Любители на кучета-17

И аз като Анито, в зародиш още гледам да туширам неприятно или неприемливо поведение...
Много ме е страх да не скача на хората и главно на децата - вкъщи сме с две малки и няма начин, всеки ден ходиме до градината по 2х даже, и всеки ден дребосъците искат да го галят, ами няколкото опита който съм видяла веднага му казвам не и го бутам веднага долу...ами мисля че ме разбра...   и вече сме ок... За пикито както писах за един ден ме разбра къде не и къде да...
А и да ... никога не минава през вратата преди мен, децата ми или който и да е било, заставам пред него като стожар   и няма нужда от думи....без думи се разбираме идеално   Рекси седи и чака и даже се одръпва на страни, гледа в небето или тавана.. разсейва се ...до като не му кажа ела ...
Един път се карах на децата, нашия подви опашка и се изнесе в другата стая  ... явно не им понася лошия тон  
Както и да е, наистина трябва да си много строг , в смисъл да поставиш ясно границите още първия ден и да държиш на тях и да се спазват, най добре цялото семейство и няма проблеми...
За малко кученце е важна социализация, срещай го с много хора, малки и големи, и след като има ваксини и с кученца...

за Пловдив виж тук дали няма да намериш подходящо място за вас
клик

Ние водиме нашия Рекси всяка седмица на среща с малки кученца като него при ветеринара - той ги организира тези срещи, и е на 7.мото небе... Като сме на разходка и видим куче винаги питам дали може да се запознаят с нашия бебок, който върти опашка като луд от радост - душат се, нашия се побърква от кеф...за три седмици 2-3 кучета само не са ни дали да се запознаем  

Дарито
ама той е още бебе...не е късно

Здравейте,мами и татковци на кученца!Радвам се,че приемате и нови в "глутницата" - ще се възползвам и аз!Нашата "лигла"-Летисия е на почти три месеца/на 23 декември ще ги навърши/.
Надявам се,мога да разчитам на съвети и препоръки от по-опитните от вас!Сега само я представям,ще пиша и за веселите ни ,и не толкова весели преживявания с нея!Важното е,че
вече се възстанови от доста сериозен бронхит!
Ето я и нея:

Здравейте и от мен
Записвам се и аз, като нов член в темата.
Преди месец купих на сина си Лабрадор Ретривър. Беше на 33 дни, когато ми го докараха с куриерска фирма. Оказа се, че кучето е болно, имаше и глисти, но се погрижихме за него и сега вече доволно разнася чехлите на мъжа ми из къщата 
Синът ми е повече от доволен и неспира да играе с него
Ще кача и снимки тези дни
 

Без да се заяждам, но защо купувате толкова мънички кученца, бе хора? Да са ви живи и здрави кутретата 

Здравейте и добре дошли на новите попълнения.
Летисия е прекрасна.
Чакаме снимки и на лабрадорчо.
При нас нищо интересно. Тази вечер учих Кари на апорт. Много е смешна, защото веднага зацепи, че като ми пусне играчката в краката и ще получи награда. И сега цяла вечер влачи фризбито след след мен и го пуска, много е сладка.
Ще помоля Кали 08, Зара и Магаренцето да споделят какви са отношенията между децата и кучето/кучетата. Карина е залепена за детето. Постоянно е след нея, като на моменти иска да играе и я подканя с хапане. Аз съм вечният арбитър, ама взех да се дразня вече. То бива любов, ама поне да не я гризка. Не че е силно, по-скоро е дразнещо. Карам се постоянно, бутам я, защото не ме чува. Детето съм инструктирала да не й обръща внимание, когато виждам, че нещата са в леката фаза. Но детето като се ядоса и я бута, и понеже няма сила, кучето го приема за игра, и става една....

Не го приемам за заяждане, но понякога е по-добре кученцето след като бъде отделено от мама, да дойде веднага при нас. Казвам това поради горчив опит от отглеждането на предишното ми куче. То дойде при нас на 5 месечна възраст, след като беше живяло известно време в семейство с много кучета, от които беше научило много хубави и още повече кошмарни привички. Кучето беше социализирано, научено да кротува при различни манипулации, но поради факта, че беше доста доминантно като характер, вече беше привикнало да се налага на околните. За него беше абсолютно нормално да пишка и ака навсякъде в къщата, тъй като никой не му правеше забележка - просто хората там си живеят с кофа и стирка в коридора, с която позамазват поредното кучешко "украшение" без да си го вземат много присърце (от долния етаж се надушва миризмата на кучета). Катеренето по мебели, даването на храна от масата и други подобни навици вече си бяха изградени и само можете да си представите каква борба съм водила, за да успея поне малко да ги туширам. За съжаление, до последно кучката ми ме "наказваше" с локва или бомбичка, ако не станеше на нейното. Да не говорим, че бях единственият човек, който с люта битка успяваше да я накара са слезе от фотьойла или да се махне от масата. Мога още много да разказвам за борбата с лошите привички от първите месеци, която според мен е изгубена битка. Именно поради това, бях решила, че следващото ми куче ще дойде при мен още като бебенце, преди да е имало време да  се научи на тарикатлъци. И каквито и лоши навици да придобие, да знам, че аз съм причината за тях, а не с години да обвинявам (може би на моменти незаслужено) някого другиго.
Затова Ари дойде при нас още ненавършил 40 дни. Вярно, че е много мъничък, и че се налага да се грижим за него като за бебе - 5 кратно хранене, мерене на грамове, нощни плачове и други подобни екстри. Но си мисля че си заслужава, защото започвам да виждам как животинчето се привързва към нас, как наистина върви "като паленце" до краката ни, как изпитва удоволствие от всичко новонаучено. Е, и ние си имахме чистене на глисти, начално разтройство при преминаването към гранулирана храна, но тези неудобства са временни и искрено се надявам да не сме сгрешили с вземането на толкова мъничко животинче у дома. И както казваш, дано:

angelka, добре дошли със сладката адашка на нашата бонбонка  Много е хубава, замалко и аз щях да се сдобия с подобен на нея мъжкар преди няколко месеца, но ми се размина, сега ще се радвам на вашето мъниче!

Летисия е  уникална,
тези кучета са ми слабост.
Прилича много на нашия.

Определено Коледа  ще е по щастлива за всички семейства с нови домашни любимци.
Ще чакаме снимки.

Напълно съм съгласна с написаното от Kukita - от личен опит също. Предишното ми куче дойде при мен на 1 месец, а Пепси - на 4,5 месеца. Разликата в привързаността е огромна, както и вуспеха н обучението. Просто, като е по-малко, палето приема много по-лесно своя Човек за водача на глутницата, за този, когото трябва да слуша. И на мен Пепси все още ми прави отмъщения в коридора понякога.


Да ви кажа, че й намериха мъж (уговорката ни с развъдника беше, че ще я заплодим само с мъжкото куче, което те изберат). Така че - при следващото разгонване (февруари, март) ще ставам баба.  Хем се радвам, хем ми е притеснено, че тя, с нейните 1,5 кг., ще трябва да износи и роди. Направо не ми се мисли..., а като се сетя, преди, с мъжкото куче, какво ми беше лесно !

Момичета, помагайте! Трябва да убедя мъжо да си задържим Рокито, понеже съм бременна, а той иска да го дадем на мама или на свеки като родя за 6-10 месеца. Аз не мога да се разделя с него, така че приемам всякакви съвети как да го омилостивя!

Е, не става дума да се вземе кучето на 5 месеца, говорим за 2-3 месечно куче. На 33 дни и на мен ми се струва прекалено малко, още има нужда да суче от млякото и да изгражда имунитет  

Анито, направо не знам какво да ти кажа. Не е добър съвет, но аз на твое място бих му поставила условието: кучето остава или се местя заедно с него при майка ми. Честно казано, аз така бих направила и знам, че ще спечеля, още повече че предполагам, че основно ти се грижиш за него. А ако видиш, че наистина не успяваш да се оправиш с него след раждането на детето, ти ще си прецениш какво да правите 

Ами нямах особено голям избор. Ако не го бях взела щяха да го дадат - беше единственото останало мъжко и едвам се преборих за него

А искам да попитам нещо относно храненето - започнах да го храня моя малчо с храна на Роял Канин. В началото я ядеше без проблем, но изведнъж спря и край. Минах на консерви, но лекарите казват, че е по-добре да го храня със суха храна по много причини. Сега му давам една друга - ох забравих й името. Лекарите казват, че също била много добра. Но до колкото разбрах трябва да се дават по 100 гр. на ден. На мен ми се струва супер малко този грамаж и му давам малко повече - дали не е проблем това?

Деси, благодаря за съвета, точно това и аз обмислям /понеже знам че тази борба ще я спечеля  / обаче все ми се искаше да поговорим и нещата да се случат без принуда или ултиматум. А за грижите - да, основно аз се грижа за хигиената, а заедно - за разходките, но сега почти изцяло той пое ангажимента. Притеснява го, че като родя ще ми идва много нагорно да се грижа и за бебока и за кучо, а и най-вече го притеснява как ще се справям сама, докато той е на работа, с разделителя /нали кучо все пак ще е изолиран от бебо/. Надявам се все пак да успея да го убедя да опитаме, още повече че този въпрос беше обсъждан още преди да вземем Роко и тогава смятахме, че ще се справим, а сега той явно се постресна, защото Роко е малко дивак в игрите, но пък иначе е кротък и послушен, когато не е сам в къщи.

Вяра, започни с указаното на опаковката и с времето ще разбереш кучо има ли нужда от допълнително. Те обикновенно са лакомници и не отказват, но така ще му направиш лоша услуга.