Март-енчета

  • 25 448
  • 744
# 660
Бухта, естествено, като има повод за притеснение, ще си действаш според обстоятелствата.
Нагаина, така е!

Аз си изразих просто мнението, за да имате и едно наум и просто да казжа за притесненията, че педиатрите изписват такива лекарства с лека ръка! Но като има повод за сериозни притеснения - естествено е да се предприеме нещо по въпроса!  Hug

Гери Мур -  Twisted Evil - абсолютно си права! И аз на моята девойка нещо не можах да повлияя много в живота! Направо все едно не е моя - толкова е различна. Нещата, които аз смятам за важни, нея не я е грижа, вълнува се от абсолютно непонятни за мен неща и т.н. С различен характер, подход към хората, мироглед и ... направо е пълен антипод на мен! За щастие забелязвам, че Марти прилича повече на мен, че съвсем се бях отчаяла, че не ставам изобщо за възпитателка Simple Smile

А мен в Австрия най-много ме плашеше, че дъщеря ми ще стане като тях! Възпитана, неагресивна, но подмолна,игнорантка, интригантка и абсолютно емоционално незаинтересована! За мен това са австрийците и хич не ми харесваше, че не псуват, ругаят, обсъждат или нещо.... просто обръщат глава и подминават, емоционални инвалиди! Хилядите им правила ме караха да се чувствам ограничена, докато тук се чувствам свободна да правя каквото си искам (естествено ограничена от моралните си спирачки)!
Понякога се ядосвам на изродите тук, но съм склонна да ги толерирам, като знам цената на реда!
Здравеопазването им е под всякаква критика - даже с каката щяха да ме очистят като я раждах, а после не съм имала случай в спешно отделение с нея да чакам под 3 часа (а сме били мнооооого пъти с ангини там), а при лична лекарка не по-малко от 2 часа. Най-гадното беше, когато лекарката те преслушва през блузата  Shocked, а в гърлото надничаше отдалече (не обичаше да се докосва тя до чужденци  Sick)!
Образованието им се състезава с българското, но аз съм на мнение, че е ужасно лошо - в първи клас писаха с печатни букви и молив и смятаха до 10. В края на първи клас не можеха да четат, а и още не бяха взели всички букви  #Crazy. Не изчаках да видя какво ще се случи и преместих щерката в ЧУ!
Хубавото на БГ е, че със заплатата на таткото от там и ние тук, можем да си позволим ЧУ и за каката и сега живот и здраве за Марти и още много други неща, за които там само си мечтаехме..., така че стандарта ни тук е много по-високо от там!
Виж целия пост
# 661
Абе, женки, дайте да си говорм за червила, дрешки, детско възпитание и сополиво-акани моменти  Mr. Green Държавата ни е кофти в много отношения. В последните три седмици сме дали над 300 лв. по лекари, лекарства и изследвания. И то понеже сме здравноосигурени и с половинката плащаме осигуровки на реалните заплати. Вярно Господ здраве да дава, че си е таковало таковата. А и образованието ни е на едно ниво, което ме кара да се замислям дълбоко и много философски. Преди няколко вечери питат депутатите как ще прекарат коледните празници. Амииии , на всички децата им щели да се приберат кой от Берлин, кой от Лондон, кой от Щатите... И тез капазани ми гласуват закони за МОИТЕ деца.  Twisted Evil  

А вие как сте гърнето? Нинката понякога си казва, че ще върши голямата работа и държи да я върши като мама, а не в гърнето. И започнах да й слагам боди, защото сваля гащи, памперс, разкрачва се и прави локвички.

ПС. Елвинг, вярно по едно време бях харесала името Леана. Даже е по-добре от Елана, че то наистина звучи като Белана.  Joy


Хехехе, личи си, че в работата ни е обхванало коледното мързелуване и няма работа и всеки се спасява какво може  :т
Виж целия пост
# 662
Ехо  Hug

Ма верно интересни теми.  Hug

Ние днес ходихме до доката. Елия е висока 87см. и тежи почти 12кг. Иначе има още кашлица, макар и малка.

