Тути, Бубето и другите след термин са наред (ЯНУАРИ) - тема 25

Радост, мерси, че сподели! 
Информацията ми е много полезна и окуражаваща!

Jenkata, мила,   измъчи се, но виж в нормата сте. Толкова се радвам за вас!

Jenkata и Freemind честити бебчета 

Благодаря ви за инфото момичета  . Дано бебето си слезе надолу както си му е реда. Честито на Jenkata и Freemind. Да са много здрави бебчетата и да растат в щастие   .

Здравейте, момичета! Преди всичко ви благодаря за поздравленията и пожеланията, да ви се връщат, а нека новата година ви донесе само радости и незабравими мигове на щастие и любов!

Честити бебета на всички нови майчета, да са ви живи и здрави и много да ви радват! И специални поздравления на всички, които са удържали фронта до януари - така, де, ние януарки ли сме, или какво?

Ето го и моят разказ. Не съм споделяла тук, но след голямото въртене на бебока когато най-после застана правилно лекарката ми беше споменала за индуциране на раждането преди термин с цел да се избегне евентуалното му завъртане напречно - той беше високо и имаше място да го направи. Тогава ми беше много странно какво е това предизвикване на раждане преди термин, но после прочетох, че се прави по медицински причини, консултирах се с още един лекар и в крайна сметка реших, че по-добре да имам някакви шансове за вагинално раждане, отколкото бебето да се завърти и да ме е яд, че съм си изтървала късмета. Все пак се надявах нещата да тръгнат естествено преди определената дата - 30 декември, затова толкова се пънах, но не стана

И така, както знаете, на 30-ти сутринта отидох в болницата, но се оказа, че всички родилни зали са заети и понеже при мен не беше спешно, ме пратиха да си ходя вкъщи и да се върна следобед. Приеха ме в 14 ч. и ни "настаниха" с мъжа ми в една от родилните зали - нямали свободни стаи, където да си оставим багажа, така че влязохме с куфара, якетата... Направиха ми запис на тонове (и ги следяха през цялото време с едни безжични датчици), всичко ок, но се оказа, че шийката е "много далече и много незигладена", каквото и да означава това, а бебо е супер високо и акушерката каза, че раждането ще бъде дълго. После към 15:30 ми сложи гел с простагландин и ме прати да се разхождам, да катеря стълби и да клякам. Почнаха едни контракции, ама не нещо кой знае какво, по едно време се върнах за запис на тонове и като ме прегледаха се оказа, че ефектът е мнооооооого слаб - шийката е започнала да узрява, ама е далеч от желаното изглаждане и скъсяване. Акушерката каза, че до вечерта няма да стане, а като отидох до тоалетната казала на мъжа ми, че и през нощта няма да е. Към 18:30 мина лекарката ми (тук те не присъстват на цялото раждане, а ако всичко е наред, само накрая, но моята лекарка идваше периодично да ме наглежда и държеше връзка с акушерките по телефона) и ми каза, че понеже няма ефект от гела, ще ми пуснат система с окситоцин, като през 15 минути увеличаваха количеството - започнаха с 6 мл/л, ако не се лъжа, и стигнаха до 60. Пак се разхождах напред назад, катерих стълби, кляках и т.н., а контракциите се усилваха, но пак бяха съвсем поносими. Междувременно ми дадоха стая В 22 ч. на акушерката й изтече смяната и застъпиха две нови акушерки, едната стажантка. Старшата предложи на стажантката да ме прегледа и аз се ужасих, защото от гела лигавицата беше пресъхнала и не беше приятно изживяване, така че бурно започнах да обяснявам как този преглед ще бъде много труден, защото шийката е далече, няма разкритие, бебето е високо и въобще, ужас, а тя се засмя - явно видя, че не искам тя да ме преглежда, и ме остави в ръцете на колежката си. Оказа се, че бебо е послязъл надолу, че шийката е започнала да се скъсява и изглажда, но има какво да се желае. Решиха да спрат системата и да видят дали контракциите ще продължат естествено. Те, разбира се, след час-два се разредиха, последва среднощна консултация по телефона с лекарката и ми казаха, че ще ми дават хапченца с простагландин, които имат по-лек, но по-контролируем ефект върху матката от гела. Идеята беше да продължим да стимулираме контракциите, но без да натоварваме прекалено матката, за да не се получи руптура. И така, към 1 ч. ми дадоха първото хапче и една свещичка нещо си, което спомагало за изглаждането и омекването на шийката. След час ми дадоха още едно, след още 1 ч. - още две. Междувременно си лежах в родилна зала, следяха ми тоновете, а от стаята ми докараха леглото, за да може мъжът ми да легне до мен - абе, като на хотел, много ми беше весело. Между контракциите подремвах по малко и събирах сили за по-нататък. След последното хапче ме оставиха без химии за час-два и някъде към 6 сутринта пак ми пуснаха окситоцина, а към 7 ми дадоха нова свещичка. Сега вече бебо беше слязъл в малкия таз, шийката беше изгладена и имах цял сантиметър и половина разкритие И се започнаха едни супер режещи и болезнени контракции, при които имах чувството, че ще ми се скъса шевът от секциото. Поредната акушерка, която застъпи от новата смяна, ме насърчаваше да се движа - седях върху топката за фитнес, висях се на един шал, катерих се на 4 крака на кушетката... Не ме пуснаха да се разхождам извън залата, защото според тях нямало да стигна много далеч, и бяха прави - много, много ме болеше, което е било резултат от изострената ми чувствителност заради всички медикаменти, с които ме бяха наблъскали. Мина лекарката, прегледа ме и ми каза, че напредваме, ама бавно, и че ако до обяд не съм стигнала 4-5 см. разкритие, ще видим какво ще правим. Самата мисъл за секцио след толкова зор беше недопустима за мен и се опитах да се отпусна максимално и да мисля положително, но при всяка контракция се стягах жестоко. На 3 см. акушерката искаше да спука околоплодния мехур, но аз не можех да си представя да понеса повече бърникане и не й дадох да ме пипне. Тя ми каза, че така пак ще стигна до секцио, защото съм много стегната и не позволявам на контракциите да си свършат работата, и ми предложи да ми сложат епидурална. Винаги съм си мислила, че ще родя без упойка, но всъщност приех предложението с охота И светът стана розов Даже мъжът ми се бъзикаше, че не ми действала добре - пак съм се била разкомандорила (вярно е, че веднага го строих да свърши 2-3 неща, ама чак пък да командоря ). Следващите часове бяха песен - лежах си, тоновете и контракциите си вървяха, но нищо не ме болеше, пуснаха ми някаква релаксираща музичка, аз си мислех как съм на две крачки от раждането и ми беше хубаво, нямах търпение да се случи и да си видя бебето. Междувременно ми окачиха още един апарат за следене на тоновете на бебето, който се слага директно на главата му с една сонда, защото между 5 и 10 см. често с обикновения апарат се били губели тоновете и се стигало до ненужно спешно секцио. Няма нужда да ви казвам, че всеки път, когато чувах "секцио", подскачах като ужилена, но веднага си казвах, че няма за кога, че ей сега ще стане и ще успея. Мъжът ми се умори да виси наоколо и отиде да полегне в стаята ми, а акушерката ме накара да се изпишкам и изведнъж от 5 сантиметрите станаха 8 . Прегледа ме и каза: "Така виждам главата на бебето, идва! Ако имате напъни, извикайте ме". И ме остави. И както си лежах, по едно време усетих някакъв лек напън, но си казах, че не може да е това, и си кротувах. Имаше още 2-3 такива и при следващото си влизане тя вдигна чаршафа, с който бях завита, и започна да вика: "Главата се вижда, главата се вижда" и хукна да вика лекарката и мъжа ми За нула време бяха приготвили всичко за раждането, мъжът ми се появи сънен и неосъзнаващ какво се случва (после мърмореше, че бебето още не се е родило, а вече не го оставя да се наспи) лекарката пристигна, метна престилката, нахлузи ръкавиците и заедно с акушерката при всяка контракция ми казваха как да напъвам. Между контракциите пък ми показваха с едно огледало колко от главата е излязла, беше много интересно. Казаха ми и че има достатъчно място бебето да излезе, без да ме режат, така че да не се безпокоя, и само чакаха напъните и гледаха часовника, защото смяната на акушерката изтичаше в 17ч., а тя искаше да разбере как ще се казва бебето и държеше то да се роди в нейната смяна (на майтап, разбира се). И го подканваха да излиза - "хайде, бебе, ела да видиш колко много хора те чакат". И в един момент с един мощен напън бебо се изстреля целият от раз. Веднага го забърсаха с една хавлия, сложиха му шапчица и ми го поставиха на гърдите, като го покриха със затоплено одеялце. Беше прекрасно, не можех да повярвам, че се е случило. Мъжът ми беше в еуфория, толкова беше впечатлен, че не само че видя всичко, което се случи, "от мястото на събитието", но и преряза гордо пъпната връв Десетина минути по-късно, докато лекарката ми боцкаше втория шев от естественото разкъсване от 1 см., а акушерката вземаше кръв и стволови клетки и ни показваше плацентата отвън и отвътре, бебо засука кротичко.

