Re: Бременни майки в чужбина - 34 тема

ели много се радвам че всичко е наред 
герче пиши мила когато имаш време и споделяй с нас,кажи как е Алето,прочетох че имате колики в другата темичка и ние сме така,уж се борим с тях аз давам за сега само капки
момичета благодаря ви за информацията която ми дадохте отностно кремчетата за зърна от който сте доволни,мисля да си поръчам този на motherlove че ме впечатли
Ние вече окончателно минахме на многократни памперси че от еднократните ни се зачерви дупето и получихме папки който кървяха,сега положението е по-добре почти няма и следа от тях

Здравейте майчета и коремчета.
Благодаря на всички за страхотните пожелания. Радвам се за хубавите резултати при Ели и за всички мами, които успяват да се справят с кърменето. То си било истинско изпитание и приключение: зърна кървави, гърди твърди като камък, болезнени и експлоадиращи и ревящо бебенце. Супер комбинация - но лека- полека се справяме - захапвам устни при всяко засукване, но поне дребосъчка е наддала 100-тина грамчета за 3 дни и пълни добросъвестно памперсите.
А аз ви следя - просто не мога да пиша много често.

Ели - браво мила
Ще чакаме следващите резултати, а дотогава споко...

Пепинка - кураж ще се справите
Честито на именниците... 

pepinka честито бебче да ви е живо и здраво и много да ви радва,и успех с кърменето ще се справиш сигурна съм

Ели, страхотно      И на 15 февруари ще стискаме палци

Мен пък ме оставиха в болнични до раждането - честно казано очаквах го. В първите седем месеца на бремеността ми свърших работа за 14 месеца (и то си пролича накрая), сега обаче баста и почивка.

Благодаря ви sipirumi и Ели - много се радвам за хубавите ти резултати!
Loreley - е, най-накрая, и ти заслужаваш почивка!
Много целувки на бебоците от мен!

ех Лорелей, блазе ти  

я да ви питам, по вашите земи, стандартно ли е стаите за родилки да са единични?

браво, Лени, примерна си откъм организация.

Аз едва днес се наканих да разпитам за документите, необходими за издаване на швейцарски акт за раждане - тъй като ние не живеем там, а и сме с малко специален статус в Италия  У не съм много весела от откритията, ама поне хората направиха точна справка на нашия сложен казус и ни се обадиха за уточнение - е, такъв сървис от община не съм получавала нито в Унгария, нито в Германия (за Италия не ми се и говори)  . Сега имам админ работа за майка ми в БГ. Както и да е, като не искаме да сме италиански резиденти, та така.

И на мен ми беше окей с колегите и ми е малко странно сега да съм си вкъщи, но от октомври насам просто не си бях преценила силите и бях поела повече работа и особено международни командировки, отколкото явно беше разумно.


   

Здравейте, момичета  

Позагубих се, но нещо не ми се пишеше тоя дни, да не говорим, че нямаше и време с малкото бонбонче вкъщи  

Със сигурност ще изпусна да поздравя някой или коментирам нещо важно за някоя от вас, моля за извинение предварително  

И все пак ще опитам:

ЧЕСТИТ ПРЕКРАСЕН КРИСТОФЪР, АГЕНТЧЕ!!! ДА ВИ Е ЖИВ И ЗДРАВ И ДА НЕ ВИ ЯДОСВА МНОГО С КОЗИРОЖКИЯ СИ ХАРАКТЕР П.С. Какъв му е асцедентът в края на краищата? П.С.2. Снимките ти са прекрасни, както винаги  

ЧЕСТИТА МАЛКА ПРИНЦЕСА РАЯ, ПЕПИНКА!!! ТОЛКОВА Е ЧАРОВНА (видях я в албума на януарките)! ДА ВИ Е МНОГО ЗДРАВИЧКА И ДА РАСТЕ ВСЕ ТАКАВА КРАСИВА!!!

Ели, страшно се радвам за твоите резултати!!!    Не съм писала тук, но много се вълнувах за тях!!! Все така и занапред!!!!!!!  

Сипируми, страхотен разказ!!!  ДОкато те четях, буквално усещах физически през какво си минала!!! А малкият е прекрасен!!!  

Герчи, толкова се радвам, че си вече по-добре и вкъщи, макар и за малко!!!!  Само ако знаеш колко съм те мислила!!!    И на семейството си разказах за теб (аз помня твоите неволи още от началото) и всички те ти пращат най-позитивната енергия и безброй пожелания за най-бързото възстановяване!!!  

На всички момичета, на които им предстои раждането - много, много, ама мноооого стиснати палчета от мен!!!! Всичко да мине бързо и безболезнено!!!  

Още веднъж - ако изпускам нещо важно да коментирам за някоя мама - извинете ме!  

Сега ще ви пусна моето разказче за раждането, ама то ще заеме място като за 10 поста  

ДО скоро, момичета и се пазете!  

Такаааа, ето го и моят разказ. Не, че е толкова страшен, но искам да предупредя момичетата, които искат да четат само положителни неща, да го пропуснат. Да си призная, това правех аз няколко месеца преди раждането – по примера на приятелки, реших да не се товаря излишно и да чета само весели истории за раждането, да чета само за много лесно раждане и да вярвам, че и моето ще бъде такова. В края на краищата, това ми изигра много лоша шега, защото, когато осъзнах, че на мен се пада от „тежките” раждания, се оказа, че изобщо не бях подготвена за това....  Всеки си преценява сам за себе си, но ако можех да върна времето назад – определено нямаше да тръгна така наивно вярваща колко ще е лесно и хубаво

Хайде сега по същество   Вече няколко дни имах подготвителни контракции, някои от тях – доста силни. След 3 ходения до болницата (2 планови и едно самоинициативно), вече не им обръщах внимание На 5 срещу 6 януари усетих как започнаха подозрително да се засилват, но упорито ги игнорирах, за да не се излъжа отново, че може би се почва На 6 около обяд контракциите изведнъж започнаха да са подозрително болезнени и да са през около 30 минути, в един момент станаха през 20 и тъкмо се чудех дали този път наистина се почва и ме чукна една такава контракция, че направо ми причерня и осъзнах, че приказките на останалите момичета – как, като се почне наистина, няма как да не разбереш – са абсолютната истина, хихи   Тръгнахме към болницата, бяхме там в 6 следобяд, сложиха ме на Доплер и отчетоха, че се е почнало, но контракциите бяха още на около 20 минути и бях само с 1 см разкритие. Предупредиха ме, че ще отнеме време докато „истинското” раждане започне и ме пратиха да се настанявам в стаята. Казаха, че като се засилят – ще ме свалят в родилното. Тук е моментът да отбележа, че в тази болница всичко се прави на едно място – в една стая – предродилното чакане и самото раждане.

Та така, от моментът на влизането в болницата, до настаняването ми в стаята беше минал само час, беше 7 часът, когато абсолютно внезапно започна така да ме боли, че свят ми се зави... Контракциите, рязко станаха на 10 минути, после на 8, на 5 и 4 и всичко това – в рамките на по-малко от час и бяха толкова брутални, че цялата ми позитивна нагласа се изпари и осъзнах, че няма да издържа само на водно раждане, както го бях планирала Попитах за епидурал, казаха, че слагат на 3 см най-малко. Вече бях в стаята за раждането, вързана за Доплера, за да видят тоновете на бебето. Така ме болеше ( а беше минало само час и половина от влизането в болницата), че само се молех по бързо да свърши Доплерът, че да мога да стана, защото лежането, особено на лявата страна, ме убиваше. Е, да, ама не – тоновете на бебето се бяха влошили, лекарите се притесниха и ми сложиха някаква система, за да хидратира бебето и да видят дали ще се подобрят. Прекарах над 2 часа, вързана за тоя уред, през около половин час ставах за по малко, за тоалетна или, защото вече виех и не можех повече... Питах пак за упойка, казаха: Не, рано е още. УБЕДЕНА съм, че ако я бяха сложили още в началото, макар че щеше да позабави раждането, щях да съм много по-спокойна и целият този стрес за мен и за Еми, щеше да е спестен. Но, както знаете, лекарите нямат навика да слушат пациентите в такива случаи. Както и е – след 2 часа на Доплера, вече не знаех къде съм, само виех и усещах как в мен са останали само животинските инстинкти – много неприятно усещане. Провериха ме – след 3 часа адски болки – имах само 2 см разкритие. Мъжът ми, който беше до мен през цялото време и вече беше почнал да се побърква, че нищо не правят, отиде и им се развика да ми сложат епидурал. Те най-накрая казаха да и 1 час по-късно вече бях с епидурал – след 4 часа с кошмарни болки най-накрая се почувствах себе си отново  Половин час по-късно вече бях с 8 см разкритие!!! Което пак потвърждава каквото казах и по-горе – целият стрес и болка ми пречеше да се отпусна и да направя разкритие, след упойката – нещата тръгнаха много леко. Даже заспах от изтощение и облекчение.... Събудих се 2 часа по-късно, не знаех къде съм, бях си леко дрогирана – не знаех, но епидурала те омайва до някакво ниво (или поне на мен ми действаше така) и точно тогава акушерката дойде, прегледа ме – каза: Браво, 10 см, скоро почваме и ми спука водите. В този момент аз рязко се панирах – замаяна, спяща, опитваща се да дойде в час  и изведнъж – почва се.. Ако не беше мъжът ми, сигурно щях рязко да изперкам  
Но още не бях чула най-лошото – сега трябва да спрем епидурала!!! ТОВА НЕ ГО ЗНАЕХ!   Мислех си, че е до края, но не – спират го накрая, за да усещаш напъните. Е, тази новина съвсем ме довърши. И понеже контракциите се бавеха, а тоновете на бебо пак не бяха прекрасни, ми сложика окситоцин и следващите два часа бих заличила от съзнанието си, ако можех (без моментът, в който Еми излезе) – беше кошмар – няма да навлизам в абсолютно детайли, но болките бяха неистови, тоновете на бебчо падаха, аз нямах сили да напъвам супер ефективно, лекарката и акушерката очевидно не можеха да се понасят и не комуникираха помежду си изобщо, напълно се игнорираха една друга, на мен не ми обръщаха никакво внимание, освен да казват: напъвай и то в моментите, когато аз не усещах нужда за това, абе – беше ужасно. Пак казвам – ако не беше Пиотр, щях да откача. В един момент, лекарката, която беше отвратително надменна (лош късмет извадих – падна ми се арогантна рускиня, уви), ми скочи на корема да го натиска и зверски ми смачка лявата гърда, аз й се развиках, че ме боли, тя ме погледна и каза: Е, това бебе трябва да излезе някакси, стискай зъби.   Аз пак се развиках и тя не ме докосна повече    Абе, драма Мъжът ми викаше до мен: напъвай, напъвай, точно така, можеш – и, макар че беше много мило от негова страна, в един момент ми стана досадно и му казах да млъкне   Той, естествено продължи, и в един момент като се наведе към мен и извика: go, go, go, go, go  - и аз го цапардосах по главата, хахаха   Не беше силно, той каза, че в този момент го е напушил зверски смях, едва се е сдържал да не се разсмее, че сигурно щях да го убия тогава, хихихи   И сега на всички мелодраматично разказва как съм го била по време на раждането  

Почти приключвам вече – то цял ферман стана  
 
Та, вече бях във фазата на якото напъване, но не ставаше достатъчно бързо. Бяха минали 2 часа от спирането на епидурала, 2 часа, дълги като 2 години... Забелязах, че екипът започна да се споглежда притеснено и се шашнах какво става, но никой нищо не ми казваше... Пиотр после ми каза, че били започнали да приготвят инструменти и се бил шашнал и той ( и изобщо, ако знаех през какъв ад ще мине той, със сигурност щях да се опитам да му го спестя – да гледаш как любимият човек примира от болки и нищо да не можеш да направиш – и до днес още го държи шокът от преживяното, милият ми).  
Както казах – видях, че екипът взе да се чумери нещо притеснено и това ме мотивира да напъвам с последни сили. И в този момент малчо излезе! Е, няма такава емоция като тази, в която виждаш бебето си за пръв път!!!!! Той се беше ококорил и гледаше наоколо с едно голеееееми очи – беше удивително! И веднага се изака, на мама посеркото Най-невероятното беше когато го извиках по име,  той още между краката ми – мокър и се оглежда, и той веднага погледна към мен – БЕШЕ УНИКАЛНО! С баша му вече плачехме, той ме целуваше и шепнеше: нашият син, нашият син – беше вълшебно!!! Това е моментът, който ще остане незабравим в съзнанието и на двама ни!
Чак после ни казаха, че бебо е бил с омотана около вратлето пъпна връв и понеже самото изваждане се е е забавило, тоновете му са започнали да падат и затова екипът се е притеснил и се е подготвял за крупни мерки... Слава богу, не се стигна до там! Имам си сега два шева, нищо страшно, всъщност ми казаха, че много леко съм се отървала за такова зверско напъване  

Спирам вече, че няма такъв пост     Слагам една сладка снимка на малкото човече, което за секунди преобърна целия ни свят!  

Fleur  (другото вече ти го казах на живо)

въй фльор, разказът ти как прилича на моето първо раждане 
с разликата, че като излезе моят син, единствената ми мисъл беше - СВЪРШИ ЛИ СЕ НАЙ-ПОСЛЕ! последвана от Я, КОЛКО Е МАЛКО ТОВА БЕБЕ! и пак ОХ, НАЛИ ТОВА БЕШЕ ВСИЧКО!... абе никакви майчински чувства, просто бях доволна, че нямаше да напъвам повече... 

много искам този път да е по-лесно 

фльорче ти си нашия герой. Съжелявам, че така се е получило, но много скоро по друг начин ще ти изглеждат нещата  Аз да успокоя другите майки, че поне при мен епидуралната си беше през цялото време, също и по време на раждането. Изобщо не я спират тук в Англия. Незнам какво е доплер, поне не се сещам, но аз бях с 6 часа контракции, който за радост бяха като силни менструални болки и то на 5 мин, ама доста силни, но търпими, щом се лакирвах и си рисувах цветя  Фльорче, хубавото е, че нямаш много шевове и че не се е наложило да те режат, като при мен, след два месеца ще си готова пак да родиш, споко  Как е кърменето, дано всичко е наред, че аз предпочитам 10 дена един след друг да раждам, само да не минавам пак през началния период с кърменето  Целувки на Емил и те чакаме в другата темичка 

fleur, ти и Емил сте герои  

Прилича на моето първо раждане само че мен ми отказаха епидурал - когато вече тотално се разфучахме и двамата с мъжа ми, тогава ми казаха "ми то много късно, вече си на 8 см"  

 Въобще в тази болница бяха толкова natural, че накрая като напук се наложи секцио по спешност с пълна упойка (точно поради кофти тонове и едно бебе заклещено в родилния канал), та им развалих статистиката по немски безупречна   Ама всичко е добре,когато свършва добре

 и наистина първият поглед не се забравя  - всичко друго: да

fleur , браво мила Някой моменти много ми напомниха за моето раждане Особено с тия тежки контракции за първите сантиметри, на мен това ми беше най-ужасната част , а при мен бяха още от началото с окситоцин и без почивка, но имах късмет с акушерка и изобщо целия персонал бяха невероятни и това много ми помогна да се мобилизирам. Наистина много е важно да случиш на хора, които си обичат професията. Акушерката, която мен ме израждаше също беше рускиня и на 2см ми поръча епидурал, след 10 мин вече ми я бяха сложили и много бързо получих разкритие. На мен мъжа ми, ми държеше копчето за упойката и не ми го даваше , а да го ударя нямах сили Накрая не са ми я спирали, чак акушерката му го издърпа копчето и натисна 2-3 пъти и ми сложи и маска с кислород, което ми помогна доста за напъните Емил е прекрасен, скоро ще изчезнат напълно и неприятните спомени