Всяка майка на Юнско дете да намине да се отчете :)

  • 68 665
  • 736
# 165
Радост- и при нас е така- Мирела се събужда около 02:00, 03:00 и се пъха в нашето легло, гушка се и заспива, понякога я местя аз или бяща й, а понякога изкарва до сутринта; снощи например всички легнаха кой където свари Mr. Green разбирай децата с бащата след като те го приспаха, а аз отделно в нашата стая, Мирела дойде при мен рано сутринта подремна, но явно не й беше удобно и се върна обратно в стаята си Mr. Green Mr. Green
Има вечери, в които не се буди и си изкарва съня до сутринта в кошарата...
И при кака й беше така, не знам дали е правилно или не- но явно имат нужда да се гушнат и да се постоплят, едва ли лятото в голямата жега ще го правят;) ще споделя тогава ... Но така и не свикна до този момент голямата да ляга без да съм до нея, може само да си седя на леглото, но така заспива, всяка вечер ме вика да отивам с нея в стаята; на мен понякога ми писва -все пак ще стане на 7- и й отказвам- тогава се цупи и нервничи...докато не отида
За съня- имахме един период, в който аз уж ще ги приспивам, а те започват да скачат по леглото, да се закачат, смеят/ а не сме от най- рано лягащите/, заспиват около 10:00 ч, а понякога и по-късно; накрая на деня съм като "пребита"- добре поне че не ходя на работа в момента, че иначе.....

Били- малките са май по-опасни от каките  Joy
Eeee, докога, докога- Ния започна да спи в леглото си на 6 Mr. Green Най-живописна картинка бяхме, когато спяхме и четиримата на спалнята Laughing
  Simple Smile)) това положение и при нас е в сила още само че трите, баща им е "в командировка" на дивана в хола Mr. Green
Виж целия пост
# 166
Честит национален празник  bgс малко закъснение!
Лесно е на приказки да имаме търпение, ама в напрегнатия ни живот на практика се получава доста трудно Sad явно ще чакаме да отмине единия период и да влезе в следващия...дано става малко по-лесно Wink
Радост съжалявам, че не мога да ти дам съвет ама и ние сме в твоето положение. Аз си мислех след втората година да го отделя в друга стая, а се оказва, че не мога в друго легло Simple Smile Има вечери заспива сам в леглото си, ама аз съм в нашето при него. Сам в стаята в никакъв случай не заспива Sad има случаи по цял час четем книжки и те не го приспиват точно обратното докато не свършат не се унася. Като заспи при нас ако не съм заспала преди него го пренасям Wink някой път през ноща като се събудя схваната го местя, а доста често си остава между нас до сутринта Simple Smile мисля че и това е период, които ще отмине  Laughing
Хубав weekend на всички   bouquet
Виж целия пост
# 167
Цитат
Цитат
miona Eeee, докога, докога- Ния започна да спи в леглото си на 6 Mr. Green Най-живописна картинка бяхме, когато спяхме и четиримата на спалнята Laughing
  Simple Smile)) това положение и при нас е в сила още само че трите, баща им е "в командировка" на дивана в хола Mr. Green
Grinning Bili, Miona  Hug
Виж целия пост
# 168
И Диди не заспива сама, т.е. заспива си на нейното легло, но винаги трябва да има някой в стаята на другото легло. Не четем приказки преди лягане. Не е изявявала желание, а пък и на мен ми е по-добре така, да знае, че като се легне в леглото, се спи Peace

