До Дядо Коледа писма пишат АВГУСТинските деца!

Добро утро 

Доброоо! 

Ние вчера бяхем на консултация
Вики-6170 гр.- 64 м
Валя- 5570 гр. 60 см,
ПАк ми дудня за захранването и аз и казах,че още не съм и,че те не искат а тя:Настоявай,трябва да ги захраниш вече  ако не искали зеленчуковите:картоф,морков,тиква да съм давала месни без свинсло и агнешко тях можело да искат нооо аз не искам да давам все още нищо  На 25 януари сме при Ралица Георгиева за трансфонтаниален ехограф/тя е шеф на неонатологията/ и ше видим тя какво ще каже във връзка с това!

... останах без дъх ... и думи нямам 

иначе СУПЕР мерки и теглилки  Браво! 

и аз се очудвам на съветите и защото е добър педиатър и специалист иначе в захранването
Дори и на Памперс на сайта експерта по всякакви въпроси свързани с отглеждането на деца!

Има обявена грипна епидемия

Здравейте  .
Ох, аз пак ще ви се оплаквам . Ама този път от Ани. Вече не знам къде бъркам във възпитанието й, но положението с всеки изминат ден става от лошо по - лошо . Ето за какво става въпрос.
Вчера й купих лента за коса, защото крайщата на диадемите й се отбелязват зад ушите и предполагам, че не й е много конфортно. Прибираме се след ДГ (към 17.15 - 17.20 часа), сложих й е и тя започна да се фръцка пред огледалото, колко била хубава, как ще ходи утре на грдинка с нея и т.н. Дотук добре, обаче след 5 мин. започна да мрънка, че лентата не й е удобна, да я сваля и наново да я сложа и аз направих това което иска, но тя продължи да мрънка. Аз й казах, ако лентата не й е удобна, да я свали и да си сложи или диадема или фиби и тя хвърли лентата и започна да пищи . Аз взех лентата и я сложих на шкафа. И на нея това и трябваше - легна на пода, започна да рита, пищи, колкото й глас държи и въобще не реагира на това, което й говоря . Казах й ако я иска да си я вземе (шкафа е нисък и тя спокойно може да си е вземе), но тя искаше аз да съм й е дала. Реших да я оставя да се нареве и взех да режа плодове - по 1 ябълка и разделих последния банан на две. Казах й да седне да си изяде плодовете, но никаква реакция от нейна страна. Тогава се ядосах и дадох нейната 1/2 банан на Дани. След като той я изяде, тя се сети, че и тя иска и вече започна да пищи за банана. Седнах срещу нея и й обясних, че банани няма и й предложих ябълка, портокал или киви, но тя вместо да каже дали иска някой от изброените плодове, започна да ме рита. Тогава търпението ми се изчерпа и я нашляпах едно хубаво по дупето. Това естествено не помогна, а влоши положението, но просто не издържах . След като разбра, че банан няма, се сети за тъпата лента и старата песен на нов глас. Опитах се отново да я успокоя, но тя пищеше и не искаше да ме чуе, заведох я в детската, но същата работа, направих се, че говоря с госпожата, но и това не помогна. И накрая трябваше баща й да се прибере в 20 часа за да спре тя да се дере. Какво беше това чудо - 3 часа се дра . При нея не помага нито говоренето, нито шамарите. Имам още едно дете и него съм го възпитавала по - същия начин, но никога не е имало такива истерии. Притеснявам се, че вместо нещата да вървят към по - добро, то колкото по - голяма става, толкова по - лошо  става . Снощи си мислех дали да не потърся помощ от психолог . Просто не знам как ще е за напред положението вкъщи. Дайте съвет, че вчера за първи път от 5 години се почувствах безпомощна и не знаех как да постъпя .
Извинявам се за дългия пост и за това, че ви натоварвам с моите проблеми, но имах нужда да споделя с някого.

Ох Марти какъв съвет да ти дам незнам. Не сме имали подобни 3-часови дранета, при нас всичко минава за около половин час наййй-много! Интересно, че и боя при вас не помага /не че при нас помага особено/. Аз имам един номер, за който много майки ще ме осъдят, ноо...значи като ме вбеси адски много малката и казвам уж съвсем между другото, че вече няма да ми е дете и ще обичам само кака и    Това обикновено помага, но моята Емка слуша много внимателно всяка моя дума, до като при вас явно не е така. Ани си наумява, че ще циври и край...нищо друго не забелязва и чува   Това от кога е?

Димяни - бебките са 6+  Все така да е!!! Майката си усеща най-добре, така че прецени си сама за захранването /все пак са недоносени /

Димяни, доста се изненадах като прочетох, затова и така реагирах Тя наблюдава децата, тя е лекар, но от гледна точка на месеци възрастта им е малка ... и то доста ... според мен рано за захранване   Ти си прецени, вземи ако ти е нужно второ мнение ... незнам мила  
Марти, много пъти се питам къде греша, защо не съм по-търпелива, защо успява лесно да ме ядоса ... незнам! Опитвам с говорене, и пак с говорене, с викане, с наказване и т.н. ... някой път не става   На моменти и аз мн се отчайвам и търся вината в себе си ... И все пак не мога да се съглася, че за всичко, постоянно и т.н. трябва да угаждам/да съм ок - те са деца, които трябва да се научат на правила, да се научат да се съобразяват ... вече не са бебета, а пък и аз съм човек с емоции.
Но ей това, което и Ани е направила /дай ми я, не ми я давай .../ - да ме пробват - мн го мразя и тогава съм мн лоша   Аз директно прибирам/скривам/дигам на високо предмета за който става дума и наказвам  
Съвет за теб нямам, според случая действам, търся компромиса, искам да я науча, но я държа изкъсо, че ми се качва на главата иначе  

Марти,това което описваш ми е толкова познато,само че в мъжки род...явно минават през някакъв етап от тяхното развитие....да не забравяме че това са малки лъвчета-зверчета...трудни характери..стискай зъби ще мине аз съм нервак от всякъде,цял ден викам,увиквам,наказвам,шамаря....полза никаква...добро/лошо такова е положението....най много ми е жал за Елица,че не може да расте в тиха среда както Теди като беше малък

Лъвице това и аз най много мразя искам-не искам,дай-не ми го давай направо ме изкарва извън кожата ми,...............ставам лоша

Марти, толкова добре те разбирам и толкова подобна е ситуацията от поне две години вкъщи, че...засмях се на дивотиите на Аничка, все едно Мая видях Разликата е, че писъците и тръшканията стават все по-кратки с времето. Може би имат нужда да "разпуснат" децата, след като цял ден в училище са пазили поведение. Натрупва им се вид напрежение, при Мая - и умора (те не спят следобед) и търсят най-малкия повод за издевателства над психиката ни. Ако не на мама, на кого да се поглезят? С това се опитвам да я оправдая мойта Убусница и се мъча да съм търпелива, но твърда, да говорим - тя реве, аз я гушкам и започваме да търсим къде е проблемът и тя как предлага да го решим и защо не може както тя иска. По-често това работи, тя се успокоява и накрая държи да й се извиня и накрая се извиняваме двете една на друга. Отвътре ми кипи, разбира се и съм на косъм да я нашамаря хубавичко и да си знае гьола, но полагам усилия засега. Разбира се, съсипвам си нервите и непрекъснато се чудя къде греша и защо моето е такова непокорно, какво да правя... Ако намериш адекватно решение, пиши, моля, ще ми е много полезно!
Димяниии, браво на бебките, браво и на теб! Това са си много добри мерки-теглилки, все така да растат! Не слушай педиатърката, не е в час с недоносените явно. Следвай интуицията си.
Бягам по задачи. До скоро!

Вале, незнам мила дали е етап. Може да е етап /всяко дете е различно/, но аз се опасявам /силна дума/, че не е 
За добро или лошо съм от същата зодия. Много съм чела преди години разни характеристики и тем подобни за зодиите, особено за ЛЪВ. Мисля, че картинката в случая опира повече до характер отколкото до моментно състояние, свързано с развитието им /поне при нас де/. Аз се опитвам /понеже познавам кофти страните на ЛЪВа - притежавам ги  / да контролирам, да не давам възможност да вземат връх проявата на ината, капризите и командването от нейна страна. Затова са и тези конфронтации с нея ..., но няма да отстъпя ..., че всичко е на мой/наш гръб. В същото време я оставям да взема решения, оставям я да "диша" свободно, винаги я изслушвам, като не съм съгласна с нейно решение - обяснявам защо, позволявам и да участва активно в готвене, миене, чистене, гладене ... та така 
Споделете и вашите мнения - ще са от полза 

Защо ли и на мен ми е позната тази картинка:)))
Много нерваци сме се събрали...) и аз в отбора
Все се надявам и аз да е етап,но...Боя в нито един случай не ми е помогна,даже става по зле. Единствено ако му отвлека вниманието с нещо което трябва да ми помогне или да направим заедно има някакъв резултат.
Казвам  ,че не го искам за дете,ако се държи лошо. В даден момент с моите думи  по моята глава,не искал да съм му майка,нямал да ме обича повече..  Не знам как трябва да подхождам вече. А лошото е ,че много тормози малкия. Снощи ми вика,аз на градината слушам,само в къщи не слушам. То ясно,че имат нужда да си изразходват енергията ,но и на мен ми идва повече
 Пробвах да го изгоня на балкона,но и това  му държа влага за около 10мин.

на мен вчера ми сложи етикет че съм "малко лудичка"

Марти, всички деца са нервни след детска градина - особено малките като нашите. Аз понякога изисквам от Симон същото каквото искам от батко му и забравям, че е с 5г. по-малък, но те са си още мъничета и се измарят бързо, което ги изнервя и от там вече не знаят какво искат.
Симон като го взема от градина - същото абсолютно беше и с баткото и продължава да прави след училище - искат единствено да ги сложа на диванчето, да ги завия с едно одеалце и да им пусна за влакчето Томас - след това обядват, или пък хапват в хола и се успокояват нещата. Дори искат да ги оставя сами - казват - сега отивай аз искам да гледам сам   Те са още малки душички и си искат и те почивката  
Чак за психолог не бих се сетила във вашия случай - то си е нормална ситуация  

Аз много често примерно ако Симон е ходил 2 седмици или 3 седмици всеки ден на градина и става много преуморен и оставаме 2 дена в къщи и пълен релакс малко да се съвземе 

Здравейте!!!

Димяни,браво за мерките и теглилките.За захранването

Марти,искренно ти съчувствам,мила И аз от това се оплаквам вече няколко пъти.Вие поне живеете сами,защото с баба у дома,вЕрвай ми положението става трагично.
Ивон прави  същото когато е капнала от умора и когато и е топло.А когато просто ми прави на пук,към описаното от теб,прибавям и едно супер досадно мрънкяне,тропане с крак и ръка и вечните "няма" и "Ъ".
И на мен,като на Морска,ми е най-жал за Ал,защото заради нейните инати или е недоспал ,или недогушкан ,или му е закъсняло яденето.
Сутринта пак го събуди нарочно,и сега цял ден е като ЛИМОН
Сега пък заспа с рев,защото искаше да четем Пинокио.Прочетох го веднъж,въпреки,че Ал вече мрънкаше,защото много му се спи,тя обаче-"не,искам пак".Прочетох го втори път,Алекс вече сериозно се разрева и аз и казах,че като се наспим,пак ще го четем.Тя започна да се дере,Алекс и той.........луда станах за 5 сек.
Освен това,Алекс вече реве когато е сам и реве предимно за мен или нея.Сега имах да протирам и я помолих,да стои до него за 10мин.,да не реве,че и без туй е кисел.Е,все едно й казах да търчи из къщата и изобщо да не се вясва до него.Иначе по цял ден ми ходи като като сянка след мен,не играе с нищо,но точно сега взе,че се заигра.....на инат
И дано не права Лъвичка,че е от зодията,защото моите и двамата са нейни ярки представители

И за капак,когато заспят вечер и са едни милички и кротички,си казвам"Ей го на,сигурно  аз съм твърде изнервена и заради мен е такава,сигурно не я разбирам или икам повече от това което може,все пак е на 3 год......"Но като ми се заинати пак на следващият ден,инатът и не е като на 3 год,а като на 30.....

Уф, момичета и при вас положението не е много розово .
Слънчо, Дезита, и аз го отдавам на това, че ходи на градина и там трябва да слуша и гледам да й вляза в положението, но вчера беше невъзможна. Никога до сега не се е драла толкова дълго време. Дани също е минал по този път, но досега не е правил подобни изпълнения. Знам, че всяко дете е различно и няма място за сравнение, но пък нали гледам по един и същ начин да ги възпитавам.

Вася, Ани по принцип от бебе се налага и пищи за всяко нещо, но всичко минава и заминава най - много за 30 мин.


Лъввичке, вчера една от най - често казаните изречения беше: "Сядай на дивана, наказана си." Обаче тя толкова силно пищеше, че въобще не ме чуваше . На няколко пъти я сложих да седне, но тя на пук ставаше.
Морска,  и аз се надявам да е някакъв период, но Лъвичката май ще се окаже права. Този период от толкова време го чакам и той не идва .
Ади, така както описваш Ивон все едно, че описваш Ани. Двете са 1:1 . Иначе, да като заспят или като се заиграят (Слава Богу това започна да се случва все по - често) са толкова милички, но когато Ани реши, да се инати, няма оправия . Ох, дано да се оправят, че ако продължава така мястото в лудницата ми е гарантирано.
Димяни, страхотни мерки имат бебките . А за захранването, води се по тях, когато са готови, тогава ги захранвай. А относно педиатърката, щом е експерт по отглеждане на деца, да не би да е збравила, че са недоносени и по тази причина да ти е казала да ги захранваш ?
Хайде, свършвам, че след малко ще ходя да прибирам диванетата. Пожелайте ми спокойна вечер .