
И аз си мислех да я облекчавам с подобни средства (даже се сетих, че има разни безвредни мехлемчета за носа, напр. Низита маз), но се притесних да няма някаква сериозна причина. Дано да отмине - и при нас, и при вас!
Ние отидохме неприлично късно
А Роси става за рекламно лице на Дюкан
, ако обичах месо и не обичах плодове можеше да се навия да я правя. Сега ще се стоя дебела

За всички!
Много здраве, лЮбов и семеен уЮт 
. Заради снежеца, който едва едва заваля за половин час, сме чакали 5.5 часа в колата на задръстване, за да изминем 5 километра. Тука да завали сняг е все едно да се случи земетресение тежка степен. Имаше изпопадали дървета /понеже климата е друг, тия дървета не издържат на сняг и директно се срутват, това впоследствие го разбрах/, обърнат автобус....и какви ли не още ужасии. Хората си зарязваха колите на шосето и си заминаваха, имаше и един заспал в колата, когото всички някакси трябваше да заобикаляме
абе ужас някакъв. Аз се смеех на мъж ми, като ме предупреди да не излизам ако вземе да вали сняг, щото тук не е София и ще настане паника, обаче аз дървена глава...та така. Добре, че Софи остана със свекърва ми, а излязохме само аз и Валето за подаръци. Тя милата, пишка в плик в колата, почти 6 часа не можа да издържи, шоу беше
... По едно време много се уплаших да не ми свърши бензина и да си останем през нощта на студено. Слава Богу измъкнахме се някакси 
))
ГолЕма трагедия. Яна я хареса тая пущина, но като си свали ръкавиците и като го пипна, реееееев, мале мале. Опита се да се тръшне както си знае ама тоя сняг много гаден!!! и да се тръшне човек на него като хората не може. Та я прибрах да гледа батко си как играе на вън, през прозореца. После като заспа в 11:30 та до 14:30 откара. Явно много изморително да го гледаш тоя сняг
През това време ние с баткото спретнахме 4 тави сладки. Специално се бях подготвила с материали, та този път станаха мааалко по-добри от миналата година. Като се събуди я метнах на колата и право в центъра. Много хубава украса имаше, имаше и павилиони с всякакви немски неща - наденици, прасета, сладкиши и какво ли не. Хапнахме по една багета със свинско и кисело зеле, децата намазаха по един захарен, памук а аз едни ягоди на клечка с шоколад и се прибрахме.
А каква мила картинка бяха сериозните млади дами и господа, отпиващи сокче и прихващайки парче пица... как растат тези деца... мило ми беше да се видим, много ми липсваха всички, които не успяха да дойдат, независимо от причините... 
Препоръчани теми