А за асоциалното поведение, понякога Диди направо ме плаши. Ето вчера ходиха на катерушките в Макдоландс с татко си. И хем той до нея, хем идват други деца да я канят да си играят, а тя реве, че се къса и само ги пъди с ръце. За мен това не е нормално Rolling Eyes Само на каки понякога дава да я доближат и то само, ако си играят с нея като с бебе. Давайте съвети Blush Друго такова дете има ли?
Виж целия пост
# 169
И аз на бързо да кажа:
Жожо заспива сам в леглото си без да стоя при него или да му чета  Peace! Понякога когато не е много уморен ме вика да ходя да си говорим и целуваме  Heart Eyes, но после си заспива сам! Много обича да се гушка и да го целувам  Heart Eyes!
Галче и аз смятам че не е нормално това поведение, но го забелязвам и при моето момче  Rolling Eyes!
Скоро се люлееше на една люлка която е голяма и е за повече деца. Дойде едно момиченце по-голямо и седна срещу моя. Еййййййййй, като ревна ............ Какичката да станела. Говорих му, молех му се, обяснявах ....... Е, няма и няма! Рев  #Crazy! Накрая свалих него от люлката и ревна още по-силно! С деца почти не се заиграва освен с неговите приятелчета, които познава, но последните месеци всички са се изпокрили и няма никои по площадките. В детски център също си играе сам. Не знам какво да си мисля  newsm78! Иначе с племенниците ми играе много и все ги търси и върви подире им като сме във Варна или те са ни на гости.
Не знам дали от това, че сега зимата му липсва социален контакт с деца или е от възрастта, но се надявам да отмине  Praynig!
Виж целия пост
# 170
Галче, Ния беше същата, че и до късно. Чааак сега в първи клас си намери приятелки и иска да се среща с тях, да играе и т.н На около 3 беше точно както описваш- рев и зад мен се скрива докато не изчезне нашественика Mr. Green
Виж целия пост
# 171
Здравейте Simple Smile

И аз да си кажа сега относно дискутираните теми -
Агресията "у нас" не само се толерира, ами се възпитава у децата дори! Примери - бол. Дете се спъва в стъпало, и баба му казва - "Лошо стъпало, лошо, бий стъпалото, бабо, бий лошото стъпало!"  Дечица на по годинка и малко бъркат в багажника на приятелска количка за да измъкнат играчка, и майките им ги шамарят през ръцете, наричат ги лоши, крадци... заплашва се с шамари и удари за най-малкото нещо, дори съм чувала майка да крещи на детето си , че не го обича, защото се е нацапало. Това ни е ежедневието, явно толкова сме свикнали, че не ни прави впечатление.
Та, да, според мен, агресията и по-точно грубиянското й проявление се толерира.

За пищенето и тръшкането - има го и при нас, макар че напоследък доста е понамаляло. Забелязахме, че не е свързано с конкретната ситуация, а по-скоро с настроението на Митко. Ако е в някакво лошо настроение, от най-малкото нещо е готов да направи истерия. Последно беше преди десетина дни в центъра на Стара Загора, в парка, пред една чудесна многобройна публика  Mr. Green Ние с татко му доста се учудихме, защото нямаше нищо изнервено в ситуацията, никакво противоречие, Митко просто прещрака в един момент и започна да се търкаля по земята, да пищи, да се тръшка. Останахме отстрани покрай него, изчакахме го да се напищи, и като се успокои си тръгнахме. При него няма никакъв смисъл да се успокоява, да се говори или каквото и да е. Единствено изчакваме да премине, ако се намесим става по-зле.

В нашата ясла явно са доста спокойни нещата, защото и оттам не е донесъл някакви твърде различни модели Simple Smile Казва си, че са се бутали с Янчо (само с него), но като цяло няма промяна в държанието. Единствено с "пушките", с които гърми понякога, но както казвах преди, ние сме дали пълен игнор на това, и на него не му става интересно.
Изпускам си нервите понякога, крещя и шамаря по дупето, но напоследък е доста по-рядко, старая се, горе-долу се справям. Има още какво да се желае обаче Simple Smile

Митко си ляга в собственото легло, понякога четем приказка, понякога пеем песен, после седя до него докато заспи, а понякога успявам да се измъкна преди това и заспива сам. Често се буди нощем и идва при нас. Но не винаги.
И тъй, това за нас.
Виж целия пост
# 172
За агресията и възпитанието не съм много съгласна с ОФи, макар и да съм съгласна, че примерите, които споделя, се срещат.
Че има гневни и тревожни майки и баби, има да....Аз самата съм такава понякога, но гледам да се справям по друг начин.
Мисля, че често се бъркат емоциите и се характеризират като агресия..., която всъщност ако промени посоката си може да е градивна.
Това, което се опитвам аз е да говоря на Зари като се държи грубо, всъщност не да го спирам, а да го питам защо...много ми се иска да разбирам причината дали е гневен, дали е тревожен, дали е разочарован (дори, от нас, че го оставяме в градината) , уплашен и още сума други чувства, които са доста различни едно от друго....за да имат израз в агресия.
е , не че успявам винаги, но го питам, както успея по детски, след като хвърли две три играчки на земята или малко се потръшка....е, и шамарчета има... ама по-редовно се опитвам в това настроение, когато е да го насоча към нещо друго , например гоним се или се крием, някаква физически активна игра, и като се поуспокои, редим пъзел или четем.

