Юли 2006-97

Скарлатина често възниква при деца, които са от 2 до 10 години на възраст. Тази инфекция се причинява от бактерии Streptococcus. Същото е и бактериите, които причиняват стрептокок инфекция на гърлото. В резултат на това симптомите на скарлатина са доста близко до инфекция на стрептокок в гърлото. Единствената разлика е, че когато едно дете е ударено от скарлатина, той или тя ще се развива характерен червен обрив по езика и по цялото тяло

Днес вече е доказано, че ревматизмът е инфекциозно-алергично възпалително заболяване, което се причинява от група микроорганизми, наречени А-бета хемолитични стрептококи. Някои автори наричат острия ревматизъм ревматична треска, защото един от първите симптоми обикновено е повишената температура.
Стрептококите не играят директна роля за развитие на болестта. Самата патогенеза, тоест начинът, по който възниква заболяването, все още е неизяснена. Факт е обаче, че ревматизмът се предшества от стрептококова инфекция на горните дихателни пътища, от фарингит и тонзилит. Най-често стрептококите се заселват и развиват в носоглътката, като причиняват ангина, синузит, скарлатина. Около 3% от преболедувалите от стрептококова инфекция заболяват след това от ревматизъм. След преминаване на инфекцията следва латентен (скрит) период от една до три седмици, преди да започнат проявите на ревматизма.
Хемолитичните стрептококи от група А алергизират организма, който започва производство на антитела и автоантитела като реакция на имунната система. Учените досега не са успели да получат модел на ревматизъм чрез опити върху животни.
Ревматизмът започва остро и протича на пристъпи. Проявите на заболяването са различни, засягат се много органи и системи, но най-очевидни са трите основни синдрома: артрит, кардит (възпаление на сърцето) и хорея минор (ревматично засягане на нервната система). Сърдечните поражения, които са следствие от развитието на ревматизъм, често водят до сърдечни клапни пороци.
Ревматизмът е разпространено заболяване във всички страни и континенти и най-често се среща в умерените климатични зони. Заболяемостта е тясно свързана с честотата на стрептококовия фарингит. Засягат се най-вече деца между 5 и 15 години, изключително рядко под 3-годишна възраст. Възрастни индивиди над 30 години почти никога не боледуват. При стрептококови епидемии сред детски училищни колективи заболяемостта е около 3%. Значение имат също и условията на околната среда, атмосферни и простудни въздействия, обществената и домашната хигиена, които са обикновено влошени в големите градове. Недоимъчното хранене с недостатъчно белтъчини, витамини и минерални соли също е важен фактор в борбата на организма срещу стрептококовата инфекция.
Ревматичните пристъпи започват около две до три седмици след преминаване на болестните явления от стрептококовата инфекция. В 95% от случаите се регистрира повишено ниво на антителата към стрептококовите алергени, въпреки че инфекцията може понякога да е била много лека. За развитието на ревматизма имат значение главно два фактора:
– продължителност на носителство от групата на А-бета хемолитични стрептококи след прекараната инфекция
– степен на имунните и автоимунните реакции.
Болни, които са прекарали един пристъп от ревматизъм, притежават по-голяма склонност за възникване на нов дори понякога при липса на повторно заразяване със стрептококи. През латентния период под влияние на прекараната инфекция настъпват промени в реактивността на организма и имунната система, които създават податливост на организма за развитие на ревматизъм.

Streptococcus.pneumoniae (стрептококус пневмоние) е бактерий, наричан още пневмокок, който причинява редица заболявания. Част от тях са рядко срещани, но живото застрашаващи -- пневмококов менингит, пневмония и сепсис. Другите се срещат много често - възпаление на средното ухо, синузит, бронхит. Предаването на пневмококите се осъществява по въздушно-капков път. Много често децата са носители на бактерия в носоглътката, без да имат изявени симптоми (здрави носители). До заболяване се стига, когато имунната система не може да се справи със защитата на организма и пневмококите навлизат в около носните кухини, средното ухо и долните дихателни пътища или проникват в кръвообращението. В световен мащаб пневмококовата инфекция е водещата ваксинопредотвратима причина за смърт при деца под 5 години.

За България има данни за смъртността от пневмококов менингит, която достига до 43%. Има различни по вид причинители на менингит, но пневмококовият менингит е с най-тежка прогноза. 1/3 от преживелите пневмококов менингит деца остават с трайни неврологични усложнения, защото се възпаляват не само мозъчните обвивки, но се засягат мозъчни съдове и се уврежда мозъчната тъкан. Streptococcus.pneumoniae може да е причина и за тежка пневмония – с усложнения и гноен излив. В световен мащаб между 11 и 20 милиона деца годишно се приемат за лечение в болница, вследствие на пневмококова пневмония. Острото възпаление на средното ухо (отит) засяга 75% от децата до 3 годишна възраст. При половината от тези деца има

повтарящи се прояви на отит, т.е едно дете може многократно да боледува от възпаление на средното ухо. Отитът при децата протича болезнено и мъчително за цялото семейство и крие риск от трайни усложнения.

Лечението на Streptococcus.pneumoniae включва задължително прилагането на антибиотици. Честите случаи на отит налагат често използване на антибиотици, а това може да доведе до антибиотична резистентност. Развиването на антибиотична резистентност крие огромен риск при наличие на живото застрашаващи заболявания като менингит или тежка пневмония, възможностите за лечение да са силно ограничени.

Основна особеност на заболяванията, причинени от пневмококи е засягането предимно на ранната детска възраст (< 2 год.) и особено децата под 1 година. Именно в тази възраст се очаква тежко протичащи пневмококови заболявания (менингит, сепсис, тежка пневмония с усложнения).

Пневмококовата болест при децата под 1 гадинка протича най-тежко, което прави тази възраст самостоятелен рисков фактор за тежък и/или смъртен изход на пневмококовото заболяване.

Възпалението на средното ухо (едно изключително често страдание сред малките деца ), също е с най-висока честота (около една трета от случаите) при деца под 1 годишна възраст. Развитието на остър гноен отит при най-малките създава възможност за развитие на отит при всяко последващо възпаление на гърлото и/или хрема.

Добрата новина е, че пневмококовите заболявания могат да бъдат предотвратени с ваксинация. В редица Европейски държави е въведена програма за масова имунизация с пневмококова ваксина, което драстично е намалило честотата на проява на всички гореизброени пневмококови заболявания. Ваксинопрофилактиката на отита е решаваща за намаляване на антибиотичната резистентост: по-малко отити - по-малко антибиотици.Важно условие е прилаганата пневмококова ваксина да води до широко-спектърна защита срещу различните типове Streptococcus pneumoniae и да осигурява надеждна защита срещу тежко протичаща пневмококова инфекция.

Автор: доц.Боряна Слънчева, зав.клиника по неонатология към СБАЛАГ "Майчин дом" - София

Стрептококите (streptococci) са бактерии, развиващи се при температура от 10 до 45 градуса.

Повечето от тях са нормални обитатели на устната кухина и влагалището, но при намалена резистентност на организма могат да причинят заболяване като инфекции на кожата, фурункули, абсцесии, флегмони, инфекции на лигавицата и ангина. По-сериозните сред тях са еризипел, скарлатина и ревматизъм.

При дете с ангина експресната диагностика на материал от гърло и поставяне на диагноза стрептококова инфекция е основание за антибиотично лечение.

Истинските патогенни стрептококи се наричат бетахемолитични стрептококи. Те причиняват именно тези гнойно-възпалителни процеси.

Бетахемолитичните стрептококи съдържат много сериозни токсини и ензими (стрептолизин, стрептокиназа, хиалуронидаза), които водят до разрушаване на тъканите и сериозна клинична картина. Те проникват много лесно през кожата и лигавиците и предизвикват сериозни заболявания.

Изключително важно е лигавиците да бъдат здрави и устойчиви, за да не допускат проникването на тези токсини и ензими.
Стрептококи от група А

    * Стрептококите от група А предизвикват скарлатината, тонзилит, фарингит, еризипел.
    * При новородените много рядко се среща инфекция, причинена от този вид стрептококи.
    * Когато бременната жена е болна от скарлатина, това не е толкова опасно за новороденото.
    * Ако детето получава антитела от майката, то е предпазено от стрептококова инфекция.
    * Наличието на стрептококи от група А може да е само носителство в гърлен секрет без да предизвиква болест.

Стрептококи от група Б

    * Стрептококите от група Б спадат към нормалната флора на дихателните пътища, стомашно-чревния тракт  и женските гениталии. При новородени се изолират от външно ухо, пъп и гърло.
    * Ако майката е носител на бетастрептокок във влагалището тя предава в 50% от случаите носителството и на детето.
    * 1% от носителите деца заболяват от стрептококова инфекция.
    * Много често майките не предават антитела на децата си и по този начин те развиват болестта.
    * Болестта протича в две фази която: начална фаза – веднага след раждането – детето има дихателни проблеми (най-често пневмония) и късна фаза – от втората до шестата седмица, която бива най-често минингит, но може да бъде и инфекция на костите и ушите. За съжаление тази форма е с много лоша прогноза.

Те са виртуози на разрушението, майстори на разболяването. Макар че пеницилинът може да се справи с тях. Коварните стрептококи - тези кръгли бактерийки - се подреждат в коварни редички и предизвикват тежки инфекции, които често се подценяват.
Почти всеки от нас им дава подслон в организма си. Те причиняват възпаления на гърлото, скарлатина, загнояване на средното ухо, разяждат зъбите. Ако не бъдат унищожени навреме, стрептококите докарват опасни увреждания на сърцето. Точно сега, напролет, хората лесно пипват инфекции, разхождат се спокойно с коки в гърлото, без дори да подозират какъв силен малък враг се е загнездил там.  Това продължава без симптоми, докато имунната система е в състояние да се съпротивлява.


Звучи доста злокобно, но е самата реалност. Днес може да си тичате из града уж съвсем здрав, утре да се разболеете сякаш без причина, а след няколко часа да почукате на вратите на свети Петър. Ако стрептококи от тип А попаднат в открита рана, те предизвикват скоростно протичаща инфекция, която може да докара организма до смъртоносен шок. Тогава и антибиотици на система не могат да спасят жертвата на тези страшни бактерии. Попаднали в разкъсаната кожа, те разяждат здравата тъкан като буквално си пробиват тунели навътре през мускулите. стрептококите просто умъртвяват всичко по пътя си.


Професор доктор Гуршаран Кхатвал, микробиолог от световна класа, сподели пред "Щерн" своя дългогодишен опит. Той установил, че коките си пробивали  удивително бързо път през клетките и разяждали така дълбоко колагеновите структури, и на лекаря не му остава нищо друго, освен да изреже всичко гнило, ако изобщо мястото на инфекцията позволява хирургическа намеса. Професор Кхатвал разказва ужасен случай от собствената си практика - едни мъж се порязал при бръснене. Стрептококи нападнали раната и проникнали навътре. "Ако инфекцията беше на крака, можехме да го спасим с ампутация. Но мястото беше фатално и смъртта настъпи за 36 часа."


Затова и при най-лекото възпаление на гърлото децата трябва веднага да бъдат прегледани от педиатър. При най-малко съмнение лекарят трябва да вземе намазка и да поиска спешни лабораторни изследвания. Само в лабораторията стрептококите могат да бъдат разкрити. Ако се атакуват навреме с антибиотици, опасността преминава безшумно. В противен случай стрептококите могат да попаднат в малка раничка и да се развихрят там.


Голяма грешка е, когато упорити възпаления на средното ухо или на гърлото се лекуват с хомеопатични препарати или по бабешки у дома. Отказът от пеницилин в такива случаи е много разпространен, но може да се окаже фатален. Дългото мъкнене на стрептококи в организма може да се окаже много по-вредно за целия организъм от 10-дневното лечение с пеницилин.


Пеницилинът все още е най-добър в битката срещу стрептококите от тип А. Въпреки че през последните десетилетия антибиотиците се прилагат на всяка крачка - например при безобидни вирусни грипове и простуди, на които те всъщност изобщо не могат да повлияят. С тази безразборна употреба на антибиотици обаче бактериите си изработват невероятна устойчивост.
Най-добрата защита срещу стрептококи би трябвало да е имунизацията. Съвсем наскоро бе създадена ваксина срещу пневмококи, вариант на стрептококите, който предизвиква възпаление на белите дробове и мозъчната кора.

 

Я да се оплача и аз.За два дни ходене на работа крака ми пак е като тутманик