какво е да си самотна майка?

  • 8 141
  • 83
# 75
Каси, вашите няма ли да могат да помогнат? Родителите ми са в друг град и не мога да разчитам на тях, ама твоите май си бяха при теб?
Ами те ходят на работа..... засега.  Sad Е, има време, имам и варианти, не ме мисли  Wink, за моето си го опекох, трудното мина, сега поне материално са добре нещата и мога да си позволя примерно .. бавачка, или каквото там ще е....

Тайна, сори за офф-а, малко се отнасям, но ако беше в друг град, щяхте предполагам да намерите начин да отиде някой при тях за 1 месец, ... , примерно. Начини винаги има, мисълта ми по темата е, че цената понякога е многооооо висока! Майката трябва да има много сили, емоционално и психически, абе един вид да е малко перде, за да удържа на трудностите. На 23, ми се вижда излишен напън.  Sad
Да, и аз съм против абортите, но те са измислени именно за такива ситуации.... в които бащата се отмята, а майката не може сама. Сори, но е така.
Виж целия пост
# 76
Не съм писала до сега в този подфорум, само чета, но имам какво да кажа по темата.
Аз родих на 22г., в момента детето ми е на 3г., а от половин година живеем сами.
Да трудно е, понякога просто физически и психически усещам, че нямам сили, но стискам зъби и напред.
Никога не ми е минавала мисъл за аборт, нито тогава, нито сега мисля какво би било ако.....
Въпроса за мен е много индивидуален, човек сам решава кое и до колко е важно за него във всеки етап от живота му,
за едни разумно, за други адска глупост, въпрос на лично усещане е за мен.
Съвет не мога да дам, само кураж независимо от избора, нищо лесно няма в този живот, независимо по кой път си избираме да вървим.
Виж целия пост
# 77
Каси, да те успокоя. От тази година за първи клас има целодневно обучения. Аз лично взимам дребса към 5 и нещо..може до 18 да ги взимаме - като в градината. Догодина живот и здраве се надявам да продължи тази традиция. При мен трудното е сутрин кой да я води понеже аз започвам от 8 работа и баба й такър такър я води....Сори за офф топик-а, но това също е част от проблемите на самотното майчинство - в един момент няма на кой да октавиш детето чисто физически...тогава ми е идвало да вия...така, че ако на 23 ми се беше случило такова нещо с потенциялната възможност за самотно майчинство - бип направила аборт...нищо, че съм категорично против абортите...
Виж целия пост
# 78
Съгласна съм с мнението на lolii. Всеки сам решава. Това решение, обаче се взема веднъж.
Да си самотна майка е трудно, но да си самотен човек е още по-зле.
Трудности има и да си семеен с деца и разведен с дете и да си самотна майка.
Никога не бих променила решението си, просто защото с детето си съм изживяла най-щастливите мигове в моя живот.
Просто това си е моя живот и не съжалявам за нищо. Личният ми живот щеше да се нареди по същия начин, но много по-тъжен и безмислен.
Само, че авторката мисля, че въобще не е сигурна дали иска това дете и се колебае дали може да го гледа. При такив случай, много ще трябва да се замислиш над решението си.
Виж целия пост
# 79
Във всички случаи, да си самотна майка не е присъда. Винаги имаш възможност да срещнеш впоследствие точния човек, с когото да създадеш и семейство. Ако детето ти е пречка за някого, значи това просто е поредният мухльо. И заслужава ли си заради всички възможни мухльовци, които можеш да срещнеш през живота си, да убиеш нероденото си дете и цял живот да помниш датата, на която си го направила и годините , на които е щяло да бъде? Аз поне не бих могла да живея така.
Виж целия пост
# 80
какво реши авторката ? Simple Smile
Виж целия пост
# 81
Познавам момиче, което забременя на 27. Бащата не искаше детето. Тя се колеба много дълго, но реши да го роди. Родителите обещаха да помагат. Роди дъщеричката си. После срещна принца на мечтите си..... Бащата по едно време се осъзна- искаше си детето, тяпък не го искаше тогава.... И след година замина в чужбина. Остави си детето на родителите. И замина. 
Виж целия пост
# 82
моето мнение е , че никоя нормална майка няма да си остави детето и да замине да върти любов в чужбина!!!!това бих го направила само и единствено ао съм принудена...и пак няма да я оставя, ще ч взема като се установя...и аз познавам майка,която сиостави детето на село и замина за София да върти любов и да стартира кариера Simple Smile и да ми обяснява колко бил хубав живота и всичко  вървяло като по мед и масло....ами много ясно, като не поемаш отговорност към детето си , че ще е като по мед и масло... виждането през 2 седмици за по една събота и неделя, не е  отговорност..
Виж целия пост
# 83
marry, parcalesa , малко се измести темата, но такива с отглеждане от баба и дядо, ги има много и при несамотните родители.
Заобиколена съм от вече тийнеджъри, отгледани от бабите си от няколко месечна възраст,  родителите са си заедно и работят в чужбина, а си идват за месец през лятото и се отнасят към децата си като към скъпи играчки. Включително и ентусиазма им да изведат в 10часа вечерта  5год. си син на заведение, и то просто защото мислели, че е рано за спане
В този ред на мисли - шапка свалям на Вал и Никол- в чужбина наистина по-осезаемо се усеща "какво е да си самотна майка?"

И да!
Да си самотна майка е трудно, но да си самотен човек е още по-зле.
Да трудно е, понякога просто физически и психически усещам, че нямам сили, но стискам зъби и напред.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия