КИНО клуб 2

Точно като в на баба ми сапунките, едни такива премрежени погледи, и да и каже ли или да не и каже, че я обича....Спирам няма повече. Пишещата машина даже не си я спомням, но след време ще ви препитам какво си спомняте вие от филма да ви видя тогава

С О Н Я , ти "Ничия земя", го вмъкна между първия и втория списък като подарък за рождения ти ден ли  ?

  Чак ми се прииска повече хора да го гледат и една анкета "Колко ви е като сапунка,  по скалата от 1 до 10? " 
  Мне, определено не ми се мержелееха чак толкова погледите им. А може бабата харесваща сапунки да си дреме у мен, просто. 

Аз си знам, че у мен генетично явно има някаква такава баба (най-малкто моята любима баба обожаваше сирачето Селесте и всички от "Гордост и предразсъдъци" ) , но от друга страна тези, които ме познават ми отричат всякакви подобни "сапунени страсти" ...
Но днес е време за "Ничия земя", който гледах преди "100 века" и се чувствам адски неподготвена да коментирам ...На прима виста, малко встрани от политическата и общочовешка тематика, много се впечтлих от значението на "скачащата мина" - за мен нещо като алегория на заобикалящия ни свят въобще 

Трябва да дефинираме какво е сапунка първо.
Може би сапунка е силно казано ,но много му бях набрала на тоя филм като го гледах..Като че ли се чудели любовна история ли да правят или криминален трилър и си казали абе дай и двете да има за всекиго по нещо. От тоя филм спокойно могат да се направят два различни филма..

ТинаХрис, да те питам според теб залужаваше ли този филм да вземе Оскар вместо "Пророк"?

Не. Аз по-горе писах вече, нито е за Оскар, нито за номинация дори. Ама и сапунка не е.

Аз искам да изгледам Ничия земя, че съм го гледала толкова отдавна, а така по вяли спомени не ми се пише.

  Аз съм за анкета. Трябва да се реши въпроса окончателно- сапунка ли е или- не.  
  
  Алиса, "Ничия земя" го вмъкнах като подарък, да.  
      Исках на 9 май да коментираме някакъв филм от този род, но графика се обърка малко. Няма значение, и сега е добре. Аз тази вечер съм се приготвила да го гледам пак и утре пиша.

Тук е момента да се опитам да ви догоня и да хвана ритъма. Изтървах няколко заглавия, ама сега ще се опитам да наваксам!

  Ей, събрахме се пак, радвам се....


  Сега за един любим филм, и за любим режисьор.

   No Man's Land (2001)/ Ничия земя

  

    Снощи го гледах  пак. Този път първоначалният възторг и стъписване отстъпиха място на чистото наслаждение - брилянтен черен хумор, убийствена сатира, смело подбрани детайли и реплики, улучващи право в целта. Един от най-хубавите филми за войната в бивша Югославия, но и за съвременната политическа картинка като цяло. Много силен, много искрен, много честен. Няма нещо, което да не ми харесва в лентата. Може би единствено българският превод, не беше на достатъчно ниво  на фона  на цветистите  сръбски реплики. Но пък разбираме малко сръбски, така че и това не е проблем.   Един пример : "Що бре, да не си се усрал ?", беше преведено като :"Да не те е страх ? ", а трябваше - "Що бре, да не напълни гащите ? "....

  Интерснационалният екип от актьори пълни душата.
  Наградата "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм и "Златната палма" за най-добър сценарий са черешката върху тортата.
   Жесток филм. Пълна десетка отвсякъде !


 
  
  

Да, филмът си е на световно ниво и си заслужава "Оскар"-а, друг е въпроса, че предвид годината, наградата най-вече е дадена по политически съображения, но това няма значение всъщност.

Едно от достойнствата му се детайлите в сценария които можеш да откриваш след всяко гледане.
Обикновено първото при мен е проследяване на историята, фабулата, героите и т.н., пък после, ако филма си струва второто гледане - мога да дебна за дребни нещица, които допълват както историята, така и героите, пък и посланията.
При "Ничия земя" ми харесва погледа върху тежък проблем именно чрез черния хумор - без драматизиране, без тежки преживявания не героите, но без да се опошлява преживяното.

А и като ценител на черния хумор, не мога да не харесам диалога и ситуациите - вечния спор "кой започна войната", ония двамата с вестника в окопа, дето коментираха как "ония там ще се избият", "смърфовете", сензационно-журналистическото отразяване на събитията

И въпреки това, финала си беше финал на трагедия. Смееш се докато го гледаш, плашиш се, когато мислиш върху него.
Ще си остане сред любимите ми филми

Брилянтен!!!
  Показва болната идея 'война' отвътре. Няма досадни, безкрайни, батални сцени на фронта. По принцип не обичам филми за война, особено от тези, които са заснети изцяло на фронта, отегчават ме до смърт.
  Филми като този, обаче, покзват абсурда.
Тичат някакви сини каски (смърфове  ), един единствен, измежду всички, бе заинтересован само. Нямаше кой да го изслуша, обаче. Нито пък му пукаше на някой.
Спускат се журналисти, пристигат разни военни, кой от кой по-висш по пост.... Не можаха да спасят трима души. Имаха ясен проблем и не успяха го разрешат. Напротив.
  И двата пъти, гледайки този филм, ме изпълва такъв бяс...

Хареса ми момента с наханата репортерка. Онези в студиото все недоволни. Когато заснеха как двете момчета се избиха, обаче, сложиха по една ръка на устата и едва им понесе случката.
 Изобщо всеки един детайл беше толкова на място, че нямаше накъде повече!!
  "Специалната" мина, "върховното" изобретение на UN, не можа да бъде детонирана от UN.

Такъв един филм показва в пъти повече войната, от  20 минутни сцени, препълнени с  пукотевици, хвърчащи крайници и куршуми пръскащи глави.

 
 

             Le salaire de la peur (1953)/ Възнаграждение за страха

                      


             Това е един от най-хубавите филми, които съм гледала. Нищо не може да го измести от една евентуална десетка за най-добрите филми на всички времена, каквато ще си спретнем някой ден.  
             Два пъти го гледах. Пак бих го гледала. Всеки детайл ми носи неизмеримо удоволствие, всеки път откривам неща, които ме поразяват. Впечатлена съм, Анри- Жорж Клузо в този филм е разкрил напълно гения си на  режисьор и сценарист.
             Филмът е много сериозен, трябва да се гледа на спокойствие, да му отделиш нужното време за размисъл. Търся си романа, искам да го прочета. Екранизацията е така брилянтна, какъв ли трябва да е  литературният първоизточник....
             Философията на екзистенциализма, поднесена по инфарктен, шокиращ ума начин. Луиджи, Бимбо, Джо и Марио - това е всеки един от нас, преследващи нещо в живота си, противно на всички очаквания...Резултатът почти винаги го знаем, но все пак не се отказваме....
              И финалът, финалът на филма, така поразяващ всеки път! Въпреки че знаем какво ни очаква, винаги е трудно да го приемем....
              Кой ви беше най-симпатичен от четиримата ? На мен Бимбо и Луиджи, може би най-много Бимбо. Марио също ми харесва, но това, че прегази Джо, ме плаши. Тези хора иначе не са нито по-добри, нито по-лоши от всеки един човек. И онзи, който се обеси, беше като тях, само че на него куражът му стигна за друго.
              Четох един коментар, че единствено алчността тласка тези мъже към  приключението, че само заради парите тръгват на това самоубийствено пътешествие. Това не е точно така, не съм съгласна. Може би само Джо беше алчен в истинския смисъл на думата, но не и Луиджи, не и Бимбо и Марио. Те бяха почти в безизходица, почти  нямаха какво да губят. Луиджи беше сериозно болен, алтернативата за него беше или да рискува, или да умре само след месеци сред циментовия прах. Бимбо сам каза, че е на сто години, беше преживял всичко, той беше старец в душата си. Точно това ми хареса у немеца, че въпреки, че беше изстрадал, преди да умре се обръсна, каза, че никога не е сядал на масата, без да си измие ръцете. Той единствен не загуби самообладание в трудните моменти, взриви камъка с риск за живота си, хладнокръвно...Луиджи просто го погледна и му свали шапката си...Ех, страхотен филм !
              Марио обаче имаше избор - можеше да остане с момичето, което го обичаше. Той беше авантюрист обаче, от хората, които никога не са доволни от това, което имат. Беше силен, беше истински мъжкар, но беше и като децата- тръгва с вързани очи, на риск. Той уби Джо. И първия път за малко да го убие, втория път точно със затворени очи го направи. Знаеше какво върши. Може би Джо на младини е бил същия като него, те затова се харесаха още от пръв поглед. А и двамата бяха французи, много общи неща помежду им.
               Джо не беше симпатичен, не и през повечето време. Освен накрая, когато ти късаше сърцето с безпомощността и отчаянието си.
               Обичам този филм и този режисьор.
              

                      

                            

              Филмът има римейк, ще го гледам някой ден -  Sorcerer (1977) .

Много хубав филм, съгласна с всичко което си казала, Соня.
 Само леееко да защия Марио, когато прегази Джо. Джо трябваше да провери дъното на "локвата" за неравности, разбраха се да го направи много внимателно, прецизно, не отгоре-отгоре, с типичната му вялост. Тъй като Джо не вложи никакво сърце в задачата. Всички тръгнаха с един мотив- парите. Но всеки пое отговорността по някакъв начин после. Не и старчето. Сам Джо каза на Марио Не спирай камиона в никой случай, инак край, няма излизане от тук. Плюс ужасната му постъпка, когато се срути платформата, и аз го прегазвах в оная ситуация.

Началото на филма ми хареса много, то какво ли не ми хареса, де. Всички като в един Вавилон, какви ли езици не се говореха. Такава шарена тълпа бяха.
  Не мога да кажа кой ми беше най-симпатичен, знам че Джо беше кофти образ. Такива неминуемо срещаме в живота и беше страшно необходим за филма, обаче.

"Големецът" О'Брайън беше олицетворение на де що има безскрупулен американски магнат или какъвто там се сетите "шеф".

Чудесен филм!

   Да.   Разговорът между Джо и Марио в началото :

 "-Тук има ли американци ?
  - Щом мирише на нефт, те са тук."

    Да, Марио може да бъде оправдан, така е. Но например ако беше Луиджи на негово място, Джо нямаше да бъде прегазен. Луиджи щеше да спре камиона. Бимбо също щеше да спре, струва ми се. Не знам, въщност, много интересни образи. И в такива ситуации как се оголват характерите, всичко излиза на показ. Джо беше много интересен образ, въпреки, че беше кофти. От един самохвалко и безпардонен грубян в началото, накрая какъв стана...или винаги си е бил такъв, подлец, общо взето.
    И как играят актьорите, как са подбрани ! Ти представяш ли си някой по-подходящ актьор за образа на Луиджи например, той само като се усмихне или като се изкашля и казва всичко...Когато трябваше да сложи чисто новата си носна кърпа на пътя- "Използвах я поне веднъж..."  Толкова симпатичен образ !

         Актьорът, дето играе Луиджи- Folco Lulli (1912–1970) , видях че се е снимал в няколко филма на Марио Моничели.

Луиджи много "народен" човек, да. Типичен за филм на Моничели ми е. 
 Нямаше да го прегазят останалите двама, съгласна. От Марио си го очаквах 
Абе, Джо си ми беше леке от първия кадър. Стар шмекер. Слиза, нямаше пукната пара, обаче с белия костюм, хвана такси до отсрещната сграда(кръчмата) че и собственика му го плати, пълен чок гъзар.
  Преди забравих да кажа, Линда много красива. И с тези плитки, една палава такава...
Перфектен кастинг, изобщо.

Соня, пак си мислех за Джо... Той като да се предаде сам накрая. Никак не бе доволен от постъпката си спрямо Марио, срам го беше, не мислиш ли? Не спря да повтаря след това, че е остарял, че вече не е същия. Сам от себе си се изненада, мислеше си, че е смелчагата от едно време, сигурно. Не предполагаше, че няма да издържи на напреженеето. Кракът бе само счупен,  Джо нямаше воля вече.
  Марио все очакваше Джо да се дръпне в последния момент, като че и да не го прегази. Силно се разкайваше, когато Джо издъхна.
И накрая -ирнонията на съдбата, а? Когато сме най-уверени, че владеем положението, оплескваме нещата.

Хайде, отивам да гледам портокала. Много харесвам книгата, а филма е единствената екранизация, за която мога да кажа, че не е окепазила книгата, напротив.