Не виждам противопоставяне! Въпросът не е или брак, или любов, а щом има любов и уважение, планове за съвместен живот и деца, да има и брак! Защо да не ми предложи да се оженим, щом иска да гледаме деца и семейство заедно? Или за него ще е толкова голяма жертва едно предложение? Ами, ако му е толкова трудно, да си живее с някоя друга! Аз без брак семейство и деца не гледам!
Виж целия пост
Предложението за брак - не се случва на всяка
- Публикувана: 23 дек. 2010, 12:37 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2011, 18:40 ч.
# 256
27 дек. 2010, 11:47 ч.
За себе си не допускам такава възможност, защото съм с човек, с който имаме сходни виждания за живота и не бих била щастлива с човек, с който се разминаваме в желанията, т.е. няма възможност точно мъжът ми да не се беше оженил за мене
А за в бъдеще ако съм в друга ситуация ще му мисля според нея....
Виж целия пост
Щом предложението за брак е толкова важно, тогава бихте ли живели с мъжа си, ако липсваше такова? Допускате ли възможността да сте щастливи с този човек и без такова предложение?
За себе си не допускам такава възможност, защото съм с човек, с който имаме сходни виждания за живота и не бих била щастлива с човек, с който се разминаваме в желанията, т.е. няма възможност точно мъжът ми да не се беше оженил за мене
А за в бъдеще ако съм в друга ситуация ще му мисля според нея....
# 257
27 дек. 2010, 11:54 ч.
И като го принудиш да се върне било заради децата, било заради подписа, що за семейство ще е това? И за двата вида съжителство става въпрос.
Виж целия пост
Айде тия с брак по-могат да хванат съпруга да се върне .. ама тия без брак .. ще го хванат за ...... 
И като го принудиш да се върне било заради децата, било заради подписа, що за семейство ще е това? И за двата вида съжителство става въпрос.
# 258
27 дек. 2010, 11:56 ч.
Можеше и да пропуснете подчертаните думи ....
Виж целия пост
Иначе да, и аз признавам, че ако мъжът с който съм в момента, ми направи романтично предложение за брак, сигурно ще се трогна и няма много да му мисля.
Можеше и да пропуснете подчертаните думи ....
# 259
27 дек. 2010, 11:56 ч.
Ами, аз си признах, че най-вероятно щях да му предложа аз.
Не ми е важно предложението изобщо даже, но предложението от точно този мъж.
Сигурна съм, че нямаше да се опитвам да го убедя, ако сам не иска брак.
Не знам обаче дали "не"-то нямаше да предизвика съмнения..
Виж целия пост
Допускате ли възможността да сте щастливи с този човек и без такова предложение?
Ами, аз си признах, че най-вероятно щях да му предложа аз.
Не ми е важно предложението изобщо даже, но предложението от точно този мъж.
Сигурна съм, че нямаше да се опитвам да го убедя, ако сам не иска брак.
Не знам обаче дали "не"-то нямаше да предизвика съмнения..
# 260
27 дек. 2010, 11:57 ч.
Абсурд е да принудиш някого да се върне, освен ако той не го иска! както казваше баба ми, ако някой не иска да е с теб, и с лайняно въже да го вържеш, ще го пригризе и пак ще избяга.
Виж целия пост
# 261
27 дек. 2010, 12:38 ч.
Не,важно е предложението точно от този човек.
Който е решил ,че иска само теб за съпруга...
Както каза Андариел,мъжете не правят предложения на всяка срещната...Толкова ги е страх ,милите,от "края на свободата им"!
Аз също го приемам по този начин:Щом един мъж е решил да "жертва " свободата си заради мен,иска да се ожени за мен,го приемам много по-сериозно и важно и за двамата, отколкото думите на гаджето "Ами,ако искаш,хайде да живеем заедно!"
Несериозно е някак...
Виж целия пост
Значи предложението е по-важно от човека?
Който е решил ,че иска само теб за съпруга...
Както каза Андариел,мъжете не правят предложения на всяка срещната...Толкова ги е страх ,милите,от "края на свободата им"!
Аз също го приемам по този начин:Щом един мъж е решил да "жертва " свободата си заради мен,иска да се ожени за мен,го приемам много по-сериозно и важно и за двамата, отколкото думите на гаджето "Ами,ако искаш,хайде да живеем заедно!"
Несериозно е някак...
# 262
27 дек. 2010, 14:34 ч.
Честно ли? Не, нямаше да съм с него. Преди и аз бях против брака, но в един момент пожелах да съм омъжена за този човек. Ако той не го беше пожелал също сигурно щях да започна да се съмнявам в сериозността му към мен. При положение, че аз, която с години се биех в гърдите как никога няма да се омъжа в един момент се промених коренно заради този конкретен мъж, то някак си очаквах и от него същото. Та със сигурност нямаше да го зарежа на момента, но щях в един момент да си потърся нещо "по-сериозно" от някой друг.
И трябва да си призная, че ми доставя неописуемо удоволствие да гледам изумените и невярващи физиономии на негови приятели, с които не са се виждали отдавна като им каже, че се е оженил. Един път бях в заведение с едни наши общи приятели и там случайно се появи някакъв стар техен познат, който докато си говореха попита "А с Георги какво става? Какви ги върши?" (не знаеше, че аз съм му съпруга). Отговориха му "Ами ожени се". Реакцията беше "Абсурд! Това не го вярвам! Коя пък го е омагьосала толкова?! Той не е такъв човек..." . Умрях си от смях и от удоволствие, че точно заради мен се е превърнал в "такъв човек"
Виж целия пост
Щом предложението за брак е толкова важно, тогава бихте ли живели с мъжа си, ако липсваше такова? Допускате ли възможността да сте щастливи с този човек и без такова предложение?
