Декември тук е вече – всеки ден с новина за поне едно човече!№20

Poli, много благодаря за статията...беше невероятно полезна за мен....Всъщност бебто си знае работата най-добре...сега съм по спокойна. Благодаря ти от сърце!

Честито на Колибка за малкия Борислав - да порасне голям и силен...

Какво ли става с Клаинчето....

Ванче и ние сме вече с колики и се гърчим от време на време, но аз започнах да пия от чайовете за колики, за да му ги предам индиректно, а и му взех Инфакол - та се надявам да бъдат по-поносими.

Мари , при мен анестезиолога едва на третият път успя да ми бие спиналната упойка. ПОзата , при която ми я направи беше в легнало странично положение и добре , че беше така. Явно се притесни, защото в реанимация няколко пъти идва да ме види как съм. Иначе абсолютно нищо не усетих през цялата операция. Мен още на 6-ят час започнаха да ме карат да се движа в едната и другата посока и на следващият ден вече с рехабилитаторите бях на крак.

ЧЕСТИТО БЕБЧЕ НА МАМА КОЛИБКА.

Честито на колибка и на всички именници днес!

И аз чакам новини от Калина , снощи ми писа късно късно през нощта , че е настанена и си говори с другите момичета в патология и че доста се вълнува,дано да е успяла да поспи и скоро да дойде и хубава новина от нея!Ходихме днес по магазините с мъжа ми и искам да ви кажа , че съм като пребита..а освен това поне 30 минути се чудех какво да облека   

Сега блаженно си лежа и се замислих как не остана..а като чета постовете на някои мами , вече се борят с колики  Скоро и ние , останалите ще се присъединим ! 

Сега мисля да ви разкажа за моето раждане....дано времето ми стигне, че мисля че скоро бебка ще се събуди огладняла...
Преди да започна да разказвам искам да кажа, че раждането ми може би нямаше да е така спокойно, и едновременно емоционално и удовлетворяващо ако не беше моята докторка др Богословова. Тя ме наблэдаваше през цялата бременност и макар и да имахме затруднения на моменти , тя успяваше да ме успокой и да ме накара да вярвам че всичко ще бъде наред. През цялото време на бременността и раждането съм била с ясното съзнание, че съм в най -добрите ръце. Така, че може би тук е момента да и благодаря с цялото си сърце и да и кажа, че ще я нося в  душата си винаги, защото тя ми помогна да имам моите две съкровища.
На 26/11 вечерта към 20.00 часа започнаха контракциите. Бяха болезнени, но определено търпими. Бях много спокойна, защото бях сигурна, че дори и това да е началото, в което не бях все още сигурна, то ще мине много време докато се доближим до раждането. Контракциите бяха не регулярни....някой на 30 минути, други на около 10 минути. Тези на 10 минути бяха вече през нощта. Таткото се ошашка много сериозно...не го свърташе в леглото....чак се поизнервих малко и му се скарах...после разбира се съжалих. Към 00.00 часа...милият татко вече съвсем изперка и каза, че не можел повече да чака и че ще се обади на Крио Сейф...да били подготвени. Аз му казвам , че уговорката ни е като тръгнем за болницата, тогава да се обадим...и че все още за никъде няма да тръгваме. Аз бях убедена, че е много рано за каквото и да било. Ама не...той щял да тества телефона...и така обади се на Крио Сейф и обясни ситуацията да имат готовност в следващото денонощие. После таткото се поуспокои...по-късно след раждането стана ясно, че е бил прав да бърза и че можеше да родим без да разберем. Та понякога татковците също имат инстинкт, който трябва да не пренебрегваме...а напротив да им се доверяваме.
И така да сутринта...къде спали къде не чак толкова...контракциите продължиха и на 27/11. Таткото и баткото ме оставиха да си лежа. Контракциите понамаляха...вече се появяваше по една на около 40 минути даже и час. Аз реших , че нещата са се разминали. Към обяд към12 часа решавам все пак да се обадя на докторката ми. Беше ми тъпо да я ангажирам в съботния ден без да има причина. Казах и че и се обажда само информативно да и кажа за контракциите. А тя – по-добре отивай в болницата да ти направят запис и да погледнат разкритието и после ми се обади. А аз – ама аз съм добре , мисля, че нещата се разминаха. А докторката – Отивай и си вземи багажа.
И така и стана. Позабавих се и чак към 14.30 бяхме в болницата. Направиха ми запис – който показа контракции на 5 минути и разкритие, което не ми казаха колко е. Казаха ми , че ме приемат и че ще се обадят на докторката да идва. След около 10 минути докторката беше при мен. Прегледа ме и каза, че имам 6 см разкритие. И това беше голямата изненада за мен. Бях стигнала 6 см без много много да разбера. Знаех, че с второто раждане нещата може да станат бързо...ама чак пък толкова. Докторката ми каза, че цялата работа с разкритието съм я свършила през нощта, когато съм имали по-чести контракции. И така последва клизма – нещо много приятно. Наистина след като мина ми стана едно такова леко и свободно. Докторката ми обясни, че ще ми спука мехура с околоплодни води и че след това щч напъна няколко пъти и бебето ще се роди.....цялата работа за не повече от час. Прозвуча ми много хубаво. Докторката ме попита дали искам в тази ситуация упойка...и дали да вика анестезиолог. Ама ми каза, общо взето че няма много смисъл на този етап. И така ...казах да действаме без упойка...като първото ми раждане. Спукахме мехура и ме върнаха в стаята, в която ме бяха настанили...там ме чакаше таткото. И така – аз, таткото, докторката и две акушерки чакахме да дойдат напъните. В родилната зала вече чакаха неонатолога и специалиста от Крио Сейф. В 16.05 се преместихме в родилната зала. Наистина напънах 4  или 5 пъти много силно....и готово..в 16.25 се роди  нашето малко красиво момиче... Беше божествено. Напъните боляха наистина....в най силните моменти имах чувството, че съм във някакъв филм...все е дно не раждам аз..а гледам отстрани. Странно усещане....Всичко това отне около 20 минути....така че и да боли и да не боли...няма значение. После доктора от Крио Сейф си свърши работата и моята докторка се зае да ме шие – имаше малка епизиотомиика. Попита ме дали искам да ме приспят. Така и направихме за около 15 минути сън бях зашита и готова без да усетя нищо. Преди да ме приспят ми дадоха да гушна детето – много миличко беше това ревящо създание. Бяха я облекли без да я къпят и това много ме зарадва.
И това беше моето бързо, скорострелно и прекрасно раждане. Пожелавам го на всички. Веднага след това си помислих, че съм съгласна и за трето дете.
Доведоха ми бебето след около 5 часа. Преди това вече бях станала и бях се изкъпала. Да съм готова за срещата. Акушерката ми се скара, че съм се изкъпала ама нищо. Сложих бебето веднага на гърдата....и бях доволна и щастлива....тепърва започва всичко хубаво...
Стояхме в болницата 3 нощи. Бебето беше непрекъснато с мен без нощите. Кърмата текна на около 48 час...и тогава вече се успокоих настина...оставаше само да се приберем в къщи при нашите обичани батко и татко....

