Декемврийчета 2010

Данили, Честит празник! Бъди много-много щастлива!

Категорично не съм съгласна някой от темата да спира да пише тук

tuli, миличка, дано нямаш повече проблеми с кръвното!
 Пиши Кало как приема малката си сестричка  

Аз изкарах за първи път навън малкия на около двадесетина дни като беше

........мама, наистина ли сменя памперси баткото?

Пижамка, много кофти, дано не е била много скъпа

Това с МОЛа ми е много смешно Не съм от супер-майките, пък и АМ още не се е налагало да давам, ама редовно ходим в МОЛа с бебо да се разхождаме, когато времето навън е гадно.

И без бой си признавам, че привързаното родителство не е за мен   И, че, живот и здраве, ще кърмя (ако успея де) максимум 9-10 месеца.

Хей мами, стига сте се джънкали с това кърмене, дайте нещо позитивно, важно е бебоците да са  здравички и всичко ще е ОК

Да се похваля, самолета на свеки не само излетя, но и е пристигнал в Италия, така че мога да си отдъхна спокойно  , благодаря на всички, които стискаха палци 

Вие се бъзикате с МОЛчето, обаче ние утре отиваме наистина в МОЛчето, тримката задружно, да видим малката как ще се справи, дали ще и хареса МОЛчето, трябва да я светнем в тия неща от малка 

Лелееееееее днес какво чистене му ударих, направо цялата къща светна, от 10 месеца не съм го правила, подейства ми супер тонизиращо и разтоварващо, но забравих да ям, а и вода не пих особено много и нещо млекоцентралата е с намален капацитет, а малката започна да мрънка, да видим, дано да има достатъчно  .

И като стана въпрос за кърмене, ние сме изцяло на кърма и малката спи по 3-3.5 часа и тогава се събужда да папка, вие пишете че вашите спинкат по час-два и тогава искат цица, почвам да се позамислям, да не би да е по-поспаливо детето и да стои гладно, макар че памперите са ни доста наакани и напишани, даже като я кърмя не винаги заспива, даже повечето пъти си е будна и сама си пуска цицата, след това не заспива веднага, а си гледа нещо, ослушва се, като е супер спокойна, не мрънка че е гладна или нещо такова, е само при колики се превива, червенее и пищи, но това си е друго реване.

Pyjamka, много гадно това с количката, лош късмет, ама нищо всяко зло за добро, както казват хората 

Честит Рожден Ден, Данили! Бъди много-много щастлива и безкрайно обичана! 

Днес бяхме на първа консултация и резултатът е 4.150 кг. и 57 см. (+1.250 кг. и +9 см.) Биха ваксината на Гери и милата много плака.

Стига с това кърмене....  Беше ми писнало предния път да обяснявам защо не кърмя. Гледаха ме едно такова укорително - съжалително. Не мисля, че съм лоша майка, защото не си кърмя децата. Не съм успяла и точка. Не съм длъжна да давам обяснения и да се оправдавам пред никой. Дотатъчен съдник съм си.

И моята калпазанка цял следобед е на гърда, тъкмо я махна тя се разхленчи и пак я слагам така поне 4ри часа.Явно е заради коликите и така се успокоява.
Енигмата, браво , добре сте наддали, много сте пораснали, цели 9вет сантиметра!Ще видим и ние колко сме наддали за месец и нещо на 17ти.

За моловете обсъдихме , аз отсега си мечтая да се наглася и да излезем някъде с половинката за 8сми март, той тогава си идва за десет дни.Кръчма дискотека, искам пълна програма, да се наградя малко и аз

аз вече си подновявам социалните контакти и само да се задържи смятам да въведа Гоги във дебрите на градинки, молчета и т.н.

Само да ви предупредя, че в момента върлува ужасен грип и дечицата страдат най-много. Просто го имайте предвид.

