СЕПТЕМВРИйчето расте и не млъква то въобще!

Започнаха рождените дни на нашите сладурчета. Как лети времето само.
Аз се позагубих малко, но много работа имам през август - всеки ден.
През уикенда обикновено отиваме с Тони в Борисовата градина - скачането по надуваемите замъци се е превърнало в традиция при нас  . Другата "мода" е да стреляме с воден пистолет по жабите в езерцето с лилиите. Иначе през седмицата Тони ходи на градина; нашата работи целогодишно и добре че е така, иначе не знам как щяхме да се справяме. Нашият рожден ден го планираме като миналата година - почерпка и торта в градината, плюс избрана от нас програма за там. Вечерта - празник вкъщи. Тони си е поръчал подарък - Елмо  . Някакви идеи откъде мога да купя такъв звяр??? Тортата ще е Макуин-Светкавицата.


Сами, и аз силно те прегръщам! Съжалявам, че не можах да помогна  . Дано да намерите и да случите на добри педагози и възпитатели. Сигурна съм, че Ема ще преодолее проблема.
Аз пък не мога да разбира що за глупост е това да се дефинира едно дете като "хиперактивно"?! Това означава, че всяко второ (да не казвам - всяко) дете е такова! Щом е дете, то има нужда от тичане, скачане, разсейване, бели, движение и т.н. Какво се очаква от тях - да седят мирно на едно място, като в английски колеж, да пазят тишина и да не пречат на възрастните  ?!!!
И аз се присъединявам към въпроса на Ески - защо ви избягват на детската площадка? На нашата площадка често идват деца, които не говорят български - русначета предимно. Тони си играе с тях, нищо че не се разбират чрез речта.  Лично аз не бих го спряла да си играе с Ема и то не защото се познаваме, а защото и за него ще е добре да разбере, че всички хора са на първо място хора, независимо от това как изглеждат, дали могат да говорят, дали разбират и т.н. и че всички хора са различни. Възпитателният и положителен ефект ще е двупосочен и не разбирам родители, които не го виждат това  . Ще се радвам, Сами, да споделяш тревогите си с нас - насреща сме, знаеш, по всяко време. Имаш силната ми подкрепа! Прегръщам те  !

Щях още да пиша, но трябва да излизам вече. Радвам се, че има раздвижване в темичката ни - тя не може да се сравни по никакъв начин с Фейсбук.

Kally, мисля, че хората избягват някое дете, когато не знаят как да се държат с него. Моята дъщеря също е по-буйна - тича, скача, катери се, вика за ужас на някои възрастни на детската площадка. Тъй като е с ръст на 5 годишно дете очакванията на околните към нея са да се държи като такова. Миналото лято е имало два-три случая майки и баби да се карат на майка ми, че детето е диво и невъзпитано, а е вече голямо и би трябвало да бъде по-разумно. Майка ми обяснявала, че тя няма и три години, просто е по-висока и не може да се очаква от малко дете да стои мирно и кротко. Случвало се е една жена да излезе на прозореца в 8 вечерта и да се разкрещи да сме си приберели дивите деца, че й пречат и й нарушават спокойствието.
На нашата площадка често идват русначета и едното от тях е хиперактивно, но пък умира да си играе с дъщеря ми и честно и през ум не ми е минавало да я спирам да играе с нея. Майка му винаги стои плътно до него за всеки случай защото на моменти се стига и до по-сериозни дърпания или блъскания. Харесва ми как тази жена се отнася с момчето - нито веднъж не му е повишила тон или ударила, напротив винаги му говори кротко и тихо и успява да го усмири макар и за кратко. 

Много са сложни нещата с Ема и ще стане прекалено дълго за обяснение,но ще се опитам да кажа някои неща в резюме - тя не просто тича,скача и се разсейва. Тичането,скачането и прочие дейности при нея продължават при нея отвъд границите на умората- тя може да залита от умора,но не спира; физическата активност при нея преминава в емоционална свръхвъзбуда на сетивата. Ако я оставя може и 20часа да не спи и да спре сигурно - не искам да пробвам,защото сто на сто ще съм заспала преди нея. Не отговаря на команди като Стой,спри и т.н - просто няма такива понятия при нея; просто разбирането на нещата е изместено на някаква плоскост,която не ми е съвсем ясна. И радостта и обичта ги изразява доста бурно и агресивно; не разбира,че някой може да го заболи. Примерно ако пипне горещ радиатор и се изгори за нея това не означава нищо; няма да и остане спомен за болката - тоест тя знае,че е горещо,но продължава да го прави  това е. На детските площадки ми е омръзнало просто постоянно да се извинявам за поведението и,да обяснявам,че е по-различна и че не говори.Тъй като вече не е бебе,някои действия не могат да се извинят с това,че е малка,защото вече е почти на 4.
От средата на септември вече ще сме в София,местим се в района на Гео Милев. Тази година няма да празнуваме рождения ден на Ема,защото тя няма приятелчета в Сф,така че няма с кого
Ески,пиши на ЛС координати на тази логопедка,моля!
Кали,благодаря за подкрепата,но Тони ще избяга от моя тайфун,гаранция - със сигурност има чувство за самосъхранение детето
Лекси 

Да са живи и здрави малките рожденици Вики,Радост и Алекс! Да растат усмихнати и много обичани дечица! 

Писах, писах, толкова неща исках да споделя и накрая всичко се изтри, а вече нямам сили на да го сътворя наново.

Сами, прегръщам те силно, мила и ти пожелавам много кураж и сила.  Ти си силна жена и ще успееш да помогнеш на Ема, уверена съм.  Вярвам, че всичко ще се оправи. Имам приятели със заекващи дъщерички, които посещаваха нормална градина и логопед и сега си говорят нормално. Те също трудно и бавно проговаряха. Те са с моята кака и сега са щастливи  бъдещи първолачки.
Както спомена Мейчето, атмосферата тук не може да земести Фейсбука. Тук сме (аз много по-рядко), но вярвам,че присъствието ни помага на всички и споделяйки  радости и болки си помагаме взаимно и ставаме по-силни и по-близки.

Ади, поклон пред вашето семейство! 

Лека нощ на всички, утре пак ще пиша,че вече заспивам!

Сами, успех с детенцето. От все сърце се надявам да се преборите. Ние също сме в Гео Милев, обаждай се за разходка ако имаш нужда от компания.

Сами, ние живеем близо до кв. Гео Милев, а детската градина на Тони е точно в този квартал. Ако искаш да попитам там как стои въпросът за вас?

Честито на патерици на всички пораснали августински септемврийчета! Да са живи и здрави малите палваници!   

Саморасличе, дано в Сф вече се почувствате по-добре, дано в големия град хората са по-отворени към проблемите на другите  А иначе каква точно домашна "терапия" се предписва на хиперактивните деца - със специалист предполагам, че имат програма, с която да ги съсредоточат и да им привлекат вниманието, но вкъщи как се справяш?

Калинчита,благодаря за предложението за разходка Мога да се обадя,когато сме само с бебето.Каката на 8-ми септември има час за обследване в специализиран център,за деца с проблеми като нейния и много се надявам да я вземат за целодневни занятия Иначе аз ще съм в лудницата вече
За оправянето вкъщи - ами много просто; не се оправям!Не мога да и привлека вниманието,за да мирне - тя сама си избира занимания - гледа филмчета,обича да рисува т.е да драска; харесва всякакви конструктори; най-много обича да прелва от 1 в друго вода.Дай и вода и свобода и не я търси . А има и още 1 човече,което иска внимание.
Кали, в държавна градина няма как да ни вземат. В частна също - защото нямат нужните
специалисти и  подход.Само за половин ден,ще ги докара до там сами да си говорят Е,това не пречи да ти се обадя да се видим - предполагам,че за веднъж ще оживееш;после ще си изключиш телефона Всички хора така процедират и аз свикнах,не се сърдя - то наистина не се издържа
Веси, с деца като нея работи екип- специален педагог, специален психолог и логопед.
Люси, имаше 1 сентенция или нещо такова,че на всеки човек му се дава толкова,колкото може да понесе и да се справи. Обаче Дядо Боже нещо е объркал с мене,защото аз наистина изнемогвам и не се смятам за толкова силна
 

