Оф....малко се позабавих с отговора ама......то не било лесно да си годеница бе
....сега ме обичат повече от всякога
, а и ръката ми тежи заради този камък и по-трудно пиша
.....та......Нашата история започна в далеееееечната 2000 г. Запознахме се с него лятото ...юли месец....той беше на 16, а аз на 15 години...рожден ден на наша обща приятелка...и двамата си имахме гаджета тогава, но все пак ми направи впечатление....и как няма...такъв сладур.....Та....няколко месеца по-късно същата тази приятелка празнува именния си ден(св. Екатерина) но не на 24.11. а на 25.11.общо взето бяхме същата компания като от рожденния ден. Аз (тогава вече на 16 г.) и той ( вече на 17г.) изпихме някакво количество алкохол...пламнаха искри...целунахме се.....и до там...и двамата имахме гаджета...все още. Ама както и да е. Викам си......каквото било било...имам си аз сериозно гадже(от друг град)няма да се занимавам ...и така. На следващия ден отивам аз на кафе с една приятелка. И както си вървим......гледам аз същата компания от предния ден. Моя човек сложил една качулка и върви напред. Викам си няма да им се обаждам, пък и валеше едно такова и си мисля аз....ще забуча поглед надолу все едно не съм го видяла и ще се надявам и той да не ме види......няма да се занимавам с него я....нали си имам сериозен приятел.....Разминахме се......вдигам си аз главата спокойна че не са ме познали....и чувам...Вееееесиииииииии......направих се че не съм го чула.....и пак...Вееееееееесиииииии.......обърнах се...то вече нямаше накъде....и гледам моя човек бяга към мен(беше в рапърски период тогава...само 56 кг. на ръст 183-слааб, слаааб със зъби да го носиш-направо му се брояха ребрата, аз пък бях толумба...160 и 70 кила...в такъв един период на високи токчета- страшна картинка)...ей изтръпнах....не го исках...ама в корема....пеперуди. Не отидохме на кафе с моята приятелка. Той беше тооолкова настоятелен...
E...вече знаете че моето пиленце си държи на думата..та попитах го вчера кога мисли да е сватбата и отговора беше: Еми след 3 години......2013.....
Винаги съм искала да съм булка...и смятам че това наистина е изживяване и неповторима емоция ,която всяко семейство(което иска сватба) трябва да си подари. Винаги сме искали да изкрещим на целия свят, че се обичаме ...и сме на път да го направим.....през 2013.




,
, просълзих се!
.Аз още не съм сменила коша(,рекорди поставям) и се чудя не е ли много открит този летен кош
все така да се оби4ате и изненадвате!!!а сватбата когато...,тогава
все пак е просто празник на любовта ,а щом нея я има,винаги може да се направи ,нали 


И ние като Хъни Бъни вече не сучем през нощта ,а направо спим на гърда