Тъй, че "у нас" или "другаде" не знам, навсякъде има родители и деца, и всички отношения произлизащи от това...


А за спането, и Зари приситига от време на време при нас, а ако е болен е по-често, гушка се , прегръща се....не го спирам, не го махам, но заспива в своето легло като се хванем за ръчичка, с мен или татко му, сега говорим за това да го преместим малко по0надалеч от леглото ни и после в друга стая, засега иска....ще видим после.


Поздрави за всички ви и от подстригания Зари
Виж целия пост
# 173
Привет  Hug

Стани, честито! Да е жива и здрава красивата Лина  Hug

Много хубави теми дискутирате и даже се поуспокоих, защото Жорко след един спокоен период от един месец, пак започна да истерясва, да се тръшка и да нервничи. Удря бебето и нас също се опитва. ПРосто тази зима ни дойде в повече вече  ooooh! Аз също съм нервна, предавам го явно и на него. ОТ юни се надявам да започне да ходи на градина.Той много обича децата и веднага се смесва с тях, иска да си играят, кефи се и си мисля, че лесно ще се приобщи и свикне. Но ще видим... От сега казва, че на градината щял да си играе с децата и да има приятели  Heart Eyes

За спането - ЖОрката спи с баща си на спалнята, а аз с бебето в детската. За сега няма друг начин, а и ни е добре така. Заспива , когато някой е легнал до него на леглото, понякога четем приказки, понякога си говорим само и така.
Виж целия пост
# 174
Галче, Ния беше същата, че и до късно. Чааак сега в първи клас си намери приятелки и иска да се среща с тях, да играе и т.н На около 3 беше точно както описваш- рев и зад мен се скрива докато не изчезне нашественика Mr. Green

Били  bouquet Съгласна съм дори и да продължи няколко години, само да не е така и в училище, защото аз бях така може би, докато се отделих от родителите си и отидох да се справям сама в друг град и въобще не искам и тя да е така Blush

Днес ходихме в библиотеката и гледаме едно момиченце на около 8 години сигурно. Седнало само и си чете книжки. И викам на Дидо Диляна дали някой ден ще я видим така седнала да чете книжки Joy Но и на двамата ни се струва малко вероятно. Все пак времето ще покаже Peace


Виж целия пост
# 175
Да е жива и здрава Лина!

Да споделя и аз. Относно спането - Криско спи при мен, а тати е в другата спалня. В кошарата си спи само следобед. Приспиваме се с песнички и задължително след това гушнати. Simple Smile

Галче, и Криско не е много социален. Последната случка - пързаля се на пързалка, идва друго дете и той ми казва "кажи на това детенце да чака там, сега само аз се пързалям." Честно казано по площадки гледам да не допускам да плаче и тръшка заради това, че друго дете е седнало до него на люлката или се е качило на пързалката. Или казвам на детето да изчака, или казвам на Криско, че ще дойдем след малко. Защото в крайна сметка това са непознати.Не смятам, че трябва насила да го карам да търпи нещо, което в случая го притеснява.  Досега никога не е взимал играчка на друго дете и много страда когато вземат негова. Иначе си играе много с всичките си братовчеди, по-големи са от него и му е много интересно, търси ги и ги кани на гости. Simple Smile

За агресията "у нас" съм на същото мнение с Офи. Навсякъде, където и да се обърнеш и спреш навън е пълно с агресия и отбрана. На какви ситуации съм присъствала по паркове и градинки Криско като беше по-малък.  ooooh!

..............................
незнам, дайте съвет за това...

MaLe, съвет не мога да дам, но мога да ти кажа какво аз бих направила - първо ще говоря много сериозно с възпитателите в яслата и директорката. И ако няма промяна бих я сменила.

Галче, аз не разбрах какво точно те притеснява Embarassed относно вниманието, концентрацията .. Ти я караш да учите нещо, а тя не иска? Това ли е?
Виж целия пост
# 176
Цитат
MaLe, съвет не мога да дам, но мога да ти кажа какво аз бих направила - първо ще говоря много сериозно с възпитателите в яслата и директорката. И ако няма промяна бих я сменила.


Ами разговорите със сестрите ги провеждаме ежедневно, по тяхни думи всичко е чудесно, от изяждането на всичко по чинийките, до  разговорите, игрите, следобедния сън...адаптацията протича по стандартен начин, поплаквал, присещал се...но всичко е наред.....и на това ниво аз също мисля и вярвам, че е наред.
Това, че се блъска с другите деца, за да вземе играчка се счита за нормално и в крайна сметка то е естествено, след като не говорят, не се разбират, учителките не са с всяко едно по дете по отделно, така както ние майките сме...
когато заговориш за програмата им през деня - те всичко правят, те четат приказки, учат, рисуват, апликират, имат двигателни упражнения....имат всичко,
въпроса според мен е в ангажираността им, качеството.....за което няма как да говорим, или най-малкото няма как да покажа или докажа, че има проблем....като проблема е в  цялата система...в отношенията на хората в отговорността на тези, които работят с деца.....

по- скоро питах за съвет, който касае моето отношение към детето, което се научи да блъска,
и аз у дома какво да правя, за да му покажа, че това не е поведение, което ще го направи добър човек...



а за смяна на градината - това дори и не мога да го помисля, борих с всички сили и събирах основания, причини и точки да бъде приет (между другото в една от най-добрите одз-та в софия) за да го сменя заради фактори, които има и навсякъде другаде и гаранцията д апопадне сред възпитатели , отдадени до болка на професията и деца на разумни и отговорни родители с висока култура и ангажираност е точно такава , каквато е и тук.

а и то и в живота е така - ще попада в различни среди и различни фактори ше му влияят,не можем да сменяме всичко, или няма да мога и да знам след някоя друга година какво се случва със сигурност

Докато зависи от мен ми се иска да възпитам у него някакви ценности, и вярвам че се почва от сега, за да съм сигурна утре, след години като тръгне и на училище....., че всичко и там ще е наред

ама май не знам точно какво и как, по книгите всичко е много лесно, позитивно отношение, нагласи, начини на говорене и оше какво ли не, което и мен ми е лесно да говоря и разказвам, само че в практиката...не ми е така. не винаги успявам да приложа онова, което съм прочела и често май имам повече полза от опита да другите майки като мен. не питай старило,  а патило както са казали хората

и така.....иска ми се всичко да се случва леко и непринудено и ученето за живота да става просто ей така....и просто ей така да стане добър, отговорен и достоен моят син....и аз да знам, че съм способствала всячески за това...
.
Виж целия пост
# 177
И Диди е болна от стомашно-чревен вирус този път. Вчера малко ме пострестна, защото не спираше да повръща, но го овладяхме и сега се гледаме вкъщи. Сега ме притеснява, че нищо не иска да яде, но не я насилвам, защото и аз сигурно така бих се чувствала ако 24ч всичко, което съм слагала в устата си, съм го връщала. Поне течности пие. Дано скоро да й се върне и апетита и да ходи да си играе с децата.

Джи джи, да, това ме притеснява, че трудно се съсредоточава, като се опитваме нещо да учим Tired Но така като чета, май е от възрастта.
Виж целия пост
# 178
По въпроса за спането. Преди година засиваше сам. Може би след като започна да ходи интензивно на ясла и да спи на легло, от което може да слезе самостоятелно, трябва да се приспива. Просто аз или баща му лежим на съседното легло докато заспи. Той ни инструктира - легни на другото легло! Ако не му се спи  четем приказки, говорим си...ОБщо взето късно заспива - 10, 10 и 30. С носталгия си спомням времето, когато заспиваше в 9.

За вирусите - щом повръща, не и давай нищо освен течности. Има едно хомеопатично - Вомитусхил на капки, помага при повръщане.

Мечтая си за времето, когато ще заспива сам, но най-вероятно тогава ще приспивам братчето или сестричето. Между другото, мамите с по едно дете, планирате ли второ и кога? Каква е идеалната разлика в годините според вас?
Виж целия пост
# 179
Крея, сега като попита, хайде да си кажа Laughing Диди ще става кака наесен живот и здраве, 20 септ е очакваната дата. Всъщност е малко неочаквано, но пък аз винаги съм искала точно такава възрастова разлика между децата Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия