Помощ в търсенето на работа - 9

И дано наистина да вземат да се държат малко по-професионално...Тая сутрин бихме път от Пловдив до Сливен/в сняг и виелица/,за да се яви мъж ми на второ интервю в една тамошна фирма....и се оказа,че,видиш ли,те търсили човек със сериозен опит в бранша/това  сега го обявиха,на първото са му задавали стандартните въпроси,а и той си е казал какво е работил,отделно ,че и в СВ-то му го има писано/......наистина незнам, що за човек трябва да си за да разкараш някой,просто ей така.....все едно безработните  разполагат с неограничен ресурс от време и следства.

Статията за тъпите въпроси е добра, макар аз да задавам някои от тях и да не ги намирам за тъпо. Например за хобитата. Аз обичам да питам кандидатите за тяхното хоби, защото това ми показва много за тях.

По-добре наблегнете на тази статия:

http://www.jobhow.org/19.html

това виждали ли сте?
http://vbox7.com/play:d53cb12f
 

Ред Велвет, моля те кажи повече за връзката на хобито с трудовото представяне?

Хм, ами то е доста обширно. Но не е точно връзка между хоби и трудово представяне.

Когато сте на интервю, ХР-ите (макар и посредствени), гледат няколко неща. Едно от тях са така наречените "soft skills", което на български трябва да видя как се казва като термин точно. Те показват какъв човек сте като качества, които са извън професионалните Ви познания. Но понякога са по-слни, освен при професии като инженери и IT специалисти например. Там спадат комуникативността, креативността, работата в екип, дали се сприятелявате бързо, дали сте екстроверт, дали обичате да поемате рискове, дали сте традиционалист и т.н....Доста неща са.

Като ми кажете: Чета книги, гледам телевизия, това показва, че не сте много креативни--давате общи,клиширани отговори. Тези хора не са леко скучни и това си личи по всеки отговор по време на интервюто, не само от този. Аз обикновено го задавам към края, за да разчупя кандидата малко повече и да си поговорим малко по-лични неща.

Хобито още ми показва какъв е личният живот на кандидата, дали има такъв изобщо и колко е активен извън работното си място, което пък рефлектира и на работата му. Тоест ако един човек плува преди работа, язди, кара ски, ходи на борба--този човек има много енергия и би трябвало да е такъв и в работата си.

Не знам дали се изразявам добре, ако има някакви въпроси, съм насреща. Знам, че е леко абстрактно, но това е само част от целият процес по подбора при мен лично и не е от огромно значение при крайното решение.

Да, това е интересно и показателно в доста случаи. Ето хобито на мъжа ми е риболовът, а той е електроинженер, занимава се с токове и при него това е показателно, че е спокоен, което е добре за работата му. Обаче хобито може и доста да обърка, синът ми ще става икономист, а хобито му е да пише разкази, да се изявява в конкурси и литературни четения и доста активно участва в културния живот на града. Това какво би говорило на един HR? Всъщност в тази връзка да питам дали трябва да го споменава това на интервю, или по-добре да си трае?

Аз също искам да допълня и поясня, защо се задават въпроси за свободно време, хоби и занимания, извън трудовото представяне. Те показват динамиката на личността, ценностната му система, дори и начина на релаксиране и работоспособността му на другия ден. Тук няма правилен отговор, всичко зависи от длъжността.
При нас се търсят основно търговци, които са комуникативни, умеят да създават приятелски отношения и градят доверие в клиента, тип нетуъркъри или мрежови хора. Ако на интервюто кандидатът каже, че обича да си седи в къщи, почива с книга в ръка, гледа филми, пийва си ракийката с приятели, това ми говори или за заучен отговор или (ако разговорът тече гладко и наистина естествено) за улегнал, любознателен човек с добри приятели. Такъв човек ми влиза в профил за чиста административна работа, но не и за длъжност, където основното задължение е търсене на потенциални клиенти. За търговец ще предпочета човек, който умее да създава контакти, излиза с компании, среща се с много хора и завързва познанства - това са хора, които спортуват екипни спортове, ходят на фитнес, пътуват, ползват фейсбук, пишат в различни форуми и имат много познанства по този начин и т.н.
Много е относително и не може да се каже, че даден отговор е верен или грешен, тъй като за различните позиции се търсят различни профили хора. Ако човек е искрен и не влиза в роли, за да се хареса, може да бъде преценен по-правилно и да му се предложи друга длъжност. Имали сме такива случаи в практиката. 

unadaptable, аз бих посъветвала сина ти да казва за тези си изяви. Те показват освен високо интелектуално ниво, и любознателност, творчество. Преди време един младеж ме впечатли с това, че е активист в студентската организация и че е бил инициатор на няколко студентски прояви. Реших, че той ще може да дава идеи в работата, да разчупва стереотипите и да бъде полезен за подобряване на работните процеси. Не сбърках. 

Мен друго ме човърка. Много ми харесаха мненията ви, но това не е ли добра възможност и за послъгване. Мисълта ми е, ясно е, че е хубаво да сме откровени и открити пред интервюиращия, но ако хобито е скучновато или пък изобщо липсва, може да се замаскира добре с нещо оригинално и привличащо вниманието. Това усеща ли се, разбирате ли кога ви послъгват? Не го казвам, защото съм го правила, а защото смятам хобито си глуповато и не веднъж съм срещала опулени погледи от страна на интервюиращия    Всъщност аз не го смятам за глуповато, явно другите. Та трябва ли да държа на своето или да се нагаждам според изискванията 

Пупинка, защо смяташ хобито си за глупаво?
Не мисля, че има такова понятие като глупаво хоби.

На мен са ми много интересни хората, които нямат хоби. Ей така седят и нищо не правят след работа. Аз ако не правя нещо постоянно ще се побъркам.

И друго ми е интересно - до колко трябва да сме обяснителни за хобитата и свободното си време, така, че да не е досадно или в другата крайност само изброително.
Предполагам, че ако на работодателя му стане интересно нещо конкретно той ще зададе допълнителен, уточняващ въпрос.

Защото на 3 интервюта са ме питали за хобито и трите пъти ми врътнаха очите, все едно съм скапана домакиня, която не знае как да си уплътни времето - конкретно говоря за кулинарията - издирване на рецепти, експериментиране, правя торти и т.н. Та да, не са ме гледали с доборо око, все едно не съм успяла нищо друго да измисля.
Аз предполагам, че има хора без хобита. Особено ако по цял ден са на работа, прибират се при децата и мъжа, влизат в кухнята да приготвят вечеря, а уикенда се отдават на чистене и самоизключващ се релакс. Сякаш не ми изглежда толкова невъзможно 
По втория ти въпрос, до сега само с две-три думи съм обяснявала, просто защото срещах неразбиране. Все пак не съм там да убеждавам другия колко велико ми е хобито 

Че какво му е на хобито - Кулинария... Не мога да си обясня реакцията, която описваш. Но пък има и друга гледна точка - вероятно всяка втора домакиня казва, че хобито и е да готви. Те верно, че са различни нещата - но за съжаление работодателя на може да различи когато храната от маса за набавяне на енергия се превръща в изкуство.

Интересно какво ще кажат специалистите.

ок, както е писала Didranad - да обичаш книгите е едно, а да обичаш да пътуваш - друго, ама ако обичаш и двете /примерно, но не само/ - в кой " профил " "влиза" ?

И друго исках да питам ХР-ите: ровите ли във фейсбук или др. соц. мрежи и дали е прието това? Както и прилагат ли работодателите някакви специални "техники", за да проникнат в добре (уж) защитен профил на кандидат в подобни мрежи? Питам,  защото около мен имам няколко параноични приятели,които не смеят да влязат в подобна мрежа, какво остава да си качват снимки, пишат коментари, шегички и т.н. Аз самата не намирам нищо лошо в последните "дейности" - даже без тях съм почнала да не мога

Valery m, по искане на един от ресорните ни директори, от известно време проверявам профили във ФБ и Linkedin. Но само за хора, стигнали до последно интервю, когато са останали 3-4 души - тогава обсъждаме с тях какво и защо ни интересува и че ще прегледаме профилите им в тези две мрежи, съответно ги питаме за профилното им име.
Честно казано, ФБ не ми дава кой знае каква информация или поне не е по-различна от получената по време на интервюто. Linkedin ми дава повече данни за професионални контакти и интереси, което е важно за нашата работа. Но някои от кандидатите в процеса на интервюиране се сещат да ми потърсят профила там и да предложат контакт, защото знаят че това ги представя в добра светлина.
И аз се питам понякога доколко мога да преценя човек от информацията, която той "изпуска" за себе си в нета и дали не се опитва да се представи в светлина, в която иска другите да го видят. 
Днешната тема ми е интересна, защото ме вълнува и ме накарахте да променя решението си да не се обаждам много-много. 

И мен ми е интересно в коя графа попада човек с хоби както нещо интровертно (например четене), така и нещо екстроветно ( примерно екстремни спортове).

Аз например във Фейсбук пускам само неща свързани с личните ми интереси, а не с работата ми и не съм сигурна, че може да се ползва като източник на някаква особена информация за мен като служител. Освен това настройките ми са такива, че профилът ми може да бъде разглеждан само от приятели. Значи ли това, че трябва да одобря за приятел всеки потенциален работодател или ЧР агенция.

И мен това ме интересува.