(Казвам го най-добронамерено)
Митко не пита Защо, почти нищо не пита, най-много "къде" му е еди-кое-си;
За убиване и смърт не сме си говорили, може би защото не четем приказки и не гледаме филмчета, но пък в ежедневието спокойно обсъждаме такива теми и той слуша и чува; според мен така възприемат най-голяма част от информацията децата - като присъстват в общия живот
Също ходим на разходка в гробищата понякога, без особена цел, и го водим с нас; (може да ви стори хахо, но се оказа, че и двамата с мъжа ми се разхождаме по гробищата от време на време, отпреди да се познаваме, та сега го правим семейно); там си говорим за хората, които сме познавали и които вече ги няма; мисля, че по този начин някак си плавно и децата ще се включат в тази тема, без това да е трагично и апокалиптично за тях, защото те не са загубили никого конкретно. Пък когато това стане един ден - неизбежно е - според случая ще разгърнем дискусията. Другото, което бях чела някъде, е, че именно приказките помагат на децата да възприемат тази част от живота; затова не мисля да избягвам моментите на смъртта, когато започнем да четем. Засега Митко не проявява никакъв интерес и се отегчава адски бързо, затова не четем
Но пък гледаме много научно-популярни филмчета за животни, където има от всичко - ухажване, кърмене на малки, събиране на храна, лов, борба, смърт, изоставени деца и прочие...
Хайде много здраве

!
! Един ден дядо му казал за някой, че е "фитка" и след няколко дни стоим ние пред лекарския кабинет, чакаме си реда и по едно време той ми задава въпроса:
!"
!
Дано още "позагубили се напоследък мами" да се включат
Буква, която не я знае, пита на кой е.



, баща си го приспива от раз, уж той отива да я приспива, а тя се връща сама в нашата стая след малко и ми вика'тати нани'