Вержи,не мога да си представя сладката Христинка да ги плещи такива
Явно юнаците те правят дива и щастлива.Дано да станат по-послушни в най-скоро време
Как са пуснали пералнята? Тя и Ралица се завира много около нея, но все си мислех, че няма дя успее с пускането 

И продължава да не иска да излиза - толкова го чакаше този сняг, а сега никакъв интерес? Мисля си,че няма да мога да я прибера, а аз не мога да я изведа
По младежи си пада детето явно 

Мн думички си мърмори, ама ви се чудя как ги свързвате успешно с оригинала 







Сега спи с едни такива зачервени бузки,много сладко.


.
:
това го казва особено смешно
.
Всъщност ключа към моя личен комфорт е да създам забавления на децата. Ако ги оставя сами да се оправят правят пакости, катерят се по мен, мрънкат, не ме оставят нищо да си свърша. Но ако ги държа с нещо заети е друга работа
Така че ако готвя ги взимам на бар плота да гледат, давам им да бъркат нещо, да режат. Ако чистя (рядко се случва, вече имам жена, която идва да помага) им връчвам метла или парцал, ако бърша вода от пода моля децата да ми държат кофата а на Дими връчвам една кърпа да бърше. Ако искам да пия кафе- връчвам им пособия за рисуване и периодично възклицавам
Гледам всеки ден да отделям време за изтощаващи игри- правя се на кон и тичам наоколо с тях, боричкаме се, катерят се по мен, танцуваме и се гоним. Но това е и малко егоистично- вместо фитнес да вляза във форма, пък и после спят по-добре. Също така гледам повече време да сме навън, да ги събирам с други деца, да каня деца и майки на гости.
Вержи, не се бях сетила да ги мятам от балкона, но съм си мислела да ги мушна в шкаф и да го заключа
Аз обикновено се старая да избягвам ситуациите когато се тръшкат, като например издебвам подходящ момент за да си тръгнем, когато не са се заиграли супер интересно или не ги повеждам към къщи, а да видим някое минаващо куче или коте. Веднъж като се откъснат от играта и тръгнат нанякъде няма проблем. Или нося нещо интересно което вадя, подавам на Дими, той почва да разглежда и аз го мушкам в количката. Но ако все пак вземе да се тръшка просто го изнасям от там, все едно не забелязвам. Но ти сега не трябва да вдигаш тежко, така че варианта е да го оставяш да се потъркаля без да му обръщаш внимание.
А за колата - не държа да ми е нова, но да не ме "разсипва" така както последния месец.
аз го оставям да се тръшка, но сега в снега ме е страх да го оставя за дълго.За вдигането мога да вдигам тежко и ако сме навън с количката си го вдигам, но напоследък нося бебето в кенгурото и няма как да ги вдигна и двамата
.Не знам защо така се получава, може и да му е мъчно за баба му, но винаги след като си заминат минава около седмица в тръшкане, когато сме навън и след това нещата се нормализират
.Ето днес вече нямаше рев и тръшкане прибрахме се нормално.Внимавам да не му се доспи прекалено преди да си тръгнем, да не е прекалено облечен и това да го изнервя, но просто има моменти, в които се тръшка без той самия да знае защо.Там е проблема, че той иначе си казва какъв му е проблема и след кратък диспут постигаме някакъв консенсус. 
Е то нали всичко се връща в един момент та ей го момента
.