Отиваме си в България 2- реалности ....

Амин!

И аз не разбирам какво са очаквали ...

Нищо не са очаквали. Те са си тръгнали по някаква непреодолима причина, заради която е било невъзможно да останат там: Гери са загубили работата си в кризата, фата не могат да приемат, че децата им винаги ще са чужденци в лошия смисъл на думата в Холандия. Трябвало е да се махнат. Изборът е паднал върху България на принципа позната и родна страна/без съпруга на фата/. Избрали са го пред това започнат отново от нула в непозната среда, може би без да знаят и език даже, а е трудно да започваш няколко пъти отново. Това, че са толкова разочаровани, че са готови за тръгнат пак някъде от нула говори много зле за положението тук. Позицията на щрауса или на неразбиращия няма да промени нищо. Дано изборът им е възможно най-успешният

Тази тема заприлича на сценарий за District 9 втора част. 

Човек се разочарова , когато има нереалистични очаквания .
За хора , които са родени и живели доста време в БГ би трябвало да имат очаквания , съобразени с реалността .
Ако съпругът на Фата е разочарован - да мога да го приема за нормално , но за тях си мисля , че проблемът е личен .

Все едно аз да отида на село и да се вайкам , че нямам работа и условията ми са лоши .
Ми аз си знам , че е така и би било много наивно да очаквам друго .

Разумният човек винаги ще си остави път назад. Нали има поговорка да не изгаряш мостовете зад себе си.
Иначе смятам при едно добро планиране на нещата завръщането в България не би трябвало да е толкова травмиращо и бурно. При наличието на добра работа,  среда и материална осигуреност, нещата не би трябвало да са чак толкова зле.
А пък ако трябва да вземем да се косим за всичките бедни, болни и умиращи от глад по света, а такива има не само в България, то трябва да полудеем. В крайна сметка светът не е Западна Европа и предполагам 90 % от населението на планетата живее под нивото на бедността.

За хора с големи души и сърца, това не е достатъчно 

Темата е за реалностите и как я виждат те - които са се преместили в Бг. след живот зад граница. На който не му харесва погледа от чуждата камбанария, няма право да критикува докато той самият не погледне от нея, че и тогава даже пак няма право. Всички сме различни и имаме различна ценностна система. За едни е добре те, тяхната среда да са ок, пък ако ще съседът му да умира къде от глад, къде от болест, лечима, но не и в Бг. Други такива неща ги съсипват душевно. Всички сме възпитани различно и имаме различни ценности на които държим и смятаме, че те има приоритет.

уффффффффф, все това материалното. разберете бе хора, че не е най-важното. и разочарованието не идва от това. поне не в моя случай.

всичките ми братовчеди са в германия от много години. всички си ходим много често в българия, всички сме над 40, всички бихме живели в българия по-добре. от чисто материална гледна точка. и бихме принадлежали към горните 10 хиляди

най-младият ми братовчед се опита да се върне. опита трая една година. той е с две академии, много е талантлив и си намира много лесно работа както в германия, така и в българия. за много пари. отделно от това е обезпечен в българия добре, собственото жилище и така нататък...
след две години насам-натам пътуване се отказа...и другите двама правиха опити.

писах го. живея в 47 квадрата под наем, в средностатистическа мюнхенска сграда. пълно е с чужденци, има и получатели на социални помощи. всички жилища са на наематели. никакъв лукс, никакъв кой знае какъв висок стандарт.
е, не си отрязах пътя преди година. плащах си наема и жилището седеше празно. то е така впрочем от 3 години, че и повече. от 7 години съм в чуденка къде искам да живея, колебаех се, мислех...
когато живееш по-дълго в чужбина връщането назад е мисия полу невъзможна, колкото и реалистично да гледаш на нещата.
казват, че в родината и стените помагат...вече не съм на това мнение. чувствах се аутсайдер. заради навиците си, заради разбиранията си. детето ми и то гледаше бая време като ударено с нещо по главата. не можеше да разбере защо по площадките го бутат и не е така, както в германия, големите задължително да пазят малките. така беше свикнала...
тук майките, когато наоколо има и чужди деца, а те биват по някакъв начин застрашени от нещо, се накокошинват като квачки. ако тяхното дете е грубо с друго има тутакси набиване на канчето във вербална форма.

преди малко гледах как на нашата улица спря едно порше карера и след него стана опашка. изчакваше две патки да пресекат улицата, те сега щъкат нон стоп насам натам и колите чинно ги чакат докато пресекат платното. а, кажете ми, това възможно ли ще да е в българия.
дреболии са, но те правят същественото цяло.

и да, пука ми за гладуващите по света и гледам често да се сещам за тях, когато имам порив да си купя поредната изгъзица и да се правя на велика.
но българите не са някъде по света, а гладуват в страната, в която съм родена и обичам. много по насърце са ми. срам ме е да живея спокойно и нормално в страна, в която има толкова драстична мизерия и бедност, а за онкоболните например няма лекарства.

