SUPERNATURAL - A Very Supernatural Christmas

Пърпъл Нърпъл, ама ей таз ръка да ти го подава ....

...пък някои, дето сега предлагат Пърпъл Нърпълс, бяха рекли, че ще пишат...

Е .... да де, ама там дето свършва Пламето с марката на Лилит, аз нещо се губя. Не съм Фнимавала много в часовете на 4ти сезон  .
Аз чаках някой да го подхване и аз от там (за по лесно).
Тя и Галето рече, че тоя разказ е по нейната част (а моя милост знаейки какво въображение има .... ) и Щяла да се включи по късно .... та чакам я и нея още.

А трябва ли да се придържаме към филма? 

неееее  . Ама ме е страх да не напиша някоя глупост 

Розе, давай ти, че ти си природен талант, а аз Ще те следвам .... обеЩавам 

Дийн доволно облиза устни, лицето му светна от споходилите го мисли.
- На където кажеш.
След това се обърна към приятелите си, смигна им и добави:
- Излезе ми спешна работа, тръгвайте без мен.
Двамата се отправиха към паркираната кола. Не говореха. За сега нямаше какво да си кажат, пък после нямаше да имат време за това.
Все така мълчаливо се качиха в колата и Дийн се опита да запали. Не се получи, двигателят се задави няколко пъти.
- Колата ти да не е жена? - попита непознатата.
- Нещо такова - отвърна Дийн, - как ти хрумна?
- Май ревнува. Не иска да запали...Аз съм Стела, впрочем.
Тя подаде кокетно ръка. Дийн понечи да я хване, но в същия момент видя малкият белег над китката.

(така май леко съчетах нещата, а? Само изпуснахме женския бой, но ще го оставим за по-нататък )

За миг студена тръпка пропълзя по гърба му, но се овладя. Хвана нежно пръстите й и ги докосна с устни.
- Приятно ми е, аз съм Дийн.
"Знам кой си красавецо" помисли си Стела, поглеждайки го предизвикателно, но побърза да си дръпне ръката, виждайки мигновената му реакция. Той не трябваше да разбира за момента нищо. Иначе плана им отиваше по д*** ... при баща им.
- Хайде скъпа !!! - примоли се Дийн на Импалата, завъртайки още веднъж ключа.
Колата запали ръмжейки, сякаш беше недоволна ... и в колата зазвуча парчето Cherry Pie.
Сам стоеше на входа на бара и поклащаше недоволно глава ..... Знаеше, че това момиче не е никак добър знак.

Когато малко по-късно Боби му се обади, опасенията му се засилиха.
Сам се ядоса, в последно време брат му все в неприятности се забъркваше. Измъкна книгата, която беше намерил съвсем наскоро в онази изоставена църква и я разгърна. Гърбът му потръпна, когато пръстите му се плъзнаха по подвързаните с човешка кожа корици. Древни шумерски заклинания. Печати на същества. Отваряне на портали. Призовавания.
Реши да я вземе със себе си за всеки случай. По думите на Боби този път си имаха работа с нещо древно, с някакво зло, изпълзяло от далечни времена, събудено от ненаситния си глад.
Кого трябваше да призове този път на помощ? Енки? Енлил? Инана? Всички заедно?
А може би някой от ОНЕЗИ – Великите древни.
Но те със сигурност щяха да му навлекат само неприятности.
Сякаш пък другите бяха безобидни....Нищо в тази книга не беше безобиздно. Не случайно църквата в продължение на векове се беше борила за унищожаването й.
Сам погледна още веднъж заглавието. "Некрономикон".
"Да дръпнеш всички дяволи за опашката", помисли си той, прехапа устни и набра някакъв номер на телефона си.

Нямам време да пиша, само се вкючвам с илюстрации:

Здравейте, мили мои !
Пльосвам се тук – с надеждата да не прекъсвам нещо – за да ви кажа ‘Честита Коледа’ преди да е дошло време за ‘Честита Нова година’ .
Когато поисках от Дядо Коледа сняг за празниците не очаквах да ми даде толкова много, че да трябва да се откопавам , буквално.
Хм, идея! Дали ако си поискам Сам и Диййн за другата Kоледа, ще ги получа, като бонус, натюр, само с по една средноширока червена панделка ? Нее, няма да измръзнат в шейната, защото КраулИ и bichito , като особено вещи Снежанки, знаят къде и как да вържат панделките, така че хем да не ми настинат подаръците, хем да мога да дръпна фльонгата с едно ефектно рязко движение, за да ми се разкрият с цялата си прелест, а аз да възкликна: ‘Въйййй, че красиво!, па да плесна с ръце и да ме прегърнат, двойно и дълготрайно. Или Дядо Коледа изпълнява само по едно желание в живота?! Ако да, дали все пак няма да се навие да ме повтори? ‘Щото ако не иска – то и аз не го искам, де – може да изпрати като заместници горепосочените повтарачи да ме ощастливят зарадват, хоу-хоу-хоу. А може и да го заплаша с нашия Чък : така може да му пренапише историята, че да се чуди откъде му е дошло .

А сега се връщам мнооого назад, за да чета. После пак ще се включа, пък .

Супер сте го завързали! Сега бързам да излизам, но довечера може и да се включа в играта.

Ето, ако ви е скучно, едно интересно сравнение на добрите и лошите моменти в СПН, направено от Бъди ТВ. Поне има с какво да си запълваме времето: http://www.buddytv.com/slideshows/supernatural/20-and-10-in-2010 … atural-89145.aspx


- Ало? - вдигна му женски глас отсреща.
- Аз съм. - каза кратко Сам - Нямаше да ти се обаждам, ако не беше важно.
- Сам? Какво се е случило? Мислех, че никога повече няма да звъннеш, не и след последната ни среща...
- Ъм... обаждането ми може да ти прозвучи като знак за отчаяние, но не е така - започна колебливо той - трябва ми малко информация, която само ти можеш да ми дадеш.
- Леле, на какво дължа честта? И доверието, бих казала... - усмихна се пресилено жената отсреща.
- Брат ми е в беда. Не бих ти се обадил, ако нямах чувството, че някой от вашите отново ни крои капан. Руби... - тихо каза Сам - трябва да напуснеш прикритието си и да слезнеш в ада заради мен.
- Хахаха - изсмя се зловещо демонката - и защо да го правя, Сам? Защото не ме предаде? Защото с брат ти не се опитахте да ме убиете ли? Защото заради него се налага да стоя под прикритие и да се правя на мъртва и изчезнала вече повече от година? О, не ме разсмивай, човече, не на мене тези! Освен това с новия Крал на ада, когото, само да ви напомня, вие издигнахте на власт, просто няма начин да припаря там, адските хрътки ще ме надушат от километри...
- Руби, ти си последният ни шанс. Трябва да го направим, заради едно време... - каза Сам.
- Оправяйте се, момчета! - ехидно каза гласът и връзката прекъсна.

Сам разочарован сви устни и погледна все още неугасналото екранче на мобилния телефон. Само секунда по-късно уличната лампа над главата му примигна няколко пъти и угасна с глух пукот. Мигновено инстинктът на ловец го накара да посегне към колана си, където висеше ножът. Обърна се.
- Това няма да ти трябва, - каза жената , опряла се на стълба на електрическото осветление, небрежно скръстила ръце на гърдите си. - поне не засега. - довърши тя и тръгна към него. - Как си Сам? Мина доста време...
- Руби? - не можа да повярва на очите си той - Мислех, че няма да се появиш....
- Е? Стана ми интересно за какво ли може да ти е притрябвал демонът, с който премина през добро и зло... ха, каква ирония. - засмя се тя.
- Да забравим миналото, Руби. търся те само сега и след това отново забравяш, че съществувам, както и аз за теб... както беше досега. Предпочитам Дийн да не разбира за подновеното ни познанство.
- Колко типично за Уинчестър - засмя се тя и го изгледа надменно - помагаш им, а след това ти забиват нож в сърцето, буквално.
- Руби - нетърпеливо каза Сам и я погледна настойчиво - Дийн е в голяма беда, а дори не подозира. Краули се опитва да го върне в ада... отново.
- Уау! Това се казва новина! - повдигна вежди тя. - И ти какво точно смяташ, че ще направиш? И най-вече, за какво съм ти аз?



ППС: Импалка, Добре завърнала се! Липсваше ни!

Импалко! От кога те чакам и ти претоплям коледното ястие. Добре дошла, сервирам го със салфетка. Бон апети 

Да не би интересното всъщност да е "под" слфетката? Онова To Talk About, както се сещате?

 


Ммм, не е възпитано да се говори за него....с пълна уста  

Ама пък снимката е убиец - даже салфетката е повдигната на точно определено място! Типично по Галчевско-Импалски!