ОСЕМгодишни ДЕКЕМВРИйчета!

Ок, Диди, на Народния Театър в колко часа? 4-5? 

изкарахме си много приятно с шамЕнет на вчерашната среща, макар и само двете:)
Ели е станала страхотна, голяма, самостоятелна дама:)
поиграха си девойките на воля, полюляха се, поскачаха на батут:), пихме сок, а ние с шамЕнет си побъбрихме доволно
страхотен следобед, благодарим ви шамЕнет и Ели    

И аз тъкмо влизам да кажа благодаря на Дидето и на този форум, че ми събра с такива готини мами и деца.

Днес имах много интересна случка, да ви се оплача... (Не че много ме боли, ама съм още в шок от изненада). Отиваме с малката да изхабим 20 мин на едни люлки на Билата...докато чакам майка ми да излезе оттам. От 4 люлки нямаше нито една свободна. Чакаха и други две деца. Двете майки на двете момиченца, на възраст 4-5 годишни са седнали отстрани и си приказват. Ели застана пред люлките да чака кротко да се освободи някоя. Аз понеже съм виждала как люлка фраска дете по главата, не ви пожелавам да знаете какво е, та стоя плътно до нея права, за да я пазя да не се удари, защото те са сложени така че като минаваш покрай тях е много трудно да не се удариш. Нагъчкани са между две пързалки и няма откъде да се мине... След 5 мин едното момиченце виждам, че седи на люлката без да се люля и Ели вече пъшка от чакане. Казах й иди да попиташ момиченцето учтиво, дали може да ти отстъпи да се полюляш. Ели отива и казва "Може ли да се полюлям" с един свръх учтив и сладък глас. Момичето отвръща "Не" и започва да се люля. Ели отскача и идва тъжно до мен. Насочва поглед към другите две момичета. Гледаме, чакаме, по едно време тя попита другите момичета "Може ли да се люлям" - едното й отвръща "Не! Ти не си наша приятелка и затова никога няма да ти дадем." Аз си правя пас. Почват двете да се надпреварват да й говорят, че никога нямало да й дадат и да се кискат. Ели ги гледа, гледа...и заключи "Вие сте лоши"...

Продължавам тук, понеже много дълго стана и почна да ми става трудно да пиша и понеже ми се е насъбрало и искам да си споделя с вас.
Като им каза "Вие сте лоши" те се засегнаха разбира се и й отвърнаха "Не сме лоши". ели им реши да им заобяснява "Аз винаги отстъпвам на другите като се полюлям малко". (Което е вярно). Те решиха да продължат да се държат троснато. "Ти си мръсна" "Да ти си грозна и мръсна" (Дрехите й бяха от простора). Тогава се ядосах и им казах "Е, хайде внимавайте какво говорите все пак!" Те млъкнаха, люляйки се и след малко едното видя на Ели кулиенце, което днес й се падна от едно списание и каза "И освен това аз имам повече гердани от теб"... Е, тогава се обадих пак и им казах: "А ти знаеш ли колко аз имам!?" Като се правех на малко дете и аз, без да се държа заплашително. Просто поех тяхната глупава игра. Едната майка стана от пейката и дойде до нас,  застана близо до едната люлка и уж да слуша какво си говорим, но тя имаше и по-малко дете и то я занимаваше също. Сега пък другото детенце на люлката й каза: "Ти си на 3 г. (на Ели) и затова не си ни приятелка, ние сме по-големи!"...Ели пак се защитава "На 4г и половина и 1 месец съм!" И аз пак се намесих и им каза "Като сте по-големи, трябва да сте и по-умни".
Е, тогава каква настана...

Едната майка ми се вика "Не си общувайте с децата!" А другата, от пейката ми се развика "Няма нужда да седите да хипнотизирате децата! Какво стърчите да им висите на главите там, те ей сега седнаха. И какво им говорите "вие сте много умни"!" Опитах се да й обясня какво се е случило, за да я успокоя, че нищо лошо не правя, а напротив защитавам си детето, защото те говореха лоши неща. Обаче тя изобщо не чуваше какво й говоря, а ми се накара и навика все едно съм някаква престъпничка.
Вдигна ми се адреналина ви казвам. Разтреперах се като малко дете. Представям си, ако не бях там и детето ми слуша такива простотии от други деца по цял ден в градината, какво темерудче или идиотче би станало.
След малко Ели успя да се качи на люлката и се полюля точно 3 мин, след което стана, попързаля се и отиде при същото онова момиченце, което й беше казало, че е на 3г. директно, така че майките настръхнаха, а тя най-безцеремонно й каза: "Ето, люлката вече е свободна, иди да се люляш...оооо, едно момченце вече седна....е, жалко, защо не отиде веднага...."
 Та, така..., заради ей такива агресивни деца и хора не ща да се връщаме в Родината...

шамЕнет, мила, обърни им гръб и забрави за тях, че дори си ги виждала някога. Такива хора, наричайки се "маики" не заслужават да им се впрягаш и тормозиш. Както сама си видяла и чула "крушата не пада по-далече от дървото" - каквато майката, такова и детето. Но съм сигурна, че с това си поведение, не само майката страда от пренебрежението на околните, но за жалост един ден и детенцето й ще бъде отхвърлено заради това си възпитание:(
Жалко, но факт!
Не рядко съм ставала свидетел на родителски страх от детето им. Не смеят нищо да му кажат, да му направят забележка, че ние сме напълно непознати за него и трябва да се държи добре и учтиво, защото един ден ще порасне и това му държане ще му отваря вратите навсякъде, но уви...
Ставала съм свидетел на разваляне на приятелство между две майки само защото едното дете нагруби и се държеше отвратително с другото, но майката на "лошото" дете беше готова с зъби и нокти да го защитава, че е в правото си да обижда и хули...
Е да, има и такива хора, просто начина им на живот е да са мрачни, злобни, подтиснати и винаги друг да е виновен за техните проблеми, най-жалкото е че децата всичко попиват и дори сега докато пиша ме обзема страх, какво ли ще е бъдещото ни поколение......



Много стана дълго, но и аз исках да си го кажа;)

Ето ме....смятайте колко свободно време имам...
Честичко чета, но нямам време да пиша.
Алекс от септември е на предучилищна, т.е. 2012 ще е първокласник.
Опитах се да вкарам връзка, за жалост не открих никаква вратичка, хич не ми се иска да ходи на училище толкова рано. 
С магарешкия му инат не мога да се справя, изтървах юздите, не ме слуша изобщо, добре, че е баща му.
Има два счупени зъба, няколко шева на тиквата, безброй белези.
Той е дивак, който мога да обуздая само ако подходя мноооого хитро.
Та и за това е винаги зает с нещо.
Почти всеки ден е на плаж, научи се да плува сам.
Събира съседските деца да копаят, поливат и ремонтират.
До нас има спортен център, там с приятелите си играе, кара колело, пребиват се, карат се, после се целуват и обясняват в любов. 
Водя го на кино, театър, детски центрове....абе де що има, ние сме там. 
В края на деня е като прегазен от валяк. 
Пие мляко от шише, нощния памперс пожела сам да го махне ( това чаках и аз толкова време).
Беше малко трудно само първите 2-3 дни, от тогава инциденти няма.
Крачетата му се зле, няма свод.
Стелките не помагат, ходенето по камъни не помага, редовно е бос, винаги внимавам при избора на обувки. 
Помните, че се борим с алергии....е още си носи екземите и алергичния ринит. 
С влагата и целогодишните цъфтежи тук не знам дали някога ще има някакво подобрение.
esy, честито!   
Ама на колко то вас трябва да честитя....почти всички си направихте по още едно дете....да са ви живи и здрави! 

Малее, Шрю, опасна работа, зави ми се свят само докато те четях. Все пак, влизай от време на време да споделиш как сте, домъчняла си ми.

Диди,  права си, просто много се впечатлих и исках да ви разкажа. 

Ние за сводоветне не сме ходили да я гледат, но май има малко проблем, та ще я заведа до края на август. От три дни не слагам памперс, засега беше мокра само първия ден, да видим пу пу пу....

Шрю ... аз си мислех че сме бесни ама ние сме били ангелчета ... по-често да се включваш 
За училището и ние сме от догодина - по тукашните стандарти дребния ще тръгне много късно ама аз се радвам щото и на мен ми се струва че му е рано.

