Спомени-катмите на сач на баба ми,мекиците с топлото краве мляко,изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка,мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя,елхата на двора на Нова година ,която не се осичаше,а се кичеше всяка година навън на снега,млечната салата с орехи на баба,баницата на розички на другата ми баба,как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години,как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки(на колелца за брат ми,на ивици зам мен) всеки път когато пискахме,безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците,разказваните приказки преди сън от баба и народните песни ,четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни,плетените пуловери от баба(давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов,варенето на лютеницата ,правенето на доматени консерви,които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва,дългата баня с баба която ни съдираше кожите от търкане с тривката,онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън.......
Виж целия пост
Събирам забравени спомени 2
- Публикувана: 22 дек. 2010, 20:35 ч.
- Последно мнение: 24 май 2011, 19:39 ч.
# 526
27 март 2011, 13:54 ч.
Толкова ми е познато...и мило и хубаво...просълзих се....
Виж целия пост
Спомени-катмите на сач на баба ми,мекиците с топлото краве мляко,изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка,мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя,елхата на двора на Нова година ,която не се осичаше,а се кичеше всяка година навън на снега,млечната салата с орехи на баба,баницата на розички на другата ми баба,как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години,как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки(на колелца за брат ми,на ивици зам мен) всеки път когато пискахме,безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците,четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни,плетените пуловери от баба(давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов,варенето на лютеницата ,правенето на доматени консерви,които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва,дългата баня с баба която ни съдираше кожите от търкане с тривката,онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън.......
# 527
27 март 2011, 14:08 ч.
Толкова ми е познато...и мило и хубаво...просълзих се....
и на мен ми се плаче днес за тези отминали хубави дни...и как ми се иска и нашето дете да има такива и по хубави спомени
Виж целия пост
Спомени-катмите на сач на баба ми,мекиците с топлото краве мляко,изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка,мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя,елхата на двора на Нова година ,която не се осичаше,а се кичеше всяка година навън на снега,млечната салата с орехи на баба,баницата на розички на другата ми баба,как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години,как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки(на колелца за брат ми,на ивици зам мен) всеки път когато пискахме,безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците,четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни,плетените пуловери от баба(давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов,варенето на лютеницата ,правенето на доматени консерви,които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва,дългата баня с баба която ни съдираше кожите от търкане с тривката,онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън.......
и на мен ми се плаче днес за тези отминали хубави дни...и как ми се иска и нашето дете да има такива и по хубави спомени 
# 528
27 март 2011, 18:16 ч.
Благодаря ти, tanyatais , беше толкова красиво, мило и сърдечно. Един път питах майка си "Мамо, кое е по-лошо - никога да не срещнеш любовта, но и да не страдаш от загубата й или да я срещнеш и загубиш..любовта или човека, когото си обичала?"
Виж целия пост
# 529
27 март 2011, 20:54 ч.
Някой писа, че е плакал, а не бива. Бъбрим си просто.
Захванал съм се с едно леко странно хоби. Освен всичко шантаво, то налага да обикалям по почти запустели места. Тя и работата ми е горе-долу същата, ама да не се отплесвам.
Та вчера се случих в едно село, по статистика с 3 жители, търсейки нещо в съседното, по статистика със седем души. Попитах един видимо образован възрастен човек, да ме ориентира. Мило ми отвърна, разовори се, и много настоя, ако ида в съседното село, да намеря там г-н Н., и да го поздравя и разпитам, за всичко което се интересува. Всичко знаел, нищо, че бил доста вече възрастен. Бил...началният му учител.
Човекът се беше изпънал, докато говореше за учителя си, а очите му се наляха.
Искам Ребека да си спомня в подобно чувство учителите си, след време, когато вземе да упътва странници.
Колко е хубаво да са ти мили учителите!
Виж целия пост
Захванал съм се с едно леко странно хоби. Освен всичко шантаво, то налага да обикалям по почти запустели места. Тя и работата ми е горе-долу същата, ама да не се отплесвам.
Та вчера се случих в едно село, по статистика с 3 жители, търсейки нещо в съседното, по статистика със седем души. Попитах един видимо образован възрастен човек, да ме ориентира. Мило ми отвърна, разовори се, и много настоя, ако ида в съседното село, да намеря там г-н Н., и да го поздравя и разпитам, за всичко което се интересува. Всичко знаел, нищо, че бил доста вече възрастен. Бил...началният му учител.
Човекът се беше изпънал, докато говореше за учителя си, а очите му се наляха.
Искам Ребека да си спомня в подобно чувство учителите си, след време, когато вземе да упътва странници.
Колко е хубаво да са ти мили учителите!
# 530
27 март 2011, 22:25 ч.
tanyatais - да направиш една баница от тази, дето баба ти те е научила и да направиш и катми и да организираш среща на групата!!!
Виж целия пост
# 531
28 март 2011, 00:27 ч.
Става ,но съм далече засега!:)Иначе винаги
Виж целия пост
tanyatais - да направиш една баница от тази, дето баба ти те е научила и да направиш и катми и да организираш среща на групата!!!
# 533
28 март 2011, 20:26 ч.
http://vbox7.com/play:fd79782a
Виж целия пост
Спомени-катмите на сач на баба ми,мекиците с топлото краве мляко,изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка,мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя,елхата на двора на Нова година ,която не се осичаше,а се кичеше всяка година навън на снега,млечната салата с орехи на баба,баницата на розички на другата ми баба,как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години,как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки(на колелца за брат ми,на ивици зам мен) всеки път когато пискахме,безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците,разказваните приказки преди сън от баба и народните песни ,четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни,плетените пуловери от баба(давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов,варенето на лютеницата ,правенето на доматени консерви,които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва,дългата баня с баба която ни съдираше кожите от търкане с тривката,онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън.......
http://vbox7.com/play:fd79782a
# 534
29 март 2011, 12:35 ч.
Така ме разстои и натъжи, че ще ми се плаче до края на деня. 
Защото това са само спомени - безвъзвратно, завинаги отминали. Никога, никога вече няма да ми се случи. Миризмата на бостана, вкуса на слънчевия домат, откъснат и изяден на полето, топличък, миризмата на прясно издоено мляко, безкрайните и спокойни летни игри до тъмно. Неща, които децата ми никога няма да изпитат, а аз - никога вече.
Виж целия пост
Спомени-катмите на сач на баба ми,мекиците с топлото краве мляко,изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка,мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя,елхата на двора на Нова година ,която не се осичаше,а се кичеше всяка година навън на снега,млечната салата с орехи на баба,баницата на розички на другата ми баба,как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години,как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки(на колелца за брат ми,на ивици зам мен) всеки път когато пискахме,безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците,разказваните приказки преди сън от баба и народните песни ,четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни,плетените пуловери от баба(давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов,варенето на лютеницата ,правенето на доматени консерви,които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва,дългата баня с баба която ни съдираше кожите от търкане с тривката,онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън.......
Защото това са само спомени - безвъзвратно, завинаги отминали. Никога, никога вече няма да ми се случи. Миризмата на бостана, вкуса на слънчевия домат, откъснат и изяден на полето, топличък, миризмата на прясно издоено мляко, безкрайните и спокойни летни игри до тъмно. Неща, които децата ми никога няма да изпитат, а аз - никога вече.
# 535
29 март 2011, 16:34 ч.
Благодаря на всички, които ми отговориха. Няма как да вкарам корен от здравец, ще ме арестуват.
Вълк, включи си аватарите - на мен и на Гууди са ни толкова различни, че няма как да ни сбъркаш.
Гууди - не знам, кой е по-кротък, ще се разберем по-късно
Хора идва Великден, искате ли да споделим идеи за боядисване на яйца?
Виж целия пост
Вълк, включи си аватарите - на мен и на Гууди са ни толкова различни, че няма как да ни сбъркаш.
Гууди - не знам, кой е по-кротък, ще се разберем по-късно
Хора идва Великден, искате ли да споделим идеи за боядисване на яйца?
# 536
29 март 2011, 17:11 ч.
спомних си как преди години (ама много 
) намерих боядисаните яйца. Две или три кори яйца, писани,шарени и с листенца - страхотия.
потроших всичките за да си избера най-здравото
Виж целия пост
Благодаря на всички, които ми отговориха. Няма как да вкарам корен от здравец, ще ме арестуват.
Вълк, включи си аватарите - на мен и на Гууди са ни толкова различни, че няма как да ни сбъркаш.
Гууди - не знам, кой е по-кротък, ще се разберем по-късно
Хора идва Великден, искате ли да споделим идеи за боядисване на яйца?
Вълк, включи си аватарите - на мен и на Гууди са ни толкова различни, че няма как да ни сбъркаш.
Гууди - не знам, кой е по-кротък, ще се разберем по-късно
Хора идва Великден, искате ли да споделим идеи за боядисване на яйца?
спомних си как преди години (ама много ) намерих боядисаните яйца. Две или три кори яйца, писани,шарени и с листенца - страхотия. потроших всичките за да си избера най-здравото
# 537
29 март 2011, 17:24 ч.
И аз съм трошила яйца на вола, но най ми беше кеф да избирам цветчета за боядисването. Още си спомням как беряхме джанки, мокри от дъжда и как тати вадеше кутиите за боядисване на яйцата - бяха от халва. Помня и как мама се ядосваше като половината яйца бяха пукнати, а ние с тати ги изяждахме. толкова вкусни никога не са ми били варени яйца. 
Виж целия пост
# 538
29 март 2011, 17:26 ч.
Така ме разстои и натъжи, че ще ми се плаче до края на деня.
Защото това са само спомени - безвъзвратно, завинаги отминали. Никога, никога вече няма да ми се случи. Миризмата на бостана, вкуса на слънчевия домат, откъснат и изяден на полето, топличък, миризмата на прясно издоено мляко, безкрайните и спокойни летни игри до тъмно. Неща, които децата ми никога няма да изпитат, а аз - никога вече.
Жалко е ,че децата ни няма да имат такива спомени от детството си. Аз се радвам ,че съм ги изживяла...но много ми домъчня
Виж целия пост
Спомени-катмите на сач на баба ми,мекиците с топлото краве мляко,изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка,мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя,елхата на двора на Нова година ,която не се осичаше,а се кичеше всяка година навън на снега,млечната салата с орехи на баба,баницата на розички на другата ми баба,как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години,как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки(на колелца за брат ми,на ивици зам мен) всеки път когато пискахме,безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците,разказваните приказки преди сън от баба и народните песни ,четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни,плетените пуловери от баба(давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов,варенето на лютеницата ,правенето на доматени консерви,които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва,дългата баня с баба която ни съдираше кожите от търкане с тривката,онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън.......
Защото това са само спомени - безвъзвратно, завинаги отминали. Никога, никога вече няма да ми се случи. Миризмата на бостана, вкуса на слънчевия домат, откъснат и изяден на полето, топличък, миризмата на прясно издоено мляко, безкрайните и спокойни летни игри до тъмно. Неща, които децата ми никога няма да изпитат, а аз - никога вече.
Жалко е ,че децата ни няма да имат такива спомени от детството си. Аз се радвам ,че съм ги изживяла...но много ми домъчня
# 539
30 март 2011, 00:19 ч.
Не ги мислете децата, ще си имат свои спомени и пак ще са хубави. Баба ми имаше страхотни спомени от детството си, а е преживяла национални кризи, войни и глад, освен това от дете е гледала цяла къща и се е грижила за братята си. Детството си е детство, като погледнеш назад все си е хубаво.
Виж целия пост
Баба ми имаше страхотни спомени от детството си, а е преживяла национални кризи, войни и глад, освен това от дете е гледала цяла къща и се е грижила за братята си. Детството си е детство, като погледнеш назад все си е хубаво. Препоръчани теми