Сабиха каза на Гюлшен, че ще отиде на срещата с господин Галип, за да му каже, че не е редно да се виждат повече....Преди да тръгне сяда пред огледалото....Вчесва красивата си коса, а очите й пълни с болка и страдание....Предстои да се срещне с човека, който много уважава, а малко преди това беше казала пред Рухсар, че копнее за този човек....Но обстоятелствата налагат да не се срещат повече....Раздяла....тя представлява загуба....Когато загубим нещо, което сме превърнали в част от себе си...страдаме....Раздялата .....Пред очите ни минават различни спомени, как сме се запознали с този човек....разговорите, които сме водили, погледите които сме си разменяли....Изпитваме лека тъга по тези спомени....Раздялата е страдание....Раздялата е болезнен опит, който не се забравя лесно....Може би това си мисли Сабиха преди срещата с човека с който Съдбата я срещна и тя видя, че той е различен от останалите......Дали Съдбата сега ще разреши да се разделят....