Критикуват ли ви родителите?

  • 7 014
  • 75
# 15
Китана , Mirama и аз много пъти съм се опитвала да я игнорирам, но стигнах само до извода, че само ако прекъсна контакт ще имам спокойствие от нея, и това съм се опитвала, когато вече мислех, че не мога да продължа напред и че тя ще ме съсипе, но
след няколко дена ми домъчнява и подновяваме връзката отново. Нямам друг толкова близък роднина като нея, баба и дядо починаха вече.
А майните по телефона и тегля редовно, но тя звъни пак и се започва все едно нищо не е било, не се сърди  Mr. Green
Няма отърване това е, съдба  Twisted Evil
Общо взето ненавиждам я, но и я обичам  Crazy
Много е трудно с такъв родител  Confused
Виж целия пост
# 16
Не, изобщо не са ни такива отношенията. Или поне някак съм показала, че не приемам критики и не им се впечатлявам.
Като малка много ме критикуваха и може би са си изчерпали нормата  Mr. Green
Виж целия пост
# 17
да, майка ми. безкрайно ме обича, и аз я обичам много , не мога да си представя без мама живота дори, но... от малка в желанието си да ме стимулира , непрекъснато ме сравняваше с другите и ме критикуваше. или оценките ми не бяха достатъчно добри, а на Х бяха по-добри от моите, или другите ходеха на 5 извънкласни занимания, а аз само на три, или по-късно другите бяха приети и завършиха по-добри специалности, а аз все не успявах да ги догоня Sad. после мъжете им бяха по -свестни, а аз съм с два брака Confused. все бях назад, все едно за какво. от това резултата беше катастофален- аз се свивах все повече, станах безкрайно неуверена в себе си, никога не повярвах в мен и непрекъснато се нуждаех крещящо от потвърждение от околните, че това, което става с мен е правилно.
мама без да иска ме вкара в състезание , но със самата себе си. финиширам все последна Sad.

много ще я обичам винаги, но така ми се искаше поне веднъж да ми беше казала - ти си хубава , умна и добра и се радвам, че те имам и си точно такава, както и че ще се справиш с всичко. много жалко, че никога не се случи. обикновено съм виновна за всичко, дори за накриво поставената ми тоалетна чиния в апартамента, няма значение, че съм на 2000 километра далеч.
Виж целия пост
# 18
И питаш.... Grinning Добре, че вече 13 год. не живея с нашите. Като дете бивах критикувана за всичко, което се сетите. Никое мое постижение не се забелязваше, а само това на "дъщерята на колежката", "сина на съседката" и т.н. На 18 отидох да следвам, на 20 вече имах семейство / съпруг и дете/, намерих си работа по специалността, плащам им сметките, никога не се оплаквам от нищо, но...Преди няколко дни ходих до нашите и за 15 мин. се наслушах на какви ли не "бисери" - как така не знам къде ходи 18 годишният ми син - да го проследя  Grinning, по тъмно да не излиза Grinning, аз без мъжа си също да не излизам  Laughing /трябва да го следим двамата/ , как така вечер ще шия гоблен - къщата ми кой ще изчисти? Защо семейните ни снимки са на компютър, а не на хартия - те какво да показвали на хората...Да не продължавам. Седяхме със сина ми 20 мин. и си тръгнахме, а те сърдити, че бързо си тръгваме. Сърдят се, че не им гостуваме често /в един град сме/ и, че не им звъня всеки ден. Ама как да го правя като само ме критикуват. А за съпруга ми лоша дума не казват...той най-добрия...
Виж целия пост
# 19
И питаш.... Grinning Добре, че вече 13 год. не живея с нашите. Като дете бивах критикувана за всичко, което се сетите. Никое мое постижение не се забелязваше, а само това на "дъщерята на колежката", "сина на съседката" и т.н. На 18 отидох да следвам, на 20 вече имах семейство / съпруг и дете/, намерих си работа по специалността, плащам им сметките, никога не се оплаквам от нищо, но...Преди няколко дни ходих до нашите и за 15 мин. се наслушах на какви ли не "бисери" - как така не знам къде ходи 18 годишният ми син - да го проследя  Grinning, по тъмно да не излиза Grinning, аз без мъжа си също да не излизам  Laughing /трябва да го следим двамата/ , как така вечер ще шия гоблен - къщата ми кой ще изчисти? Защо семейните ни снимки са на компютър, а не на хартия - те какво да показвали на хората...Да не продължавам. Седяхме със сина ми 20 мин. и си тръгнахме, а те сърдити, че бързо си тръгваме. Сърдят се, че не им гостуваме често /в един град сме/ и, че не им звъня всеки ден. Ама как да го правя като само ме критикуват. А за съпруга ми лоша дума не казват...той най-добрия...
Майка ми имала още една дъщеря, значи.
Виж целия пост
# 20
Винаги много ме е критикувала и винаги съм приемала критиките от нея като градивни. Като почне да ми дудне за нещо ме амбицира да се  науча да го правя по-добре от нея и в 90 % от случаите успявам. Все още обаче не съм разбрала дали го прави защото знае как ще реагирам или защото си е един обикновен хейтер Crossing Arms
Виж целия пост
# 21
На мен ми звучи като нещо от рода: мислиш, че и без мен си успяла да се справиш, ама не, за нищо не те бива, защото аз не съм те отгледала и ти липсват навици и възпитание..... Дано да греша.... Наистина прилича на гузна съвест, лошо родителско самочувствие, паника...
А може жената просто да си е заядлица
Виж целия пост
# 22
Мдам, хайде и аз в кюпа! Нищо градивно не виждам обаче ... само болни амбиции
Виж целия пост
# 23
И моите са такива. След много време разбрах, че ако говорят с мен все нещо не ми е на ред, но ако говорят с други мен само ме хвалят. Със сестра ми се държат по същия начин - нея критикуват, на мен ми казват - виж сестра си  Mr. Green
Понякога се изнервям и се държа лошо, но после ми е съвестно...
Обичам ги и такива, само дано аз не стана като тях след години  Mr. Green
Виж целия пост
# 24
Отдавна са спрели с критиките. Явно оправдавам очакванията им  Grinning Дори, когато бях малка, много ме хвалеха и поощряваха!
Всъщност, сега като се замислих, майка ми доста често ме критикува за фигурата ми - че доста напълнях по време на бременността. Постоянно ми повтаря, че това не съм аз и че трябва да се взема в ръце, даже ми лепи и обидни квалификации, но предпочитам да ви ги спестя. Което е вярно де, но ужасно много ме дразни и натъжава от устата на собствената ми майка  Crossing Arms
Виж целия пост
# 25
Моите родители никога не са се зарадвали за нещо което съм постигнала , никога не са реагирали по друг начин , освен да омаловажат даденото постижение ...
Работата ми не била хубава , къщата ми не била в хубав квартал , колата ми била много чуплива / съседът Х казал , че тази марка коли много се чупели  ooooh! / и край - почва подмятането и опяването .
Трябвало по - строго да се държа с детето ... Аман вече ви казвам от глупости  Sick
И аз не съм получила никаква помощ за нищо от тях / по ми е липсвала моралната подкрепа / . Имам две висши , но според майка ми хич не съм успяла да се реализирам ...
Мога да пиша до утре , ама какво от това ...
На път съм да ги отсвиря тотално .
п.п. От една седмица имам нова кола . Баща ми още не ми се е обадил да ми честити  Confused
Виж целия пост
# 26
Да, майка ми !
Постоянно, непрестанно, във всяка една минута, в която може. И това, откакто се помня.. Tired
Никога няма да стана достатъчно добра за нея, ако ще и първата жена президент на страната да се цаня. Ама съдбЪ, к'о да праЯ Tired
Много е трудно да имаш такъв родител. Confused

