Помощ в търсенето на работа - 9

Red Velvet, какви въпроси бих задавала на интервю за работа, ето няколко предложения. Които винаги се пропускат, или поне много често.

За клишетата е ясно, всеки си ги задава, какво знаете за фирмата (всеки средно интелигентен кандидат ще отвори и ще прочете 2изречения за това), как се виждате след Хгодини (безумно тъп въпрос, ако фирмата фалира след 2г примерно, как ли ще се вижда кандидата? а и 99% от хората лъжат на този въпрос и не виждам смисъл от него). ) и разни други подобни.

1. Как точно си представяте позицията и работата при нас? (важен въпрос, за да се видят нагласите на кандидата относно работата и др). След това всеки умен кандидат, след края на интервюто, би задал същият въпрос на интервюиращият - Бихте ли ми описали един ден на тази позиция?
2. Какво повече може да ни предложите от друг кандидат за същата позиция? (лични качества, умения, предишен опит).
3. Умеете ли да се справяте добре при стресови ситуации? (може да се даде нещо като казус, с няколко различни ситуации и кандидата да даде решение на тях. Важен въпрос, ако работата предполага повечко стрес, има хора, които не се справят добре и не могат да работят в такава среда).

Хайде стига толкова...)


На повечето интервюта, които съм ходила, тъй като са били сравнително далеч от сферата, в която работя...имам чувството, че са ме викали само за да видят и научат повече за това, което по принцип работя. Е, след това разбира се обаждане не последва. )

И в тази връзка да попитам - Ако един кандидат е по-квалифициран за работата, която се предлага, все пак го викате на интервю, но след това почти естествено не го наемате. Какъв е смисъла да му губите времето и да го разкарвате?
И какво ако един кандидат е с по-висока квалификация, не може да върши и друга работа ли? Или не смятате, че този човек да речем е притиснат от обстоятелствата, и му е необходима работата?
Защо не се наемат такива хора, на "по-ниски" длъжности?

Ами защото работодателите знаят , че наемайки един по - високо квалифициран работник на една по - ниска длъжност , то е ясно , че в момента , в който излезе работа по специалността на дадения работник със съответното по - добро заплащане , той ще напусне .Което е естествено и логично , разбира се . И аз съм го правила , и пак ще го направя , ако се наложи .

Не е точно така, защото аз преди няколко страници, точно по този повод повдигнах въпроса за даун шифтинга. Аз пък може да не искам изобщо от една възраст нататък да работя под стрес и да ползвам голяма част от познанията си, а да работя на по-ниска позиция, с по-ниско заплащане, но от друга страна ще съм в пъти по квалифицирана и ще мога да правя и неща, които друг, точно подходящ за тази позиция не би правил. И ще се чувствам добре За съжаление, съм се сблъсквала винаги с термина over qualified и не се и обаждат даже. Но мисля, коментирахме вече това

Лошото е, че могат да не се обадят(визирам да те отсеят и елиминират) по хиляди измислени причини. Честно да ви кажа, аз лично не желая да взимам уроци по актьорско майсторство. Смятам да се държа открито и да казвам това, което мисля. Не искам да се вкарвам в сценарии.

Zarrasuzuki, това може и да е така, но може и да не е. Ето Крисче опровергава твоята теория.
А и работодателя какво, смята че като наеме един човек и в следващите 10г той ще стои на това работно място ли?

Не мога да отговоря на този въпрос, защото в България има различни компании, които действат по различен начин.

Често да Ви кажа, винаги получавам мнението за някои кандидатите, че са високо квалифицирани за позицията. Но поне не съм ги разкарвала преди това и не съм им губила времето. Винаги когато имам съмнения, първо питам клиента ни и чак тогава подхождаме към интервю.

Но колеги всякакви...

А за кандидати които нямат интерес, но въпреки това идват и го казват чак на интервюто защо никой нищо не казва. Лесно е да се гледа само от едната страна, знам че всеки е в правото си, но все пак...И това много дразни често. 

Krische е по-скоро изключение от мнозинството.
Мирама, ти сама казваш - "притиснат от обстоятелствата". Дали този служител ще иска да продължи с нискоквалифицираната работа, ако си намери по-подходяща за него и вече не е притиснат от обстоятелствата?
Всеки работодател преценява за себе си дали може да чака за човек, който ще се задържи дълго на дадена позиция, респ. ще се развива, или може да назначи някой, който в дългосрочен план няма интерес към работата и ще напусне при първа възможност.

Момичета, сами виждате, че и от другата страна не е толкова лесно, аз съм имала случаи да бъда солена от кандидат, който не съм поканила на интервю, т.к. какво съм си била въобразявала, той по-добре от мен знаел, кой е подходящ и кой не и това че не бил грамотен (вбеси ме и му обясних, че търсми грамотни хора) и пишел с грешки, не означавало, че не бил кадърен ... е да, ама специално за тази позиция си трябваше човек с виСше инжЕнерно образОвание ...

Много ми е странен въпросът "С какво смятате, че сте по-добра от другите кандидати ?", като ми го зададоха последния път, отговорих, че "Не знам, защото не познавам другите кандидати" и провеждащата интервюто се усмихна "Този отговор ми хареса "

Но защо е изобщо този въпрос, като никой не може да се сравни с конкуриращите се за позицията, без да има информация за тях.

Алексче, ако има вариант за развитие, защо пък този човек да не остане на позицията?
Но има много случаи, в които няма накъде да се развиваш. Просто си стоиш на една длъжност, заплата. Естествено е, всеки човек, независимо дали "притиснат" в даден момент, или не, да има желание да търси и по-добра работа и заплащане.

petita, оооо, няма за какво да се обиждам, но масово на интервю за работа, самата работа изобщо не се представя от интервюиращият. ) за това съм и написала съответният въпрос. Защото задават общи въпроси и какви ли не глупости, но не се сещат да опишат с какво точно ще се занимаваш.
От една обява за работа не можеш да ми кажеш, че става ясно какво точно ще правиш на работното място.

2. Това че не познаваш кандидатите няма значение, ти пак може да си изтъкнеш силните страни, както ти казваш.

3. Този въпрос се създава спрямо това каква е позицията за която се кандидатства.
За теб не е ли стрес да работиш 10ч на минусови температури, да влачиш тежки палета и т.н. и накрая шефа ти да крещи защо това не си го сложил тук, ами там. Стреса е много общо понятие.

Мирама, за мен ще е стрес, обаче за подобни позиции рядко кандидатстват счетоводители, ядрени физици и т.н. и когато човек има опит на подобни позиции, той е много по-добре запознат със задълженията си и естеството на работа от мен.

Относно обявите си права ... донякъде   хубаво е да се четат, т.к. има обяви, в които много подробно са изброени задълженията и отговорностите. В нашия случай конкретно, аз винаги разполагам със съответната длъжностна характеристики и я ползвам като база за написване на обявата. Добре е кандидатът да си я припомни преди интервюто и ако има въпроси да ги зададе. Все пак това е двупосочен процес, не само кандидатът бива одобряван, той е този, който също одобрява работодателя и взема решение, дали да започне при него или не. Аз, за себе си лично, имам черен списък с работодатели, за които никога не бих работила и когато съм кандидатствала при агенция в самата автобиография или в мейла съм обръщала внимание, на кои работодатели не желая да бъде представяна и за кои не бих работила. А те не са малко

Аз не съм изключение. Това понятие - down shifting не съм го измислила аз (че да съм излючение), а е нещо, което от няколко години е известен факт във високо развитите държави. И аз все още не съм тръгнала натам, но усещам, че в близките няколко години, точно това ще искам, но няма кой да ме разбере

Имах предвид, че си изключение на фона на общата тенденция в България, а не че си измислила понятието или нещо подобно.

  ок, разбрахме се 

не си изключение, разбира се ... аз това го свърших преди около 2 години и за миг не съм съжалила точно днес си говорих с една колежка, че една компания си сменя управленския екип, но бих отишла там и се подложила на този стрес за месечна заплата от 20 к нагоре и нито стотинка по-малко, т.е. на този етап - не добре си ми е сегашната работа, имам лично време, по-малко стрес, а от втори бърн аут след по-малко от 2 години не знам дали бих се въстановила.