На тези, които все още не са родили пожелавам такова раждане като моето.......

augustas, от поста ти струят толкова неподправено щастие, спокойствие и душевна хармония .. 
Благодаря, че отдели време да споделиш и да ни позаредиш .. - нас, все още тръпнещите в очакване .. 
Моля се изживяването за всички ни да е красиво, емоционално и съпроводено от висок лекарски професионализъм - като при теб. 

Клои, пожелавам го от сърце на всички....

честито на новите мамчета-и на малките бебоци.Аугустас дано всички ние които ще раждаме нормално да е като при теб  .и с 2те си ръце .Аз вече съм с 4 см разкритие но с неориентирани контракции ,вчера бях на тонове и там също излязоха контракциите ама доки каза че ще се чака.Тя моята девоика не спира да се движи,то е едно вертене    къде толкова се разхожда не ми е ясно.

Честито на всички мами, които тези дни са прегърнали мечтите си!!!

Сега и новина от мен :
  
Днес се роди Александрина,3100,49см.Беше секцио, мина добре, сега е малко трудно, но дано мине по-бързо! KalinaZ

Ееее най-накрая . Честито на Калинчето. Да и е жива и здрава принцесата.
 

Честито на Калинчето и на всички нови мами! Здрави бебчета и бързо възстановяване!!!      

Честито и от мен на Калина   Да е жива и здрава малката принцеса и бързо да се възстанови и прибира мама.     

Честити бебоци на kolibka и KalinaZ .... живи и здрави .... 

Поздравления за Калина и малката Александрина. Да е жива, здарва, усмихната и много палава...

Честити бебчовци на мама Колибка и на Калинчето!
 

Да растат здрави, усмихнати и щастливи! Да носят само радост и гордост на мама и тати!
Мамчета - бързо възстановяване и се връщайте в редиците ни )  

Augustas, благодарим за споделените емоции, около най-важният момент при теб! Дано всички можем на финала да се похвалим с леко и бързо раждане и здрави, пухкави бебчовци!

Пък, аз да ви кажа една тръпка ме е разтресла... толкова невероятно ми се вижда, че скоро ще се обебя, че направо се чувствам като герой в Стартрек. А то, ей го - хлопа на вратата. С една приятелка залагахме кога ще родя  

Аз съм си заплюла 38 седмица отдавна - а сега като се замислям - ми, че това е следващата седмица   и леко започва да ме свива под лъжичката.. Но пък от друга страна, не искам да е съвсем на термина ми. Някак ми се ще малкият бебчо да си има свой, собствен ден, а не да мине в купом с Коледните празници...

Иначе, за кръвта от носа - четох, че било нормално явление по време на бременността, поради увеличената кръвна маса. На мен също ми се случи веднъж - някъде в началото 6-ти месец. Добре е, че кръвното е в нормални граници - това е важното!  

ЧЕСТИТИ НОВИ БЕБЧЕТА !!! ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ!!!  

На мен днес ми е термина, но все още нищо..чакам си.....Утре съм на запис на тонове, ако до неделя не родя, в понеделник ме викат в болницата, дано всичко е наред, че не ми се лежи там предварително...