намирам за неморално да показвам добър стандарт в дадената ситуация, както не бих могла да ям нещо вкусно до човек, който е гладен, а не може да си купи храна. вътрешното ми усещане ме подтиква да споделя с него това, което консумирам. а в случая в българия трябва да споделя много и това някак си не ми пасва, защото все пак трябва да мисля най-вече за семейството и близките си.

просто се чувствам зле, когато съм в българия за дълго време. гузна и неспокойна. и понеже съм донякъде егоист, бягам оттам, тъй като не мога да променя нищо, а и нямам вече силите за борба. мисленето не ми е разбираемо, това на повечето хора, овълчването, безразличието, вечните разговори за пари, бумът на консуматорството.

именно полудявам, защото мисля за мизерията и парадоксите, не мога да си наложа да не ми пука и понякога да пускам по една есемеска и да си купувам чиста съвест с нея и усещането, че съм помогнала.
не съм креативна на такова място, не съм полезна за обществото и изпадам в депресия. обществено животно съм и изолацията не ми е опция. все някъде поне веднъж дневно ще се сблъскам с това, с което не се сблъсквам тук, защото държавата е в пъти по-социална, а и мисленето на хората.

исках осъзнато да живея в българия и да остарея там. няма да го бъде, опитах се, не ми стигнаха силите...
вярвам в доброто у хората и ми беше ужасно тежко да констатирам, че в българия има да се прави още ужасно много. най-малкото още едно поколение от сегашни деца трябва да остарее, докато нещата се променят видимо в добра, човешка и хуманна насока. аз няма да видя това.

Значи, ако някой си има своето място и се чувства добре в БГ е щраус или се прави на неразбрал?
След като някакви обстоятелства са те принудили да се върнеш някъде /където и да е това/, значи поне за момента това е единственото място, което ти предлага подслон. И няма място за "ама аз мислех, че се е оправило..."... Е кой да ви го оправи бе??
Аз до момента градивна критика не видях /това, относно твърденията, че видиш ли - "ние сме загрижени, та затова рИвем"/, а само хленчене. Най вече се набива неприятно на очи, когато това хленчене идва точно от хора, завърнали се именно, за да се възползват от калпавата уж здравна система.

Мата, аз те разбирам прекрасно. Културни различия са това, а ти просто имаш обратната проява на същото онова нещо, което пречи на интеграцията на повечето сърби и турци в Германия. Просто си от цивилизованата страна.
Аз си имам лична теория, не я натрапвам за вярна- според мен там, където си прекарал годините между 25 и 35, ти става културното  'у дома' и всякаква интеграция и плуване в свои води в много различна среда става невъзможно, пък дори и в родината.

По въпроса кой крепи света  - мисля, че всички заедно, не може нито само с емоции, нито пък хептен без тях.

интересна теория - аз бих допълнила, че там където създадеш собствен дом, там където родиш децата си- там става твоето "у дома"

Ех, де да беше така. Но за мен не важи.
И двете си деца родих тук в Хага, от 23 годишна живея в Холандия.
Чувството, което изпитвам наближавайки града след дълго отсъствие,
не може въобще да се сравни с това,което изпитвам вдишвайки онази солено-нефтена миризма на Бургас. Само като се пусна по улиците в центъра и видя олющената панелка на мама и татко...
Не, не вярвам да изпитам тази носталгия за друго място.

Мата, разбирам позицята ти, не всичко е свързано с материалното.
Ние тук живеем в 145 квадрата, с градина, в хубаво село.
Уредено е, красиво, чисто и т.н.и т.н. Но нещо ни липсва, което няма нищо общо с този хубав живот тук. И това са семействата ни, роднини и приятели. Липсват ни сродни души.
Мъжа ми напр. се чувства нещастен в тая уредена страна. Би се върнал, но да - не на всяка цена.
Но непрекъснато мисли ли мисли -  как да го направи така, че и за децата да е ок.
Ако бяхме сами, вече да бяхме там.

Преди 2 години живяхме 7 месеца в България. Имаше неща, които ме дразнеха, но те не бяха нови за мен. Знаех си, очаквах ги. Мъжа ми пък...как нищо не го подразни. Страшно му хареса. 

аз изпитвам тази радост всеки път когато се прибирам в Залцбург. За мен това е "у дома"

Извинявай, нещо не разбрах поста ти може би съм пропуснала за хората, които искат да се възползват от здравната система и тази част ми е абсолютно неразбираема... Подслон имаш навсякъде, щом имаш пари да си платиш, респективно работа, която да ти ги осигури. И накрая как се нарича някой, който е успял да намери мястото си и твърди, че в България бедни, безработни и гладни няма?

На няколко пъти се казва това за възползването от здравната система.
Ще напишете ли точно кого визирате и как се възползва, моля?