.
ТанчеР, това е един вариант за истинско конче, а другия е люлеещо конче.

Както винаги от много четене забравих за какво говорим. Старост-нерадост.
Зеленко, като разказваш за Калин много ми прилича на Илийката. И да ти кажа, намирам, че и двамата са си чудни дечица. Илия говори на последна сричка- гребенът е бен, салатата- ата... Някои думи ги казва и цели, но повечето са си негови версии. Напоследък основното му занимание е да чупи чинии и паници. Чудя се дали да не му дам да си играе със сервиза от турски чаши, дето не мога да ги гледам.
 Тони, и да се наложи амниоцентеза, не е кой знае какво. Малко преувеличават рисковете. Все пак стискам палци да не се налага.
 Цвети, преди месец ми направиха коронка- металокерамика за 100 лв. Сега разбирам колко евтино съм минала.
 Дез, това на снимката ти ли си? Ако си ти, си в страшна форма.

хахахахаха това ме накефи яката!!!! 


Nagaina, а дано да не се види повече пишка докато родиш!