Честно ли? Не, нямаше да съм с него. Преди и аз бях против брака, но в един момент пожелах да съм омъжена за този човек. Ако той не го беше пожелал също сигурно щях да започна да се съмнявам в сериозността му към мен. При положение, че аз, която с години се биех в гърдите как никога няма да се омъжа в един момент се промених коренно заради този конкретен мъж, то някак си очаквах и от него същото. Та със сигурност нямаше да го зарежа на момента, но щях в един момент да си потърся нещо "по-сериозно" от някой друг.
И трябва да си призная, че ми доставя неописуемо удоволствие да гледам изумените и невярващи физиономии на негови приятели, с които не са се виждали отдавна като им каже, че се е оженил. Един път бях в заведение с едни наши общи приятели и там случайно се появи някакъв стар техен познат, който докато си говореха попита "А с Георги какво става? Какви ги върши?" (не знаеше, че аз съм му съпруга). Отговориха му "Ами ожени се". Реакцията беше "Абсурд! Това не го вярвам! Коя пък го е омагьосала толкова?! Той не е такъв човек..." . Умрях си от смях и от удоволствие, че точно заради мен се е превърнал в "такъв човек"
# 263
27 дек. 2010, 14:45 ч.
Това жененето се оказа много сериозно постижение в живота, чак да не повярваш.
Виж целия пост
# 264
27 дек. 2010, 14:54 ч.
Не жененето/омъжването Уважаема ... хм ... ще пропусна ник-а Ви ... а оставането в това състояние
Виж целия пост
Това жененето се оказа много сериозно постижение в живота, чак да не повярваш.
Не жененето/омъжването Уважаема ... хм ... ще пропусна ник-а Ви ... а оставането в това състояние
# 265
27 дек. 2010, 15:38 ч.
Абе не знам дали само мъжете ги е страх. Колкото повече чета в тази тема, толкова повече ме обхващат съмненията, че е чак толкова хубаво. Направо се притеснявам да не си развалим хубавия живот с някакъв брак.
Аз имам и една друга теория,а тя е, че на някои хора всичко в живота им се случва сякаш по разписание. Абитуриенстки бал, годеж, женитба, деца, пенсиониране, внуци итн...а за други нещата не вървят в тази последователност, те трябва да минат през повече изпитания, което съответно им предоставя повече възможности за осъзнаване и обмисляне на нещата. Когато нещата просто ти се случват нямаш толкова време да ги анализираш. Хванал си се на хорото, играеш го както си знаеш. В другия случай, когато нещата си вървят по своя собствен план, различен от общоприетия започваш повече да мислиш за смисъла на нещата, дали изобщо е необходимо да се случи всичко гореизброено, за да можеш да живееш щастливо.
Виж целия пост
Аз имам и една друга теория,а тя е, че на някои хора всичко в живота им се случва сякаш по разписание. Абитуриенстки бал, годеж, женитба, деца, пенсиониране, внуци итн...а за други нещата не вървят в тази последователност, те трябва да минат през повече изпитания, което съответно им предоставя повече възможности за осъзнаване и обмисляне на нещата. Когато нещата просто ти се случват нямаш толкова време да ги анализираш. Хванал си се на хорото, играеш го както си знаеш. В другия случай, когато нещата си вървят по своя собствен план, различен от общоприетия започваш повече да мислиш за смисъла на нещата, дали изобщо е необходимо да се случи всичко гореизброено, за да можеш да живееш щастливо.
# 266
27 дек. 2010, 15:39 ч.
За нито един от нас двамата брака не е връзване.По-скоро деца са сериозна крачка от която е трудно да абдикираш.
Виж целия пост
# 267
27 дек. 2010, 16:39 ч.
Мммдам, този брак 
Ми като се замисля аз нямам нищо против бракуваните.
Получавала съм предложения за брак от не един мъж.
Замислих се сега, обаче, дали не съм се отирчала от брака, заради несигурността си в партньора ми или просто защото не ми се занимава с такива циркове.
Ще видим
Виж целия пост
Ми като се замисля аз нямам нищо против бракуваните.
Получавала съм предложения за брак от не един мъж.
Замислих се сега, обаче, дали не съм се отирчала от брака, заради несигурността си в партньора ми или просто защото не ми се занимава с такива циркове.
Ще видим
# 268
27 дек. 2010, 17:38 ч.
Мда, и аз като попрочетох темата, с това впечатление останах. Е, хората са различни, постиженията им - също...
Самата авторка е заявила недвусмислено, че видиш ли, не всички получават предложения за брак. Ама се оказва, че получаването на предложение е крайно недостатъчно.
Истински успели са само онези, които са го приели и са се бракували.
Виж целия пост
Това жененето се оказа много сериозно постижение в живота, чак да не повярваш.
Мда, и аз като попрочетох темата, с това впечатление останах.
Е, хората са различни, постиженията им - също...Самата авторка е заявила недвусмислено, че видиш ли, не всички получават предложения за брак. Ама се оказва, че получаването на предложение е крайно недостатъчно.
Истински успели са само онези, които са го приели и са се бракували.
# 269
27 дек. 2010, 17:48 ч.
Много философски въпрос. Сигурно бих живяла, знам ли. Всъщност аз и живях няколко месеца.По скоро бих го подложила на обсъждане, и бих решила в зависимост от аргументите.
Щастието е субективно и за мен лично няма нищо, ама нищо общо с брака.
Виж целия пост
И тук идва въпросът към омъжените: Щом предложението за брак е толкова важно, тогава бихте ли живели с мъжа си, ако липсваше такова? Допускате ли възможността да сте щастливи с този човек и без такова предложение?
Щастието е субективно и за мен лично няма нищо, ама нищо общо с брака.
Препоръчани теми