Книга, която не можах да дочета!!! - 2

нели марч, ако ти допадат разакази тил Йовков и Талевия самуил мога горещо да ти препоръчам "Аве Цезар" от поредицата тангра танакра. Вярно че 34 лева са си малко скъпичко, а "Аве Цезар" не може да се сравнява със "Щитове каменни" (Самуил) по достоверност но...романчето за Тервел е хубаво, а ако навремето си чела "Дъга" и приключенията на "Елемаг - войнът на Хан Теревел - сега ще намериш много от описаните събития допълнени." Авторът е същият.

Ще намериш книги от тази поредица в книжарницата на БАН -срещу парламента или в книжарницата под Университета срещу Метрото. разбира се може да поръчаш и по интернет.

А, много ти благодаря, че се обади. 
Откога търся някой фен, за да го попитам какво толкова му харесва в романа? Сериозно питам.
Аз част от причините да се потреса и да зарежа книгата ги изложих. Да, има хляб в тази история, авторката може да пише, стига да се избави от склонността да се олива и да развие усета кога да спре с досадните и повтарящи се описания и кога да остави героите си да действат. Защото романът в този му вид повече прилича на сценарий за куклен театър. Говори, говори един разказвач, от време на време някоя кукла помръдне и проговори, после пак разказвачът се унесе, пак друга кукла помръдне, колкото да събуди зрителя от дрямката... Огромно противоречие между образите, които описва толкова напоително авторката, и действията им - често се стига до абсурди. "Умният" и с "дар слово" Дичо, който само мълчи, мучи и се фръцка на тоя и оня. "Оправната" Ивана, която подгъзва на мързеливата си снаха. Да бе, да.
Но това както и да е. Най-непростимото, според мен, е нейното тотално непознаване на живота на българското село и грубото смесване на епохите. В средата на 20 век в българското село не се шматкат с двуколки, ами се формират ТКЗС-тата, вилнеят партийни секретари, разкулачват селата и т.н. За бита на хората на село да не говорим - явно авторката е виждала село само през прозореца на някой селски хотел, ако изобщо е стъпвала там. Ами, не е честно да се пише за неща, които човек не познава. Не е честно към читателя. Да беше си писала романа за някоя градска фамилия, по щеше да се получи нещо. Ама къде се хвърля в непознати води? Поне да беше изчела класиците на българското село внимателно и с разбиране, пак щеше да придобие някаква по-реална картина за селския труд и живота на хората. Даже и днес, в 21 век, животът на една чиновничка на село се различава тотално от живота на чиновничката в града. Защото денят на селянката не е зает само с шетане и готвене, но има и животни за обгрижване, двор за прекопаване, на нивите също работи наравно с мъжете, водата не тече от чешмата, а се мъкне на ръце от другия край на селото и т.н. Затова и главният критерий на хората, по който са подбирали бъдещите си съпрузи, е бил трудолюбието, а не толкова физическата красота. Затова дразни този нарцисизъм на героите, както и прехласването на авторката по физическата им красота, на фона на драстичното пренебрегване на душевните черти, характерите и действията им.
Може още куп кусури да се намерят, но спирам, че стана прекалено дълго и досадно. Извинявам се на феновете на тази авторка, но не мога да пропусна грубите ѝ грешки, които ме обиждат като читател. Защото да подценяваш и заблуждаваш читателите си е обида, поне за мен.
А реално погледнато, ако беше случила на редактор или искрен приятел, който да ѝ покаже слабите места и да я накара да ги преработи, да си направи проучванията, преди да седне да пише (защото добрите автори правят проучвания и то какви!*), наистина можеше да се получи едно доста приятно четиво. Въпреки силното влияние на Талев и другите класици. Но в този му вид за мен романът е тегав, лъжовен и... разочароващ, да ме прощават феновете на авторката.
Но пък и аз не съм фен на розовите романи тип поредица "Арлекин". Така че тук определено се разминаваме.

* Относно проучванията - давам малък пример с Артър Хейли:


Ето, за това говоря. Когато се прескочи този етап, се получава това, което е "Нестинарка". Другата книга не мисля да си я причинявам, ще ме прощавате.

 

 Харесах книгата на емоционално ниво, хареса ми и толкоз. Не разнищвам до детайли, не съм търсила грешки, не ми пречеха описанията. Не знам, просто ми хареса и я четох като приказка. Аз и така съм си записала в тетрадката - Приказна книга. Дори ако я намеря, мисля пак да я прочета, дано тогава да вникна по-подробно и детайлно и белким открия грешките, които посочвате. Но всеки чете с различни очи, различните мнения не ме дразнят.

