Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 3

Олееее,МИМЕ    много го харесвам на кон и с тази шапка- на него всичко му прилича,но...  

Гледах и то няколко пъти рекламата на ,,Великолепният век".
Страхотно изглежда  Халит.До сега съм мислела,че Онур ще остане ролята на живата му,но увереността ми серозно се разколебава.
Слагам отново колажа си ,но с оргиналния подпис  на новия Сюлейман Великолепний.
             .

Наде     
Стъпка по стъпка постигаш мечтите си -възхищавам ти се от сърце за силния дух и предприемчивост

Привет мацки !
Не мога да спра да гледам трейлърите ! С този проект комшиите ме печелят още повече, въпреки, че мислех, че няма повече накъде. Такива невероятни сериали пускат. Естествено, че има и сапунки, но и те си имат фенове. Лошо няма.
Но с този исторически и толкова грандиозно напревeн проект, направо онемявам.

Какво да кажа за Халит - не мислех, че може да направи нещо по-добро от ролята на Онур, но се излъгах. Като Сюлейман е толкова зашеметяващ и то от няколко кадъра. Направо му пасва тази роля, като втора кожа. Е невероятен е  
 
Айде чувам вече хлопането на легените  

Ани, Гери, Лакуна благодаря ви за превода на трейлъра !       

Кабиюк е най-старата конеферма в България. Създадена е  от русенския валия Митхат Паша, за да снабдява с коне имперската армия. Докато текат последните десетилетия на отоманското управление на Балканите, в България, Румъния, Сърбия и Босна се пренася развитото в изкуство турско коневъдство.

Атовете, с които пътешественици описват турската войска да излиза на бой „като на сватба”, са едно от ключовите военни превъзходства на Отоманската империя. Както пише Робърт Баргрейв, левантийски търговец, „целият християнски свят не може да се мери” с тези коне, толкова многобройни и прекрасни, че „дори най-несъвършените сред тях биха превъзхождали всички английски атове”.

Кабиюк е мястото, където империята прилага своето изкуство в България.

Когато Митхат Паша започва да търси площ за конеразвъдник, той използва една от известните по онова време техники: нарежда да се окачат парчета сурово месо по дърветата из целия район, за да види къде има най-малко мухи. Най-подходящото място се оказва на 13 км. североизточно от Шумен.

Конюшните, които се построяват солидно от камък, бързо се заселват с над 1000 турски коне. Отоманската империя отглежда на Балканите някои от най-добрите си чистокръвни породи – Караман, Узуняйла, Румели, Кастамону, и ги храни с произхождащата от полуострова трева райграс. По-късно тя ще се разпространи в Европа и САЩ, и ще се превърне в основна растителна култура, използвана при отглеждането на коне.
Халит стои добре на коня ,но и коня е прекрасен.
Ето от къде е тревата райграс.Едва ли в САЩ ще си признаят

Наде , а Халит и Берг успяха ли да видят чудесните колажи,които си направила???

Още сведения за конезавод "Кабиюк":
Конезавод "Кабиюк" е най-старият конезавод в България, основан през 1864 година от русенския валия Митхат Паша с цел производство на коне за турската армия. Той е разположен на Шуменското плато на 13 км североизточно от гр. Шумен, на средна надморска височина 194 м. Още през първите години броят на конете в конезавода е достигнал около 1000. По-късно по време на руско-турската освободителна война всички коне от конезавода биват извозени от отстъпващата турска армия в Анадола и освободената Българска държава го заварва празен. 
      През 1883 година поради остра нужда от коне за новосформираната българска войска се прави опит за възстановяване на дейността му, но поради лошите качества на събраните за разплод коне и липса на квалифициран персонал, той бива затворен четири години по-късно. Същинското възстановяване на дейността на стопанството датира от есента на 1894 година под името "Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо "Кабиюк". От тогава до сега той функционира без прекъсване. От самото начало в стопанството започва обособяването на вспомагателни отдели като говедовъден, овцевъден, свиневъден и птицевъден. Първоначално те са служели само за задоволяване на собствените нуждите, но по-късно биват оформени като племенни отдели. По тази причина през 1911 година конезаводът е преименуван в "Държавен завод за добитък и депо за мъжки разплодници". По-късно стопанството продължава дейността си под името "Държавно земеделско стопанство "Васил Коларов". От 1963 година в състава на Академията на селскостопанските науки, "Кабиюк" действа като "Държавно племенно животновъдно стопанство "Васил Коларов", "Опитна станция по биволовъдство и коневъдство "Кабиюк", "Държавен племенен семепроизводствен комплекс "Кабиюк" и др. През 2004 г. с приемането на закона за животновъдството, стопанството е преименувано в "Държавно предприятие Кабиюк". В закона е предвидено то да остане 100% държавна собственост под ръководството на Министерството на земеделието и горите, както и да бъде защитено от приватизация и обявяване в несъстоятелност. Основна насока в дейността е развитието на племенното коневъдство и овцевъдството, както и запазването на автохтонни породи говеда и овце в съществуващия тук генетичен резерват. Тази дейност се субсидира от държавата. Стопанството разполага с 28 320 декара земя, от която 20 671 е обработваема, а останалата се състои от ливади, пасища, постройки и др. Освен централната част с обща площ около 20 000 дка, стопанството включва още два филиала - "Малка мера", разположен на 15 км от "Централа" с обща площ около 7 600 дка и "Хиподрум гр. Шумен", отдалечен на 13 км от "Централа" на северния край на гр. Шумен, с обща площ около 400 дка.

