Консултация с Логопед

Аз не съм специалист, но това, което казвате, ми звучи близко. При нас проблема беше, че момченцето не можеше да осъзнае смисъла на комуникацията, а и защо ли да комуникира? Беше (и до някаква степен още е) много твърдоглав и обича да си върши нещата сам. Като му трябваше нещо, не се обръщаше за помощ, а просто се покатерваше да си го вземе - от стола на масата, от масата на шкафа, и т.н. Като го смъквах, ставаше още по-непоносимо - хвърля тежки предмети, крещи, бие си главата в пода. Начина му на учене е чрез пипане - що техника потроши ... До две годинки и половина не беше казал смислена дума, или поне сричка от дума. Аз бях и бременна с второ дете тогава, едва издържах. Добре, че педиатъра ме свърза с тази програма Early Intervention, при която веднъж седмично у дома идваше за по един час терапевтка да си играе с него, а да учи и мене какво да правя. Родителското участие и прилагане на видяното беше, разбира се, ежедневно задължение. Понеже той не говореше, се използваха на първо време знаци, за да усети смисъла на комуникацията и да си иска помощ от мене. Няколкото знаци с ръце, които ние използвахме, бяха за думите "отвори" (например кутия с играчки), "още", и "помощ". Винаги, разбира се, изговаряхме и думите. В момента обаче, в който се опита да изговаря думи (на ниво трудно разбираеми срички), престанахме със знаците. Но знаците му помогнаха да развие някои комуникативни умения, за което съм благодарна. Например когато иска играчка от някое дете и все още не е готов да се изрази вербално, да протегне ръчички и да си разтвори дланите, а не направо да дърпа играчката. Другото нещо, което установи терапевтката е, че при моето дете е хубаво да се включва тялото при усвояването на говора, и като минахме към фрази (напр. I want) му повдигаше 2 пъти ръчичката в такт с изговарянето на фразата. Понякога, като го караше да говори, също му докосваше устичката с пръст, за да го подсети да си използва думичките. После на 3 годинки тръгна на специална детска градина, където имаше уроци 3 пъти седмично с логопед, а от посещенията ми в час и от споделеното от него разбрах, че изобщо не се притесняват и направо си ги учат на езика на знаците. Там през последния срок учителката настоя да му приложат и occupational therapy, просто за да му дадат всичко, което може да му даде програмата. Като стана на 5 годинки и го тестваха за готовност за предучилищна, резултатите му бяха над средните за възрастта. Така че от наесен сме на редовна предучилищна, макар че може би пак ще се наложи допълнителна езикова работа на ниво граматика, разказване на истории, и т.н. Не мога да преценя кое е имало смисъл, кое - не. Но като цяло се чувствам добре, че потърсих и имах съдействието на специалисти. И изобщо, че слушах инстинкта си.

С удоволствие, макар че едва ли ще е изчерпателно. Early Intervention е федерално спонсорирана програма, и поне когато ние се възползвахме, нищо не се плащаше. Имаше идея да се въвеждат някакви такси според семейните доходи, обаче. Не знам какво е станало. Освен това има различия в законите според това кой щат е.
Примерни сайтове с основна информация:
http://www.kidsource.com/NICHCY/infantpub.html
http://www.njeis.org/familylink/
За occupational therapy намерих саита на асоциацията, http://www.aota.org/, като основен линк.
Самата аз не съм много наясно как работят, защото при нас не беше приоритет. Терапистката дори беше казала, че моето дете няма нужда от нея, но учителката в детската градина искаше да се презастрахова и да го подготви добре за тестовете.
Надявам се, че това е от полза.
Поздрави,
б.