Jenkata и Freemind, честити бебочки! Да са ви живи и здрави!

Lucky_1, имаш достатъчно време да го накараш да се смъкне. Прави упражненията, които Нощни ти е препоръчала, въпреки че това с патешкото ходене  ми се струва невъзможно   поне при мен.

Добре дошла на bg_desi, сега ще чета разказа.

още две малки принцескиии, какво щастие! честити рожби на freemind & Jenkata!   

bg_desi страхотен разказ! Поздравления за нормалното раждане! Радвам се, че желанието ти се сбъдна!

Jenkata и Freemind, честити дъщерички! Да са ви живи и здрави малките принцеси!

Деси, много хубав разказ! Страхотно е, че преживя раждането, за което мечтаеше!

Нощни, преди раждането ако тече чиста кръв съм чувала, че е възможно да има отлепяне или недобро положение на плацентата или нещо бъркам. Знам, че в този случай трябва да се отиде в болница, да не се чакат учестяване на контракциите и т.н.

Благодаря за паролата!

И при двете ми предишни раждания не ми слезе надолу корема предварително. Ражданията бяха бързи и лесни.

Идилия!   Толкова се радвам за вас.  

 Честито на freemind и Jenkata, да са ви живи и здрави бебоците!!!!!!! 


bg-desi  малко си се поизмъчила, но е важен резултата, браво че стана както ти си искаше-нормално!!!

МииМаа верно, дано не те засека утре 

bg_desi страхотен разказ!  Надъха ме!

Честито на freemind и Jenkata, да са ви живи и здрави рожбичките!

 Честити бебчета на Jenkata и Freemind!

Честито на Jenkata и Freemind! Да са им живи и здрави малките принцески!
 

Ау Деси... не мога да спра да рева от разказа ти!!!!   Толкова е хубавоо... Майната им на болките и на чакането. Добре, че си се съгласила на упойка... а за края... ох, искам да родя отново!...