Първоначално се стреснах като дойдоха първите домашни - появиха се едни звуци, едни букви, едно чудо дето не зная какво да правя с него. Реших ще се консултирам с учителката. До тук добре. Жената ми рече "Спокойно, детето си се развива добре. Няма място за притеснения". Ама как няма - аз не знам какво да правим с домашните. Първо питам половинката (той вдига рамене), питам друга българка дето синчето й по-голямо (тя вдига рамене), питам и синът й (ми и то детето уж в тази система расте ама и той вдигна рамене). Пак тичам при учителката и викам "Не мога да помагам на детето с домашните - помощ" . Пак успокоения - предложиха ми да поемат те домашните (водя я сутрин малко по-рано от другите деца), назначиха й помощна учителка. Пак добре. Пак съм спокойна. Мина и първата родителска среща - само хвалби . Да ама вчера започна голям спор - по принцип на нея й е интересно как се пишат разни думи и ме ръчка да й ги пиша, а тя ги копира. Вика ми "Мамо, напиши ми сега думата ball" - ми написах я, но понеже вече учиха гласните звуци ми вика "Абе мамо, защо не си написала О" и така стана "търкала" за няколко думи. Мъчих се да обяснявам, че много от думите се произнасят по един начин, а се пишат по друг, но детето чак се разплака, че мама не е права .
Помагайте моля. Давайте идеи как да я уча и убеждавам, че английският не е каквото се пише, това и да се произнася. Честно - почвам да давам на заето. Дълго стана, за което се извинявам. Дано и сте ме разбрали след толкова писаница.