 
 
 

pavlinaio       Лукреция       много интересни постове

Аз съм впечатлена на първо време от няколко неща.
Трона-изненадах се-в моите представи трона е с висока облегалка,по масивен и разкошен(защо не и позлатен?)В никакъв случай не оспорвам- разбрахме вече ,че историците -консултанти са много прецизни,но леко се разочаровах....
Като пейка в парка е ...


Другата изненада за мен е облеклото-винаги съм ги свързвала с чалми и фереджета ,шалвари и за мъже и жени
Но това е 1520 г все пак - 350 год. преди освобождението- модата ли е била такава

Например тук Халит ми прилича на...хан Аспарух Защо- не зная - от пръв поглед това ми хрумна


А  двамата зад Халит  с тия шапки - на египетски фараони
Наистина много странно облекло за моите представи.Гледала съм исторически фили ,но не и за турците в тая епоха и съм изненадана
Колко ли още изненади са ни подготвили

Археологическият екип на проф. Николай Овчаров е открил първите епиграфски сведения от 4-5 и 16-17 век за Перперикон.Става въпрос за 2 надгробни паметника с латински надписи, както и за оловен печат.Археолозите са открили и римски път в южната част на Перперикон.В началото на август археолозите са получили сигнали от местни жители, че на около 1 км. в ниската част на южното подножие на Перперикон е засечен фрагмент от път.Този път от римската епоха е бил търсен дълго време при експедициите. Той е в посока Изток - Запад и е свързан с Вие Егнация.Пътят минава покрай река Арда и на около 5 км. прави разклонение и достига до самия град Перперикон.Фрагмент от 30-40 метра е засечен в гората от местни жителил.Проф. Овчаров и  екипът му са разкрили този фрагмент и до него са попаднали на нещо като занаятчийска работилница. В нея са открили определените места за обработка на метал.Разкритието е датирано от 4-5 век сл. Христа. Това е периода на разцвет на Перперикон.В хода на проучването няколко човека са обходили околността и на 50-100 метра е бил открит първият фрагмент на надпис.За 15-20 мин. излязоха още 2-3 фрагмента, разказа проф. Овчаров.Фрагментите от текстове са били издълбани в камък, но са на повърхността на земята, а не под нея.Открити са и много интересни рисунки. Николай Овчаров е уточнил, че става въпрос за 7-8- чертежа на играта дама. Това обаче не е само игра, а има и друг смисъл - като символ на посоките на света.Дамата се свързва и с религиозно понятие. От 9-10 век има много такива данни, открити в Плиска и Преслав. Дамата е използвана и в други религии. Чертежите са с дълбоко символичен момент - образ на света.Фрагментарните надписи са от различни времена. Те са изписани с високи стройни букви, които приличат на антични латински или старогръцки.
Първият надпис е от надгробна плоча. На него е изписано името Юлиус Икогноме Тайменос (Таймес).Това е известно име от провинция Дакия. За произхода на починалия човек е ясно, че не е от местните траки. Има сирийски произход и идва от южния край на Мала Азия и Близкия Изток.На Перперикон са живели и малоазийски или сирийски преселници, категорични са археолозите. Данните показват, че те не са били обикновени хора, а каменоделци, занаятчии, търговци, които притежават значителни богатства.
Вторият надпис е с по-нисък релеф и по-трудно се чете. Надписът е двуреден и отново е от надгробен паметник. Написан е на латински език и датировката му също сочи към 4-5 век.На него се чете: „В памет на Наталис, който живя...." Не е ясно обаче колко години точно е живял погребаният, защото камъкът е счупен.
Археолозите обясниха, че тези паметници са от един от най-големите разцвети в Перперикон. Става дума за периода от 3-4 век и края на 4 и целия 5 век - християнизацията.
В този период Перперикон е бил голям градски център. Откритите в него археологически паметници говорят за поне 100-тина години по-ранно развитие на градската структура, обясняват специалистите.
„Имаме само хипотези как се е казвал този град по това време. До момента нямаме точни сведения", обяснил д-р Здравко Димитров - специалист по антична археология.Той разказа и че при всички досегашни проучвания са открити 30-32 сгради - великолепно планирани улици, ориентирани изток-запад и север-юг. След 4 век този център преодолява кризата на нашествията на готите и продължава разцвета сил.
Най-крайният надпис (този, който е намерен най-далеч от римския път и Перперикон) предизвиква доста съмнения в екипа на проф. Николай Овчаров.„Буквите можеха да се тълкуват и като такива от съвременността, написани от овчарчета от преди 50 години, например", обясни проф. Овчаров.Впоследствие обаче надписът е датиран от 16-17 век и със сигурност на него се разчита християнското име Козма. Не е ясно обаче дали е българско или гръцко, защото и двете се пишат по един и същи начин, това обяснил Овчаров.
В края на 14 век Перперикон е превзет след тежка обсада от Османските турци. В продължение на 20-30 години там се поддържа турски гарнизон. Старата антична крепост се изоставя. В южното подножие обаче животът продължава. Там при предишни разкопки е открит и малък параклис от 16-17 век, който вероятно е бил изграден по времето на Сюлейман Великолепни и се намира на мястото на по-голяма църква.

