Събирам забравени спомени 2

  • 42 806
  • 747
# 420
   Днес ходих до майка ми и се сетих, за чашките за кафе и чинийките за сладко на баба! Оказа се,че майка ми ги пази, единични бройки, но ме върнаха в детството!

     Чашка за кафе!

     Солничка!

     Чинийки за сладко!
  

    На снимките изглеждат големи, но всъщност са миниатурни! За сравнение сегашната ми чаша за кафе до предишната!

  http://media.snimka.bg/8063/022381942.jpg?r=0

  
Виж целия пост
# 421
ни в клин ни в ръкав  Hug но я чух, а няма с кого да си поплача

http://vbox7.com/play:fea97316#commentTop
  Еее, аз си плача на всеки празник с тази песен, и сина и дъщерята поздравявам с нея. Сина ми вика, майко защо ни разстройваш така, защо ни правиш такива намеци! Тя е и в подписа ми!
Виж целия пост
# 422

 Hug сладур си ми ти

Задуха вятър и ме затвори в къщи. Поразрових саксиите и ме лъхна дъх на пръст и пролет.  Blush И зеленчуци засях в сандъчето Blush а докато сеех семенцата си спомних как "помагах" на баба   Laughing тя, милата, нищо не виждаше вече, но все към ръцете ми гледаше и повтаряше "по-редичко ги сей. по-редичко".
питах я като не вижда откъде знае че са на гъсто, а тя каза: "Вие младите сте нетърпеливи. хвърляте ги надве-натри и айде"
 Blush и сега са на гъсто, значи ....  Whistling
Виж целия пост
# 423
    Уф, при мен не виреят цветя, но в двора къщата имаше всякакви, като започнеха да цъфтят пролетта с кокичетата, нарцисите,лалетата,момините сълзи, та до божурите и гергините,които носехме първия учебен ден! Всякакви видове и цветове рози имаше, отвън къща не се виждаше, само рози, по портата, по оградата...Всякакви видове и цветове и се застъпваха, едно прецъфти, друго започва...И плодни дръвчета имаше всякакви, още помня вкуса на черешата, прасковата, крушата, дюлята.Още помня аромата на двата вида люляк. Даже на стълбите в къщата имаше една огромна каца с лимонено дръвче, как миришеше като цъфтеше, и как се надпреварвахме със сестра ми ,като ни пратеше баба да и откъснем лимон  newsm45.Отдавна няма, ни къща, ни двор, ни цветя и дръвчета, само един дъълъг и висок блок.
Виж целия пост
# 424
Нашата къща беше детската любов на майка ми. Имаше приятелка, която живееше наблизо и като и ходела на гости все въздишала  по къщата с разкошните прозорци. Прозорците бяха издадени напред към улицата и между двете крила се получаваше нещо като голям трапец, в който майка ми си нареждаше цветята, а в детската аз бях застлала трапеца с одеало и вечно седях там с книжката. Голяма, богаташка къща! Така се случило, че когато търсели чрез приятели заменка за апартамента, в който живеехме с дядо ми по бащина линия и втората му съпруга, се оказало, че собственика на къщата е склонен да я замени с доплащане. Наследихме я заедно с една своенравна котка, която той все прибираше, а тя все му бягаше и току се завърташе в двора. А какъв двор! С широка сянка от сладката джанка (  Grinning ) и обрамчен с чемшир. Изселиха ни насила в първата смутна година след демокрацията, само ние не бяхме подписали за строеж, така че за да ни принудят ни спряха тока и водата. Когато взеха да събарят околните къщи се наложи да се изнесем. Още и още, вече 20 години след това като застана на отсрещната страна на улицата виждам къде завиват липите и сякаш за секунда виждам нашата къща. Когато я бутнаха, със сестра ми отидохме и си взехме по камъче за спомен. Аз още пазя моето.  Sad
Виж целия пост
# 425
Я, и тука имало градинари! Hug, Goody. За който се вълнува, ей тука си бъбрим:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=542713.690;topicseen
Пишат и Вълкът, и Дедо, Веселчето, и vili_66, и други много мили хора има, и гледаме да не са спомен китните дворове. Поне малко.

А колко красиво пишете, браво!
На едно от най-грозните места в София се издига 9 етажен блок с поне осем входа. Мрачно, прашно, анонимно. А там някъде, пред сума години имаше една къщичка, двукатна, с двор и вишни, с гълбарник и лалета. С приземна кухничка, дето бабата на една моя леля всяка сутрин и вечер се молеше пред малка икона с кандило.

