


Скорошно оздравяване. 

) беше сигурна, че имаме бебе и пристига вкъщи с един тест. Направих го на майтап, а той се оказа положителен. Ние двете се споглеждаме и не знае къде се намираме, а на мен после ми стана ужасно гузно, че тя научи преди мъжа ми. Това е нашата малка тайна
Но ако не беше тя сигурно щях да разбера доста по-късно. После си направих още няколко теста за всеки случай и си ги пазя всичките.
На София й пиша дневник от мига, в който разбрах, че съм бременна. Там съм описала всичко, от първия миг, първото ритниче, прегледите, после всичките си терзания в болницата и след това. Абе всичко. Дали ще й е интересно един ден не знам. 
Малка виртуална почерпка за всички вас, които бяхте и продължавате да ми бъдете голяма упора



Пазя си тестовете все още. По принцип винаги съм си представяла, че ще разбера сама и ще кажа на мъжа ми по много специален начин, но не стана точно така. Но най-важното е, че се появи Сиана, а не как е разбрал той или аз 


ама знам ли не ги разбирам тези неща. Както и да е честита ти годишнина, още много много години да си се радвате един на друг.Препоръчани теми