Събирам забравени спомени 2

Нели, няма да е скоро...най-близката дата е през 2018г - Великден тогава е на 8.април. Ето ги тук датите: http://gogreece.about.com/cs/greekorthodox/a/easterdates.htm
Ели, не си разсеяна, просто си си ти 

Нещо напоследък ми се губят доста хора от темата...Вес, Дедо, Вълк, Роси...стига с тоя ФБ 

http://www.startinbusiness.co.uk/hols/easter.htm

до 2020 няма 
гледай на ортодокс   и търси 11.04, само тогава Цветница ще е на 4.4 както е било през 2004  

   Олди, Гууди,  , благодаря за вниманието! 

  Олдиии, моето зверче видя Ребека и пита:
"Мамо, от какво е уплашено това момиченце? Аз не мога да вляза в снимката, няма от какво да се плаши"   

нагушкай я и да знаете, че тук ви чака един батко готов да ви цунка и да ви мачка 

Goody   Е, поне хващаме окото...вече   Тъкмо захърка, но утре ще и разкажа за баткото...той дали си има колело, че тя по такива се заглежда 

класираме се значи  тротинетка, триколка, колело с помощни колела и ролкови кънки 
но ще я вози в кошчето отпред 

а ако знаете какъв зор беше да намеря ролкови кънки, не ролери, а онези старите с 4 ролки  толкова исках навремето да си джиткам из парка на ролкови кънки 
по-късно пак толкова силно исках скейтборд накрая на стари години се метнах на сноуборд

луда работа

  Луда Гуди, затова толкова готина 
Ловили ли сте раци в подмоли? Нощно време с едни фенерчета, голи ръце и доста кураж? 
се едни кулинарни спомени ме навестяват..Това в едно село над Вършец - Заножене. Имам такива спомени оттам  Коя от вас беше от Вършец?

  Хайде, къде изчезнахте всички? Събирам забравени, полузабравени и незабравими спомени 
Много смях предизвиках на един Великден като дете. При леля ми на гости, измъкнах се рано сутринта и замених току-що снесените, топлички яйца с червени боядисани. И се развиках да събудя къщата "Лельоооооо, кокошките за Великден снесли червени яйца!!!" 

А по времето на социализма на Великден в Копривщица, един мой чичо голям майтападжия. Спират го хора, които го питат къде е черквата и той "църквата или черквата" и в зависимост от това какво е попитал човека, той след обяснение на човека какво търси, той отговаряше обратното - аа значи търсите църквата    и посочваше къде е  .

Ели, ловила съм раци и дори си донесох в къщи 4 от тях.
Сложих ги в леген с вода. Да спомена, че 4 години по-голямиат от мен мой братовчед беше в нас.
Посред нощ се чу шум, събудихме се всички и се оказа, че три от раците са напуснали легена в търсене на приключения.
Братовчеда се качи на леглото и заяви че докато не изловим гадовете няма да си легне.
Баба ми го успокояваше, майка ми полуприпаднала ми помагаше в издирването, а баща ми се подхилваше и тихо псуваше.
Намерихме само два от раците, третия или е скочил през балкона или все още седи хербаризиран зад някой шкаф.

Не знам как и защо съм пропуснала тази тема!
Здравейте, вписвам се веднага!

Четох малко назад - ще си имам домашно за празниците.

Баба ми гледаше 3-4 овчици - на Великден винаги колехме агне. Ставаше в 5 сутринта да напали фурната в двора, да напълни агнето - винаги слагаше киселец и гъби по много. Фурната се замазва по споменат вече начин, който се радвах че не виждам - в 5 сутринта блажено спях. Към 10 вече целия двор миришеше на агнешко, все питахме "Готово ли е? Готово ли е?". Мама и леля правеха салата в големия ламаринен леген. На обяд подреждахме трапезата под асмата, ние децата бяхме отговорници за прибори, чаши, чинии и пр. Татко и вуйчо тържествено изнасяха прадядо, който беше инвалид на легло. Слагаха го начело на масата и по негово разпореждане вадеха от мазето стъклено шише с керамична капачка пълно с ракия. Сипваха в керамични чашки големи колкото напръстник. В това време баба донасяше тавата с агнето - реже и нарежда в чиния, а ние "крадем" от хрупкавата коричка веднага щом се обърне. Дърпаме, ама много пари - тя помага с вилицата и ножа и "нищо не вижда". Беше вкусно и горещо.

В нашата река раци нямаше, имаше мренки и кленчета - колкото малкия ми пръст. Правехме "бент" и ги ловяхме под камъните. После баба ги нанизваше на клечки за зъби по няколко и ги пържеше в тигана с мас. Ловяхме  много жаби - едно дете каза, че във Франция ги ядели и щяхме да правим ферма за отглеждане. Мислехме си, че ще се продават като топъл хляб на преминаващите французи (никой от нас не беше виждал ни жив, ни мъртъв такъв, ама сигурно като чуят за нашата ферма ще идват с цели влакови композиции). Затворихме първите заселници в лятната кухня на едно от децата. Всичко това, разбира се, беше пълна тайна, щото нали - да изненадаме бабите с внезапното ни забогатяване. Жабите обаче се разположили из цялото помещение и "приятно" изненадали майката на ятака в ранни зори. Експедитивно синът и бил събуден със стрък коприва и изтезаван да издаде четата на Шаро. Също така експедитивно тръгнала процесия от тяхната къща към съседните, която не само набирала привърженици на разжабяването, ами и имала агресивни намерения към фермерите. Стигнаха и до нас. Баба не допусна батални сцени, но ни наказа да не излизаме два дни, което си беше направо жив разстрел. И ... цялата тази дандания за някакви 200-300 жаби в кухнята...

 

Ох, как обичам жабешки бутчета! Но самите жаби са ми много гнусни...  Пешеходка, бих ви станала редовен клиент (нищо, че не съм мома-французойка), ако ги продавахте разфасовани и вакуумирани.
Баба ми навремето рисуваше яйцата. След като ги боядисаме вадеше шишенце с черен туш и стари детски списания отпреди 9 септември и прерисуваше картинките- Зайко бута натоварена с яйца ръчна количка, Мара Пепеляшка и птиците, които и помагат да раздели пшеницата от овеса, баба Меца си облизва меда от лапите...  Майстор беше баба- за баба Марта плетеше на една кука мартенички- усмихнати мечета, зайчета, момченца с калпачета, момиченца с плитки. За Нова Година изпращаше бродирани като гоблен картички със снежни елхи и пушещи къщички, а за основа използваше картончетата на купешки картички. А козунаците и! Да се събудиш в събота преди Великден и къщата да мирише на първата партида опечени козунаци, а в затоплената кухня да втасват другите... Козунаците и яйцата не се пипаха до Великден. И, понеже дядо ми пееше в църковния хор и баба ми винаги получаваше пропуск за Великденската служба (това по времето на комунизма, когато присъствието можеше да се разреши само с пропуск), в събота срещу неделя на Великден ми се разрешаваше да остана будна до среднощ, за да може като се върнат от църква да се чукнем с яйцата и да опитам първото парче козунак. 

Eхей: - пропуск за Великденска сужба! Страхотно!
Ще ви изненадам, но най-топлият ми спомен от Великден е отскоро, може би от преди 5-6 години.
В моя град има много църкви. Имам си любими, а тази в която ходя по пролетните празници е Св.Никола Камабанарията й е висока, с хубав купол и се вижда отдалеч. Свидна ми е, защото при нея идвам от малък. Тя е с прекрасен широк двор, пълен със загадъчни чемшири, ограден от кипариси-свещи. А нарът в ъгъла току е напъпил с червени листенца. Усмихнатият отец направи училище в двора за компютри и вероучение, даже и ново модерно параклисче.
Най-хубавия ми спомен е от тоз Великден, когато стари другари се бяха върнали от странство, от далечни и чужди страни. Кой на гурбет, кой прокуден по разни причини. Уморени, но същите веселяци. Дошли бяха да кажем заедно Христос Възкресе. Липсват ми винаги, от тогава та до сега. И вие ми липсвате, ще минавам по-често.
 

  Охх, Пешеходкеее   Смях се с глас на жабешката одисея Тези, които ме познават - знаят моята страст към жабите - просто са ми ужасно много симпатични Благодаря ви за хубавите спомени