Son bahar - Любов назаем - Еркан и Айча # 41

С нетърпение очаквам твоето виждане по въпроса, защото какво означава това - обичаш повече от другия, влюбен си повече от другия, но не се бориш за тази любов....дори предпочиташ да живееш отделно от тази любов......За мен любовта се "храни" с взаимност....и най важното в една връзка е доверието.....А Сабиха не успя да се довери......Какво още трябваше да направи Галип, за да спечели доверието на Сабиха....

И аз, Сани    искам да ...чуя, прочета...това твое виждане, че Сабиха го обичала повече.....!!!
Ние, много сме спорили и писали, преди....това е било разковниче на много спорове и причина за много пререкания, тук в тази тема.....никой не е отричал, нейната любов към Галип, невъзможността й да се отдаде на тази любов, като него......пречките и преградите на тази й любов, които къде сама, къде други й ги подсказваха и тя ги приемаше, но не прие единственно да му се довери.....на него, лично .....на това което показваше и доказваше, не видя и не оцени...навреме и когато най-много той се нуждаеше от тази нейна любов, направи ...тя да е толкова трудна и на моменти дори невъзможна, не защото не обичаше, а не се доверяваше на чувствата си.....прекалено, много време й трябваше ...да осъзнае, че Галип не е ...миналото й, той е настоящето и бъдещето й.....нейното и на децата, защото децата й....разбраха това, много преди нея........което е донякъде, показателно че в определени моменти........си забраняваше, дори да го обича.......не за друго, а от инат и криворазбрана гордост, така объркваща я, неведнъж....незаслужена, обаче.....защото, любовта му.....тази негова любов, така красива и преобразила го, така съобразяваща се и опитваща се, винаги да я разбере нея и чувствата й....във всеки момент, във всяка ситуация, във всеки проблем.....той се опитваше да погледне от гледната точка на наранената й гордост и евентуалното й...огорчение, дали не правеше той проблема, че тя не се доверяваше......питаше се, винаги......защото обичаше, искаше я .....както, никой не е искал никого...на този свят, бе  видял....огледалното си аз, другото парче от сърцето си.......в нейното, защото искаше........боже, колко я искаше......и успя, затова е Галип, затова ще я запомним тази негова любов, препятствията и постоянството на любовта му......толкова, показателно ....изиграна и така въздействащо, предадена......

Не бих могла да го кажа дори така, а да не говорим за по-добре.... 
Аз не съм виждала, не съм и чувала в реалния живот за такава любов....като любовта на Галип. Прави ми впечатление, че много често в поздравите към участниците в темата по повод на празници пожеланията са били не за голяма любов, а за любов като тази на Галип.....а Еркан Петеккайа вдъхновен от Айча Върлаер даде живот на тази любов.....И макар той да не говори за този сериал /причината е обяснима/, той ще бъде запомнен от зрителите именно с тази му роля....очарователния Галип 

Ти, говориш за раелния живот, аз на лента...филмова не съм гледала по-въздействаща и така изиграна и предадена любов и смисъл на нещата от живота.....Мамче!
Сега, след него гледаме много филми ..за преди, не съм гледала, верятно ..не съм правела това разделение на стойностни и недотам, изпипани сериалчета.....но, истината е както много пъти сме го писали, твърдели ....друг, така въздестващ, да ме завладее, да чакам с нетърпение следващите кадри, развитието на .....отношенията им, да зарежа дом, задължения и пропускам......така, съществени ежедневни неща, бях се побъркала по този филм! Не признавах, нищо....постових ултиматум у дома, когато излъчват филма или да се изнасят или да не ме занимават......с нищо, заета, бях......исках да не пропусна нито жест, мимика, фраза или....друга подробност, защото значеха нещо, просто означаваше ...много за мен, всичко.....ставащо на екрана! А, Галип....той ще остане, идеалът ми за Мъж, защото тръгнал от нищото .....както в живота, има такива случаи....оцелял от бурите на този така, суров и не всеки щадящ живот, направил от него стойностен и добър човек, тази несправедливост незаставила го ....да се озлоби, към такива като нас, имащите щастието да се по-нормално съществуващи, по-облагодетелствани да не сме сами, за разлика от него.....вървял и падал, никой не му е протягал ръка, да стане и не му е съчувствал, ако не успее ...в нещо, останал с  това желание да срещне човек, достоен човек....който да го разбира и подкрепя, уморен от мисълта ......от това, разяждащо го чувство за самотата му, уморена от търсенията й.....душевната му зрялост, готовността му да приеме ...всичко, само да разбере дали е възможно да си щастлив, да постигне мечтата си......за реално щастие, да построи дом, градинка с рози.....да срешне любимата си жена, да създаде деца, да осигури на тези деца.....обешанието, което си е дал........да бъдат най-щастливите деца на света, такъв какъвто, той не е бил.....нямал е това щастие и късмет!
Разбирайки, какво е това за едно дете......Галип, прегърна идеята на всички деца, които срещна...и чужди и свои и го, направи.........не за тях, за себе си....защото, така удоволетворяваше своите предишни ...болка и терзания, значението на тези думи, така изписани..но съдържането им, така познати му......правеха, постигайки го така лесна....дарявайки, отстрани погледнато любовта си на тези деца...самият той, наравно с тях, запълваше онова празно и нещастно детство, свое..........наравно с тяхното, правейки го сега да не е като неговото, заличиваше или поне се опитваше по този начин, да запълни и своето детство........онова, самотното и болезненото ...с радостта на тези, сега около него, станали и дошли с любовта му към жената......майката на децата, който той обикна и избра .....да стане, такава и на неговите.....собствени! Какво ли щастие е това, приемаш някого.....с него, приемаш ....всичко! Безрезервно и от само себе си.....любовта те прави толкова щастлив, че нищо друго не е толкова важно, освен всички да почувстват.....неговата потребност да обича, да се раздава...да търси, да желае радостта ..тяхната, правеше него, два пъти по-щастлив!
Почти е......нереално, но всичкото...щастие е.......е толкова, показателно за човека!!
Всички, нали това...търсиме, цял един живот! Особено в днешно време, време на така забързаното ни ежедневие, така размазващото ни....усещане, за всичко.........така, изчезналите ..претъпени очи и чувства, за ценностни неща, неспособност на ......видим, камо ли да почувстваме.......една, толкова страшна картина на бездуховност и материализъм, убиващ......всичко чувствено, правещ ни.....неспособни да видим и не искащи да отделим, времето да почувстваме......по-лесно е да отминаваме......извинявайки се, не сега......някога, отново ...ще опитам!
Филмът ме събуди от това мое ..."умряло" състояние на духа и разума.......затова, за мен е важен, защото съумя да ме отдели от тази действителност, ежедневна и ме отнесе в дебрите на .......мечтаните неща, показа ми.....че никога не е късно, стига да пожелаеш.....да си постоянен, мечтата ти да не умира.......да се стремиш, да продължаваш и никога да не се отказваш, Галип ме научи........аз, това научих за себе си от......този, негов непреклонен поглед напред......където виждаше, въпреки и......впредвид, подробностите.....но никога не се отказа, не пожела........защото искаше, толкова много искаше.........да намери щастието и любовта, е намери ги.........няма да забравя, как...го направи! Дори, сега когато си спомням......настръхвам от моментите ми на онези мои....мигове, когато си додох сметката.....за въздействието на този филм, не знам дали успях да ...предам, какво е направил с мен..........този сериал, но силно се надявам и вас по някакъв начин да ви е направил...........по-различни!
Извинете, откровението ми...днес!

Хубав ден, на всички!             

Е не е честно, разколебахте ме жестоко!!! Май прекалих а, е и на мен ми се случи, надявам се няма да бъда „отлъчена”. Вярно е, че всеки трябва да е отговорен за нещата които пише, а аз би трябвало да знам това по-добре от всеки. Тук при вас дори не е като на работа... , колкото и да е отговорна, там понякога можеш да напишеш „ моля, игнорирайтe последното ми съобщение” и всички ще го направят, ще го забравят и ще продължат работата си.
Не, не си мислете, че се отмятам, просто в един момент се почувсвах като в менгеме, особено след великолепния пост на Кралева, направо не знам как ще се противопоставя....Вероятно моят пост ще Ви се стори глупав, и дори безумен, и също ще бъде забравен бързо бързо.

И все пак ето един „друг прочит” на любовта на Сабиха, прочит който аз намерх заради нещо което се е случило в моя живот.

Няма да навлизам в детайли, ще напиша нещо по принцип.
Случвало ли Ви се е някога да се запознаете с човек като Галип, толкова, толкова, толкова....прекрасен мъж като него. Какво бихте направили, ако този господин буквално почука един ден на вратата ви. В по-ранните теми това беше май нещо като "въпрос на темата", нещо като анкета, доколкото си спомням. Доста шеги се изписаха по този повод. Но някой запита ли се наистина, какво ще прави, ако един ден мъж като Галип ви предложи любовта си. Какво ще направите ако голямата ви мечта (говоря по принцип), онова невероятно нещо, това на което викаме чудо, се сбъдне. Внимавай какво си пожелаваш нали... Всички ли ние ще сме готови да го посрещнем така както направи Галип, всички ли ще тръгнем да се борим за своята сбъдната мечта.  Някой от нас няма ли да се изплаши от това „ЧУДО” ... като Сабиха например.  Аз писах вчера, че в началото на филма ( в Германия ) тя ми се стори много силна и смела жена. Смяташе че има приличен мъж и за нея борбата се състоеше в това да осигури по-добър живот на дъщеря си. Аз няма да засягам въпроса за това, че заради заблудата си относно мъжа си, не е имала смелост да се отдаде на нова любов. Може и така да е. Според мен тя превъзмогна това много бързо и решително.
НО Сабиха никога не можа да се справи със сбъдналото й се щастие. Вече имаше „нещо от което да се страхува”. Сабиха обикна този мъж толкова много, че никога не можа да си представи, че може да  бъде завинаги щастлива с него, никога не можа да повярва, че този мъж я обича истински, никога не си отиде от нея този страх. Когато Галип й предложи брак за първи път, тя пак го изрази, извика! не че го обича, а че се страхува... да не го загуби. За кого се страхуваме най-много ние – за хората които най-много обичаме.
От там произтекоха много неразбираеми действия на Сабиха, които до такава степен бяха помрачени от този неин страх, от това нейно „бягане” от прекрасното чудо, сполетяло е, че на моменти си казваш – ето тя много по-нормално приема нещастието в живота си, отколкото щастието.
Аз самата мога да напиша много „контри” на този пост... хич, хич, не ми хареса тази липса на сремеж, това бързо обезверяване, което между впрочем за нея е пагубно, тя понякога сякаш „търсеше” начин да прекрати тази невъзможна за нея любов. Затова толкова харесвам края на 3-ти еп., защото тя тогава беше на път да преодолее този свой страх, но любовта й едва започваше... колкото повече опознаваше Галип, толкова повече се влюбваше, респективно страхуваше.
Пиша това защото аз си взех урок, не бях готова да се "срещна" със своята сбъдната мечта и направих много по-страхливи и трудни за разбиране неща. Хората, които гледаха отстрани, НИКОГА не разбраха  колко голяма беше любовта ми..

Добър вечер момичета....Направо си е истинско приключение в нашия град да се прибираш пеш....Улиците са като естествени ледени пързалки....Може би трябва да си купуваме кънки.....

Кралице   Сани   - страхотни постове ....Кралицата и друг път е писала, как приема сериала и тя е като мен - за мен това е сериала на моя живот....Сани ти никога до сега не си споделяла какво е този сериал за теб....Ще го прочета по-внимателно и тогава ще се изкажа....

Сега ще ви позабавлявам малко с продължението на 8 епизод....Предстои нещо съдбовно.......за Галип и Сабиха....

PS - Сани на първо четене ще кажа само, не съжалявай за нищо ....Това не е била твоята голяма любов - не е бил Галиповата любов....Повярвай ми....

Рухсар закусва сама. Звъни се....Пристига Сабиха, поздравява с добър ден....целуват се...Рухсар е въздържана.....


Сабиха: Сега ще ни приготвиш една хубава закуска нали....Виж какво съм купила – питка, симид....

Рухсар няма желание да приготвя закуска....Сабиха разбра, че Рухсар е обидена от разговора предишния ден....Сабиха се опитва да бъде весела, разговорлива дори закачливо пита Рухсар само това ли е приготвила за закуска....Сабиха ще приготви закуска и Рухсар ще си похапне....До този момент Рухсар мълчи...Казва на Сабиха, че няма нужда да прави за нея закуска. Днес Рухсар е дежурна и вече закъснява за работа....Трябва да тръгва – вече е 11 часа....Сабиха сяда до нея и започва сама....

Сабиха: Добре....ще си призная....Ако спреш да ми се цупиш, ще си призная всичко..../пълно мълчание от страна на Рухсар/....Стига си се мръщила вече....Добре де извинявай.....Вчера много прекали и....аз затова ти ги наговорих.....

Рухсар: Хубаво....Забрави за вчера....Да видим какво е положението днес, но казвай каквото имаш да казваш....Бързам.....

Сабиха: Сложи поне по един чай да се успокоим....

Рухсар: /леко се усмихва/....Напомням ти, че нямаш право да се пазариш....
Сабиха се съгласява.....Има помирение между двете.....