Пък аз тия дни все на синоптиците се уповавах, щото да се организирам, че много работа ми се събра дворна. Ама нъц, всичкото, дето го обещаха, не се случи, пък и в нета гледах, и разни хамерикански и руски сайтове. А важно ми е, че иде време за посеви.

Мисълта ми беше как дядо определяше времето. Имахме солничка, като две малки панички, слепени. В едната сол, в другата - шарена сол. Та колчем овлагваше солта в солницата, той казваше " Дъждо иде".

И идеше.


Виж целия пост
# 426
  И баща ми тъй, Куркума..и още я има тази солничка.
Ламтурниче, много тъжно ми стана..моя роден дом, къщата на баба ми стои още. Вече съвсем няма силички, сбръчкала се е, сълзи..та се чудя дали също като при хората не е по-добре спомена да остане за хубост и красота. Ако беше само моя, ако можеш-щях да я възстановя камъче по камъче..
 Аз съм само помощник градинар  Grinning В темата като надникна и се чувствам като хлапенце сред професори.  Blush
Виж целия пост
# 427
В събота ходих при нашите. Баща ми гордо ме вика на балкона, за да ми покаже детската площадка - с нови люлки, пързалка, пясъчник.
- Асен, Евгени и т.н. /изрежда приятелите ми, които са останали да живеят там/ я направиха. И аз и чичо ти ... помогнахме. За внуците, а и да не пустее.
Гледам на една от пейките седи моя приятелка от съседния вход и до нея бебешка количка.
- Я, Ева има бебе - казвам аз.
- Ева има внуче - поправя ме баща ми.
Слязох да ги видя. Малко сладко бузесто човече, с чиято баба съм скачала на ластик.   Laughing
Виж целия пост
# 428
  Искам да ви поздравя за празника с нещо, което сигурно и вие сте вършили тайно в младостта си  Laughing Вес ме смъмри като природозащитничка, ама този начин на изразяване на чувства съществува и до днес Simple Smile
http://store.picbg.net/pubpic/6F/A4/3993087ad8256fa4.jpg

Дедоо, де си Дедо да изкараш мавруда, а? И тънко мезенце на дървената дъска да резнеш?
Виж целия пост
# 429
Много е красиво, Ели, както и другите ти рисувани стъкла.   bouquet
Виж целия пост
# 430
Детството си винаги свързвам с домашно приготвен течен шоколад. И как чистехме боровинки от листата с прахосмукачка. hahaha
Виж целия пост
# 431
Детството си винаги свързвам с домашно приготвен течен шоколад.
мммм, много вкусно. Наскоро дори правих, но стигнах до извода, че излиза 2-но, ако не 3-но по-скъп от купешкия течен шоколад. Simple Smile

Елинор, много е красиво, наистина..   bouquet
Виж целия пост
# 432
Детството си винаги свързвам с домашно приготвен течен шоколад.
мммм, много вкусно. Наскоро дори правих, но стигнах до извода, че излиза 2-но, ако не 3-но по-скъп от купешкия течен шоколад. Simple Smile

Елинор, много е красиво, наистина..   bouquet
Е даааа, ама вкуса му не е като на купешкия, нали? Като меденките, които навсякъде продават, ама като ги направиш у дома, като ти заухае навсякъде, като вземеш купата с хубава книга на дивана... Heart Eyes
  Благодаря за похвала, момичета!  Hug
Виж целия пост
# 433
детенце е болничко, та поканихме баба да поседи с него седмица  да се погледат.
пристигна майка ми, с две торби, в едната дрешки, в другата храна си носи  Crazy да не ни тежи, докато е на гости. наредихме масата за обядо/вечеря, от всичко имаше, та торбицата остана на кухненския плот, а тя все натам гледа. по някое време не издържаи каза: а отвори е де, да сложиш и нещо от мен на масата.
и не че имаше нужда, но да е спокойна отворих торбето. а там се изпънала бутилка ракийка, плодова, домашна и с Mr. Green дудова  пръчка  оцветена; парче домашно пушен бут и до него се сгушила сланинка с куп подправки и леко хрупава кожица.
та както Елинор каза, на дървена дъсчица ги наразахме и диета, и здравословно хранене отидоха усвет бели  Crazy
Виж целия пост
# 434
Иде сняг.

Някога не знаех, че по света всичко е относително. И си мислех, че снежинките са бели. Да де, ама в опитите си да разбера откъде аджеба идат, зяпах нягоре, и видях, че на фона на небето са сиви! Загледайте се тия дни.

Докато провеждах тия си наблюдения през прозореца, баба ми донасяше едно бодливо пъстро елече, че от "джамовете" духало.

Та наметнете някое такова по време на наблюденията. Разни истини за света се разкриват с него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия