Поплаках си и аз! Много силно вярвам че всичко ще се оправи и че има господ
Моля се да е така и дано Емили има сили да издържи


А твоя слънчев батко почна ли да приема бебето,беше споменала,че много ревнува за това те питам.
,понякога съм голям индианец
!
Отдавна не обръщам внимание на поведението на част от хората. Както е писала и Емили, всеки се мисли за неуязвим, че него надали ще го сполети беда и се обръща на другата страна. Дори и тук - на 21.03. нито една от вас не се сети да честити празника на моето слънчево дете, но пък валяха честитки за празници на лели, чинки, баби и всякаква рода. Моля да бъда разбрана правилно - не го казвам, за да се заяждам. Просто се надявам всяка една от вас, вече майки, да научи и възпита детето си в толерантност и човещина.
А твоя слънчев батко почна ли да приема бебето,беше споменала,че много ревнува за това те питам. 
Да, поуспокоиха се нещата. Вече посвикна, че той не е единствения, с който всички се занимават. Идва да целува бебето, когато се разплаче и е в шезлонга отива и му натска копченцето, за да му пусне музика, ако пък е в кошарката - люлее го. Е, види ли, че гушкаме бебето и той веднага вдига ръчички някой да го гушне и него, но и той е още мъничък. В общи линии след много разговори с майки и специалисти се оказа, че детето реагира съвсем нормално на промяната, която се случи и в неговия живот.


Но основното е, че с изкуствената ми е много лесно - вадя я, вадя украсата и готово. Остава да доукрасим из стаите и да сложим лампички по прозорците.
.Мога да си преставя болката,която изпитваш,защото покрай мен има някоко случая,с единствената разлика,че откриват аномалиите в 7-8 месец и се предизвиква раждане и т.н.Още вчера прочетох в Априлки.Имай сили заради всичките си деца,защото ти си им една майчица.Нека Коледа ви донесе чудеса и с Алекс всичко да е наред! 
Това са от тези моменти, в които цялото ти същество крещи - защо на мен!!!!! - и кошмара не свършва и не свършва, защото се оказва, че не е кошмар, а реалност...всеки нормален човек не мисли постоянно как може и на него да му се случи нещо толкова тежко и това е нормално, как иначе бихме могли да живеем спокойно...но когато се случи, тогава се променя целия ти живот, променяш се ти...вече нищо не е и няма да бъде като преди....трудно е, боли, сълзите не спират, НО някак вдигаш глава и продължаваш...това е живота...той никога не е така прекрасен както ни се иска....мамка му!
Но и аз ще я пазя за пюретата....само дето по ранните партиди явно ще ги изхвърляме...някъде бях чела. че можело и до 12 месеца във фризера...ама май повечето мнения са за 6 месеца.
Препоръчани теми