Честито на рождениците! Да са здрави и много щастливи!

samorasliche, на много близки наши приятели детето е със сходни проблеми. На същата възраст го диагностицираха, като заболяване от аутистичният спектър. Намериха различни специалисти и попаднаха на една жена, която вече две години се занимава със сина им и напредна много, даже на есен ще е в предучилищна в училище. Разбира се, че това са сложни проблеми и за съжаление трудно непреодолими, но в София има специалисти и искрено се надявам нещата и при вас да се подобрят .

Сами, прегръщам те мила. Дано наистина намерите подходящите специалисти и нещата се оправят. Аз познавам една майка с дете, което се държи по сходният начин, но никога не е казвала да има проблем. Може и да не знаят, знам ли 
А това, което си написала- че на човек му се дава толкова, колкото може да понесе- си много правааа. И аз минах през много трудности и всеки ми повтаряше, че е защото съм силна и мога да се справя. Да, ама никак не се чувствах и аз силна, напротив- чувствах се слаба, защото ми беше непосилно да го понеса. Както и да е, много ви прегръщам и целувам, и се надявам 1 ден да кажеш- аз го преодолях, всичко  е зад гърба ни!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ВСИЧКИ РОЖДЕННИЦИ!

Kally, забелязах, че и твоя дребосък има скоро рожден ден, имате ли вече избрано място за празнуване? Ние миналата година бяхме в Пинокио в Гео Милев и беше толкова мръсно и занемарено, че не искам да повторя. Да не говорим, че пуснаха и две семейства с деца вътре в клуба при условие, че уж го бяха запазили само за нас. Сега съм все още в процес на търсене на място за празнуване на рождения ден на малката с около 10 дечица.

Ами досега не сме празнували рожден ден в клубче, да си призная честно.
Първата годинка беше много малък и го празнувахме в тесен семеен кръг. Втората годинка вече ходеше на детска градина и оттогава все там се празнува. Уточнявам, че Тони ходи в частна градина, където са позволени и тортите, и почерпката, и украсата ако родителите искат. Освен това имат цяла празнично-рожденна програма по теми, в зависимост от това дали рожденикът е момченце или момиченце. Миналата година си избрахме "Тарзан в джунглата"; тази година ще е за "Пирати"; за момиченцата има "Принцеси", "Понита", "Бал" и т.н. Включени са различни игри, състезания и забавни ситуации. И всичко това ни излиза поне 2-3 пъти по-евтино, отколкото ако ангажираме клубче, а и за детето е много по-весело, защото така се чувства специално през целия ден, а не само за 2 часа. А вечерта като си го вземем, си празнуваме и вкъщи.

Това е добър вариант определено, но моята не ходи на детска градина, а комшийката отдолу ще ме удуши собственоръчно ако вкарам 10 деца у дома. 

Засега съм се спряла на няколко клубчета около нас и започвам обиколка от днес.

Саморасличе, много прегръдки и кураж и от мен! Нямам никакъв директен опит, но знам, че щом в страна като Щатите хиперактивните деца изобщо не се смятат за различни, а чрез социализация и нормално отношение, си израстват заедно с връстниците и даже като възрастни не им личи какви са били, вярвам, че и тук това може да се постигне - по-бавно и по-мъчително, естествено, защото сме държава на примитивизми, но все пак възможно! Предполагам колко ти е тежко и как трябва да промениш цялостното си възприятие за живота и нещата, които той ни предлага, но едно е сигурно - ти си майка с мисия!