По темите-
Тедсан, ето ти още едно предложение за име на третото Елина или Елияна.  Hug

за живота тук или по света- не знам как е от собствен опит. Според дружките, които имаме извън БГ, никой не иска да се прибира.
Ние тази година пропуснахме за зелена карта, но другата ще пускаме пак.
И аз мисл като ШУ. Тук всичко ме изнервя- мърсотията, празните погледи, "ау колко сме зле" и пак никой нищо не прави.
И аз не съм на Ти с английския, но за "каузата" съм влязла в час за 1 месец.

Мойто момиченце още нанка #Crazy Ще заспиваме довечера след 22ч.

Виж целия пост
# 663
Аааа, нееее! Аз говоря да се "превъзпитам" за нещо, което си отчитам като недостатък. То не само за детето ще ми е от полза. Иначе аз наскоро писах, че съм си мъжко момиче, гордея се, че мога да въртя отвертка, още повече, че със същия успех въртя и точилката  Mr. Green или тенджерата. Приятелите ми са все мъже или мъжки момичета, и да се съберем мацките - рядко си говорим за червила. И определено не мисля да купувам Барби или кутия с бебешки гримове скоро - дано това обяснява позицията ми. За да не купувам розови дрешки, съм купувала доста за момченца. Поне ще има за второто, ако е братче Simple Smile  Та нека си има добър пример детето, а какво ще избере, вече е друга тема. Аз мисля, че като са ме обвинявали, че не се обличам като момиче, само още повече са ме настройвали, вместо да ми събудят интереса. А аз исках да ми е удобно да играя. Виждам грешка в миналото, искам да я отстраня в бъдещето. Какви други ще допусна - Ния ще каже след години  Simple Smile
Шу, цитираш семейните ни разговори вечер с това "какъв ще стане Боян". И мен това ме мъчи много. Аз съм аутсайдер, гордея се с това, но виждам много хора покрай мен, с които мислехме еднакво, но средата ги претопи Sad И вече махват с ръка и казват "ако не го направя аз, друг ще го направи". Не ми се заминава, ама никак. Но за децата - мисля, че ще е по-добре навън. Аз направих осъзнат избор и останах, сега мисля, че съм сгрешила. Няма какво да се тръшкам, не знам дали тепърва аз бих тръгнала нанякъде, но малките бих опитала да пратя да учат навън. А после - каквото си решат. Ако ме питат мен - да се върнат всички кадърни хора, които се изнесоха на талази преди години и може и да се оправим. Но не ми се вярва. Има вече и такива, дано станат повече. Но мен положението тук ме притеснява.
За кошмарите - а може пък след няколко нощи наспиване и спокойни сънища да излезе от тази серия и да се поуспокои. Всъщност това ми е надеждата. И да започна да разреждам сиропа, за да видя дали ще ги сънува отново. Дали идеализирам? Но не са ревливи събуждания, уви - и аз не бих давала нищо тогава. Ама то пищи, скубе се, удря се и трепери по 2 часа всяка нощ. И се събужда топка нерви на сутринта. 
Тедсън, аз разбрах, че коментираш на какво ще се прекръсти таткото, ако се пръкне и трето бебе Simple Smile 
Виж целия пост
# 664
Колко интересни теми сте захванали само...
...И започва да ми светва, че можем само да сме благодарни за децата, които са ни изпратени, да им се радваме и да ги напътстваме, но не и да ги моделираме по своите критерии. Наистина трябва да се стараем да бъдем добър пример за тях, но от там нанатък те сами ще изберат своя облик и своя път.
Колко хубаво си го казала само, Гери Мур. На 100 % съм съгласна с всяка твоя дума.
СЗА, супер много ме кефиш.  Peace Относно БГ и извън, съм точно на твоето мнение. Имала съм подобна дилема, отказах се заради почти същата причина (свързана е с мъж ми), но и за миг не съжалявам, защото напук на трудностите тук, успяваме да сме щастливи, а и нашите семейства са много сплотени и не мога да си представя да живея далеч от тях. Много ни е хубаво заедно, много се обичаме и подкрепяме, споделяме и т.н. Ще излъжа, обаче, ако кажа, че има много неща, които супер много ме дразнят и притесняват.... но, аз направих своя избор и ще се боря тук.
Тединка, принцесите ти са великолепни - да знаеш, че са ми голяма слабост.  Hug
Ние заспахме пак чак в 14.25 ч. - какво ли ще прави това дете в яслата не знам. А, и Елвинг беше питала кога тръгваме на ясла, благодаря за вниманието, миличка... Ами, трябваше да тръгне на 14 Дек., ама нали тамън майка и се осмели да я пуска и то детето взе, че се разболя от мъка... Майтапа настрана, заради болестта нямаше как да я пусна, но изследвания и всичко ни е готово (и занесени вече даже), тъй че от понеделник - с песен. Оххххххххххххххххххххххххххххххххх.................. Стела почти не ми е боледувала откак е родена и затова този вирус мина много тежко откъм емоции - в момента, в който спреше да кашля - започваше да реве и така до следващия пристъп на кашлица... Слава Богу, вече сме добре - днес видях, че и 4тия кучешки е избил, явно сме се влошили допълнително и заради тях, хубавото е че вече почти не се случва да се изкашля и нослето е почти сухо. До събота би трябвало да сме чук.  Peace Peace Peace 
Виж целия пост
# 665
Ама сте едни...аз веднъж ще взема да правя щолен и вие ще изпишете 3 страници интересни разсъждения...много сте лоши. Mr. Green