 А за Хейли няма какво да говорим. Той е един път. Това в скрития текст съм го чела, тази година четох няколко негови книги, препрочетох една също. Като него едва ли има втори, повече проучва, отколкото пише. И накрая му се получава.

 Джон Сняг, благодаря! 

Добре е човек да пише за неща, които познава. А ако не ги познава, да проучи внимателно, за да не се излага.
Една гола любовна история книга не прави. Е, прави, ама... Става роман-пързалка.
В СО има по-добри такива. 

Устоите на Земята
 не помня дали в началото, но имаше момент,  в който забежките му по архитектурните описания на храмовете ми опънаха нервите. Кен Фолет казва , че е направил изключително задълбочено проучване в тази област, но защо е решил да го сподели, за мен е загадка.

Иначе стилът не е лош, действието/интригата  е доста добро. Но като всеки голям (в смисъл по обем  ) роман има период на навлизане и той рядко е до пета стр.
Не споря, както изобщо и за други книги, споменати  в тази тема, а давам мнение за някой, който още не я е чел.

Оставих "Ева Луна" на Алиенде. Съдейки по заглавието очаквах да е малко лигава, а тя се оказа и скучна.
"Устоите на Земята" наистина на моменти е доста обстоятелствена, но като цяло е доста интригуващо и увлекателно четиво.

Възхитена съм от анализа!!! Не съм чела точно тази книга, но уважавам хора, които могат да обосноват мнението си за литература толкова обстоятелствено!!! Книгите са удоволствие не само, когато ги "ползваме от скука", а когато търсим и ценим богатството, което по презумпция трябва да носят.   

Благодаря, но това излияние беше резултат на дълбокото ми разочарование.
Не съм свикнала на такова несериозно отношение от страна на автор към неговите читатели и може би затова реагирах толкова рязко. Извинявам се още веднъж на феновете на книгата (на авторката ѝ - не). Но подобно подценяване на читателя за мен е огромна обида. Поне за читателите, които търсят в книгите нещо повече от "какво ли ще стане накрая" и "дали Х ще изчука Y", четейки по диагонал само пряката реч и прескачайки досадните описания.
Литературата е изкуство. И като такова трябва да носи естетическа наслада, която изисква известно количество пот и старание от страна на автора.
Иначе се получава типичната пързалка в СО, само че на хартия.
Бляк!

Четох ги преди около 15 години + Вероника решава да умре. След това нищо. Подминавам го.

Не можах да дочета "Яж, моли се и обичай".
Скучновата, не ми донесе никакъв емоционален заряд.


И аз. А бях купила и " Приказки на Ева Луна". Нея пък изобщо не я почнах. Нямам и намерение. А трилогията на Алиенде толкова ми хареса. Подлъгах се по нея.

оставих две по средата, не защото не ми харесаха, а защото много бавно ги четях и с времето интересът ми се променяше към други теми ("Бог пътува винаги инкогнито" и "Възвишение"). Ще ги дочета като пак ми дойде музата за тях.
Алиенде не съм оставяла (Къщата на духовете", "Ева Луна"), имам една "За любовта и сянката", нова, ще видим дали ще й "провърви"

ЗдравейтеЧ
Попринцип не обичам да оставям недочетени книги. Колкото и да са ми скучни, ги прочитам (с мъка, но все пак ги прочитам). Две книги, обаче много ми се опънака. Водят се нещо като чиклит. Едната е от авторката на "Секса и града" - прочетох я някъде до средата и просто я оставих. Никакво действие, нищо интересно няма в нея.
Другата е - същото като предната. Пак  прочетох до средата и не издържах.

"Дон Кихот - Сервантес" е последната, която не дочетох.Първата беше "Алиса в страната на чудесата" - два пъти пробвах - на 10 стр. спирах.

От както се присъединих към темета за недочетените книги,срещнах често"ЛЮБОВ'' на Елиф Шафак и ми стана интересно да я почна и да видя дали ще ми е интересна...не беше!!Обаче я измъчих.

"Цената на златото" от Генчо Стоев. Интересна като сюжет, но начинът на писане на писателя е някакси муден, бавен, монотонен.

"50 нюанса сиво" - освен, че се хилех като ненормална на секс-сцените и колегите ме гледаха като че са ми пораснали антенки на главата (четох я тайно на компа в офиса).

"Името на розата" има с мен три неуспешни опита за прочит...През около 5 години се опитвам, но това просто не е моята книга.

И като прочетох в предните постове как нямало тема за книга, за която съжаляваме, че сме прочели, отивам да пусна такава тема.