Сердар е седнал до Нурсел, а Галип разглежда филмите, които е взел.....

Сердар: /към Нурсел/ Ще тръгвам вече.....Ще се виждаме Нурсел....Ще идвам често....Тъй като Галип ще стои в къщи....ще движим работата от тук...../Нурсел гледа към Галип, а той е малко изненадан от думите на Сердар/

Галип: Защо да стоя в къщи....Ще ходя на работа както винаги.....И без това Нурсел трябва да почива.....Просто ще бъдем малко повече време заедно.....Ще тръгвам малко по-късно и ще се прибирам по-рано......

Сердар: Добре тогава....Доскоро.....Довиждане......

Сердар вече е извън къщата....обръща се гледа към къщата....Не е доволен Сердар, че Галип ще ходи както всеки ден на работа....Той има да урежда въпроси с немския партньор и присъствието на Галип в холдинга, не е желателно.....

 пост №6110 ...... Re: Son bahar - Любов назаем - Тема 22: Юли 24, 2010, 12:33:36

Значи, да ти  отговоря, МАМАН! Прословутото доверие........много важно нещо, нали? Без него не става, дори и да се напъваме нещата не вървят............и този филм е показателен в това отношение! Втория сезон на филма..........започва така.........и двамата са разделени, дали са си време, къде Сабиха не е искала това време, къде Галип е имал нуждата да си го даде, просто отношенията им бяха стигнали до един етап, когато това доверието,което липсваше от едната страна...........развали магията,тази магия...........наречена любов ......и на нея, на тази същата, още жива и небезпроблемна любов, на моменти знаете невъзможна дори и трябваше време, още време.............Галип, който според мен е този, който повече обича...........според мен, уточнявам, беше обиден повече на тази любов...........Сабиха при нея този процес се случи по-късно,ще обясня..........Галип взе правилното решение, не за него си,а за любовта си към Сабиха! Реши да нарани нея, себе си лиши от възможността да не е при детето и любовта си ...........болката, видяхте накара и двамата да разберат какво е един без друг! Смелостта му и нуждата да не доубие любовта си, вземайки това решение........само буди моето възхищение, и ме кара да му вярвам, че той наистина го прави защото ги обича! От друга страна това недоверие и обвиненията на Сабиха, започваха да пораждат съмнения в нейната любов към него................един човек, който обича като Галип, разбирането му че да обичаш, значи да си предан, доверчив, състрадателен и най-вече уважаващ чувствата на другия..............той за него,това беше огромен товар!Товар, който той не очакваше, обвиненията й в болницата заради вината му, че нещата са се случили заради него......и неговото несъгласие с това ...........обвиненията имаха почва, разбираше го.........но това не беше по желание, случилите се неща.........просто бяха стечение  на обстоятелствата.........не можа да преглътне неразбирането на Сабиха за тези неща...........и предпочете да замине, според мен! Сабиха, отначало не разбра,защо Галип прави всичко това, времето което се случи да е без любовта му, за съжаление не дава отговорите които тя търси през целия филм..........Тя, първосигнално както винаги.......обвини, после съжали, още следващата секунда /знаете, сцената кога Руксар идва, веднага след заминаването на Галип от болицата след като тя го нарита, говори, че Галип вече го няма в живота им/  но, толкова...........направи ли повече..........не, пък и не можеше вече...........имаше притеснения за всичко друго около нея, но не и че обиди много сериозно ..........не Галип, а любовта му, тази безрезервна,толкова силна на моменти, толкова прощаваща нейните егоистични постъпки до него момент............тя обиди тази любов, без да го подозира изобщо...........така правеше Сабиха, не за първи път.... което буди подозрението дали обича Галип по начина по който той го прави! Сабито,този нейн егоизъм.......имаше го през целия филм...............тя е толкова обсебена от нещата,които желае и разбира само както тя си мисли,бяха погрешни........Руксар не успя изобщо да й повлияе..........приятелката й познаваше отлично характера й и затова действаше на моменти без нейното съгласие, точно поради тази причина! Дай боже всекиму, такава приятелка, която вместо теб ще прави нещата за твое добро...........без завист, безкористно, само защото те обича и ти мисли доброто! Благородство е другото му име на това, което Руксар правеше!
 Галип се разбира,че времето бива негов враг в стремежа му да забрави,а може би не е искал...........той си признава пред Зафер, че не знае...............не е знаел точно какво е търсил, дали забрава, дали нов живот, дали да провери любовта си...........не знае! Връща се обаче и си отговаря на всичките тези въпроси............разбираме го всички от филма! Сабиха обаче, още не е дошъл този момент при нея, времето й е било заето с друго...........колкото и да й съчувствам по женскси, не мисля че си е дала отговорите, които я измъчват..........даже повече след завръщането на Галип,тя продължава да не му вярва.............защото ревността е другото й име на Сабиха........!!! Ревността,тази дружка на любовта.........си беше едно от качествата й, на нашата Сабиха!Видно е от началото на втория сезон още, наша Събка напълно се обърква, първо с Еда...........измъчва се верно,но не проверила нещата, прави погрешните заключения пак! Застраховката на Керем, непроверява и не знае за това,че виновен е друг,а не Галип,втора грешка! Друга голяма, прави с Еда.............къде е доверието във всичкото това отношение към Галип............вие виждате ли го, аз не.........! Чудейки се ,след като я вижда и разбира, че без нея няма да е щастлив, как да направи първата крачка към сдобряването им.........Галип също се измъчва, а тя пак е заета със старите си недостатъци..........продължава да подлага под съмнение любовта му!  Тя тотално се обърква от факта, че Галип продължава да я обича........объркана е от опитите му за сближаване............тя мисли, че неговото отношение е продиктувано от факта, че е баща на Керем и че се опитва да обърка така подреденият им живот, като е отсъствал!
Извинявам се за този пост и това проследяване на нещата, само за да отговоря ,но не можех да се обоснова по-кратко! Такава съм, многословна.........
Използваната Сабиха, /имам впредвид наивността й по много от нещата и възприятията й за живота/  от всички страни и в първия и в втория сезон, разбира грешката си накрая........за наша радост,преодолява и се учи под натиска на толкова силни емоции .......децата дори я учат, какво е да искаш да обичаш! Тя заета със себе си често подлагаше и тях на недомислиците си! Не забелязваше как от нейните действия те пораснаха толкова бързо и така болезнено за тяхната възраст! Един Мемо, в стремежа си да остане при тях и да има семейството, което бленува..........й показва, какво е преданост, постоянство и куп по детски примери, от него към по-възрастните.......
Ердал помогна на  Сабиха да осмисли изобщо всичко..........отвличането им,й дава отговорите и повярва най-после в възможността, че Галип може би още я обича, иначе защо ще рискува толкова много! Живота си.........!Приключвам и няма повече да изпадам в подробности, че като гледам стана наистина дълго това........Така,че отговорих ти ,надявам се мамче..........Галип си остава за мен, мъжът който безрезервно се влюби, бори се и спечели..........искаше го толкова много, горкият! Сабиха,не ме разбирайте погрешно, аз я харесвам много..........трябваше да се научи да обича и той я научи......с неговата любов и търпение! Без Сабиха ние не бихме видели Галип да прави всичко това,което днес аз ви написах,че ме възхищава! Дай боже, на  всяка жена в този живот, един такъв Галип.............да ни научи какво е любовта!

P.S. Намерих това, написала съм го .....вижте, преди колко време.........има връзка, Сани с това което....обсъждаме, някои от вас помнят.......последствията от този ми пост, надявам се...сега да не предизвикам, същата реакция........позволявам си да го сложа, защото продължавам да мисля.....това, което съм написала, тогава.......

Сабиха и Рухсар пият чай.....Рухсар е нетърпелива....чака Сабиха да каже, да си признае всичко....Рухсар вече е изнервена....Сабиха се храни, пие чай и мълчи....

Рухсар: Чакам Сабиха ще говориш ли.....

Сабиха: Добре....Права си....Копнея за него.....

Рухсар: Айде....това ли е.....

Сабиха: Какво?!......

Рухсар: Това признание ли е......Затова ли се сдобрих с теб.....

Сабиха: Рухсар....какво друго да бъде....Онзи ден избягах от лодката без да погледна назад....Не е трудно да се предположи какъв ще е животът му отсега нататък.....Сигурно тогава щеше да ми разкаже какво се е случило с Нурсел.....И да ми каже....не мога да я измъчвам повече, ще посветя живота си на нея.....Помисли само.....Жената ни видя да вечеряме след урока и знаеш какво стана....След всичко това.....какво друго може да ми каже.....Ще си намеря работа и ще върна онзи аванс.....Ще помня с добро този благороден мъж...., който ми помогна в труден за мен момент....

Рухсар: /въздиша тежко/ .....Ами тогава аз ще говоря с Лейля да попита в немската фирма, където работи.....Може да имат някаква работа за  теб....

Сабиха: /натъжена/....Би било чудесно.....