Доколкото виждам всички родиха и вече мога да разкажа за моето раждане и историите покрай
него. Мислех да не пиша за гадните неща, ама пък и хубавите си струват, а няма как едното без
другото. Отсега казвам- дълго ще е,който го мързи или няма време - да не чете  

Приеха ме на 23.11 сутринта като от предната вечер не бях яла,вечерях рано само малко риба, за
 
да не си натоварвам стомаха. Нямах абсолютно никакъв страх от самата операция,радвах се че

ще се оттърва (поне се надявах) от кръвното и най вече от притеснението да не стане нещо на

мен или на бебо заради това кръвно. След тоновете ме сложиха ме в една стая с едно

момиче,което щеше да я оперира същият лекар и зачакахме да ни извикат за подготовка. Тя

чакаше от 8 години дете и беше много развълнувана. Към обяд ни извикаха за катетрите и

клизмите и питаха коя пожелание първа ще ходи на операцията. Аз нали съм си нетърпеливка и

веднага се изявих и скочих . Сърцето ми така затупа,набързо само се обадих на мъжа ми че


влизам в операционната и всичко занапред стана като на филм. Сложиха ме на масата със
 
прожекторите отгоре като доста време се мъчиха да ми сложат спиналната упойка, трябваше да

се прегъна на кълбо,ама то с тоя тумбак как да стане.... накрая започна да ме хваща упойката, но

и гадното кръвно започна да ми се качва. Беше ми много зле, питах колко е,но не ми казаха, може

би да не се притесня повече. Явно доста е било, защото ми беше супер зле и честно ви казвам

мислех че няма да го преживея. После ме предупредиха че ще ми натиснат ребрата, защото не

можеше да излезе Валито, а какво натискане беше.... не дишах, не мислих,не знаех къде съм ....и

го чух да плаче.... показаха ми го, видях го набързо, беше най-красивият човек! После го сложиха

вляво и зад мен и аз си обърнах главата да го гледам докато му тикаха тръбички в нослето и в

устата, виждах му дупето и крачетата-е няма такава гледка, мънички и сладички! Това си беше

нашето много чакано момче и наистина много изстрадано, помня как в този момент нищо не ме

болеше и не ми беше зле. После го отнесоха, а докторите както се хилеха започна едно

притеснение и бързане, само чувах как единият (моят) доктор почти се караше на другият да

бърза че много кърви и само усещах как ме наместват,въртят и си ме мятаха като тесто. Чувството

беше направо отвратително! После в интензивното ме сложиха на легло с още 2 мами,които бяха

родили преди няколко часа. Имах чувството че ще остана инвалид за цял живот, краката си не

чувствах, беше всичко като сън, нямах сили даже да взема телефона да се обадя на чакащият

тати. Чак след час успях да набера и той да разбере новината. Следобед дойдоха да ме видят, аз

пък все плачех... къде от радост,къде от безпомощност... другите момичета около мен започнаха

да ги раздвижват, а аз буквално не можех да мръдна. Четях в погледа на сестрите, че едва ли не

съм някоя превземка, а мен нищо не ме болеше, просто нямах сили да стана. Вечерта вече една

много настоятелна сестра дойде да ме вдигне, но в момента в който се изправих и седнах толкова

ми причерня, че направи си легнах обратно. За нея вечер толкова беше с раздвижването. Отсякох

че не мога и толкоз! По скоро се ядосвах на себе си и започнаха да ми минават мисли през главата

че упойката в гръбнака нещо са ми я сложили не където трябва и няма да мога да се мърдам цял

живот! Брррр, супер гадно чувство! Мислех си кога ще си видя мъника и само броях часовете.

Тук е момента да кажа с какъв страхотен човек се запознах . До моето легло имаме една жена на

48 години,която сутринта роди със секцио и в късният следобед направо си се разхождаше и все

едно че не беше оперирана! Лекарите се шашнаха с нея,а аз в последствие разбрах що за човек

е. На следващият ден тя буквално си седеше по турски в кревата като някоя йога, като даваха

после бебетата да се кърмят скокваше като един елен,просто нямам думи за тази жена. Тя носеше

името Виолета- като нашата Вили, по нататък ще разберете какво имам предвид.



На другият ден след раждането вече трябваше да стана за да се кача на една количка и да ме

откарат на горният етаж (но още не при Валко). в Стаята пак си бяхме момичетата от

интензивното и вече си говорихме, те решиха да отидат до горният етаж да си видят бебетата.

Ставаха си от леглото ,а на мен ми трябваха поне 15 мин да стана,а главната причина да не мога

бяха големите болки в ребрата от натискането. Ей такава постоянна болка няма! Операцията

само я чувствах като тежина , там нямах болки, обаче ребрата.... Те тръгнаха, а аз доста време

след тях се влачех буквално по коридорите и стълбите и исках да си видя моето съкровище и

когато най накрая стигнах в стаята на бебетата сестрата вече ги гонеше, ама аз нахална успях да

си го снимам и да го помилвам. Оставих му памперси и други неща и вече започнах да броя и

минутите до срещата вече за постоянно на другият ден с него. През времето в което бяхме в

интензивно и после в стаята за родилки питахме как са бебетата-добре били. После се оказа че

Валито бил в кувьоз, ама кой да ти каже.... толкова съм им бясна там на детските лекари, че нямам

думи!



Сутринта на следващият ден вече се качихме в стаята с бебчетата. Бяхме 4 момичета секцио-

всичките в един ден родихме ,а в стаята заварихме 2 момичета родили нормално, но особено за

едната ще спомена по късно. Аз все така трудно ставах, даването за кърмене беше голямо усилие

за ставане от моя страна,болките ми не утихваха, а имах чувството че ставаха по -големи. Не е

вярно че болката се забравя и всичко минава! Нищо не забравям аз! Явно си е струвал всеки един

гаден миг, просто осъзнаваш как си безсилен срещу събитията и колкото и да се мъчих да съм

спокойна то нямаше как. На четвъртият ден когато имах свиждане и за първи път слизах до долу

(дъщеря ми не знам защо не я пускаха на свиждане) като се върнах беше часа за кърмене и

отивам да го вземам аз , гледам- КРЕВАТЧЕТО МУ ПРАЗНО- НЯМА ЗАВИВКА, НЯМА ПАМПЕРСИ,

НЯМАШЕ ГО ДАЖЕ И НОМЕРЧЕТО МУ! Все едно не беше съществувал и не беше лежал там до

преди малко...и оная ми се хили- за кърмене ли идваш, ама като ми е видяла явно физиономията

набързо ми се обясни че моето бебе са го взели в интензивният сектор, тя обяснения не давала,

да съм търсела докторката... ей какво ми се обърна в мен.... в началото не осъзнах какво стана,

после рев голям и тичам (по точно се влачех, но толкова бясна и притеснена, че забравих за

болката) на долният етаж пред интензивното на звънеца... да ама там никой не ми отваря.... седя,

седя и се чудя как да разбрера какво му има на детето,така като няма информация.... мисля че

можете да ме разберете какво ми е било... реших да се обадя на лекаря който ме оперира и да му

кажа да звъни за да пита какво  има. Само успях да разбера че ще го облъчват заради

жълтеницата, ама никога като не бях чувала за това, нямах изобщо представа какво се прави, но

стреса, при вида на празното му легло още ме преследва.... Той ми се обади по късно и ми обясни

че билирубинът му е висок и са го облъчили на лампата, и даже ми каза в колко часа ще го върнат

пак при мен. Но и наистина че беше много оранжев преди това.Ядосвах се че не

предупреждаваха за нищо! Имаше периоди в които бебетата ревяха всички вкупом- а те им

правили проби и ги боцкали, а майките седят само отстрани и се притесняват... поне да кажат-

така и така ще ви боднем бебчето, може да плаче повече.... всяка майка се притеснява, то като е

бебе и безпомощно... Даже стигнаха до там че се криеха кога правят манипулациите  и сякаш

нарочно от злоба не информираха... едната докторка буквално вървях след нея в коридора да ми

даде инфо за Валито а тя си вървеше напред и си говореше нещо колкото да отбие номера че ми

е говорила. Колко и гадно да звучи-казвам ви- срещна ли ги тези определени муцуни по улиците

на града, колкото и смешна и жалка да стана най малкото ще им плюя в лицето да запомнят че не

може така да си играят с чувствата на хората!!! Не вярвам в Господ и след като няма кой да ги

накаже за надменността в тази иначе хуманна професия не заслужават никаква благодарност!

Накрая всички мами в стаята дето ги плюха и недоволстваха купиха черпене да им оставят.

Черпене ли?! Нищо такова не давам аз! Не и на такива! Няколко часа след като го върнаха моето

съкровище от облъчването го носи някаква сестра ли беше, лекарка ли, не знам обаче беше

бясна- откога акушер гинеколозите се интересували от бебетата и директно ми го каза с

насмешка в очите че те за какво били и как така лекарят ще им звъни, защо аз не съм ги питала!

На което и казах и аз директно че след като ги няма тях да дадат информация ако трябва и на

президента ще звънна и тя остави Валито в креватчето му и си слезе на етажа.


Следващият екшън беше когато дойде някаква да давала подаръци-разни рекламни материали и

мостри, сигурно знаете и на вас са ви давали. Влезе тя в стаята, представи се и даде да попълваме

едни листовки с данните ни и каза че на всяка родилка се полагало подарък от Нивеа. Тръгнах да

попълвам аз, ама то само ЕГН ми липсваше да попълвам. Че имената на мъжа ми, че имената на

детето ми...  къде живеем, имейл, телефон...за какво са им?  Имаше телефон на фирмата и аз се

обадих като отсреща ми обясниха любезно че данните ги попълвам  по желание и независимо от

това имам право да си получа подаръка. Да, ама оная като дойде и каза че нямало да ми даде

подарък ако не си попълня данните и буквално ми се развика, на мен пък както ми беше кипнало

само до нейните данни ми беше-казах и че няма да ги попълня, защото вече са злоупотребявали с

това и че съм звъняла в офиса и,а на нея нищо друго не и остана освен да ходи да вика като

истерична по коридорите. Та не че голям подарък получих, но защо трябва да съм задължена-за

какво са и имената на мъжа ми, да няма да се жени за него? И не видях защо и имената на детето

ми и кога е родено- ако е било необходимо тези данни щяха да и ги даде родилното  а не да

трябва аз да ги пиша.


Всичко беше доста голям стрес за мен, много ми се струпа и операцията, за която все си мислех че

нещо не е в ред , затова казах по рано че всичко е каквото си внуши човек, в един момент като се

отпусне човек и всичко му е криво и не вижда светлината напред.... за Валито много се

притеснявах, гърдите пък много ме боляха, и той не сучеше добре но знаех прибера ли се в нас,

само за това се молех всичко ще се нареди и така стана лека полека! Не се настройвах да ни

изписват рано, задържаха ни 1 ден повече заради клиничната пътека, но няма такова щастие да

се прибереш накрая след всичко това в къщи при семейството. Въпреки че проблемите не спряха

и с моята операция, пак бях супер щастлива че няма да съм в болницата при цялата студенина,

която е там и хора, които не им пука за работата им, че са там да помагат на хората а не да им

създават допълнителни усложнения и да ги натоварват психически.


Другите гадни неща са малко лични, но и тях преживях.... смятам до тук с отрицателните писания,

написах ги за да разкажа нататък смешното и трагичното както се казва в българските образи

 


Първо за Вилито, с която бях постоянно заедно и такъв човек просто не познавах преди това! Тя и

мъжът и са чакали много години да си имат детенце, докторите са и казали че не може да има

деца, но един ден и се случва чудото. Има обаче и дъщеря на 29 години, която преди 6 години е

изчезнала в друга държава. Толкова положителен човек и вечно нахилена не съм виждала

(единствено с мъжа ми мога да я сравня) след всичката трагедия, която е преживяла и загубила

детето си тя все още вярва че дъщеря и е жива и само чака някакъв знак да и даде, защото е

била замесена с неправилните хора и че трябва да изчезне може би за добро. Разказвам това,

защото тя не го крие и надеждата и е голяма че ако повече хора знаят тя ще има по голям шанс

да я намери. А иначе нейната личност е уникална. Първо сама видях както ви казах как ставаше

от леглото все едно не беше оперирана, разказваше как цял живот и аспирин не е пила, не знае

какво е това болка, лекарство, менструацията и е дошла за първи път на 18, ана 19 вече била

родила...постоянно и звъняха много хора, а тя на всички отговаряше търпеливо, не мога да обясня

колко положителност хвърчеше от нея! Винаги съм била убедена че човек е такъв какъвто сам се

възприема и точно това му се случва! Това е да приемаш всичко с голяма усмивка и нито грам

съмнение, аз съм опитвала но наистина трябва си много силен човек за да го сториш това. И двете

Вилита, които познавам са точно такива и тях мога да нерека наистина силни хора! Да е живо и

здраво нейното момче Николай, а на нашата Вили пак ще пожелая занапред незабравими

моменти, въпреки че много пъти съм и го казвала и че нищо не остава ненаказано и

невъзнаградено!



А какви ли чешити не срещнах в тази болница! Първо като лежах заради кръвното имаше в моята

стая едно момиче, която се чудех изобщо защо е забременяла. Бебето и изоставаше в развитието

си седмици назад, а термина и беше след седмица и постоянно и вливаха витамини и разни други

неща, които не разбирах много, а тя всеки ден искаше да я преглеждат на видеозона с колко е

пораснало детето и! Ходеше да пуши постоянно и излизаше по барчетата в района, като караше

сестрите да и смъкват системата, бяха вдигнали ръце от нея, а тя по едно време искаше у тях да и

закачат системата, щела да вика сестра и да и слага абоката    Беше голяма картинка и

какви ли небивалици не ми обясняваше -  че майка и трябвало да спре да я кърми защото в

кърмата и имало вредна съставка, мъжа и постоянно и звънеше по телефона и разговорите и

започаха винаги " Здравей миличко, обичкаш ли ме, сам ли спа тази  нощ" и завършваха винаги с

точната фраза " и аз те обичкам" и това през 1 час! Горкият мъж, при такъв контрол и Бойко

Борисов би завидял!

После в стаята като родихме бебетата имаше една ромка, много смешна, толкова сме се хилели с

нея, тя беше просто уникална. Говореше много смешно, ние все я бъзкахме, ама тя не се

обиждаше. Обясняваше  един ден за голямото и момче  което беше на годинка и половина  как

еди кои си памперси прЕпускали и не била доволна от тях, аз я питам- ама къде прЕпускат- през

полето ли, през ливадите ли... ама тя милата изобщо не схваща и се обяснява пак как

прЕпускали...    после се оказа че не знаела цигански (явно искаше да мине за българка) а

италиански и френски, ама френския го била забравила  


Детските сестри пък, които обслужваха бебетата бяха по една на смяна (явно не им достигаше

персонал) и по 12 часа. В един момент имаше вече 20 бебета в 2 стаи и те горките търчаха

напред назад по 12 часа, чак не ми побираше ума как човек може да се грижи за 20 бебета- да ги

храни (не всички кърмеха от началото бебетата си) да ги къпе и повива... бяха точно като

роботизирани и вършеха всичко машинално, съответно и физиономиите им- все едно гледах

филма за Универсален войник. Особено едната толкова желязна физиономия имаше, никаква

емоция не може да и разчете на лицето, устните и като кокошо дупе на някой диктатор... та на

нея и лепнах прякора Хитлер и така я наричах, момичетата от стаята умираха от хил . Тя жената

толкова улисана в работата си, че чува ни какво говорим, ама изобщо не зацепва за Хитлер....

другата сестра пък беше почти същата и така тя стана "дъщерята на


Хитлер"   изобщо добре че покрай стреса това ни разтоварваше и внасяше малко забава.

Ромката пък (не и се подигравам, но не знам как ще ви прозвучи) имаше едни дъъълги и увиснали

цици и като почнеше да се цеди имах чувството че първо я прехвърля един път през рамо и така

започваше.... накрая като ги изцеди ставаха точно като от тези индианските филми за племената

из прериите, които дават по Дискавъри- увиснали с едни огромни ареоли ...   и тя не можеше

да кърми добре бебето си и много се ядосваше че няма кой да и обясни и един ден я слушам как

обяснява по телефона ядосано на мъжа си "Имаме тука един Хитлер и нищо не казва..." а мъжа и

явно е бил доста учуден какъв Хитлер аджеба може да има в родилното   защото после му

казва " абе тука един Хитлер, друг път ще ти обяснявам"  


Другото и изказване беше как за първото си раждане получила "награда" (разбирай

еднократната помощ при раждане) Толкова лафове имаше тази жена, че беше само за

Господарите , не успях всичко да запомня.




Другото момиче, което беше родила нормално се оказа на третият ден че е трябвало да бъде на

някаква диета, но никой доктор или сестра не и е казал, а мъжа и все и носеше пилета на грил,

еклери, манджи всякакви и то момичето все едно Нова година празнуваше... докато не дойде една

санитарка и буквално и се развика защо не била на диета, тя супер се възмути как може една

санитарка да и държи такъв тон и  толкова ядосана после обяснява на мъжа си по телефона как и

се развикала санитарката, мъжа и я пита- е как не са казали лекарите, и тя: "Ами какво да кажат-

те влизат, гледат ти шутката и излизат!"   Е то си беше направо така де, визитацията точно в

това се състоеше...   смешно, смешно, чак трагично...



Сигурно мога още толкова да пиша, но и без това стана дълго и може би не всички ще го

прочетете до края. В заключение- въпреки тежките моменти и много проляните сълзи знам че

всичко ще е зад гърба ми и ме е направило един малко по-добър човек, може би така е трябвало

да стане!

7/8 много хубав разказ  Важното е, че всичко е минало 


Ето снимки и с Дее Дее слинга:


Нарочно съм ги снимала с отворен слинг за да се види как е поставена малката.

7/8 много хубав и забавен разказ, като изключим това, което си преживяла в началото, но се радвам, че в крайна сметка всичко е завършило добре и сега сте си с Валето вкъщи 

За извеждането на бебетата: нашата мадама беше на разходка за първи път на 9 дни. Излизаме при всяка възможност - понякога на истинска с количката, понякога само на терасата да поспи на въздух.

В тази връзка Pijamka, съжалявам за количката ви.

⅞ ...and Happily Ever After, страхотен разказ. Жалко че прилича на моя, но за една друга болница в един друг град. Явно, освен знанията, лекарите в университета получават и специфичен манталитет. За жалост, изключенията стават все по-малко.

За кърменето: смятам, че е лесно да съдиш другите, когато нещата в твоя случай се е получили лесно. При мен, за мое щастие, се получиха сравнително лесно - детето засука лесно, суче активно, имам кърма. Е, имах един период на стрес след първата консултация, когато малката не беше наддала достатъчно според критериите на педито, но сега нещата пак са в норма. Аз съм от хората, които искат да контролират нещата и обратно на всички препоръки ползвам кантар, записвам теглото на детето преди и след всяко кърмене, сумирам количеството на изяденото за денонощие, следя теглото на бебето всеки ден. Не ме интересува какво мисли този или онзи, това ме прави спокойна.

Хайде и една дума за привързаното родителство: много е хубаво, но смятам, че всеки заслужава да има време за себе си и аз вече вземам моето - всеки ден си измислям къде да се разходя за час, докато помощниците ми гледат детето. Дори ходих на козметик вече. Обмислям ходене при маникюристката и фризьорката, и въобще не се чувствам виновна за това. От следващата седмица почвам и редовните си посещения при масажистката. А след месец ще подновя и тренировките по тае бо. Когато бях дете исках да имам най-красивата майка, вярвам че и дъщеря ми ще мисли така.
 

7/8, много хубаво си го пресъздала, все едно аз бях там!Съжалявам за тежката операция , и най-вече за стреса , който си преживяла , когато си видяла празното легълце!Ужасно е!Как може да не те информират преди това!
Дано Вилито намери дъщеря си, наскоро имаше такъв случай , гледах го по ТВ
Добре сте се забавлявали с ромката Уникални лафове пускат!

За спиналната упойка, при мен въобще не успяха да я поставят!Анестезиологът ме боди 4ри пъти в гръбнака, все ми вика- хайде сега още едно ухапване от комарче, какво ти ухапване щом вкараше иглата отзад направо изтръпвах от болка по целия гръбначен стълб , слизаше надолу към таза, може би това беше местната упойка , за да обезболи мясото ама цели 4ри пъти ми я хакна, накрая каза , ще бъдеш с епидурал.Малко след  като ми я вляха ми стана страшно зле, започнах да се задушавам и да кашлям, сложиха ми кислородна маска и анестезиолога започна да ме милва и да ми приказва как ей сега ще мине!Кръвното ми беше паднало много рязко, очаквах го и първия път стана така и ми беше също толкова зле и двата пъти си мислех , че няма да го преживея това
Другото неприятно нещо беше, че упойката ме хвана страшно бавно, явно не беше добре дозирана, започнаха да режат и аз веднага извиках , че имам усещания в дясно и ляво- само в страни!Анестезиолга им каза да престанат, и така си стоях с отворен стомах, всички чакаха да ме хване упойката!После по моя молба анестезиолога ми вкара нещо, от , което бях като в транс ни будна ни заспала!Точно в това състояние , казах на единият от опериращите доктори, че се води най-големия плейбой в болницата , че и два пъти го повторих!После като се сетих умрях от срам
Това беше най-неприятното с упойката при моето раждане.

Бебешондел, голяма си свежарка , и на бебо колко му е удобно плътно до мама.

Оле   и при нас е така. Направо се е страшно като започне да ръмжи и да обяснява на гърдата, като тигърче. И гука- гу, ги, агу. Интересно, каката почна доста по-късно.

Ние излезнахме на 20-я ден нъкъде, така ни каза джи-пито. Много му харесва да спи навън.

За МОЛ-а и аз съм навита, иска ми се да не съм залепена за бебето 24-часа. Този уикенд готвя на таткото шопинг пауза за мама. Дано да сме минали през кризата с многото цокане, че така няма да ми го вземат за отглеждане.

Бебешондел, много е яко. Пусни линк откъде да си го поръчам. Имам желание и аз да си взема един, че моят не можах да му свикна и е много неудобен. Него съм си го правила ръчно.

⅞ ...and Happily Ever After, страхотно си описала всички небливалици в болниците и всички основни и характерни образи в тях. Дано всичко да тръгне по вода за теб и семейството ти вече.

Здравейте момичета

7/8, доста ти е минало през главата, миличка! Дано всичко лошо е зад гърба ви  

Бебешондел, май и аз така я слагам в слинга... Мерси за снимките!  

Гледам, че днес се е заформил голям диалог за кърменето. Бебешондел-че, наистина малко рязко и назидателно са прозвучали постовете ти. Нормално като сме изнервени и уморени да обидят някои от мамите, които са претърпели провал с кърменето (като мен). Но аз не се чувствам засегната, защото като и Mama Iva, съм си малко перде Аз си знам колко тежко ми беше да понеса, че не успяхме с кърменето... и какво правя по цял ден, за да имам все още кърма и да давам за половината хранения.

Може и ние да сме направили грешки... неопитни сме, притеснени, стресирани... Нормално като за първи път. Но не е необходимо да ни се натяква, че не сме направили достатъчно. Освен това хората, които нямат проблем с кърменето, е трудно да се поставят на мястото на други, които имат. Но недейте да зацикляте в темата повече... няма смисъл. Ивето е права, че АМ е най-малкото зло, като погледнем по-широко на нещата.

За извеждането още от 14 ден ми казваше педиатърката, че може ако е над 0. Първо на балкона за по 5, 10 и т.н. минути. Ама ние се позабавихме малко заради студа.

7/8, разказа ти е страхотен- минах и през двата полюса, докато го чета! Браво, че наред с болката и лошите мисли, си успяла да видиш положителното, забавното и трагикомичното (особено това за прЕпускането, Хитлер и ареолите много ме впечатли)   
Бебешондел, сега се чудя защо не си взех такъв слинг, а се увивам със слинга -шал. Уж бях чела, че не става за новородени, а виж колко хубаво си кърмиш Тея в него.

7/8 много добър разказ хем развесели хем се ядосах на дебелокожието на персонала в болниците.

Аз също не съм писала с подробности за моето раждане, което всъщност протече като по учебник и точно както трябва. Възстановяването стана много бързо и без никакви усложнения. На мен раждането не ми хареса и не мога да го опиша като прекрасно нещо - може да звучи лигаво и капризно, но това е истината и колкото и да ми се иска не мога да забравя. Прекрасното нещо е Гоги.

Бебешондел много добри снимки ще се възползвам утре от тях

... забравих...

Danili, честит рожден ден, мила! Да сте здрави ти и хората, които обичаш! Дано това е най-добрата ви година Весел празник