Какво мислите за предчувствията? Как се отнасяте към тях и някога имали ли сте такива? Аз понякога... всъщност от година-две имам нещо като... да го наречем "тревога". Страх ме е дори да си помисля за това камо ли да го изрека с думи.
Просто се чудя... какво е това предчувствието - някаква лъжлива игра на подсъзнателните ни страхове или...
Ей така безпричинно понякога ме връхлита тревога за един човек и ме натъжава ужасно. А дали си внушавам или не не знам, но помня навремето преди много години когато почина майка ми... ей така внезапно макар да беше още жива ме връхлетя тъга за нея. Беше толкова силно, че се разплаках. А тя беше още жива. Вярно, че беше болна, но...
После баба ми преди да почине ми се случи същото. Тя беше възрастна (86 години). Беше ясно накъде отиват нещата. И... една сутрин, пак докато беше още жива, се разплаках. Пак така без причина. Сякаш вече се е случило.
Ох, и аз не знам как да го обясня. Сигурно звуча много смахнато.. С цената на всичко сега гледам да се въздържам и не плача. Надявам се всичко това да е плод на тревогата за човек, който ти е близък. На желанието да му се случват само хубави неща и никога нищо лошо.
Изобщо така се надявам някой да ми каже, че предчувствия няма и това са само обтегнати нерви и притеснения за човек, който не живее съвсем добре, а ти му желаяеш само доброто.
Стана толкова смахнат пост. Дано не съм ви... не знам... досадила.
кажете нещо повече за бременните сънища, наистина ли все проблем ще значи ако се видиш бременна на сън?

Сънувах починалата си баба, че е починала. Беше ми много мъчно и се разплаках. След това обаче тя отвори очи и се оказа че е жива. Много странно. Моля ако няко има идея да ми разтълкува какво ли означава това.
.Днеска ходихме до църквата и запалих и за него свещичка.