шемет, утеха ли търсиш, май и твоята не е лесна. 
Мисля, че това е съдбата на повечето момчешки майки. 
От време на време ( явно недостатъчно) го наказвам ( прибирам лаптопа, любима играчка).
Укротявам звяра за известно време, но при първата целувка или мила дума от моя страна, се започва наново.
Това се случва само при мен,с баща си е ангелче.
А даскалиците в градината много го обичаха, бил добър, дисциплиниран, концентриран....абе само на моята глава се е качил.
Детето не е просто, разбрало е, че му играя по свирката.

Shrew, наминавай по-честичко!
Аз съм и момчешка майка и съм наясно за какво говорите. Въпреки че моята девойка е като за момченце. Вчера отново се наложи да разтървавам баткото, който се сби с друго дете за пореден път. Двамата просто си имат непоносимост един към друг и редовно си спретват битки.
За неделя, последно преди обяд влизах да проверявам, но останах с впечатлението, че срещата ще пропадне. Нещо не ми прозвуча като твърда уговорка. Иначе щеше да ми бъде приятно да се видим.

Здравейте и от мен. И аз не съм от пишещите в последно време.  Като ви чета и си викам, че ни е трудно с езика, но поне агресията тук е много овладяна. Въобще дк деца са спокойни до инфантилност. Ние имаме само позитиви от новия квартал и градина. Хората са много дружелюбни, на градината от 1 ден зацари любов от 1 поглед. Няма рев като го водим, а като го вземаме-не иска да си ходи! Отприщи се с езика страшно *и прокълнатата телевизия има пръст в това добро дело, затова аз съм ЗА за момента*. И тук, о, чудо, учителките купуват сладолед, ако денят е адски горещ и се разрешава торта за РД в градината! Направо сме в рая!
Иначе детенце стана много разбрано, единственият ни проблем е възрастта-не можем да отидем навсякъде, нито да стоим до късно на гости и носим вода и чифт дрехи с нас, ако това въобще е проблем. Пу-пу, дано като се пубертяса не стане металист или пънкар, че един ми стига. Не че и той е лош, пропуснахме всички тийн гадости, от които се оплакват други, но все пак ми е непиятно да изглежда така.
Та това е от нас за сега. Като стартираме пропекта с бг у-ще, ще пиша пак.

Венета е висока 99 см. Има ли други такива мъници? Всичките наборчета от градината са по-високи, някои дори доста по-високи. Вярно, че само тя е през декември, но все пак... Преди малко в асансьора в работата пътувах с един татко и неговата кукла - оказа се, че е един ден по-голяма от Венета - видя ми се по-висока, естествено. Таткото каза, че е 106 см.

Betty, не се тревожи, в пубертета ще дръпне изведнъж И аз в първи клас по снимките съм най-дребна и ниска, почти с една глава под другите, но сега съм 170см;) То зависи дали и вие с мъжа сте височки де;) или някой от родата:)
Ели в момента е 105см и 16,5кг, а Коко 98см и 13кг, нооо ми се струва, че скоро може мерките да се обърнат в полза на мъжа;)

шамЕнет такива патки ги слагай в игнора аз като забележа такива по площадките и гледам да страним и от тях и от децата им, щото аз ако бях в твоята ситуация щях такива майни да им тегля и на четирите, че ще им пари на ушите дълго време  та затова страня - изкарват ми нервите

shrew  аз като гледам и моето магаре малкото натам отива 

iv4ok радвам се че сте по-добре, дано все така ви върви и занапред 

Бети Лора беше доста дребна до скоро, на 4г беше 100см (стигаше ми точно то кокала на таза) сега забелязах че вече ми стига малко над кръста не съм я мерила но едно 10см дръпна за 6м и всичко и умаля изведнъж при нас Калоян върви дребничък за сега - последно нямаше 90см, но Найден ме успокоява, че той е дръпнал в 4 клас и е започнал да стърчи с 1 глава над другите  Лора и на кг е зле - 15кг седи от сума време, ребрата и гръбнака и се четат Калоян я настига вече - 14кг е