Да нямаме обща майка?
Wink)
Виж целия пост
# 27
За критиките в стил "аз да те контролирам за всеки случай" намерих лек - внимавам какво и доколко споделям. Като знаеш на някого реакциите, си изработваш модел на комуникация с него.
Сега ми е по-лесно, понеже и не живея с нашите.
Да са ни живи и здрави майките, да ги има, ако ще и да са чат-пат заядливи Simple Smile
Виж целия пост
# 28
Не знам..
То поне пред хората да се хвалеше с мен, а мен само да ме критикува, ама и това не е.
Аз почти нищо не споделям с нея, само общи работи, защото е способна такива интриги да заплете с голямата си уста, че ви е бедна фантазията.
За мен тя е пълно ку-ку и колкото и да ми е мъчно, това е факт.
Големи филми, голямо преследване, дебнене, натякване.Това КГБ, Гестапо и ЦРУ боб да ядат, пред моята майка. И естествено ако пръднеш, целия град знае, че си се насрал, с извинение.
Всички, които я познават изразяват негласно възмущението си, ама никой нищо не й казва на нея, защото автоматично ще бъде намразен и оплют.
Не съм виждала майка толкова да работи срещу детето си. Такава властна и обсебваща натура. Ние всички сме й длъжни, най-много аз.
Според нея всички сме роби, които живеят благодарение на нея и трябва да продължават да живеят заради нея. Това личен живот, ала бала, няма такива филми.
Абе много е дълго и сложно.
С една дума: ку-ку  Tired
Виж целия пост
# 29
Аз имам  една такава баба - майката на майка ми. Тъй като до три-четири годишна ме е гледала повечето време тя, ми е набито в главата, че простите неща в живота са за прости хора. След като родих три деца и я попитах, не е ли това все пак нещо, тя ми отвърна: и какво толкова, и котката ражда.... Shocked Та, преценете и аз как съм възпитавана - ако нямаш висше, ако не се ожениш за инелигент, ако нямаш пари /то това са си хубави неща, но ако ти го набиват в главата от пеленаче..../..... Тя е завършила медицина и философия. Цял живот и сега ми повтаря - ето, заби се с три деца, мъжът ти пет класи под тебе, не можа да се издигнеш, стана домакиня и слугиня....Ми, точно така не станаха нещата при мен....И се чувствам чудесно...С малки изключения, които бих чувствала и в другата позиция, но за различни неща....

Затова спрях и да споделям с нея проблемите си - за всичко беше виновен избора ми и по едно време бях започнала да й вярвам....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия