КИНО клуб 2

    Поне видяхме един филм от Чад.  
    Много зле беше, наистина.

   Снощи обаче се изкефих на Sweet and Lowdown (1999)/ Сладък и гаден. Много добър. Шон Пен няма слаба роля, струва ми се. И в комедийни много го бива. Обаче най-много харесах Саманта Мортън, много мила роля и добре изиграна.
  Героинята и Хати много прилича на Джелсомина.
 
 А "Пурпурната роза от Кайро" е филм, който много прилича на "Белият шейх" на Фелини. Аз съм го гледала отдавна и снощи видях едно интервю, в което Уди казва, че взима с пълни шепи от най-добрите в киното, изброи на първо място Бергман, Чаплин , Бъстър Кийтън и Фелини. Но Уди поне го прави елегантно, освен това винаги влага свои неща. Няма да забравя например австрийския му колега, дето така грозно беше пресъздал сцената от "Причастие" в своя филм "Бялата панделка".
 
  В "Белият шейх" героите са подобни, само дето Алберто Сорди е една идея по-реален, макар и той да се е вживял в ролята си на шейх. Главната героиня е същата мечтателка като Сесилия, а съпругът и е също толкова деспотичен и скучен. Но няма шкембе, а мустачки, реши си ги с гребенче... и досадни роднини, с които е свикнал цял живот да се съобразява.
  

Благодаря за шейха, Соня. Ще го изгледам тези дни.

  Сега да пиша за Ребека.
Много хубав филм. Харесвам героите на Хичкок. Все едни красиви жени. Богати, стари дами. Изтънчени джентълмени, огромни имения.
  Забелязала съм че жените във филмите му са все едни съпричастни на съпрузите си. Разбиращи, внимателни. Няма истерии. И тук влюбената млада жена беше такава. Наподобяваше на героинята от Непознати във влака. Вярваше безрезервно на съпруга си и беше на 100% зад него.

 Хичкок така майсторски обсебва зрителя с Ребека, че в един момент започваш да искаш да разказват само за нея. Дори не беше дал малко име на втората мис Де Уинтър, дотолкова я бе оставил в сянката на Ребека. Всичко това така добре се сработи, за да успее да ни държи в заблуда до последно, че Мистър Де Уинтър е болен от любов по нея и не може да  преживее смъртта ѝ.

Л.Оливие прекрасен в ролята си. Стоеше един отвеян, прегръщаше втората си съпруга без напълно да я прохване с ръце зад гърба ѝ, сякаш наистина не я обичаше.

Колкото и мрачни и препълнени с напрежение да са филмите на Хичкок, накрая завършавт добре, има възмездие и т.н. Харесва ми как винаги много умело вкарва по някой небрежен тип, който прелива от сарказъм или мята шегички.
 
  Тук, както във Въртиго, отново картина, мистериозна жена....

Набързо да се включа за Сталкер със закъснение  . Красив филм, всеки кадър има значение. Отдавна се каня да гледам Тарковски, мерси за възможността. Много препратки към религията и философията на нерелигията... Кой е прав, не е ясно. И всеки се оказа с мисия накрая, единия много приказва, но безобиден и откри, че предпочита това, което има пред това да открие какво може да има; другия тиха вода, но с бомба и разрушителни намерения; третия - спасител на надеждата за човечеството. И всеки с проблемите си - първия иска да е признат, но се страхува, втория търси отмъщение, третия - надеждата под носа му (дъщеря му и може би жена му), но той не я вижда. Чела съм книгата, но не я помня, смесва ми се с нещо друго от Стругацки.

В последната сцена в зоната, като седяха и гледаха към стаята и заваля си помислих, че тази стая и микроклимат си има  . Но така и не разбрахме, може и да са влезли в стаята, не е ясно. А може и само да са си мислели за това пътуване - той сякаш ги водеше през подсъзнанието им.

Интересно ми е, какво беше значението на сцената към края на филма, когато той се върна в къщи и лежеше в стаята на пода и изведнъж увеличиха кадъра и видяхме етажерки отрупани с книги. Че и той е учен/писател/четец/интелектуалец, но се представя за по-простоват? Сякаш това е моментът , в който се разкри истинската му същност. В зоната беше колеблив, умоляващ, страхлив, прикоткващ, сякаш представи всичко да е по-трудно, за да ги накара да влязат с него. А в къщи - яростен и с много по-силни емоции. Двуличие сякаш за да постигне мисията си...

Извинете, че прекъсвам за Ребека. Ще го гледам може би утре.

   Да, какво ли биха казали Писателят и Професорът, ако видеха огромната библиотека с книги в дома на Сталкера.    

   Още в началото на филма, когато жена му каза, че пак ще го изпратят в затвора, той отговори : "Че за мен навсякъде е затвор..." Той търси друг свят- по-добър, по-справедлив, по-красив. Открива го в тишината и тайнствеността на Зоната. А когато не е там, той търси отговора в книгите, къде другаде...Нали там е  събрана цялата човешка мъдрост, мислите и прозренията на хиляди хора ...Може би някъде на етажерките са и творенията на Писателя, може би е чел всичките му романи....А може би отговорите не са в книгите. Аз мисля, че в образа на Писателя авторите на сценария и самият Тарковски са вложили доста ирония и той е като антипод на Сталкера. Писателят е представител на онази група хора, които си мислят, че знаят и разбират всичко, че тяхното мнение е меродавното. Много чели, много се интересували, но малко научили и разбрали. На мен не ми стана симпатичен, защото си го представих в истинския живот, има много такива хора. Той беше груб, циничен, обиждаше, иронизираше и нараняваше околните, мислейки се за по-добър от тях. Нима това е истинският интелектуалец, нима крайният резултат от многото четене трябва да е цинизмът и безверието ? И тук е противопоставянето със Сталкера, който, стана ясно, също цял живот е чел, учил, търсил, но си е останал "простоват". Писателят се подиграваше на Сталкера, казваше му, че е "срамно" да се рецитират такива стихове и да се говори на глас за такива неща. Срамно е да си разкриваш душата, според него. Е, точно това прави Сталкера различен, това, което за видния интелектуалец е срамно, за него е единственото възможно. Сталкерът прилича на княз Мишкин от "Идиот". Нали накрая жена му каза : "Он блаженный". Хората като него са малко, и според авторите на филма, благословени.  


   Да, това беше много тъжно. Но може би накрая все пак я видя, надеждата, сцената, в която се разхождаха с кучето. Той носеше детето на раменете си, жена му до него...
   Жената на Сталкера дори ми е по-симпатична от самия него. Тя е тази, която го разбира, подкрепя, остава с него докрай. На нея и е не по-малко тежко, може би дори повече. Все пак, той има своята Зона, в която да се скрие. Тя има него и дъщеря си. Хора като нея също са рядкост. Тя е тази, която го успокояваше накрая, изпаднал в пристъп на пълно отчаяние. Нейното дори не е сила, то е по-скоро призвание. Дали е благословия или проклятие, тя сама си знае.

  Тарковски във всичките си филми "говори" и чрез поезията на баща си. По-назад в темата Ирис беше публикувала тези стихове, Сталкерът ги рецитира в Зоната :

  * * *
Вот и лето прошло,
Словно и не бывало.
На пригреве тепло.
Только этого мало.

Всё, что сбыться могло,
Мне, как лист пятипалый,
Прямо в руки легло.
Только этого мало.

Понапрасну ни зло,
Ни добро не пропало,
Всё горело светло.
Только этого мало.

Жизнь брала под крыло,
Берегла и спасала.
Мне и вправду везло.
Только этого мало.

Листьев не обожгло,
Веток не обломало...
День промыт, как стекло.
Только этого мало.

  И още едно стихотворение :

И еще я скажу: собеседник мой прав,
В четверть шума я слышал, в полсвета я видел,
Но зато не унизил ни близких, ни трав,
Равнодушием отчей земли не обидел,
И пока на земле я работал, приняв
Дар студеной воды и пахучего хлеба,
Надо мною стояло бездонное небо,
Звезды падали мне на рукав.
(А. Тарковский, 1956)

  Biz,  обеща да споделиш впечатления за "Антихирст".  

   Аз си задавам въпроса, дали Тарковски би харесал "Антихирст". Без да знае, че е посветен на него, а  дори и да знаеше.
  Дали би се шокирал- не, не мисля. Едва ли тези сцени биха го шокирали. Но дали би харесал този начин на изразяване, не знам.

       Rebecca (1940)/ Ребека




   Много хубав.
   Гледаш един път, гледаш втори път...Все си като хипнотизиран. Много интересна история, майсторски разказана. Великолепни актьори.
   Успя до последно да ни накара да вярваме в идеалния образ на Ребека. И накрая развръзката- тайнствената жена с развети тъмни коси, застанала на ръба на скалата. Коя е все пак тя, Ребека ?
 Дори след края на филма личността и остава забулена в мистерия. В живота нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.
  Въпреки щастливия финал, струва ми се, че все пак Ребека Де Уинтър е  победител в тази история. Както каза Дани, преданата и до гроб прислужница : "Тя е твърде силна за вас, не можете да се борите с нея. Никой и никога няма да бъде по-добър от нея. Тя беше победена, но не от мъж или жена. Победи я морето ! ". Като една стихия, победена от друга.
   Страхотна история, в която има скрити послания. За страховете, за демоните, които сами си създаваме и после цял живот подхранваме с илюзии...За вината, за силата и слабостта. Новата госпожа Де Уинтър беше също силно момиче, може би ще се справи. Но Макс, дали Макс би могъл да продължи да живее щастливо...
    Тина е права за жените във филмите на Хичкок, предани и верни. Да, но не и Ребека. Но тя не е жена, тя е демон.   Защото така и не я видяхме, тя беше в мислите и спомените на всички герои, във въображението на зрителите...Дрехите и бяха там, бельото, четката и за коса, поставена върху тоалетката "точно както тя обичаше..." Сякаш се усеща парфюма и върху копринените  кърпички с инициали "R".
    










  

Ох, не болна тема е Антихрист.   
Видях страхотна кинематография, виждам приликата може би със Сталкер, но ме ужасиха сцените.  Подтикване от него, тя се превърна в чудовище от кошмарите си и той се отърва, като беше също толкова ужасен. Вместо да ѝ даде възможност да тъжи и да я успокоява, той я ултра-анализира, мислейки, че е толкова способен, че ще и помогне. Интелектуалец егоист, трябваше да я остави да се справи сама с вината и тъгата или да умре или да се овладее.  Всичко това разбрах, но насилието много ми дойде, просто защото ми беше непонятно, намирам го за безсмислено. Докато във всичките му други филми намирам връзка с реалността, в този не намерих. Знам, че гледаме редовно за психическо насилие и защо в такъв случай да се отвращавам от физическото, но тук физическото беше толкова графично, толкова отдалечено от всичко, което мисля, че едвам го изгледах. Първата ми мисъл, като го свърших беше, че само човек който няма деца може да направи такъв сценарий. Не разбрах и християнските мотиви и символи добре, защото не съм запозната, но както съм казвала и преди, не го имам за голям пропуск в образованието си . Предпочитам философизирането с лек религиозен намек, отколкото обратното.

И не знам Тарковски би ли го харесал, не съм гледала достатъчно негови филми за да реша.

В кратце, не харесах Антихрист и с времето няма да мога да го харесам. Не мога да го преглътна само заради едната визия. Както каза съпругът, може би ЛВТ е Антихристът  .

Пак изостанах с Ребека от занимания с битовизъм )).

"Ребека" я гледах за първи път като малка и страшно ме потресоха две неща - икономката и усещането за присъствие на някой, който доре не се появява в един кадър поне.
Сега като го изгледах втори път същите неща си остават много силни.

Вече може да не го гледам със свито сърце и на моменти да ми се струва, че новата лейди де Уинтър преиграва, но усещането, че Ребека е там, че присъства съвсем реално си остава.
И то не като призрак или дух, а реално, живо човешко присъствие, което кара останалите
да се съобразяват с нея и да следват посоките, които тя задава.
Сякаш нейна е главната роля във филма - тя е движещия персонаж.

А икономката Дани - от нея тръпки ме побиват и сега. Тя беше истински владетел в имението,
питам се защо Макс не я е изгонил, ако тя е толкова предана на Ребека.

ПП. Странно, роклята на финала, роклята от портрета и шапката ми напомнят Скарлет О`Хара,
не знам защо. Никаква връзка няма между Скарлет и Ребека. 

ПП2. Накрая ще взема да се жертвам и да гледам "Антихрист"... бррр, изглежда ми адски подтискаш, но пък анализите ме интригуват

Кой предложи да гледаме Ребека и защо? Питам просто от любопитство.

Ах този Хичкок, всичко е направил още тогава и всички от него продължават да се учат. То не са пердета, бурни морета, сенки и отсенки, нощи, погледи и обща тайнственост и страховитост. Перфектен трилър, чудех се през цялото време как се казва главната героиня, пък тя нямала име! Ребека до края не разбрахме коя точно е, искаше ни се да я видим, и Соня е права да разберем повече за нея. По принцип гледам филми от това време с едно на ум, защото актьорите винаги малко преиграват, малко по-театрално играят, и Джоан Фонтейн макар и доста достоверна е малко по-драматична от останалите. Но това просто е била кинематографията на времената. Но останалите актьори са перфектни. Хареса ми нейната и неговата метаморфоза - тя - от наивна девойка в по-силна и зряла жена, той - от незаинтересуван от нея и разглезен богаташ във влюбен съпруг.

 Седми маршрут от картата е предимно с филми на Хичкок. Аз бих си ги изгледала с кеф всички.  
 
  "Ребека" ми хареса много,  от неговите, които съм гледала, е един от любимите ми.
  
      "Vertigo"  например също ми хареса, макар сцените с целувките  да ми се сториха малко театрални и доста начесто.  
   "Ребека" е по-добър филм, освен това Лорънс Оливие е безкрайно симпатичен. Трудно е да се каже кой е по-добър всъщност, ето малко снимки от Vertigo. Красив филм е.

  

  

  
  
  

  
  
  

  

 

 

 

 

Абе гледам я тази карта и нещо не съм доволна, основно американски филми по нея и честно, The Hangover наред с най-добрите комедии... Че е смешен, смешен е, ама има и по-добри. Но повечето от филмите бих гледала, да.

Забравих да ти благодаря за стиховете от Сталкер.

  Biz, удоволствието е мое. 

 Американски са повечето от картата, но може да си добавяме допълнително. Накрая може да си направим собствена карта. 

 

Поредния от Хичкок. Сякаш гледах пиеса и седях на първия ред.
  Въже-то няма толкова съспенс. В него по-скоро ми хареса камерната визия и диалозите.

Джеймс Стюърт сякаш е роден с този костюм-толкова му приляга.

Какво нещо е психиката. Един го допуска на теория и може да я развие до най-малка подробност, друг може да го извърши без да му трепне окото. Филип горкия, как лошо се обърка че да удушиш човек е като да извиеш врата на пиле...

Отново, много красива млада жена и една стара, намаха леля... Харесвам Хичкок, това е. 

Rope (1948)/ Въже




  И на мен много ми хареса. Какви хубави диалози, великолепни актьори. И тримата са ми много симпатични, особено Фарли Грейнджър.
  
  Причината, поради която Филип не яде пилешко....
"- Трябва да има причина. Според Фройд за всичко си има причина. "
 
 Разговорите им за убийството, за това, че то може да бъде изкуство, че на някои хора е позволено да го практикуват. В същото време всеки от компанията държи чиния с храна и си похапва, отпива от питието си, усмихва се, забавлява се, а в сандъка под покривката лежи труп...ей на това му се казва черен хумор. "Само висшите индивиди имат привилегията да убиват. А участта на обикновените хора е да бъдат жертви."  
 "Понятията "добро" и "зло" са измислени за непълноценните хора, защото това им е нужно. "
  "Цивилизован" не означава ли лицемерен ?
  
   "- Брендън, добре защити мнението си. Да не би да смяташ да убиеш няколко непълноценни ?
    -  Аз съм импулсивен човек, кой знае.
    - Ясно."  

     Изобщо, много добра лента.  

    

  

  

  

  "Красиви пръсти, силни и изящни. Тези пръсти ще ви донесат голяма слава."

Много му харесвам хапливия хумор.
Да, това с гледането на ръка беше доста двояко. Както всички предсказания. Могат да се тълкуват и така и иначе...
  Когато Рупърт хвана въжето накрая, реших че може да ни даде обрат и да удуши Брендън.

И постоянно в разговора вплитаха най-различни думи намекващи за убийство, душене и т.н. 

       Имам едно предложние. Вместо North by Northwest (1959)/ Север-северозапад ,
 да гледаме Marnie (1964). А може пък и двата да си ги гледаме, както кажете.

      И ако искате, филмът Copie conforme (2010)/ Заверено копие да отпадне засега от програмата, поради технически причини.  

   Иначе ето това ни остава, без корекциите :

 Hors-la-loi (2010)/ Извън закона

  The Maltese Falcon (1941)/ Малтийският сокол  

  Notorious (1946)/ Небезизвестните

  Copie conforme (2010)/ Заверено копие

  Se7en (1995)/ Седем

Anatomy of a Murder (1959)/ Анатомия на убийство

 Biutiful (2010)
  
  The Hustler (1961)/ Играчът на билярд

  North by Northwest (1959)/ Север-северозапад

  Stand by Me (1986)/Бъди до мен

  Dog Day Afternoon (1975)/ Кучешки следобед

 The Conversation (1974)/Разговорът