За да не купувам розови дрешки, съм купувала доста за момченца. Поне ще има за второто, ако е братче Simple Smile 
Бухта, нужно ли е да казвам, че пак си ми написала мислите?!

За живота в България и навън. Какво да ви кажа - треска ме тресе. Виждам разликите и се ядосвам къде на положението в България, къде на тези идиоти тук. До скоро живеех с истинска надежда, че след 3-те години договор на мъж ми и прилично количество спестени пари за децата ще се върнем и ще си живеем спокойно в България. Виках си: айде докато Рая е малка и още не разбира много, много, има нужда от мами и тати повече, отколкото от баби, дядовци и близки ще отидем, ще понапечелим малко пари и се връщаме. Децата да са си в къщи. Да се изучат, пък после ще ги изпратим да се дообразоват. Ама какво да ви кажа...като гледам накъде вървят нещата в София и все повече разговорите ни вечер са какво ще правим след 2 години, защото то първата ни година тук си мина. Догодина по това време ще трябва да вземем решение и да подаваме документи за работа някъде. Вярно с нашите професии възможностите са малко 2, 3 престижни места за работа, но пък какво ще правим с децата?! Хем ми се иска да се върнем и да останем там, да учат и да си говорят с децата на български, хем като си мисля, че ще трябва да го караме по-така и свят ме натиска.
Вярвайте ми, адски съм разколебана към този момент какво точно трябва да направим, за да е най-доброто за Рая и другото ни дете - дай Баже всичко да е наред и да се появи живо и здраво. И колкото повече го мисля, толкова повече се шашкам, че изход от ситуацията няма да намерим. Дано времето ме опровергае.

Иначе разбирам гледната точка както на Шу, така и на СЗА. Друг е въпросът, че към днешна дата за себе си не мога да бъда категорична какво ще е моето решение на този въпрос.

Днес мъж ми разказал на колегите си за депупатите дето отишли да си получат скъпите коледни подаръци...хората тук го гледали с недоумение и един колега го попитал: Ти мислиш ли да се връщаш там?! Нямам просто какво да добавя.

Бухта, при вас положението със спането явно дава отражения и през деня.. При нас май  кофтия период отминава и се надявам искрено да е така. Дано и твоите притеснения скоро се разсеят. Hug

Тедсън, много са ти сладки дамите...чак ме е яд, че няма да дойдем на партито, че да ги видим.
Виж целия пост
# 666
 Момичета, то и ние плануваме след някоя и друга година да се върнем в България, но, честно казано, вече започвам да се замислям къде ще е по-добре за детето.  Thinking
 От друга страна, в БГ имах сравнително хубава работа, която сега трябва да напусна, а тук не знам какво мога да работя. Езикът ми не е перфектен, не мога да кандидатствам за някоя сериозна работа, а сервитьорка не мисля да ставам. Tired Мъжът ми ни издържа, това е добре, но и на мен вече взе да ми доскучава. Ще се погледаме още малко с Кали, но после какво ще правя - не знам...
Виж целия пост
# 667
Момичета, тя темата ни станала просто неузнаваема?В добрия смисъл на думата, де. Последните страници ги чета просто на един дъх, много интересни теми сте подхванали  Peace Не знам дали ще успея изобщо да се включа, че все не остава време, София уж спи, но много се буди.Аз нали се похвалих, че сме добре и пак съжалих за което  Crazy 2 дена вече е със сополи и тя, тръгна и кашлица, много се дави от сополите, вчера 2 пъти повърна от давене с храчки милото. Да не ви занимавам повече с това, де, та да не развалям хубавите раговори  Mr. GreenМисълта ми беше, че дори нямам време да си събера мислите, камо ли да ги изложа в писмен вид  Crazy
Мирамар, като писа за къпането, все едно за мен ставаше въпрос - и това вече ми е като лукс.Без майтап. Вчера например не можах да влезна в банята, дори като заспа София.Ми тя се буди през 15 мин. и кашля и се дави, в такъв момент не признава баща си и настава истерия, ако не се появя веднага.Е, толкова за сега  Crazy
Виж целия пост
# 668
Мъчно ми стана за Ния  Sad Явно е преживяла голям стрес, за да прави така. Бухта, сигурна ли си, че не се е случило нещо в яслата примерно  Rolling Eyes Дано скоро се успокои!  Praynig Praynig Hug
А за неподдържането - не смятам да оставям така  Naughty Stop , няма да се срамувам пред приятелите на децата си, я!  Laughing Просто лошото е, че в момента не ми се занимава и само отлагам да си обърна внимание отново Embarassed
Виж целия пост
# 669
Има нещо много важно- къде и как емигрираш. ние започнахме да мислим чак след предложението за работа на мъж ми. Проверихме всичко възможно предварително и тогава решихме. Ако нямахме сигурен доход и къща, нямаше да тръгнем. Мястото е също толкова важно. Много хора се оплакват от отрицателно отношение. При нас го няма. Хората са добронамерени, интересни сме им и определено се отнасят добре. В Лондон съм чувала много страшни неща за болниците и отношението, докато тук наистина ни обръщат внимание, в спешните  не сме чакали повече от 15 мин. Това че има правила мен ме успокоява и знам кой, как реагира и какво мога и не мога да изисквам и очаквам. Радвам се на внимание от страна на лекари, учители итн. Наскоро една майка от форума се оплакваше, че не са я качили на рейса,защото нямала дребни, а само едри банкноти. Докато аз имах много фрапантни  два случая. Единия път не ми взеха пари защото обратния рейс бил на друга компания и щяло много скъпо да ми излезе, а други, рейса понеже беше последен не ходеше до там където исках. Като стигнахме последната спирка, шофьора видя че само аз съм останала, написа че не работи и ме закара 4 спирки по нататък, за да не ходя пеша с децата. Онзи ден пристига куриер с подаръка на Боян, аз му се появих с маска и найлонов плик на главата. Човека ме погледна и отбеляза "Прекрасна шапка" Laughing Толкова мило ми стана от сладката реакция. Съседите също ни уважават. Получихме картички от всички. Другото, което е, че мъжо мислеше да си иска повишени, но очакваше да му кажат да си търси друга работа, защото така се беше случило с много негови колеги - чужденци. След разговор с шефа получи даже повече отколкото очакваше. Та така, много зависи къде си, за да се чувстваш добре. Но след като баща ми си вдигна гъза и на стари години отиде до Япония, ние нямаше повече какво да се чудим. И не става дума за финанси.

Бухте,подкрепям напълно решението за сиропчето. Дано детенце скоро се успокои и можеш да го спреш. Много да я нацелуваш от нас!!
Виж целия пост
# 670
Ехааааа   Hug

Аз бих се махнала на мига от БГ , ако имаше вариант. Без да му мисля изобщо. Отвратена съм от хората , от отношенията  , просто от всичко! Мъжа ми е още по -черноглед в това отношение.  Дълги години и ние играехме за зелена карта  Sad , вече спряхме , но пък докато бях бременна наши приятели ги изтеглиха - той доктор ортопед , а тя рентгенолог. Естествено , че те се бяха вече  реализирали тук и отказаха.  Професията ми не е незаменима и бих я жертвала , но пък професията на мъжа ми вече много се разви  тук и  сега осъзнавам , че ако ни се отдаде такава възможност и ние дълго ще мислим! За сега работим за варианта децата ни живи и здрави да учат навън и хич да не се връщат ако могат.

Племенника ни учи 2 години в Лондон , от лятото се върна  и каза , че повече там няма да се връща. Сега започна да учи тук в някакъв Софийски университет . Той  е по-чувствителен  и много готин младеж , но ето че явно не е за всеки това.

Така че , всеки да си живее както иска и където иска.

Тони,  а ти там ли ще раждаш? Изобщо не знам какво те притеснява да си мислите за вариант  да си стоите там! HugТакава възможност толкова рядко се отваря на човек, пък нали  и всички сте си там , кво тогава. С работата на мъжа ти сега , ще даде възможност да създаде връзки контакти и нови възможности за реализация занапред. Изобщо не го мисли -там си стойте!  Hug( това  в кръга на шегата , да не се засегнеш нещо?) И хайде моля те повечко почивка аааааа, кви са са тия шолени посред коледно време, ама хааа!  Laughing

tedsan- разби ме  от смях бе душа! Hug Страхотна си!

Благодаря ВИ ,че ви има момичета ! Hug Всички  много ви обичам и страшно много ви ценя , нищо че се виждаме за кратко , а с някои дори изобщо не сме се виждали , но все пак си ви обичам! Особено Есме- с нея сме на телефонна любов, не сме се виждали , но пък се чуваме  почти всеки ден!  Laughing

Шу, страхотно! Кефиш ме много , а това дето го написа е просто страхотно! Искам и азззз при вас!  Laughing Смятам , че точно такива са нормалните отношения между хората! Там си стойте мила и вие също, тук няма да намериш това! А съм сигурна , че и там ще се оправиш не по-зле от колкото си била тук! Hug

Виж целия пост
# 671
Шу, много ми хареса това, което си описала, дано наистина сте се почувствали у дома си. Точно така е, важно е много от индивидуалния случай, от обстоятелствата...

Тони, моето мнение не е противоположно на това на Шу Simple Smile Напротив! Честно да си кажа, от тийнейджърските ми години си мечтая да отида да живея в Лондон. Когато за първи път го посетих, останах очарована, отговаряше на всичките ми очаквания. Но мечтите живеят в страната на въображението  Wink, затова когато опряхме до това да решаваме дали да отидем там, погледнахме над ситуацията по различен начин, оценявайци съвсем други, не толкова емоционални критерии. И решихме това, което сме решили... Според мен трябва и двамата родители да се чувстват добре, за да се получи. В нашият случай нямаше да се получи, тъй като сценарият аз да работя, а мъж ми да гледа децата при нас не работи. Не че не ги гледа и не се грижи наравно с мен, не че и не сме били в ситуацията да издържам аз семейството, но това тук е временно, а там щеше да е за постоянно...

По въпроса за мацките се сетих нещо от тази сутрин (сутринта дори сама се смях в колата, защото се сетих за нещата, които обсъждаме в темата ни)... Отивам да водя Гого на детска сутринта. Но съм се нагласила с токчета, панталон, едно късо сиво палто, цикламен шал, дрън-дрън..., защото имахме среща в една фирма, където си имат дрес код и беше добре да ги уважим. Ама така сутринта като се погреднах в огледалото и аз си се харесах  Sunglasses Срещам се на входа с майката на едно момиченце от групата на Гого, която е ама наистина мацка. Не се бяхме виждали отдавна и тя като взе да ме хвали колко добре съм изглеждала, колко съм се променила... Ами, явно си е вярно, че човек има значение дали сам се харесва и как се чувства, както беше писала и Рила по-горе.

Сега, да кажа малко на патерица, че съвсем се отплеснах покрай интересните теми - Никита, ЧРД мила, пожелавам ти много любов, много здраве на цялото семейство, много щастие в женското ви царство  Laughing

Роси, стискам палци всичко да мине леко с адаптацията в яслата. Погледни го откъм хубавата страна - може пък Стеличка там покрай дечицата да прояде.   Hug
Виж целия пост
# 672
...тя като взе да ме хвали колко добре съм изглеждала, колко съм се променила...
Това ми напомня комплимента, който една моя колежка беше направила на друга: "А, нова прическа! Така изглеждаш малко по-добре" Mr. Green Вероятно имаше предвид, че с малка промяна изглежда много добре, ама ooooh!
Виж целия пост
# 673
някакъв Софийски университет .

 Shocked
Виж целия пост
# 674
Предполагам, че има предвид някой от многото, не СУ  Simple Smile или поне се надявам  Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия