КИНО клуб 2

Алиса е права, донякъде.
 За Щатите мога да се изкажа. Тук няма да ти се наложи да убиеш мафиот. Клопката ще я има, обаче, и ще е в тази на системата и най-вече на парите. Както си и беше във филма. Ако ти трябват 300 хил. $ за операция, увисваш. Те ще те приемат в болница. Ще те оперират дори. Но сметката ще си пристигне и после остава една сянка от теб. Длъжен си поне 3 живота напред.
   Краят е с дуло на слепоочието. Било то буквално или образно.
 Споменах тази цифра, за да засиля ефекта. Реалността не е далеч. Тук за сериозна сърдечна операция, плюс престой и разните му изследвания преди и след това, ще си станат 100тина хиляди с размах. След като обикновено, раждане варира от 5 до 12 хиляди, според щата, застраховката (наличие или липса), болницата...
  Има щати/градове, намират се разни програми по които можеш да платиш значително по-малко или нищо. Но те стават все по-малко, класифицирането за тях- все по-трудно. С една дума- на изчезване са.
   Темата е бездънна яма, а аз се отплеснах.
Исках само да кажа, че да попаднеш в този капан, дори в държави с "имидж", е абсолютно възможно.

ТинаХрис  капана е възможен дотолкова, доколкото ще банкрутираш в Щатите (в Канада мисля  е безплатно), но няма да откажат оперция и лечение и ще направят всичко възможно да излекуват детето. След 7 години мисля , ще ти изчистят всички задължения и ще започнеш пак отначало да не говорим, че всички около теб - колеги, съседи, съученици, църкви ще започнат да събират пари да помагат, ще се включат фондации и местни телевизии..

Такава безизходица, каквато беше в тоя филм и размяна на един човешки живот срещу друг ми се струва малко вероятна в бяла държава. Даже ми се струва малко вероятна и за България вече, напомни ми 90 - те години тогава атмосферта в БГ беше същата - сива, мрачна и донякъде безнадеждна.

Имаш право.
 

С мнооого закъснение да се включа и аз по последния филм. Честно казано не съм ужасно впечатлена. Хубав е, но някак си много се "стараеха" да го направят такъв драматичен. И как да няма разделение на черно и бяло, като точно такъв си беше - накрая можещите си го убиха и не му простиха, а той на онази отрепка прости и не го уби. Всичко беше показано така че да се подчертае, колко е голяма разликата между свестното семейство и останалите с парите. Момиченцето, което се държеше, като темерут, колите, болницата, къщите им. И освен това, дотолкова се стараеха да стилизират филма, че бяха прекалили - празната болница, празните балкони на болницата, единствения цвят бяха рисунките на момченцето, празните улици. Не знам, сковано и изкуствено ми изглеждаше на моменти.

Историята естествено беше много трогателна и тъжна и тъй като работя с деца със сърдечни заболявания в развиващите се страни, ми беше много близка. Това родителско мъчение го виждам почти ежедневно, ужасно е и не го пожелавам на никого. Не случайно на Балканите сме толкова нещастни - нашата драма е още по-ужасна от места, където имат по-малко от нас - ние сме в Европа, виждаме го всичкото това изобилие и възможности, и аха-аха си мислим, че сме ги достигнали и се оказва, че в същност нямаме достъп.

В САЩ, да няма да ти откажат операция на детето, но около едно лечение има толкова други проблеми и разходи, че банкрутираш постепенно. Средна цена на сърдечна операция за дете е $100,000. Ако е една от по-сложните процедури може да стигне и надмине $1,000,000. И ако оживее детето, иди че се опитвай да го застраховаш после. Изобщо в САЩ да не си с хронично заболяване от детски години.

  Biz, липсваш.

