Яна, да ти е жива и здрава госпожичката, весела, засмяна и мнооого да ти помага. 
Ади, страшни ботушки ! Тук не съм виждала чак толкова издокарани. Да са и честити на Ивон и с кеф да си пляска по локвите
Пива, у нас настроението е ...очакващо Играчките, които поръчахме от сайта на Плеймобил на 7-ми декември все още не са пристигнали 
Камиона е блокиран на границата заради силните снеговалежи... В четвъртък пристигат леля ми и чичо ми, та и тях чакаме, на всичкото отгоре автобуса ги оставя на 2 часа път от тук 
Вчера пък почина майката на близък наш приятел и в това хубаво празнично време ще се ходи в крематориума в четвъртък сутрин...не за всички Коледата ще е празник тази година.
Колкото до приятелите, аз която никога не съм изпитвала нужда от такива се сдобих, откакто се ожених. Виждаме се редовно с 6 двойки (съученици на мъжа ми), каним се взаимно, търсим се за радости и за скърби и смея да твърдя, че ние можем да разчитаме на тях и те на нас.
Виж целия пост
Ади, страшни ботушки ! Тук не съм виждала чак толкова издокарани. Да са и честити на Ивон и с кеф да си пляска по локвите
Пива, у нас настроението е ...очакващо
Играчките, които поръчахме от сайта на Плеймобил на 7-ми декември все още не са пристигнали Камиона е блокиран на границата заради силните снеговалежи... В четвъртък пристигат леля ми и чичо ми, та и тях чакаме, на всичкото отгоре автобуса ги оставя на 2 часа път от тук Вчера пък почина майката на близък наш приятел и в това хубаво празнично време ще се ходи в крематориума в четвъртък сутрин...не за всички Коледата ще е празник тази година.Колкото до приятелите, аз която никога не съм изпитвала нужда от такива се сдобих, откакто се ожених. Виждаме се редовно с 6 двойки (съученици на мъжа ми), каним се взаимно, търсим се за радости и за скърби и смея да твърдя, че ние можем да разчитаме на тях и те на нас.
Аз поне не мисля, че това е място, на което да се обсъждат само и единствено децата ни. Не би могло да бъде. Просто ние сме много повече от децата си. 
Макар, че човек, ако иска винаги ще намери време и желание. Но някак умората и стереотипа неусетно те повличат и свикваш да търсиш удобството на еднофамилното общуване. Не знам. Аз лично от една страна изпитвам вопиюща нужда от онези славни събирания с приятели, които помня, а от друга - чувствам, че си отпочивам, когато остана сама в черупката си. 
Но имам усещането, че ако живеех в по-малък град, в който да речем половината от хората да се познаваме, някак по-различно щеше да протича деня ми, пък и мисленето, нагласите за емоции щяха да са от по-друг тип. Големият град изсмуква силите сякаш. 
Майтапя се.
. Единственото приятелско семейство с което поддържаме връзка е това на кумовете ни. Сега на НГ (ако сме здрави) ще сме с тях и още едно семейство + хлапетата. Кърли, наистина е права, че големия град отчуждава хората един от друг. Аз съм живяла в малък и абсолютно всяка седмица или у нас или в някоя друга къща са се събирали по няколко приятелски семейства или колеги на родителите ми. Откакто майка ми и баща ми се преместиха тук (1997 год.) вече няма такива сбирки. Те и не успяха да създадат такива контакти каквито имаха във Видин, въпреки че и двамата ходеха на работа.
. 
). Отделно имаха разни парти аксесоари, балони. Абе бяха супер доволни. На 24 декември съм им купила билети за коледното тържество в един нов детски център до нас. Там пак ще има Дядо Коледа и пак ще им дават някакви подаръци. Ей, дете да си в днешно време. 
