Предложението за брак - не се случва на всяка

  • 79 866
  • 1 481
# 210
Не съм сигурна, че е точно така. някои обичат да са различни и това е начин да са.

Аз съм в брак, това горното са наблюдения сред мои познати.
Виж целия пост
# 211
За мен това наистина не е от значение и затова писах мнение в темата. Не смятам, че съм ощетена, нито пък тайничко мечтая и дебна приятелят ми да ми предложи брак.

Въпросът тогава би бил по-скоро дали би отказала на този мъж предложението му за брак, ако ти предложи и защо.
Примерно аз, ако не виждам смисъл в подписа и узаконяването на връзката, бих отказала.
Ако за някого това има значение и е важно, би приел разбира се, дори нещо повече- би бил страшно развълнуван..

А ако се мота, може и аз да му предложа. Искам ли нещо, питам си директно.  Simple Smile
Това важи само за съпруга ми, разбира се. Продължава да бъде единственият мъж, който е успял да ме накара да искам сватба, семейство, деца...
Виж целия пост
# 212
Продължавам да не разбирам защо брак=сватба= бяла рокля. Аз  никога не съм си мечтала за сватба, нито за бяла рокля. Омъжих се с такава, защото съм си такава и в ежедневието- спазвам общоприетите навици и не съм бунтарка, или различна. Имам приятели, чиято сватба беше тематична- мъжът е рокер. Булката беше с кожена рокля,  а халките им бяха направени от някакви моторни елементи.
Виж целия пост
# 213
Продължавам да не разбирам защо брак=сватба= бяла рокля.

Ами защото това са единствените атрибути, които отличават бракуваните семейства от тези, които  живеят заедно на семейни начала. Аз лично други разлики между двата вида семейства не виждам.
Виж целия пост
# 214
Все едно да кажем, че електричеството не съществува, защото не го виждаме:)
Аз лично ( да не обременявам други с моите възгледи) виждам в брака обещание, романтика и малко законодателство.  Категорично не го свързвам с моабет, дреха или нещо от сорта.
За мен лично ситуацията с припознаване на децата, които не са родени в брак, е тъпа, да не използвам и друга дума. И пак е подпис. Но за други не е така. Всеки има право на мнение.
Но да се ограничаваме само до някакви видими или често повтарящи се характеристики  е елементарно.

А, и да допиша. Животът не е само ежедневието. Понякога такива неща се случват, че са по невероятни и от най невероятния филм. И току виж се оказало, че нещо регистрирано надлежно по законния ред, пък било то и брак, има огромно значение.
Виж целия пост
# 215
предполагам че е така, понеже все още повечето хора предпочитат да са женени. а и както стана ясно, има много хора които реагират на обществения натиск (роднини, приятели).
Значи Шанел има право.
Дали в крайна сметка ще има или няма сватба в повечето случаи зависи от мъжа.  Simple Smile

А срещам последните години един феномен- дълга връзка, голямо разбирателство, съжителство и изведнъж- раздяла.
Двамката се женят след година-две за други партньори... Поне четири случая си спомням такива, а, ако се задълбоча, може и повече да станат. Това пък на какво се дължи...

о, не Simple Smile нещо не се разбрахме. шанел дали има право или не, не мога да кажа. шанел има право да има гледна точка и за себе си е права. т.е според нея ние неомъжените не сме получили предложение и затуй живеем в самота и тъга, или в най-добрия случай сме на семейни начала с партньора си и сме много нещастни, понеже не сме познали радостта от предложението му за брак  Laughing

дали имането на брак зависи от мъжа - категорично не, според мен. ако беше така, да съм омъжена вече три пъти за трима различни мъже Simple Smile. дали ще има брак, зависи от двамата партньори и нагласата им към брака.
Виж целия пост
# 216
Все едно да кажем, че електричеството не съществува, защото не го виждаме:)
Аз лично ( да не обременявам други с моите възгледи) виждам в брака обещание, романтика и малко законодателство.  Категорично не го свързвам с моабет, дреха или нещо от сорта.
За мен лично ситуацията с припознаване на децата, които не са родени в брак, е тъпа, да не използвам и друга дума. И пак е подпис. Но за други не е така. Всеки има право на мнение.
Но да се ограничаваме само до някакви видими или често повтарящи се характеристики  е елементарно.

А, и да допиша. Животът не е само ежедневието. Понякога такива неща се случват, че са по невероятни и от най невероятния филм. И току виж се оказало, че нещо регистрирано надлежно по законния ред, пък било то и брак, има огромно значение.
Което идва да напомни, че в България така и не уазакониха съвместното съжителство, както е , например, в една Франция. Там това се нарича ПАКС.

Ще се опитам да го намеря като линк.
Виж целия пост
# 217
Че аз ако ще го узаконявам, защо ми е ПАКС, като си има вече БРАК. Нали уж в тва е тръпката- да живееш незаконно и безотговорно? Laughing
Виж целия пост
# 218
Мисля, че в някои отношения е узаконено, но не знам каква епрактиката. По едно време чух да се обсъжда идеята съвместното съжителство да се декларира в общината по местоживеене от двамата партньори, при което ме напуши смях. Ако ще идете двамата да декларирате че живеете заедно, каква е разликата с това да се омъжиш в гражднското? Пак за еди подпис и за едно обявяване иде реч.  Понякога отмного увъртане се получава ситуация 'не врат, ами шия'.
Виж целия пост
# 219
http://en.wikipedia.org/wiki/Pacte_civil_de_solidarité

Eто го. Постарах да не е на френски, все пак.

Аз ако ви кажа какво най-вече ме караше да мисля за подпис...ще паднете. ooooh!
Виж целия пост
# 220
Че аз ако ще го узаконявам, защо ми е ПАКС, като си има вече БРАК. Нали уж в тва е тръпката- да живееш незаконно и безотговорно? Laughing
бе аз ли нещо не вдявам, или кефа от живеенето без брак не се изразява в това човек да проявява безотговорност... и що да е незаконно? newsm78
Виж целия пост
# 221
Ми не вдяваш, щот се майтапя. Аз по-отговорен човек от мъжа, който още не ми е станал съпруг, не съм виждала. Но все пак наистина не виждам смисъл от паксове, след като има и нещо, наречено брак.
Виж целия пост
# 222
 Banghead
Виж целия пост
# 223
Защо, аз именно на безотговорността се наслаждавам.
Много ми е приятно някой друг да се нагърбва с отговорностите.
Аз оставам една безхаберна и свободна жена с неизяснен статус.
Виж целия пост
# 224
За мен това наистина не е от значение и затова писах мнение в темата. Не смятам, че съм ощетена, нито пък тайничко мечтая и дебна приятелят ми да ми предложи брак.

Въпросът тогава би бил по-скоро дали би отказала на този мъж предложението му за брак, ако ти предложи и защо.
Примерно аз, ако не виждам смисъл в подписа и узаконяването на връзката, бих отказала.
Ако за някого това има значение и е важно, би приел разбира се, дори нещо повече- би бил страшно развълнуван..

На този етап, бих отказала, да, защото просто не виждам нужда, смисъл от нещо такова, било то сватба или само подпис.
Как да кажа, нито бих се почуствала по-специална, нито усещам някаква нужда от носенето на халка, смяна на фамилията, официален подпис (или каквото щете от нещата свързани с брака) и обвързването по този начин.
А който се радва на тези неща, нека им се радва.
Писах в темата, защото авторката е задала по този начин задачата един вид - че всички жени тайничко си мечтаят за брак и т.н. Поне аз така го разбрах и реших да се отбележа в групата на онези, за които бракът не е най-важното.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия