Всяка майка на Юнско дете да намине да се отчете :)

Ей, "много" пишете!  
И аз не съм се разписвала с месеци.  
От времена време ви 'фърлям по едно око, да си сверя часовника.  

Моето кротко и послушно бебенце Мишел стана едно непослушно момиченце. Пак е кротичка, но с мнооого силен характер. Водим най-често словесни битки, при които тя винаги намира аргумент или причина, за да си отстои позицията. Пример: Храним се на масата. Питам я нещо, което не й харесва. Мълчи, не отговаря в първия момент. След малко обаче казва "Не мога да говоря с пълна уста".  

Говори много добре швейцарски, българският също не й е зле, но прави все още грешки с родовете. Преди месец-два дори разбрахме, че разбира и английски.   Както си говорихме с моят мъж (на английски), тя изведнъж ме попита "Ти защо каза на тати еди какво си?" А ние си мислехме, че английският ще ни е тайният език поне докато тя стане на 5-6 годинки.  

Не знам защо, но всички тук я мислят, че ще става на 4 годинки, изглежда им голяма. Не само на височина, но и като поведение. Иначе, е 96 см висока и може би около 13 килца. Ходи на занималня 2 пъти в седмицата за по 3 часа с огромно желание. Жалко, че не може за повече. Много щеше да й е хубаво по цял ден с децата, а и аз да не се натоварвам много сама по цял ден с двете деца, но ... това е положението.

Бебето и то порастна. След седмица ще стане на годинка. Много бързо лети времето, особено с две малки деца. Не е трудно да се гледат. На мен най-трудното ми беше недоспиването, щото Еди до 9 месечен се будеше по 4-5 пъти нощем да суче или просто ей така, за игра.   Слава Богу, вече се буди само 1 път или чак на сутринта, та успявам да поспя "като хората" и през деня да имам енергия.

Пускайте още снимки. Много ми е интересно да гледам как се променят децата.  
Марина  е станала голяма чаровница!  

И аз си мислех, че не е лоша идеята сега като започнат рождените дни в темата, всеки да си сложи снимка на рожденика, да се видим

Елзи, Диди пък все я мислят за по-малка /като майка й / и минава метър

       Здравейте и от нас.
   Много празници и почивка ни се събират тези дни,което е супер .Ние около Великден си бяхме на село,а Вики 1 седмица беше селянче с баба си ,доста добре му се отрази свободата там,голямо тичане падна ,както и игра с всички възможни животни като се върна тук на София разясни на баща си дори и откаде идва млякото на кравата.Иначе сме неудържими,много палави дори, в събота баш на празника падна на една пътека и пак черта на челото,но този път минахме с лепене в пирогов и снимка не ни се размина...но слава Богу  всичко е наред Явно ще е мъж с белези тук -там ,всички ме успокояват че са харесвани такива )) Ще видим има няма след 15-на години.
     Кой се притесняваше с килограмите на детето си,та то и ние сме към 13 кг от доста време,обаче то не се спира моето чедо няма как да върже нещо...с говора мога малко да го похваля Викс ,прави изречения но когато той си иска,но все още не го броя за проговорил както трябва.

     Бюти хем полиглот си имаш ,хем момиченце с характер ...изобщо не се оплаквай
     Галче как е бебчо кротичък ли е ,все си мился че момченце ще си имаш.

      Ви всички и дано скоро да се организираме да се видим

Пете, и Диди е така с проговарянето, но се опитва да прави изречения и на френски и на български. Но и аз все още не е броя за проговорила.

Иначе си права, момченце чакаме и таткото естествено е в див възторг от този факт. Само да е здравичко, това се моля А младежът плахо ме подритва от време на време

  Ей Галче интуицията наистина никога не ме лъже. Много хубаво ...аз онзи ден си говорех с една позната,която ме просветли че за да имам момиче ,сега било времето,както Вики е на 3год. и се получава разлика на децата 4 год.,на нас с брат ми ,разликата ни е 4 години та се замислих ))
  Ако някой ми каже че второто дете ще ми е момиченце бих се заела веднага...че иначе ми изглежда страшно с още едно диваче като Виктор ... и така

Ами аз честно казано нямаше да се разсърдя да е пак момиченце, но все пак да не бъдем егоисти, и татито да се радва. Може би защото аз имам сестра и много се разбираме и затова съм пристрастна

Пете, а на теб ти пожелавам скоро да се похвалиш, че ти предстои да връзваш панделки Но затова няма гаранция май.
Сестра ми също е с буен младеж и изчакаха 7 години преди опити за второ, което пък се забави с три години и сега тръпнат от вълнение другият месец да видят дали чакат момиченце или момченце

Здравейте момичета,
докато изчета тая нощ всичко изписано и стана 3 ...
Много интересни неща сте писали. Да споделя и аз моите тревоги - и аз като Бюти както имах едно прекрасно кротко момиченце сега си имам едно диване с характер, което тази вечер направо ме разтрепера. Близо два часа се убеждавахме да прибере нещата, които сама разхвърли в офиса ми. Обаче няма такъв инат - рева, тръшка се, кошмар. Прибра ги накрая, но на каква цена аз си знам. Не знам какво й става - от един месец е мнго променена. Изпада в такива истерии особено сутрин като трябва да се облича.
Не знам и аз какв да е подхода - шамарчета не помагат, говорене не помага, с добро, с лошо... Мисля да я водя при хомеопата, знам че им дават висока потенция като са такива превъзбудени и свръх активни. Дайте съвет как да реагирам или препоръчайте някое полезно четиво да се ограмотя повече. Много се надявам да е само период, но от друга страна сега е най-важния момент когато се формира характера и се оформя нашето малко човече.

ООО, много отскоро сте се запознали с тръшкането.... При нас е от доста време и нервите ми не издържат, не знам на детето ли да давам успокоителни или аз да ги пия....
Изглежда е до възраст, а не до характер, иначе излиза, че масово са "характерни"....Пък може и да е от двете. Та също се присъединявам към молбата за статии и акъл, как без бой да възпитаваме малките диванета. Разтреперва ме, бе хора, инфакт ще получа от инат понякога.
И това посягане на бой най - ме притеснява, как може дете на 3 да бие родителя си при всеки отказ да удовлетвори прищявка...

привет!
Бюте, няма такова нещо като "таен език" на тази възраст 
И нашият експеримент с инглиша изглежда доста успешен - Митко разбира много думи, ако пожелае може и да ги казва. С баща си основно на английски си говорят. В градината имат занимания по английски за по 15-20 минути дневно, и още на втората седмица го похвалиха колко добре се справял... обаче татко му бързо им разясни ситуацията и ги осветли, че не е в тяхния подход тайната    (Но определено и това помага!)
В детската е научил нови песни, танци, рисува по-добре... определено е по-дпбре сред големите, в сравнение с яслата.

Тръшканиците са на периоди. Сега вече пета седмица сме сами тримата, и се забелязва ряяяязък спад в инатенето, пищенето и тръшкането. Ама много рязък. Минахме в началото през 3-4 дена на търкаляне по тротоарите, истерични писъци и прочие... но се научи да се държи за количката, да си носи сам раницата и всякакви подобни неща неща. Само с подреждането на играчките не се разбираме още, но аз самата не настоявам, може би следващия месец.

За килограмите - не знам, към 15 е сега, според картона от яслата началото на март е бил 14.900. Но изглежда дребаче
Все още е с нощен памперс, защото на мен не ми се става нощем и за това - Крум ме буди достатъчно много пъти.

И при Диди инатите са доста по-малко, когато сме само двете. И знае кое е позволено с мама и кое е разрешено с тати

Но с инатите се оправяме сравнително лесно, по-трудно ни е с хленченето. Толкова ми е изнервещо, и то плаче за какво ли не, че не й се става сутрин, че може да се облече, и т.н. и т.н. Някой друг с подобен проблем?

За който има време да чете, ето няколко интересни, кратки и много добре написани статии:

Кризата на 3 годишните – 10 съвета за по-добра комуникация

Защо детето не иска да си прибира играчките?

Неволите на три годишните

Защо не слушат 3 годишните деца?

Как да преживеем детските истерии

В посочените сайтове има и други статии.

Кризата на 3 годишните е нещо въсвсем нормално, период, през който децата е желателно дори да преминат. Така те утвърждават характера си, отстояват мнението си, виждат докъде им се дава свобода и къде са границите... В същото време родителите им се учат на търпение, което дефакто е по-трудната част. Аз си признавам, също съм се ядосвала, не ми стига търпението понякога, но после като премисля, си давам сметка, че така вредя и на себе си, и на детето ми. Колкото по-явно се нервира родителят, толкова повече детето прави напук, крещи и не се подчинява.

Имаше и още една статия тук във форума, която също много ми хареса. Ето тази:
Възпитаваме или дресираме?

О, статиите са чудесни, благодаря, и сайтът е много добър, не го бях откривала.
Май наистина търпението е в основата на доброто възпитание.

Да, ние вчера пробвахме съветите за прибирането на играчките, и имахме временен успех 

Здравейте,

Честито на всички именници днес!

и аз минавам да се отчета набързо. Марти и той е с характер, но аз от много буйно дете, имам в момента малко по-разбиращо дете. Не че не се ядосвам, но при нас стратегията е в мноооого обяснения. Ако му кажа "Направи това" нямам никакъв шанс, трябва да обясня защо и ако извадя разумни аргументи се склонява. И ние от септември сме на градина и мисля да го запиша на плуване, танци и английски. За английския още се чудя.
 Не си мислете, че съм много амбициозна, просто той е толкова активен, че има нужда от занимания и някъде трябва да изразходва енергия. Даже от яслата ме посъветваха да го запиша в спортно училище, че имал много енергия. Редовно го наказват, че тичал (ама това е тема на друг разговор).

Постоянна иска да учи нови неща - иска да кара колело, скейтборд, ски и т.н......, голям ентусиаст е. Засега тича с едно скутерче, а за РД ще има колело, а зимата ски.

За второ определено ще почакам още

Помноте  ли  като  ви  разказвах каке  ми  иде  да  карам аз влака    всеки  минава  от там - при нас тръшканиците  вече  не  са  без нищо а са  си  целенасочени,гледаме да  се  разбираме  и да  правим заедно плановете за  деня за  да  няма  тън -мън  след  това,по  някога  не  всичко разбира  се  върви  по мед  и  масло,а и  външните  фактори  като амбициозни  родители  на новодошлите  хлапета в групата усложняват от време на  време  картикната,но и с  това  се  справяме за  сега. Езиците както  и преди  са  ок ,един говори на български друг отговаря на  немски ,но важно за  сега че комуникацията върви...
И Зара е  над метър вече но  е  и  над 16 кг,за  сега  в  детската е  на курс по спорт...
Общо взето единственото което ме   притеснява за  сега   е  че  е прекалено  общителна като се  качим в  трамвая на  всеки казва  "здрасти  аз  съм Зара" и разговорът започва,докато един  ден един чичка  направо взе да  си  се  подсмихва  и  слезнах на  две  спирки след  детската  само  да  не  разбере къде отиваме.Сега  четем  книги  и  говорим  за това как  не  се  тръгва  с непознати,и все  в  тази  насока...