Един въпрос към бивши пушачи или с половинка отказала цигарите

От една седмица не пуша. Отказвам за 3 път цигарите, кафето също. За момента не съм изнервена, не ми липсват. Мъжът ми е пушач, но в къщи не се пуши, само на терасата, в колата също. Дори, когато пушех, бях за приемането на закона за забрана на тютюнопушенето на обеществени места.
Първият път отказах цигарите трудно, пропуших след 4-5г. да ме пита един защо, от глупост. Вторият път ги отказах, когато забременях, пропуших, след, като спрях да кърмя, малкият беше на 1г. толкова ми беше писнало, докато бях бременна никакво кафе, цигари, алкохол, газирано.........после докато кърмих, и разни храни не бяха желателни за консумация.........за това бях решила спра ли да кърмя започвам нездравословния живот. Сега съм на друга вълна, искам да живея здравословно. Чувствам се чудесно, от както не пуша, за момента не ми липсват цигарите, надявам се да ми е последното отказване.

Ами и при нас случаят е такъв. Само че ние ги спряхме цигарите заедно преди 2 години вече, аз и досега не пуша, но мъжът ми пропуши около месец след като ги спряхме. И досега си пуши, не можа да ги откаже. И аз в началото се дразнех, и на мен ми миришеше гадно, но някакси свикнах вече. Сега пак ми мирише, ама съм се примирила

При нас междувременно има развитие.
Аз от две седмици запалвах по 1-2 цигари, мъжа ми заяви, че така и аз ще пропуша, покрай него и от 3 дни не пуши. Аз естествено се присъединих   и сега и двамата  сме непушачи, ама до кога...
Междувременно и аз като Maggie_magg полека лека свикнах, явно съм пуснала темата точно в периода когато все още не можех да приема, че той с лека ръка ще се откаже от постигнатото, и изпитвах и гняв, и яд, и завист дори, щото той просто си се предаде и с кеф си пушеше цигарките, пък аз трябваше да продължавам да се боря с двойното изкушение - хем и аз съвсем прясно отказала цигарите, хем и един изкусител наоколо...

На мен ми беше много любопитно какви биха могли да са причините отказал цигарите да пропуши отново. И ето повечето хора не посочват конкретна причина, а по - скоро ей така.
Това е много интересно, явно напълно отказал се пушач няма, все си е някакво дремещо желание, и при подходящи условия - хоп и ти се пуши.
А си мислех, че само веднъж да се откача и да ги откажа, и проблема ми е решен, ама то не било толкова просто   .

ПП Много виновна се чувствам, че пушех по време на бременността и кърменето на сина ми, по 2-3 цигари, ама си пушех, и хич и не се помъчих да ги откажа  Сега ги спрях, ама беше хубаво малко по - рано да се сетя, много ми е гузно едно такова...
Ама нали по - добре късно, отколкото никога, поне занапред няма да го тровя детето.

Аз не пуша от 4 години, мъжът ми почти от 10. Аз лично не съм палила цигара откакто реших че няма да пуша, а на него му се е случвало ( докато аз пушех ) да запали, но много рядко. Не ни липсват цигарите, напротив димът им ни е неприятен и не вярвам да пропушим отново. Сега като се сетя какъв комин бях докато бях бременна чак ми става съвестно. Радвам се че се отървах от този грозен и скъп навик.

Отказах цигарите преди 7 години и като повечето бивши пушачи съм нетърпима към пушещите около мен. Мъжът ми ту ги отказва, ту пак пропушва, но  е заточен на терасата да дими, а аз го усещам от другия край на къщата, ако не е плътно затворена балконската врата и мрънкам  



Дразнят ме обаче колегите ми пушачи, защото ми се е случвало бельото ми да е умирисано на цигари 

Е, сега нали ще забранят пушене във всякакво затворено помещение, стига да е обществено, тъй че и колегите ти няма да могат да пушат.

ПП Аз съм учудена, че изобщо си позволяват да пушат на работното място, но пък може би работата позволява 

rosy_bosy , аз съм напълно отказал се пушач. Не го желая, не ми минава през главата, не го сънувам. Склонна съм да забравя дори, че някога съм била пушач. 
Не пуша от 3 години и 3-4 месеца, докато бях бременна. Минаваха ми мисли да се пробвам пак, да изпитам себе си, но съмнявайки се леко във волята си, не си го позволих, защото предположих, че ако запаля 1 цигара, ще искам да повторя. Ще си остана с предположението, но с течение на времето все по-слабо ме вълнува този казус. Много съм щастлива, че се отървах от този вреден навик, чак се чудя на себе си колко съм била глупава да пуша. Толкова ми е хубаво сега, и физически, и примерно като отида в чужбина не му мисля на кое обществено място е разрешено, къде да застана да пуша и прочие дивотии.
Винаги ми е било чудно как някой се оплаква, че едва издържал примерно, 9 часа презокеански полет без цигари. Аз никога не съм била така зависима. Затова ми беше много лесно да се откажа, а и защото го направих заради детето.
Аз съм от гадните бивши пушачи, за които околните си мислят, че се превземат и преувеличават.  Но сега съм почти нетърпима към цигарения дим, омирисването на дрехите, на въздуха в помещението, и най-вече ако се пуши около детето - ей това ме влудява. Избягваме такива случки, разбира се, у дома се пуши само в кухнята, а най-вече на терасата. Иначе съм толерантна към близки и приятели - пушачи. Но всичко с мярка, щом аз проявявам толерантност и те да проявят такава, за да се срещнем по средата на компромиса. 
Мъжът ми е страстен пушач и няма никакво намерение да се отказва. Пуши по много и му вреди на здравето, но след толкова години заедно съм се отказала да се боря...и с този порок.  Всичко е до лично убеждение, ако сам не си навие да се откаже, няма да стане.
И ние явно ще продължим като пушач и непушач. Но ми е важно детето да вземе добрия пример от мен, а не лошия от баща си. 
rosy_bosy, и сама си го разбрала, свиква се с всичко  но не пречи да мрънкаш. 