 На мен  ми хареса това, че нещата са казани в прав текст. Стилизираният начин на представяне е с цел да не се отклонява вниманието от основната идея, подчертава мъката на родителите, които се оказаха абсолютно сами. Може би в болницата е имало десетки други деца в подобно положение, вестниците бяха пълни с апели за помощ за болни деца...  
 Едно болно дете, животът му и този на родителите му зависят от няколко хиляди евро. Имаш парите- имаш живот. Същите тези пари висят по стените на богатите хора и събират прах...Или умножени неколкократно са превърнати в джип, яхта, къща...Това не само, че е неразбираемо, това е грях, това противоречи на  всякаква логика в тъй наречения ни модерен свят. Скъпа рамка, в която дори няма картина, бяло платно, едно нищо, но рамкирано с много пари, фасада, а отвътре кухо...В такива ли се превръщат някои хора ?
  Медицината е напреднала толкова много, вместо операциите да стават по-достъпни, те стават по-скъпи...защо ? Болниците са превърнати в търговски дружества...Аз не казвам, че всичко трябва да е безплатно, но как се изчисляват тези сто хиляди долара за една сърдечна операция, и защо в една болница са сто хиляди, а в друга повече, или по-малко...Къде е клопката, как да я избегнеш ? Според мен хора като Младен и семейството му още от раждането си са в клопка, така излиза...Те се раждат в едно общество, устроено като капан. Пак стигаме до това, че видите ли, нещата не са толкова черни, че има съпричастност, че има начини...Никога не съм живяла в бяла държава, дано да е така, както казвате. Има шанс  значи.
  Изобщо, това вторачване в парите. Момичето, ученичката от класа на майката, която искаше да взима частни уроци. Възможно ли е такова безсърдечие, може би тук нещата бяха малко пресилени ? Трудно ми е да повярвам, че у едно  девойче може да има такъв цинизъм. Сякаш си живееше в свой свят на непукизъм и охолство и нищо друго не я интересуваше, та дори се подиграваше с мъката на другите.
  Лекарят беше съпричастен с болката им, но и той беше в клопката заедно с тях.  Не можеше да направи нищо.
  А онази отрепка, героят на Мики Манойлович, продължи да си живурка. Такива винаги оцеляват, те са като плъховете и хлебарките, приспособими при всякакви условия.

Историята не ми е проблем, не ми хареса филмът как я е представил. Според мен са пресилили похватите и операторската работа, някак си на места като скърпено ми стоеше. Иначе тъжно, и то много... И просто казвам, че САЩ не е цвете в това отношение. В САЩ има невероятно квалифицирани специалисти, но системата е много порочна. Обществено здравеопазване по света ми е много интересна тема и съм добре запозната. Има малко държави, които имат добро такова и дори и те трябва да избират къде да влагат повече от средствата си.  Знам, че говорим за хуманизъм, но 100% покритие просто никъде няма и ни остава само да се надяваме да не сме от тези единици, които нямат достъп...

Като ми остане време ще споделя и безценното си мнение за Антихрист

 И в нашия клуб бомба е паднала....
 Тази седмица ще обсъждаме балканските, следващата - Американските прелести....Дума да няма, това човекът е прелестно същество. Събитията от последните дни го доказват категорично. Такава прелест, че ти иде да псуваш по балкански, както в този филм :

           Буре барут (1998)


  Или "Кабаре Балкан".

  Добър филм, хубав. Верен, точен, праща по дяволите всички илюзии.
  Не само Балканите, целият свят е едно буре с барут, готово всеки  момент да избухне. И то избухна.
  Няма да мога да говоря само и единствено за филма и конкретно за Балканите. Мислите ми, а предпалагам и на повечето хора, са отправени към Либия, където днес се води поредната гнусна война. Поредната, отново с цинично-поетичното название- Зората на Одисеята. Що за гавра, наистина, зора и Одисея....
   Ако се интересувате от пчеларство, може би сте забелязали някои особености от живота на пчелите. Живеят си пчеличките задружно в кошера, трудят се и събират заедно блага. Има строга йерархия в пчелното съществуване, и благодарение на нея роякът оцелява. Има си царица, пчелата-майка, пчели -работнички и разбира се- търтеи. Всеки от тях е нужен за общото добруване, никой на никого не пречи. Докато не се появи някоя лакома мечешка лапа, която да се опита да бръкне в кошера и да открадне меда. Тогава пчелите се защитават както могат.
  Разбира се, и при пчелите, както при хората, има някои необясними на пръв поглед аномалии. Например тази есен наблюдавах как пчелчиките от някои кошери се унищожаваха помежду си. Така жестоко се избиваха, че накрая почти никоя от тях не оцеляваше. От хора, които дълго време са се занимавали с пчеларство научих, че резките и ненавременни промени в климата влияят на биологичния часовник на пчелите. Поради рязкото застудяване, част от пчеличките са се били приготвили да зимуват. Дуги обаче все още искат да събират прашец и пречат на тези, които заспиват. И така се стига до война в кошера, война на живот и смърт. Значи, все пак има причина за войната при пчелите - подранилата зима.
  Но при хората, какво кара хората да се избиват така зверски ?
  Шофьор на такси осакатил за цял живот някакъв съвсем непознат мъж, който може да му бъде баща. Не, не е съвсем непознат, преди това този  самозабравил се полицай едва не го е убил с бухалката си - ей така, за нищо. Поради факта, че има бухалка.  
  Двама уж най-добри приятели, а всъщност смъртни врагове. Няма място за двамата под небето, не може да има. Не и в този живот.
  Най-много ми хареса сцената в автобуса. Различните социални типажи, поставени в една екстремна ситуация. Кой как ще реагира, слабите и силните характери, достойнството и падението, страхът и безразличието....Всеки би могъл да  разпознае себе си в някой от образите в този рейс. Естествено, най-щастливи бяха двойката целуващи се младежи, на тях им беше все едно, ако ще и бомби да падаха. А младежът, който тероризираше всички, го разбирам. И ми беше симпатичен, макар че бе непредвидим. На него му беше писнало от лицемери, писнало му беше от всичко. И беше прав. В крайна сметка някой трябва да напсува силно и цветисто всичката тази гадост, в която хората живуркат безропотно. Все пак филмът е правен скоро след войната, представете си какво им е било на сърбите, босненците, хърватите. Последиците от ужасната гражданска война, в която хора от съседни къщи се клаха като прасета. Ефекта от световното милосърдие, изсипало се върху градовете им във вид на бомби и ракети...
  Как се преживява всичко това ?...Трудно, да не кажа- невъзможно.
  Какво друго да кажа, освен- Спрете войната !  
  Как може да се спре това, нима това е само зората на Одисеята....


  Между "Буре барут" и "Американски прелести" има доста общи неща. Измамният аромат на розови листенца във филма на Мендес не може да прикрие взривоопасното вещество. Разликата е, че в сръбския филм никой не си прави труда да замаскира нещата. Хората до такава степен са обезверени и отчаяни, че единственото, което им остава, е да се напият, напсуват и избият.


American Beauty (1999)/ Американски прелести - 28.3.- 3.4.

How I Ended This Summer (2010)/ Как прекарах това лято - 4.4.- 10.4.

Filantropica (2002)/ Филантропика - 11.4.- 17.4.

Kynodontas (2009)/ Кучешки зъб - 18.4.- 24.4.

Буре барут си е точно от онея балкански филми, които ако не си изживял сьзнателния си живот там, няма как да разбереш. Винаги пропити с тьга. Героите- всеки сьс собствена, безупречна философия за сьществуването си. Гледаш, вьртиш глава сьучастнически и пускаш по едно "Е, така е...".
 Срьбските филми са ми слабост, както хората, че и езика им.

На мен ми се очертават тежки работни дни докъм 30 - почти без време за писане, дано смогвам да чета.

"Бурето" когато го гледах за първи път, още с първия си кадър му закопа в земята.
Препратката към "Кабаре" (всъщност тя е още в оригиналното заглавие) е ясна, но всичко е толкова уродливо, гротескно, страшно. Хвърлено в лицето без условности и учтивости.
И останалите препратки - "Шофьор на такси", сцената с автобуса ако се не лъжа, препраща към един от филмите на Елен Рене, за сърдитите млади хора.
Филмът е един от първите за разпада на Югославия и вероятно ще си остане един от най-добрите.
Всички тези истории - привидно всичко е ОК - и приятелството, и семейството, но една искра стига, за да стане мазало.
И все не се знае кой е виновен  Никой не е, както и хлапето, накрая, но - напрежението, нервите, всичко стоварило се върху тези вероятно хубави иначе хора - можеше да го превърне в жертва на линч..
Сещам се и за "Ничия земя" - двамцата в окопа. Много беше важно за тях кой е почнал войната, кой е виновен? И естествено винаги този с оръжие в ръка задаваше въпроса и получаваше желаният отговор.

   American Beauty (1999)/ Американски прелести - 28.3.- 3.4.

  Дойде ред на един от филмите отличници, що се отнася до нагарди Оскар и други подобни. А и до суперлативи. С висок  рейтинг и огромен брой  коментари в IMDb. Има разбира се и значителен брой негативни оценки.
  Аз харесах филма, но ако трябва да гласувам с оценка от 1-10, давам му 7.
  
  Харесва ми идеята. Нещо вътре в теб да се стреми към това , а реално да не можеш да избягаш от това .
  Хареса ми и актьорската игра, с малки изключения.
  Също ми допадна и хуморът, доста добра сатира на моменти.
  Но филмът ми стои изкуствен, далечен, не ме трогва, гледайки го, нито за миг не забравям, че съм на кино. Дори усмивката на Кевин Спейси в някои сцени ми се струва пресилена. Забавлявах се, съчувствах на някои от героите, най-вече на младежите, но само това.
  На героя на Кевин Спейси не  симпатизирам особено, не виждам кой знае каква драма, че чак да оправдавам постъпките му. Жал ми беше за Джейн и мислех като нея- "иска ми се да го убия...".  
  Най-убедителният персонаж в цялата история и човекът, който наистина се нуждаеше от съчувствие, беше съпругата на полковника, майката на Рики. Този образ наистина беше изграден блестящо- почти без реплики, само в няколко семпли сцени, но казваше всичко.
   Иначе като цяло кадрите с розовите листенца ми се сториха претруфени и излишни.
  Но какво проповядва този филм ? Че за да се измъкнеш от бълвоча около себе си, трябва да нагазиш в друг, по-различен бълвоч ? По какъв начин Лестър помогна на дъщеря си и на приятелката и - Анджела ?  И с какво той беше по-различен баща от полковника например ? За мен и двамата бяха една стока- завършени егоисти.
  Изобщо филмът  само намеква за нещата, повтаря ги като лайтмотив през цялото време- розови листенца, танцуваща на вятъра найлонова торбичка...
  От друга страна, дори след финала, натрапчивото чувство за фалша, в който живеят героите, си остава. Това ми хареса и е постигнато наистина много добре.

Чета те Соня и почти ми се припокрива мнението за филма, когато го гледах в БГ. Харесах го много, но ми стоеше далечен някакси. Но! Когато дойдох тук, поживях тук и изгледах филма, еее, оо, ааа... съвсем друга бира.
   Никак не ми бе изкуствен на 2ро гледане, напротив.
Филмът слага заглавието в кавички.
 Оная действителност, която лъсва после.
Розовите листенца, които си остават само визия, промотирана от филмите. Оттам насетне, нищо не е като "по филмите".
  Ако началото показва спокойния и подреден сабърбиан живот, оня прототип, към който всеки тук(в Америка) неосъзнато се стреми, то към средата вече сме видяли какво е отвътре в къщите, за да стигнем обърканите и дисфункционални семейства.
  За мен филмът е много дълбок, силно акцентира и в никой случай не ми стои само като намек, напротив.
 
 
 
 
 

 "Американски прелести" към някакви дълбоки размисли не ме подтикна.
За мен филма е комедия, по скора пародия на  идеалното американското семейство от преградията с голяма къща със зелена трева и две коли отпред.
Аз не съм съгласна, че това е събирателен образ на това семейство и че всички такива семейства са объркани.
Познавам и доста объркани семейства живеещи в панелени блокиве в България. Кризата на средната възраст, която удари героя на Кевин Спейси, удря навсякъде и по различен начин

Аз, дори донякъде се дразня на Сам Мендес, който е тръгнал на кръстоносен поход срещу американското семейство от предградията и в  "Американски прелести" и след това в "Revolutionary Road" . В "Away We Go" единствената нормална семейна двойка бяха канадци. Не, че искам да защитавам американците, определно има доста откачалки и хора с проблеми между тях , но да вземе да режисира някой филм за британското семейство, да видим то колко е наред
 

Мендес не ми стои като излишно кълвящ американското семйство. Още не ми е дотегнал. Радва ме, дотолкова, доколкото се е заел с мисята да покаже и другата страна.
 Да, героите в "Away We Go" съумяха да прескочат оня момент, който обръща семейството в клише и го намачква битовизма, но те си стояха "обикновени". Не попаднаха в лустросана събърбия тип. На тях идеално окосения райграс изобщо не им беше част от пейзажа, като идея т'ва.
  Не бяха онези, които в стремежа за полжение в обществото, се озъртаха, попиляли себе си, семейството си...
 

Ами хубаво показва другата страна, но много задълбава 
Първия опит "Американски прелести"  е успешен съгласна съм, че трябва да се показва и другата страна и ми хареса. "Revolutionary Road"   ми е средна работа като идея . "Away We Go" за мен беше разочарование, да героите бяха от различна категория, но по време на цялото им пътуване из страната, да изберат къде да се роди детето им (!), те не срещнаха нормални хора. То хубаво да се покаже й другата страна, но се отиде твърде далеч, показват се по скоро изключения, отколкото средния човек. Та мен продължава да ме мъчи въпроса толкова ли няма какво да се покаже от обикновеното(не кралско) британското семейство? Там при тях нещата само една страна ли имат? Оф, отплеснах се съвсем от "Американски прелести" 

Момичета, следващият филм е
How I Ended This Summer (2010)/ Как прекарах това лято - 4.4.- 10.4.
Знам, че го предложих, но още не излязъл на двд в Щатите, може би ще стане през май и ако искате да го прескочим и оставим за следващия списък и да минем на следващия филм от този списък .
Иска ми се да го гледам с добро качество и да го изчакам да излезе на двд, та ако не сте го гледали още , ако искате да го отложим.