Scrapbooking & Cardmaking - 13

  Ле, значи си стискаме ръцете!  

Съгласна съм значи абсолютно с последното, което каза... щото ми се налага да поглеждам участията в предизвикателствата и си напълно права, че не е редно и най-вече е неуважително към хобито като изкуство да налепиш 2 картона без никаква идея и да твърдиш, че е картичка..

А колкото до уроците, опитвам се понякога, но един урок си е доста времеемък и затова и рядко успявам да правя такива, иначе пък ми е много интересно като разглеждам чужди! Супер са ми били полезни винаги!

marioletka, албумчето не е добре, да не казвам грозно. За теб може и да е имало значение да си употребиш всички ненужни боклуци в къщи, но дори и тогава си има някакви основни правила.

Лепете с двойно залепващо тиксо, за да не ви се набръчкват хартиите!


Ади, как не ти е неудобно да казваш, че за теб няма значение перфекционизма, след като ти точно си продаваш нещата?!  За мен ти не разтоварваш с хобито, а гледаш на него като на бизнес, в което няма лошо, но като качество и техническа изработка, дори китайските боклуци са за предпочитане пред твоите неща. 

Джиджи-биджи, според мен лично си се справила добре, но мисля, че чисто визуално е добре най-светлите ти хартии да са на преден план - бяло, жълто, синьо. Цветенцето би стояло по-добре най-отзад, защото така отвлича погледа от основният елемент, който е картинката. Пеперудата малко по-надолу.  Когато се прави основа върху основа режи долната с 5 см (или колкото прецениш че искаш да се подава) по-голяма, така ще имаш равен бордюр от всички страни. Нещо което Ади след една година не е успяла да разбере, че има значение и то огромно в така наречената прецизна изработка. 

Нети, радвам се да те видя тук. Направо се изненадах като прочетох, че за първи път си в темата и форума.   

Винаги има обидени когато се критикува. Обикновено всяка критика се "подхвърля" леко, с надеждата че този човек ще се усети. Явно не всеки е толкова досетлив колкото ни се иска и в един момент просто трябва да се назовем и тогава винаги ма сърдити. Катя едно време се разсърди, че никой не коментирал в блога и. Публикуваше веднъж на месеца, една картичка основа с пеперуда пънчната. Какво да се коментира питам аз? Това по-повод изказване на kenli, че дори "старите" вече и не пускаме на follow. Аз си признавам, че не следя през блога си всички хора, които се появиха последните няколко месеца, но от време на време наминавам през блоговете им и преглеждам всичко пропуснато. За това и направих страничката с блоговете. В момента в който видя подобрение в работата, за мен е голямо удоволствие да натисна и копчето за последовател. Всеки един последовател трябвя да е заслужен, а не по презумция, че щом сме българки трябва да го правим, едва ли не от задължение.

Ле, за туториалите и уроците не си права. Нета е пълен до беозбразие с такива и всеки който се интересува може да потърси и пробва.Не е нужно да е на български, защото всичко е стъпка по стъпка със снимки. Не мога да направя урок, как да си лепят правилно нещата обаче.  В този ред на мисли, не мисля, че ще помогна на някой да се научи като кажа как съм направила лолипоп цвете на пример.  Не знам, защо си останала с впечатление, че всеки тук с малко повече опит трябва да бъде и учител, след като и те са били ученици.  Обяснения на лични никога не съм отказавала, когато са ме питали. Никога не съм подминавала въпрос в темата зададен конкретно към мен, никога не съм крила марките на материалите с които работя и т.н.

 

Исках само да кажа и за отрицателните коментари по блоговете, че съм категорично против тях. Моят блог е като моята къща. Направила съм го на мен да ми е приятно там и не желая да чета негативни коментари и критика точно там. За това си има други места - тук, мейли и т.н.

И сигурно затова се стараеш да внесеш уют...
Аз пък съм ЗА заслужената критика и там. Ако този който показва нещо може да си позволи да ме занимава с недодялани работи аз защо трябва да го щадя и да му пазя уютно?
Блога е по-скоро къщата за гости... съобразяваш се и с тях.
...пък и коментар всеки може да изтрие от блога си щом сметне за добре...

Нана, ти това ли считаш за обективна градивна критика?
Защото, аз го приемам само за критика.

---
Нета е пълен до безобразие и със стока и с литература.
Но ако се събираме заради подобие на интереси и се опитваме да си градим някакаква култура, то трябва да има ползи за членовете. Градивно е , тогава, когато  има предложения , има присъствие и ангажираност...и в крайна сметка има полза.

Нямам такова, впечатление изобщо, но останах с друго усещане- от това ти изказване, и го виждам в противоречие с 'тона' ти.
Ти самата си учител за някои от момичетата, последния пример с прочутите тефтерчета, видяха ги от теб и се вдъхновиха. Но да кажеш, че и китайските боклуци струват повече, това не е градивно, нито го считам за откровено.

Аз лично не се засягам, но правото да бъде уважаван има всеки.
Не помагаш, ако ги унижаваш ( и не говоря само за картичкоправенето, а изобщо).Друг разбира се е въпроса дали е необходимо да се помага въобще...

Не просто не ходиш там!   Нали няма да отидеш в къща в която не ти е приятно? За това съм и против безразборното натискане на това прословуто follow копче.  

Мале, казах го конкретно за нещата на Ади. Да, смятам че китайските стоки които съм виждала по магазините са по-качествено направени от нейните неща. Аз мога да дам идеи, но не мога да науча някой да си изпипва нещата, нито да ги разполага правилно, нито да оцветява добре и т.н. Бъркаш нещата!   Моите идеи също са взети от някой друг, ама аз вместо да седя и цупя, че някой не ме коментира или обратното ме коментира отрицателно, разглеждам блогове и сайтове и се опитвам да видя къде какво бъркам и какво мога да подобря в работата си.

Нана мисля,че малко грубо се изказа и се чувствам обидена ,че сравняваш моите неща с китайски боклуци.Но всеки си има право на мнение,просто исках да си кажа че съм много обидена.

не съм очаквала друг отговор! 

Може би бъркам, да
Но поне не бъркам, в това, че не давам наклон!
Нана, ......полза от такава "градивна" няма никой, освен нечие его, че дори и то.
Правото да бъде уважаван има всеки.

и понеже истински ме изненада,
аз спирам, защото явно не говорим за едно и също.

Тук съм на мнението на Течето, според мен щом някой е показал нещо в блога си и е разрешил да има коментари, а не само зрители, значи трябва да е готов да получи и положителни и отрицателни такива!
Специално блоговете са един вид изява. Защо ще третираме крафтърските блогове по различен начин от тези, в които хората пишат стихове, изявяват политическа гледна точка или си изказват личното мнение относно даден проблем? Няма абсолютно никаква разлика - блоговете винаги от край време са били място за дискусия и споделяне на различни възгледи.

Не исках да се включвам в тази дискусия, но май не е и много редно просто да чета.

Къде отиде добрия тон и защо изведнъж започнахте да се карате?

Форумът нали за това е форум - да се изказват мнения, да се дават съвети и да се учим една от друга. Но нека не се озлобяваме.

Вярно - не съм подходящият човек, който да се изказва, предвид колко рядко пиша в тази тема, но търсейки истината във всяко мнение изведнъж стана кавга.

Моето скромно и не дотам компетентно мнение.

Блогът на Фуриите - когато стартираха бях много щастлива, защото в България започна да се случва Нещо и да радва всички, които искат да творят. Картичкофуриите доколкото си спомням бяха първи, а малко след това се появи щурото предизвикателство (ако бъркам - моля да ме извините). И макар почти да не участвам в предизвикателства вече - къде поради липса на време, къде поради липса на желание - продължавам да се радвам на всяко едно, защото дори да не се включа предизвиквам мисленето си и винаги се радвам на трудно поставено предизвикателство.

Съгласна съм, че трябва да има повече правила - ограничаване броя на проектите на един автор - особено когато изборът на "победител" става на случаен принцип.

За мен в тези предизвикателства всички са победители - с или без награда. Всеки, който е отделил от времето си и е вложил частица от себе си в проект е спечелил нещо - кой спокойствие, кой усмивката на близък човек, кой удовлетворение от крайния резултат, а който е взел и наградка - нов материал. Но тя не е най-важното.

Най-важното е в тези блогове за предизвикателства, поне според мен, е че помагат да откриваме сродни души - хора, които имат подобни интереси и разбирания за света като нашите. Събрани на куп различни хора от различни градове, поколения, държави и професии, обединени около едно - красотата.  За това и ми е малко тъжно как едва ли не се плюе по труда на Дес, която освен за Фуриите се грижи и всички публикации и линкове да бъдат на първа страница в тази тема - за да е лесно за всички. За някои неща сте прави - че не всеки има възможност да даде награда; че не може да се търси вина за това в хората. Но все пак - основната идея е да се забавляваме...

Що се отнася до коментарите - винаги съм се радвала на всеки един такъв в блога си, че дори на един, в който ми се скараха (с право), че съм използвала снимка в една публикация без да посоча източника - но се извиних, коригирах грешката си и си взех поука.
Няма да забравя, когато наскоро ЛЕни отбеляза всички точки, по които според нея имам напредък. За това критиката и коментарите като цяло са нещо полезно - виждаш на картата до къде си стигнал, ако изобщо си мръднал от началната си позиция. Но признавам - рядко пиша такива. Освен когато нещо не ме впечатли особено силно.

Важно е нещата да се изпипват - за нас - така се учим да бъдем по-добри и се развиваме; за получателите - за да стоят творбите ни дълго на видно място и да събират усмивки, а не прах в някой шкаф. Но място за злоба и кавги... няма. Нека се уважаваме.

А що се отнася до ученето и учителите...

Винаги ще съм благодарна на форума на бг-мама - ако не беше той нямаше и да знам какво е това квилинг. Ще съм благодарна и на хората, които когато започвах ми даваха съвети, критикуваха и ми помогнаха да се "изградя", макар да имам още много да уча. Но нека и учениците бъдат (и бъдем - всеки от нас е и в двете позиции) малко по-толерантни - при изписани 5-6 части на една тема - редно е "новите", както ги наричате, да си направят труда и да прочетат всичко изписано, преди да зададат въпрос, дъвкан хиляди пъти.

А дискусиите напоследък съвсем липсват и за това сме виновни всички ние - минаваме, пускаме новото си творение и си тръгваме. Гузно ми е, но дори и аз го правя. Това е една от причините да се включа сега.

И се радвам донякъде на този "спор", защото всеки от нас си припомня важните неща и неписани правила.

Май исках да кажа и още нещо, но нямам повече думи. А и без друго стана твърде дълго.

Извинявам се, ако съм нахълтала.

Усмивки и хубав следобед

обещавам това да е последното ми включване за днес

"Ребята, давайте жить дружно!"

цитирам Леополд, защото колкото се надявам цялата дискусия да е полезна, толкова и се надявам след нея да не останем унижени и с горчилка в устата, а да можем да продължим заедно да се забавляваме!

Желая ви приятна почивка!

Ох, не съм писала от доста време, но реших и аз да отговоря на темата, защото и аз се вълнувам,  а само да чета не ми се струва добре.

Мисля, че леко поизпуснахте нервите... Не забравяйте, че в крайна сметка хобито си е хоби и е ЗА УДОВОЛСТВИЕ. Това е ключовата дума. Ние като всички жени почнахме на живот и смърт да го приемаме.
За коментарите съм твърдо "за" това да бъдат честни и критични. Но отново мисля, че градивната критика трябва да бъде представена тактично и неемоционално. Примерно "това е криво", "тези цветове според мен не се съчетават добре" или нещо подобно или някакви препоръки. Грубостта и обидните негативни коментари не носят никаква полза. Човекът се обижда и край.  Не виждам смисъл в това. Имайки предвид, че и за да публикуваш нещо, ти трябва да вярваш, че е достойно да го сложиш в блога си и някой ако почне да те обижда няма начин да не го приемеш дълбоко.

И най-накрая, не сме толкова много, че да можем да си позволим да не се подкрепяме. Хобито ни е прекрасно и не виждам никакъв смисъл да се дърлим. Все пак всички правим картички, нещо красиво и трябва да е с удоволствие.

Бих искала да се обърна към всички, които пишат тук и да попитам с каква цел правят всички тези красиви неща с ръцете си и защо е нужна толкова много критика? Също когато критикувате замисляте ли се за гледната точка на другата страна или просто на вас нещо не ви е по вкуса? Да, няма лошо да се критикува, затова и искам да знам с каква цел правите всичко. За моето албумче специално мога да кажа че е направено за удоволствие, не съм имала за цел да се хареса на някои или да изкарвам пари от него. Споделих го тук защото мисля, че е по темата и не се знае на кои ще му подейства вдъхновяващо като го види, без значение дали му харесва или не  може да му хрумне идея на човек да си направи нещо друго. Искрено се надявам, че тук все пак има хора, които правят нещата за удоволствие и разпускане, а не с фикс идеята, че накрая ще се получи нещо, което за завърти главите на всички.

Явно в тая тема трябва да си говорим на принципа за умрелите - или добро или нищо.