Лили , тепърва ще нищим епохата 
Ани   
pavlinaio ,  Лукреция     интересно инфо

Наде  аферин, джанъм  и автограф си взела 

Роксолана ми изглежда странно позната, малко ми прилича на 


а може и да си внушавам, след като гледах трейлъра 1001 пъти   

На границата с мистерията е и запазването на мощите на света Параскева Българска (Петка Епиватска), живяла в X-XI век. Иван Асен II през 1238 г. ги пренася в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. Над тях станали много изцеления и за да се запазят, преди падането на града под турска власт те били пренесени във Видин. След това - в Сърбия.
В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград, узнал за чудодейната сила на мощите и на свой ред ги поставил в съборния храм "Св. Апостоли" в Цариград. След време обаче ги изпратил на влашкия воевода Василий Воевод. Странстванията им свършват, когато през 1641 г. са положени в катедралата "Сретение Господне" в Яш, където са и до ден днешен.

пенда и на мен ми е странно позната-тази непозната  
сетих се за Кейт Уинслет Титаник

История  
Проучвайки историята на циганите, изследователите често се сблъскват с редица сериозни проблеми, свързани, от една страна, с липсата на достатъчно писмени сведения за далечното им минало, а от друга - със спецификата на тяхната обществено-икономическа и културна реалност. Но събирайки факт по факт, съпоставяйки различни извори, интерпретирайки културно-историческия контекст, постепенно се изгражда една ярка картина на бита, нравите, традициите на циганите, след заселването им на Балканския полуостров.
Различните автори определят доста широки времеви граници за начало на миграционните процеси на циганите от Древна Индия и разселването им по света – започват от V век, за да достигнат до ХV век. Основание за тази ранна долна граница дават сведенията на арабския историк Хамза от Исфахан (ІХ век) и на персийския поет Фирдоуси, автор на “Книга на царете”, които в различни варианти описват историята, свързана с персийския шах Бахрам-Гур (420-438 г.) за изпратената му от “индийския цар” голяма група музиканти (зоти или лури) и техните семейства, които впоследствие напускат страната и оттогава обикалят по света.
И въпреки че тези събития са отразени в полулегендарен характер, то редица учени смятат, че това е началото на масовите преселнически движения на циганите. За проследяване на движението им се разчита най-вече на резултатите от лингвистичните изследвания, които разделят тези движения на три основни групи. Първият поток са говорещите ben диалект Дом, които се насочват на югозапад и се заселват в земите на Сирия и Палестина, а оттам отделни групи продължават към Египет и Северна Африка. Вторият поток е съставен от група phen диалект Лом и се насочва на север, заселвайки се в земите на Задкавказието. Третият, всъщност основен поток на циганските миграции, е също от група phen, но диалект Ром, и е насочен на запад, към Мала Азия и Балканите, а оттам към Средна и Западна Европа. Първите, повече или по-малко сигурни, исторически сведения за циганско присъствие на Балканите са от ІХ – ХІ век – времето на Византийската империя. Повечето от циганолозите по света приемат за първо сигурно споменаване на цигани във Византия “Житието на св. Георги от Атон”, което е датирано приблизително около 1100 г. Ако приемем за достоверно мнението на болшинството изследователи, че наименованието “цигани” произхожда от “атцингани” или “атцинкани” (в историческите извори от тази епоха се срещат и двата варианта), то долната граница на заселвате на този етнос на Балканите може да се свали до началото на ІХ век. За “атцингани” във Византия около 800 г, по-специално в гр. Амориум, областта Фригия, се споменава в Хронографията на Теофан Хомологет (Изповедник). В нея се описва подробно как византийският император Никифор І Геник (802-811 г.) разрешава на “атцинганите” да се движат свободно из териториите на цялата империя и част от тях се заселват в Тракия. Повечето от историците локализират това заселване в Горнотракийската низина, в региона около гр. Филипополис (дн. Пловдив). Въпреки липсата на конкретни данни засега, може с известна доза увереност да се предполага, че през следващите десетилетия части от тези цигански групи се заселват и в района на средновековния град Берое. Безспорен е един факт – когато през ХІV век започва османското нашествия и завладяване на Балканския полуостров, тук има вече трайно установени и от сравнително дълго време живеещи цигани. И въпреки специфичния им начин на живот (чергари, пътуващи артисти, уседнали градски занаятчии, търговци и т.н.), налице е една несъмнена интеграция в обществения и културния живот на региона. Значително по-многобройни са историческите данни за циганското присъствие в българските земи в периода на османското владичество. Немалък брой цигани пристигат на Балканите заедно с османската инвазия, било като пряко участващи в нея (в помощните части, обслужващи армията), било като съпътстващо я население. Част от тях остават в българските земи, където трайно усядат или продължават чергарския си начин на живот. Под названията “лингене", „чингане", „чиган" или „кибти", те се срещат в различни официални документи през този период, най-вече в изключително подробните данъчни регистри, както и в множеството съдебни решения по-различни поводи.
Хронологически първото споменавана на цигани в данъчната документация на Османската империя е от 1430 г., в т.нар. Тимарски регистър на Никополския санджак*, където са отбелязани 431 цигански домакинства, което е около 3,5% от вписаните в регистъра. Съществува и специален регистър от 1487-1489 г. за циганите-християни (вероятно уседнали в тези земи преди османските завоевания), които плащат джизие- поголовен данък, събиран само от немюсюлманите.
Така например в регистрите е посочено, че в каазата Ески Заара (дн. Стара Загора) през 1526 – 1528 г. от 2450 домакинства 61 са цигански, в гр. Ямбол през 1595 г. от 529 домакинства цигански са 71. През 1530 г. султан Сюлейман Великолепни издава специален “Закон за циганите във вилаета Румели" , чиято основна цел е осигуряване на пълна събираемост на данъците, вкл. и от циганите чергари („гезенде"). От една страна в този закон прави впечатление, че няма особена разлика в данъците на циганитe-мюсюлмани и циганите-християни, а от друга потвърждава особеното административно-юридическо положение и разширените права на данъчно самоуправление на влизащите в т. нар. “Цигански санджак”, за който съществува и специален “Закон за управителя на циганския санджак" (1541 г.) Под „санджак" в случая се разбира не териториално-административна единица, а определена категория от циганското население, заангажирана с помощни дейности в услуга на армията. В този санджак са включени цигански домакинства главно от днешна Тракия, вкл. и от Ески Заара. Многобройните исторически документи свидетелстват, че в условията на Османската империя протичат активни процеси на усядане на циганите – както в градовете, така и в селата. Този ход е особено засилен през ХІХ век. Те живеят в обособени махали, разположени предимно в покрайнините на населеното място. Сведения за цигански махали има в градовете на Старозагорския регион. Най-ранните конкретни данни за населението на Стара Загора са от 1858 г. и са от турските тефтери за плащане на данъци (в тях са включени само мъжете, без жените и децата).

: Лукреция ,МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