Здравей, моят баща отказа цигарите преди повече от 10 год.   Спря ги не по  убеждение, а защото му пречеха сериозно на здравето и имаше здравословни проблеми. През годините ми е споделял, че продължава да му се пуши, малките удоволствия в живота и т.н.
С времето здравословният проблем отшумя и баща ми отскоро отново пуши. Обясни ми, че се чувства добре и не му пречи.
Т.е. аз разбирам, че има разлика дали ги отказваш по причина (финансова, здравословна, бременност, забрана за пушене) или по вътрешно убеждение. Когато си вътрешно убеден, то тогава и решението ти е трайно и е далеч по-лесно да се опиташ да го спазиш. Докато ако има причини - то при отпадането й (край на бременността и кърменето, евтини цигари без бандерол и т.н. ) започваш пак да пушиш, просто защото не си убеден напълно, а си ги отказал под външен натиск.
Аз самата спрях цигарите преди около месец. Напълно те разбирам колко ти е трудно. Ако в този труден момент някой ме бе изкушавал с пушене, едва ли бих издържала.
Поздравявам те, че се бориш и ви пожелавам да успеете и двамата 

Благодаря ти 

Първо поздравления и успех и на двама ви!
На въпроса ти...първия път ги отказах преди 10 г почти веднага щом започнах връзка с непушач,реших,че така е редно и най-вече имах синеок и чаровен мотив   да се отърва от тая гадост.3г по-късно работех сред пушачи,"синеокия мотив" бе на хиляди километри от мен и щом загубих годежния пръстен се поддадох на изкушението "фас пауза" по време на работа-голяма простотия,ама нА случи се...само за 5-6 мес обаче. Взех ,че се запознах с друг непушач и пак зарязах цигарките (тоя път годежния е все още на ръката ми)   После дете,кърмене,пак дете,пак кърмене и през ум не ми минава да си вмирисвам живота отново! Склонна съм обаче да допусна,че една депресия би ми спуснала димната завеса ...пак 

$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$


Според мен има само два начина:
- ти да пропушиш
- мъжът ти да ги спре

Аз не пуша от 5 години - и вече не мога да влеза, където пушат. За съжаление намалих срещи с пушачи-приятели, но сега като се по-стопли се виждаме по кафенетата навън.

Откакто забременях разбрах какво им е на непушачите  каква смрад, какво чудо, се носи от мъжа ми, ако ще и на др край на улицата да отиде да пуши. После като се доближи до мен ми идва да му повърна в лицето, чак като се сетя сега и ми става Ама той се съобразява човекът, а и не пуши много - две , три цигари на ден.
А аз преди бях като комин, даже се чудех как ще ги спра.
Преди време след хранително отравяне с миди ги бях спряла за 7 месеца, но започнах много напрегната работа и ги пропуших пак и оттогава не съм ги спирала досега.
Благодаря ти бебе, поне за това

И аз пуших по 1,5-2 кутии на ден.

Когато бях в 5 месец - изведнъж ми започна да се гади от цигарите.

И аз съм благодарна на децата си. С голямотп не пуших 3 години, с малкия не пуша вече 5 години, надявам се да не пропуша повече.

Аз не пуша и не съм пушила никога. Мъжът ми пушеше по 2 кутии на ден. Отказа ги и отново започна да пуши след 3 години пауза. Започна, защото беше под огромно напрежение и голям стрес. Когато ги започна отново, директно подкара пак по две и над две кутии. Не ме е дразнил, не ми е пречил, само ме беше яд, че отново започва нещо гадно и вредно, след като веднъж е положил усилия да изостави този навик. Не е имал лош дъх, не мирише лошо. Не съм му мрънкала, не го упреквах, премълчах си, защото виждах какво му се случва.

Сега отново ги отказа, този път по здравословни причини. Не знам дали и кога ще пропуши пак. Не ми се иска да започва, но не зависи от мен и ако започне отново, не възнамерявам да го притискам. Може и да не съм права, не знам.

Майка ми беше върл пушач и ги октказа. Пропуши отново след мисля 20 години пауза. Пропуши отново, когато татко почина. Предполагам, пак от стреса от загубата. Около мен пушачите не пропушват отново просто ей така. Обикновено има причина. Затова и не им придирям. Е, разбира се, предпочитам около мен никой да не пафка, да не дими и да не ме трови, но... какво да се прави.   

Язък ви за поздравленията, момичета, за това колко съм борбена и т.н. 
Пропуших. От около 3 седмици пуша по 10-тина цигари, ама баш си пуша, мъжът ми също.
Мамка му. Надявам се пак да ни дойде музата и да ги спрем. Убедих се обаче, че поединично няма да е, взаимно си влияем и е трудно единия да пуши, другия не.