Консултация с Логопед

Веднага отговарям-заниманията засега са проведени два пъти .Аз естествено искам да говоря с логопедката,но в момента малкия е с температура,а таткато ни е в командировка и един съсед води и прибира каката.Та за това нямам физическа възможност да стигна до градината и се налага да добивам впечатления само въз основа на това което ми казва детето.а това с памучето ми се видя доса несериозно.Да,тя наистина не казва правилно "р",но ние и двамата с баща й го казваме "по френски".Досега не мислех че това е проблем.

Еlfina, nnnnina, благодаря ви за бързите отговори. За съжаление последните няколко дни нямах възможност да пиша...
nnnnina, действително Зоя доста дълго време използва биберон-залъгалка, само за сън, но все пак това продължи до преди няколко месеца, т.е. до около 1 1/2 год. С твърдата храна също закъсняхме, защото зъбите изникнаха много късно. Сега почти сме наваксали, но все още ги няма долните кучешки зъби...
И сега, като я наблюдавам (т.е. слушам  ) по-внимателно, забелязвам, че същия проблем се очертава със звук като "г", например, опитва се да го замества с "д"....
Дано не се окаже сериозен проблем наистина...

Дъщеря ми е на година и 4 месеца и е диагностицирана със синдром на Даун. Започна да гука на около 3 месеца (4-5 дни след като й показахме как), като малко след това започна да съставя някакви умопомрачителни думи като например "конгонго" (как да не я запомни човек? ) Започна да "мамама" на около 6 месеца и дълго време това беше основната й дума. После се добави и "бабаба" (на 8-9 месеца), и "татата" - може би на 11 месеца. Междувременно забрави всички думи с "к" и от звуковите й импровизации изчезнаха "г" и "к". Може и ние да имаме вина, защото най-много се радвахме и реагирахме на "истинските" думички: мама, тата, баба.

Сега казва още: папа (за ядене и за пате), тау-тау (за чао-чао) и др. подобни, но всички думи се въртят около гласната "а" и тези няколко букви: м, б, т. От няколко седмици насам включи и думата "бебе" в репертоара си.

От 2-3 дни съм се амбицирала да я накарам да каже "пате" (защото има подходящата плюшена играчка, с която много си играе), а и звуците са й познати. Гледа ме внимателно, но не казва думата засега... Предполагам, че трябва да продължа да й я повтарям, за да се опита да я каже... Пък и ще й бъде първата дума с толкова много различни звуци...

Какво освен това да направя, та да се завърнат онези звуци: "г", "к" в речника й, а и да се увеличат звуковите й импровизации?

Здравей Мария,
сигурно вече знаеш, че при децата със синдрома на Даун, проговарянето и другите функции на артикулаторните органи са по-специфично затруднени. Това се обуславя и от различните пропорции и другите особености на говорния апарат.
Доколкото разбирам, дъщеря ти вече е изместила артикулацията в по-предни позиции, но все още казва думи и срички с редуващи се еднакви съгласни и гласни. Това, което се очаква, е да започне да съчетава различни по акустично звучене гласни с еднакви съгласни (маме, ма-ми, ма-мо...ба-бе ит.н.), както и различни по учленение съгласни с еднакви гласни звукове - (пр. та-ба, ба-та, ма-ба ) и други всякакви вариации. По този начин ще усети динамиката от смяната на позицията на езика и устните си и ще продължи да експериментира. Може първо да я подпомагаш да казва "па-па-па" и после "та-та-та", после "те-те-те" и в един момент ще се опита да ги съчетае и в "па-те", след като подходящо и настоятелно й ги показваш и повтаряш.
Ти можеш да я стимулираш като й фиксираш вниманието върху устните си, за да може тя да проследява движението им,
да я караш да ги докосва, за да усети силата, с която се движат,
да й слагаш ръчичката или главичката на гърлото си, за да усети вибрациите на звуковете (напр. за "к" и "г")
да й слагаш ръчичките на бузите си и да произнасяш звуци като "б", "а", "и", "у", и др., за да усеща издуването и хлътването им...
да й показваш движенията на езика - като си играете по този начин, тя ще поиска да те имитира
По този начин ще онагледиш движенията на артикулаторните органи и ще фиксираш вниманието й в тази област.
Добре е играчките и картинките да ги слагаш близо до устата си, за да ги свързва с това, което чува. Използвай ситуациите на игра, за да подпомагаш зрителния ви контакт и взаимното внимание. Така ще създадеш и ситуации на диалогова игра, а когато им е приятно едно нещо, децата искат то да се повтаря.
За звуците "к" и "г" има специални упражнения и позиции, които могат да се правят, но е много трудно да се обясни без да се покаже, защото трябва да се бръкне в устата на детето. Това може и ти да направиш, но е хубаво да ти се покаже първо на теб самата, за да може да го приложиш и на детенце.
Току-виж докато си пишем тя казала и нещо още по-трудно...

Здравейте,
Преди да попитам за моите притеснения прочетох цялата тема. Има подобни на нашия случай, но не мога да се въздържа да не попитам отново.

Дъщеря ми е на 2 години. Нормална бременност, нормално раждане, нормално хранене. Мама каза на 6м., баба на 7, тати на 11. След това проходи и цялото и внимание изглежда се насочи към това. Казваше думи като кака, деде, папа, ама когато тя си поиска. Едва преди около 2 месеца започна да ги използва по предназначение. Започна да казва (от около месец) мамо, бабо, определено обръщайки се към нас. Дори и "бабо дай", или "мама дойде" - ама само като има "голям" проблем След дълго повтаряне от моя страна започна да казва ейа (ела), дори един ден, ядосвайки се, че не може да достигне една играчка и извика-ейа.
Това, което ме притеснява обаче, е че по цял ден си бърбори на неин език, в който много използва "еш", "неш", "иш". От известно време я засичам, че се опитва да ми обясни нещо, и понеже нищо не разбирам започва да крещи, да се ядосва. Не знам как да и помогна. Не иска да повтаря, определено. Много обича книжки, по цял ден "четем" - разглеждаме, показваме, познава повечето предмети, животни, показва си всички части на тялото, че и на куклите ги показва и то без да питам.  Но не иска да ги повтаря, или по-скоро не може ( то това май най-много ме притеснява). Гледа ме, усмихва се и продължава с нейното еш и неш. Команди изпълнява, определено разбира почти всичко, което й се говори.
Още ползваме бибата, от 1 г. само за заспиване, след което сама си я изплюва. Освен това зъбите ни излезнаха доста късно - на 1.3г. първия. За сега имаме 10 - два отдолу, 4 отгоре и 4 кътници - не знам това може ли да и пречи при говоренето.
От известно време си мисля да я заведа на логопед, но не знам дали да не изчакам още. Дали на тази възраст би могъл да и бъде полезен? Можете ли да ме насочите към такъв? Мога ли аз да правя нещо за да й помогна?

Забравих да спомена, че на 1.4 г. направи фебрилен гърч. Правихме ЕЕГ след това, но всичко си беше нормално.

Томова, много благодаря за подробния отговор! Като се замисля, тя отдавна казва "бама", но аз все я поправях да казва или "мама", или "баба", а май не е трябвало...

Тази сутрин пробвахме по описаните от теб начини  В резултат патето беше назовано няколко пъти "тете", пералнята (най-любимият и занимателен домакински уред за нея) - "пепе". Освен това днес за първи път каза "дай" (патето) и 2-3 пъти "ето" (за бебето в огледалото, което тя много обича и всеки път го целува), но повече не ги повтори по-късно през деня. Баба й се кълне, че освен това казвала и "айде", но явно думата засега не е в активния й речник.

Освен това много обича да "бррррррр"ъмчи, както и да казва нещо като "леролеро" с леко изплезен език, който се движи наляво-надясно. Тези дни й показах как се казва "леля" и тя докара едно "лелолело" по гореописания начин с леко изплезен език.

Утре продължаваме... 

Въртят ми се много въпроси, които обаче насочват към по-задълбочена и специализирана диагностика. Трудно ще стане само с писане.
На първо време - не я карай да повтаря, а по-скоро й давай примери за имитация и не я притискай веднага да го направи. Дай й време да опита сама, без да я караш насила, но нека да са много опростени и лесни неща, за да придобие опит в имитирането и самочувствие, че успява да се справи с нещата. Постепенно усложнявай примерите - от облизване на устни и вадене и прибиране на езика - до произнасяне на гласни, съгласни, лесни срички т.н., докато я увлечеш в по-сложна игра. Наблюдавай движенията й и дали ги изпълнява като теб и дали има неща, които не може да прави.
Как точно изразява гнева си? Опитва ли да удря теб, играчка или себе си?
Когато се опитва да ти обясно нещо, не я гледай неразбиращо и не й поднасяй много неща едно след друго, за да отгатнеш какво иска, а по-скоро се прави, че разговаряш с нея и потвърждавай или отхвърляй своите (един вид нейните) предполагаеми запитвания или обяснения: пр. "А, ти искаш ....., да? Не, не си искала това...., явно ми посочваш...! Това ли се случи? Да? Така ли? Кажи ми пак? " С две думи - вместо предмети или действия, ти й отговаряй словесно, както би говорила с голям човек. От друга страна, информацията, която й поднасяш, трябва да е разбираема за нея (не си говорете за възрастните, а за бебешки неща, но с взаимното внимание на възрастен разговор) - тя сама ще покаже колко те разбира.
За това от каква възраст може да се работи с логопед има много варианти. Аз, нннина, други мои колеги, работим с малки деца и бебета, но това не е общовъзприетото "логопедично занятие" и ранното въздействие се подчинява на други критерии и методи.
Ще оставя на нннина да ти препоръчва колеги, аз не съм по рекламата, но не нито късно, нито прибързано за една консултация.

Здравей Мимски,
само за да си допълня картината - тя опитва ли се а ти обяснява разни неща със жестове - нейни си или да ти показва какво иска
и още как се държи с други деца?

Здравейте отново и благодаря за бързите отговори 

Аз определено до момента не съм я притискала да повтаря след мен. Просто ми прави впечатление и ме притеснява. Виж с плезенето на езика и облизването на устните ( и всякаквите подобни "муцунки") се справя прекрасно. Прави го точно както и аз. Не съм опитвала да пробвам само с гласни, съгласни, срички. И това е първото, което ще пробвам довечера
Точно във връзка със самочувствието и се притеснявам, когато се ядосва, че не може да ми обясни каквото иска. Само забързва, крещи силно на нейния си език  и само по интонацията и усещам, че се ядосва. Определено няма агресия, поне засега. Да, показва ми със жестове, показва ми какво иска като го сочи, ако не разбирам-ме хваща за ръката и ме води, показва пак- и това е от много време. Но не може да го изрази гласно, което до момента притесняваше само мен. Иска ми се да избегна нейното притеснение...
С останалите дечица се държи добре. Въпреки, че е много палава и подвижна, не е агресивна. Има си едно приятелче от входа, с което ходят заедно на разходка, като излизаме-тя ме води към тяхната врата задължително - да го вземем и него. Държат се за ръчичка, играят си заедно. Но хлапето си говори (с 2 месеца е по-голямо), а тя определено е доста по-назад. С други деца също си играе, но определено тя си ги избира. Далеч не с всички се занимава, но пък който си хареса-голяма игра пада.
Забелязвам напоследък, че все пак в нейния си език навлизат и "нормални" думи, но са толкова малко... Тъй като майка ми я гледа в момента през деня - тя твърди, че казва много думички, но когато си поиска. И може да мине много време преди да я повтори. Не мога да преценя забравя ли я, или не иска да я каже.
Водихме я на море, там покрай играчките като си говорехме, я карах да казва "лопатка", и всеки път тя с усмивка ми казваше "пати". Това е единствената май думичка, която повтряше, и то с удоволствие, след мен. След това, около 2-3 седмици беше с баба си в провинцията. И когато един ден я помолих пак да каже лопатка, тя си замълча. Та не знам забравя ли ги и проблем ли е това.
Сега на мода е думичката "икам" (искам), и много ясно дава да се разбере какво "ика". Но когато иска да обясни нещо по-сложно, тогава се затруднява и започва да се ядосва.
Аз съм проговорила много рано, за баща й не знам точно кога, че свекърва ми не си спомня, но казва "ми нормално си проговори". Та едва ли е наследственост...
Може би и аз не й говоря достатъчно "описателно" и трябва да започна. Ще пробвам като начало със звукове и срички, да видим какъв ще е резултата.
Но като четох тук колко видове разстройства на речта има и...започнах да търся симптоми. Дали вие откривате признаците на нещо такова?
Знам, че е много трудно да се определи без да имате контакт с детето. Но ще съм ви благодарна за всеки съвет, който можете да ми дадете.

И още нещо - тя не ходи на ясла, има кой да я гледа и мислех от догодина да я пускам направо на детска градина. Чудя се обаче, дали би и било от полза да я запиша все пак - па макар и до обяд само. Дали би и било от полза за говоренето? И не само... Съседчето ни тръгна на ясла и не знам с кой ще си играе и ще се разхожда сега

В този случай наистина ще е трудно да се даддат адекватни напътствия само с интернет консултация.Миммски детето ти не чак толкова малко ,че да не може да се провежда терапия с него ,ако има нужда от такава, разбира се.
Определено трябва да направите консултация"на живо "  с логопед ,за да може да се определи курс на терапия.
Докато направите това можете да опитвате със назоваване на имената на предмети и нарисувано на картини, с играчки и тн.Говорете колкото може повече на детето си-вербализирайте дори ежедневните си дейности, като се опитвате да не ползвате бебешки речник и запазвате нормална интонация при изговора.
Пожелавам ви успех и направете консултация максимално скоро

Здрасти Момски, така ми "намирисва" не нещо не много просто и дано не съм права, но описаното съвпада със симптомите на вербалната диспраксия. Диагноза по интернет обаче не се поставя, така че моля без паника. на всяка цена трябва да секонсултираш с логопед. На този етап и на тази възраст се обучава майката какво точно да прави детето и логопедът работи само игрово, за създаване на контакт. Но без да ти се покажа не може да се обясни. Така, че първо на консултация и после на ясла

А линк към нещо, описващо този проблем (вербалната диспраксия) можеш ли да ми дадеш?

http://www-unix.oit.umass.edu/~velleman/cas.html
само този, но това не е всичко