Съществува ли живот след смъртта или прераждане?

След като през тази година загубих детето си и майка си, а преди три дни и баща си нямате представа колко ми се иска да вярвам в прераждането!

Боже, juliana, мойте съболезнования...
И аз загубих моя татко тази гадна 2005 година, и също много се надявам, да съществува живот след смъртта. Толкова неща имам да му кажа, за които все не оставаше време!

Аз вярвам в прераждането. Не съм 4ела книги, но ми са се слу4вали много невероятни събития, които са ме убедили, 4е има живот след смърта. Най-убедителното доказателство за мен е 4е постоянно сънувам едни и същи хора, които оби4ам силно, но не ги познавам ли4но. Много 4есто също сънувам, 4е умирам по време на втората световна война по време на битка. Когато баща ми по4ина, аз не можах да отида на погребението, понеже живеех много дале4е, но той ме посети по време на сън и ми каза 4е ве4е знаел в какво се е преродил-в пти4ка. Каза ми 4е това било неговото желание, защото искал да прилети до мен и да ме види колкото може по-бързо. След като се събудих и разказах съня си на други, доста хора го приеха скепти4но и ми казаха 4е е нормално да сънуваш такива сънища когато загубиш близък. След няколко седмици, след като се прибирах от университета, видях невероятно красива пти4ка, която беше кацнала на колата ми. Тя изтананика то4но както бащта ми тананикаше на времето и литна. Отне ми доста време за да реагирам, понеже не знаех дали да пла4а или да се смея. Все още нямам сили да спомена слу4илото се на семейството си, но вътрешно се радвам 4е баща ми съществува.   

Ами, да си кажа и аз. Повярвах без да чета.
По-рано не съм се замисляла въобще по тези въпроси. По принцип съм много земен човек, практичен, не се отдавам много на чувства и предпочитам нещата да имат разумно обяснение, ето защо, когато се роди Лора и започнаха да се случват странни неща, бях абсолютно потресена.
Примери:
Веднага след като се роди, ама съвсем веднага, ми я дадоха в ръцете. Аз очаквах бебето да е с полузатворени очи, погледът да е мътен и т.н., но тя ме погледна с толкова ясни очи, въпросителен поглед, изпълнен със съзнание и мисъл....Погледът й говореше : "А, ти ли си била, я да те погледна сега!" Аз се шокирах ужасно и помислих, че от дългото раждане / 14 часа/ нещо си въобразявам. 2 часа по-късно отново ми я дадоха да я държа, докато ме местят от родилното на етажа. В асансьора се повтори същото, гледахме се без да мигаме, тя ме изучаваше. Полудях, направо се изплаших от нея, не вярвах ......
След седмица, като ни изписаха, майка ми каза, че погледът й не е бебешки.
Забелязвала съм и друго - като кашля си слага ръката пред устата още от бебе. Не се учудваше от много неща, които уж трябва да са непознати. Често реакциите й бяха на възрастен човек, което ми е действало много стресиращо. На 1,2г. я качих на супер екстремна въртележка в един лунапарк въпреки, клех се, че ще я държа здраво..... Тя не само, че не се изплаши, не ме стискаше, ами си разпери ръчичките, затвори очите и само леко се усмихваше, като че лети. А големите пищяха на спусканията. и много други ....
Вече е на повече от 2 г. и уж трабва да е забравила предишен опит, но ми прави впечатление, че има "втори план". Едно тъко чувство за хумор, преценка за реалните и измислените неща, което ми се вижда неестествено за тази възраст, незнам ....
Малко дълго стана, ама.....

Грещо препоръчвам на всички ви "Лечители през времето"на Браян Уейс, дипломиран психотерапевт, след него лечението на психози с регресивна терапия(връщане в миналото) става практика.Има разбира се и много други книги засягащи прераждането. Поне на мен за толкова години четене и ровене в подобна литература схемата, която той дава ми звучи все по правдоподобно. Когато внезапно загубих майка си, потънах изцяло в четене на такива книги, това ми помогна да се справя и да се грижа за сина си, тогава още мъничко бебе.
В общи линии става въпрос за това, че душите се прераждат на групи, че често са имали отношения в предишен живот, връщат се  заедно но в други отношения, за да научат ненаученото в предишен живот. Душата избира родителите си! избира живота и съдбата си! Там имаше точно такъв въпрос- не е ли жестоко, когато се разболее тежко дете или почине ? отговора беше, че ако душата прецени, че това е важен опит за нея, може да избере такава съдба, но по-често някоя душа прави този избор заради родителите или заради тежки кармични уроци. Смислълът на книгата беше, да знаем, че няма нищо случайно, че душите знаят накъде вървят и сами правят този избор преди да изберат смейството, в което ще живеят.
Но исках да кажа същото като Десси- една и съща душа не се преражда в такива кратки срокове, новото би бебе, ще бъде друга душа, която ще избере вас, за да се учите заедно на нещо ново.
Аз живея от малка в два живота- единия на сън на другия на яве- няма съмнение за мен, че често имам преживявания от предишни мои съдби. Но гледам рядко да си го признавам, че няма да ми е уютно на 4-ти км:))

Винаги съм вярвала, че човек има своя карма и предишни животи, прераждания, духове с една дума във всичко. Майка винаги ми е казвала, че бебетата като малки сънуват преживяванията от миналият си живот. Ще ви кажа как се уверих в това. Брат ми е по-малък от мен с 10 г., като беше бебе, смисъл можеше да говори (2-3г.) та един ден ме попита и той ли като умре ще отиде в онзи град. Онемях, помня го сякаш беше вчера и ми направи впечатление, че започна доста реалистично да ми го описва, с кулите, дърветата ... попита ме дали и баба ни е там сега (тя беше починала преди 1 г.). Незнам на какво се дължеше всичко това, измислица или не, но на мен ми е по-лесно като си представям тази хубав град, пълен с доброта и красота, а моето момченце е там някъде и ще го видя пак. Тази мисъл ме кара да се усмихвам когато ми стане мъчно и тъжно за него 

Дълго мислих дали да напиша това. Аз също вярвам в прераждането и затова ме е страх. Както е написала Деси погрешно е да очакваш, че някого когото си обичал ще се прероди в друг, който също ти е скъп. Ще ви разкажа една история.
Когато бях студентка се запознах с един човек Това беше най-страхотния човек, когото съм сещала. Влюбихме се. Всичко беше страхотно до един ужасен ден, когато разбрахме, че той е болен от страшна болест, от която няма да се излекува. Аз не исках да вярвам, че всичко това се случва, и че ще го загубя. Ние се борихме и направихме всичко възможно. Въпреки всичко след 2 ужасни години той почина. Аз бях до него през цялото време и не вярвах, че ще го загубя. Мисля, че и моето присъствие до него му даваше кураж през цялото време да се бори. След това пропаднах в една дупка, изгубих желание за живот. Мислех, че никога няма да срещна друг. Всеки друг сранявах с него. Бях си сложила много негови снимки в стаята. Докато един ден майка ми каза, че трябва да си ги прибера, за да го пусна да си отиде. Беше ходила при една жена, която и беше казала, че аз не го пускам и няма да намеря друг мъж, защото той си ме пази. Седмица след това се запознах с мъжа ми. Интересното , че аз никога не съм го сравнявала. Просто знаех, че това ще е мъжа ми. Но ставих стария си живот назад. Много искахме да имаме дете и когато забременях бях много щастлива. След като загубих бебето не спрях да се питам защо. Срещнах се с една позната, която има някаква дарба, въпреки, че аз не вярвах много на такива неща. Тя ми каза, че понеже с предишния ми приятел сме искали много дете, просто в един момент се е прекъсала връзката между мен и детето. От тогава вече си казвам, че аз вече живея друг живот и обичам съпруга си страшно много, както и нероденото ни дете. Мисля си за него като една съвсем различна личност и не очаквам някой да се прероди. Просто това ще си е нашето дете.
Вече избягвам да мисля за това какво е било преди и какво е можело да бъде. Мисля само забъдещето.
Извинете за дългия постинг, но просто темата е такава.

fineti само мога да те поздравя за трезвото мислене и да ти ОБЕЩАЯ че ще си страхотна майка на бебчето си!

ей това се  казва да си готов за ново бебе.  Затова казват и че 6 месеца поне се чака...не по медицински причини - а да узреем да сме готови да посрещнем бебето по този начин - гледайки в бъдещето и готови да дадем само щастие на детето си а мъката да запазим само за себе си. 

Аз няма да говоря от себе си, защото каквото и да кажа, ще е нищо пред истината. А за мен истината е в Библията.
Еклисиаст 9:5 Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;
Еклисиаст 9:6 Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени,
Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.
Иоана 6:47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.
Откровение 20:12  Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.
Откровение 20:13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.
Откровение 20:15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.
Откровение 21:1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.
Откровение 21:4 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.
Лука 1:37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.
Марка 9:23 Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

Аз самата съм доказателство че има отвъден живот
При раждането на сина ми едва не умрях
тогава минах през тунела, видях светлините, сиянията на духовете които ме посрещнаха и ме върнаха че не ми е дошло още времето, гласовете на лекарите около мен, които виждах и чувах отгоре
Сега гледам на живота по друг начин - с по голяма наслада, защото знам че не се прекъсва нишката, а просто събличаме това тяло като дреха и продължаваме напред на друго ниво

Утринна звезда, ти просто ми даваш надежда. Това, че не всичко свършва тук на земята, а любимите ни същества живеят някъде е искрица в тунела от мъка. Дано като говорим на Ангелчетата ни те все пак ни чуват, въпреки че не могат да осъществят връзка с нас. И аз съм чувала за нещата, които ти споменаваш, но от гледачки и незнаех доколко да им вярвам.

Аз също вярвам в прераждането... И мисля, че по някакъв начин съм изтърпяла кармичното си наказание със загубата на Сара, но тя е светъл дух, който няма нужда от прераждане... Затова е ангел, нали?

Ама т`ва с кармичното наказание как го казааа... Какво знаеш по въпроса?

ами, знам, че всеки живее някакъв пореден живот... и трябва да учи съответните уроци!!! и има кармични препятствия или наказания, през които задължително трябва да мине...
не знам много... но това са ми казвали!

i na men mi se iska da viarvam,no vse pak se  strahuvam ot neisvesnoto.
predi niakolko godini sled sagubata na mom4enzeto mi gledah slu4aino predavane v koeto edin angli4anin Pol..............sajaliavam 4e ne si spomniam imeto pove4e, bes  da e vijdal horata i bes da sadava vaprosi govorese s po4inalite,opisvase gi i otgovariase na vaprosite na skarbiastite koito sadavaha na bliskite si.
biah isnenadana i tova mi dade  nadejda.
kupih negova kniga v koiato pisese sa prerajdane i kakvo li  ne na tasi tema.bese interesna no ia dadoh na edna jena koiato bese mnogo sasipana sled martvo rajdane a bese na 42 i iskah da ia utesa.sa sajalenie ne mi ia varna pove4e a as ne biah ia pro4ela zialata.